Разказ от Янко Добрев

           Огънят няма ли какво да гори, изяжда себе си. Такава е и пепелянката. Раздразниш ли я, не те ли ухапе, изяжда опашката си. Някои казват, че змиите са като жените по отмъстителност. Не знам колко е вярно това, но пепелянките са най-отровни, макар че и за тях има змияри. Такъв беше Тончов Ванчо от село Селекча. А като застаря, научи и племенника си Петър да ги лови. Един ден Петър излови цяло котило и го окачи на крушата ей така да гледат и воловари, и овчари, пък и змиите да не посягат на човек или добитък. Дни висяха обеснически, а безмилостното слънце така ги погори, че костите им се бялнаха като назъбени саби. Оттогава го нарекоха малкият змияр. Но той съвсем не беше малък, вратът му три моми ще удържи. Освен това беше борец и когато се бореше, очите и на моми, и на жени изтичаха да гледат отлятото му като от метал тяло.

            Да, но някои взеха да викат:

-                     Щом лови и трепе пепелянки, какво му струва един ден да извие главата на жена си. Не се страхуваше от него само внучката на дядо Тръпко овчаря.  Тя пък беше кат тополка, корените на която ненаситно пият от водите на Марица.

Отколе  на Атанасовден ставаха големи борби. Но кой знае защо Петър не излизаше. Ризите, кърпите и месалите чезнеха от пехливанския прът. Дойде редът и на виторогия овен. Напразно дереше гърлото си викачът:

-                     Виждате ли го, девет оки вълна  носи. Има ли кой да излезе на Моллата. Глави се въртяха, погледи се мятаха, но никой не смееше да му излезе. Най-сетне му излезе Петър Змияра.

Удариха си главите, като два разярени бика, но нито единият, нито другият отстъпи. А какво стори Петър. Моллата размаха крака във въздуха и така се изрепчи, че земята раздъни. Оттогава пък Върбинка като рече Петър е мой и друга дума не казва. Веднъж по месечина дядо й ги свари в купите. Петър си тръгна като натирено куче, а той рече на внучката си:

-                      Върбе ти си сираче, чедо, аз съм ти и за майка,и за баща, делата на момците се пишат на петите, а делата на момите  - на челата. Петър е момък на всички моми. – Милата, нищо не му отвърна и засрамена се прибра в къщи. Прибра се и Петър, но на него майка му рече:

-                      Петре, много ти станаха греховете. Внучката на дядо Тръпко като свещ гасне по тебе и ако не я вземеш, ще умре. И спри да трепеш пепелянките.. Те цяр носят за човека, но и човешки живот отнимат.  Големият плувец, най се дави и големият змияр като тебе най го кълват змиите.  Той нищо не и  отвърна, а си мислеше как Върбинка отсега нататък ще гледа дядо си в очите.

От всичките дни Петър най-очакваше деня Гергъовден, за да чуе кукувицата колко пъти ще му прокука. Пък и в тоя ден пепелянките  най-събличаха кожите си  и той най- ги ловеше. Слънцето току що се забухли и той чу кукувицата, но докато  в другите години  тя му прокукваше по трийсет пъти, сега се обади веднъж и спря. Спря и дъхът му, но не се обади повече. И кой знай защо в тоя ден той не ловна нито една пепелянка. Упорито взеха да го жигосват майчините думи и взе да сънува пепелянките. И уж ги хващаше , а те му се изплъзваха. Шмугваха се из тревите и пак се връщаха, плезеха езичета и въртяха синкавозелените си опашки за да види колко са отровни. И така той и в покоя си нямаше покой. Но една сутрин се разчу, че си довел булка от далечен край. Навярно и тя се е влюбила от борбата му. Цяло село се питаше как може да изостави Върбинка- внучката на дядо Тръпко овчаря. А тя, милата, отишла в обора сложила  въжето на гредата, покачила се на коша и се обесила. От всички най-много плака дядо Тръпко. Нямаше вече на кого да донесе крушки петровки или пък хурка да й измайстори.  Мало и голямо се свлече на погребението й. Не отиде само Петър, но и той помръкна. Красотата на доведената мома не затопляше сърцето му. С дни не се връщаше в къщи  и точно да това една вечер тя му рече:

-                     Петре, ти не си женен за мене, а за змиите .- Той и обърна гръб, зави се през глава и пак засънува пепелянките, и пак му се изплъзваха, но как му се стори, че ловна и двете, разбуди се, стана и тръгна, а тя му рече:

-          Къде?

-          За змии!

Следва продължение