Утре е Гергьовден! Честит да е!!     Гергьовден

Христо Ботев   "Паситесь, добрые народы!
Вас не разбудит чести клыч;
Начто стадам дары свободы?
Их должно резать или стричь..."
       Языков   Ликуй, народе! Старо и младо, хвалете и днес бога и царят! Днес е Гергьовден. От овце стадо тъй блейше вчера подир овчарят, когато тоз цар, безгрижен, глупав, както и сички царьове земни, поведе стадо с кривакът хубав и с умни псета - министри верни, без портфейли, но и без заплата, на кои същ цар и да погледне, "Блазе й - би казал - живей овцата и от народът мой по-честито!" И тръгна стадо с агнета дребни, върви и крета от път убито, та сичко младо под нож да легне за свети Гергя - божи разбойник... Бездушен, глуп, изгнил покойник жертви ли иска? Иска овчарят, гладното гърло, попът пиени, както от тебе, народе, царят иска за свойте гнусни хареми и за тез, що те мъчат, обират; а ти им даваш потът, кръвта си и играйш даже, кога те бият! На - днес богати и сиромаси, пиени там - те песни пеят и хвалят с попът бога и царят... Ликуй, народе! Тъй овце блеят и вървят с псета подир овчарят.     На Гергьовден

  Иван Вазов (На невъстаналий град К.)   И го пиет оно благо вино, благо вино со люта отрува Нар. песен     Дойде Гергьовден, а християни по стар обичай колат курбани, всякой се радва честит и ясен, че е дочакал такъв ден красен.   По трева мека черги послани и по них гозби слагат избрани: ягнета мазни кат позлатени, бъклици тежки с вино налени.   Редом попове с патрахил ходат, тлъстите плешки набожно сбират, тъпани блъскат, свирците свират, весел пирува тамо народът.   „Налейте! – викат, – дайте да пинем, светаго Гьоргя с радост да минем, трезни да бъдем каква облага? С винце тъгата по-скоро бяга.   Да даде господ и догодина пак да сме сбрани тука дружина!” Ядат и пият мъже, невести... Здравици стават йоще по-чести!   Пийте да пийме, роби заспали, цяла година туй сме чакали! Нашите грижи нека разсейме, с вино ядът си ний да залейме.   Не щем да знайме що бяхме вчера, нито за утре имаме вера; пийте, па ако зло ни нагази – други да мислат заради нази!   С многото мисъл нищо не стая; в трудове, в мъки утре ще капнем. Щото попийнем, щото похапнем, полза най-после то ни остая.   Чуйте ли тамо що се случава? Този вик силен, дет се раздава? Знайте ли вие кой ден настана?... Напусто викам, сган неразбрана!   В вашите гърди сърца се крият, дето от завист и от страх бият... Дрямка мори ги, вино бълнуват, чувства по-горди тях не вълнуват!   Днес е Гергьовден! Дайте да пийме! Сили душевни в нас да убийме: тъй се теглата леки представят, тъй се по-лесно клетви забравят!   1876       Гергьовден

 Елисавета Багряна

Ще накършат момчетата върбови клони, ще накитят вратите, иконите, и обор, и хамбари, и плевня висока, и кошара – за здраве на стоката. А мъжете ще колят гергьовски курбани и щом бият вечерня камбаните, ще отидат жените със дискоси бели да споходят пред празник умрелите. Вечерта ще прекръстят децата заспали, пред светията свещ ща запалят те и ще легнат доволни, и сън ще сънуват, и ще бъде той светло празнуване. Че в зори свети Георги, ранил преди всички, преди будните баби и птичките, своя бял кон ще яхне, през плет и огради ще прескочи, ще иде в ливадите, ще се мерне в лозята, в горите ще викне, ще обходи осевите никнали, и ще благослови той по божа поръка изкълнилите пролетни стръкове – да пораснат, да станат до пояса нива, да достигнат до жътва небивала... А момците ще вържат в градините люлки, да люлеят момите и булките – и над тях от овошките цвят ще се рони, ще се слънцето смее през клоните, ще кънтят надалеко припевки и глуми и ще светят лицата им румени...

 ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!  ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН! Бъдете живи и здрави!!
Слънчев, светъл, празничен  ден за всички българи, където и да са и за нас!   http://www.youtube.com/watch?v=g2fGcGiQSFw&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=Cjgjkekv_BU&feature=related

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=56488

http://gitchkagramatikova.blogspot.com/2009/05/blog-post.html

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/05/06/kakvo-praznuvame-dnes.189854