Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
31.05.2009 09:55 -
Евгений Евтушенко е цяла епоха
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2468 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2009 10:03
Прочетен: 2468 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 31.05.2009 10:03
Световноизвестният руски поет Евгени Евтушенко ще бъде гост на 7-мото издание на литературния фест „Пловдив чете”. Евтушенко ще представи своята мемоарна книга "Вълчи паспорт", която излиза за първи път на български език, и ще рецитира свои стихове в неделя 31 май 2009 г. в 20.00 ч. в Концертната зала в Пловдив.
Евгений Евтушенко се ражда на 18 юли 1933 г. на станция Зима, Красноярска област. Баща му е геолог, майка му – музикантка. Евтушенко пише и издава стихове от 16-годишен.
Завършва Московския литературен институт “М. Горки”.
След като публикува във френския вестник “Експрес” своята “Автобиография” през 1963 г. е подложен на сериозна критика. Стиховете на Евтушенко излизат в оппозиционно настроените по съветско време издания като “Юность”, “Новый Мир”, ”Знамя”. Изказва се открито в подкрепа на руски дисиденти като Бродски, Солженицин, Данелия. Въпреки това опонентите му изтъкват, че е намирал общ език с всяка власт. Йосиф Бродски го обвинява в двуличие и през 1978 дори се оттегля от Американската академия на изкуствата в знак на протест срещу избирането на Евтушенко за почетен неин член.
Освен десетки поетични книги, Евгений Евтушенко издава романи, критика и есеистика. От 1991 г. живее в САЩ и преподава в университета в щата Оклахома. Бил е женен четири пъти, първият му брак е с поетесата Бела Ахмадулина. Има петима синове. Владее испански, френски, английски и италиански. „Разделям се с двайсети век като със себе си.
За някои хора казват развълнувано и с възторг: „О, той е човек на деветнайсетия век...“ За мен това не може да се каже. Аз съм човек единствено на двайсети век. Такъв „несъвместим“ поет, в който революционно-романтичните илюзии са така преплетени със собственото им опровержение, би могъл да се появи само през втората половина на този век, и само в Русия – не в предреволюционна Русия, а единствено в съветската – еднопартийна, цензурираща, самодостатъчна.
Благодарен съм на двайсети век, защото нямах друг. В мен са болестите на този век, неговите надежди, заблуди, страхове, неговата ограниченост, обърканост и кризи ту от неувереност, ту от мегаломания, както и неговата наивна, но, слава богу, неизлечима вяра, че братството между хората все пак е възможно.
Ние и двамата – и двайсети век, и аз – не подлежим нито само на положителна, нито (надявам се) само на отрицателна оценка. Двайсети век и мен не можеш да ни разделиш. Според израза на Цветаева – „ние срастнати сме“. Евгений Евтушенко УХОДЯТ МАТЕРИ Р. Поспелову Уходят наши матери от нас, уходят потихонечку, на цыпочках, а мы спокойно спим, едой насытившись, не замечая этот страшный час. Уходят матери от нас не сразу, нет — нам это только кажется, что сразу. Они уходят медленно и странно шагами маленькими по ступеням лет. Вдруг спохватившись нервно в кой-то год, им отмечаем шумно дни рожденья, но это запоздалое раденье ни их, ни наши души не спасет. Все удаляются они, все удаляются. К ним тянемся, очнувшись ото сна, но руки вдруг о воздух ударяются — в нем выросла стеклянная стена! Мы опоздали. Пробил страшный час. Глядим мы со слезами потаенными, как тихими суровыми колоннами уходят наши матери от нас...
Москва: Молодая гвардия, 1962.
МАЙКИТЕ СИ ОТИВАТ
На Г. Поспелов
Как си отиват майките от нас,
как тихо,
как на пръсти си отиват,
а синовете сито си доспиват,
без да усетят този страшен час.
Не си отиват изведнъж - с вестта,
че няма ги, отминали внезапно.
Те си отиват постепенно, бавно,
по стълбата на късните лета.
И падаме пред белите коси,
и честваме рождените им дати,
но взривът закъснели дитирамби
ни тях,
ни нас не може да спаси.
Все по-далечни стават,
все по-малки
Простираме ръка като крило,
а въздухът от нас до наште майки
лъщи като преграда от стъкло!
Да, късно е! Удари този час.
И гледаме през сълзи неотклонни
в сурови и безпомощни колони
как си отиват майките от нас...
Евгений Евтушенко се ражда на 18 юли 1933 г. на станция Зима, Красноярска област. Баща му е геолог, майка му – музикантка. Евтушенко пише и издава стихове от 16-годишен.
Завършва Московския литературен институт “М. Горки”.
След като публикува във френския вестник “Експрес” своята “Автобиография” през 1963 г. е подложен на сериозна критика. Стиховете на Евтушенко излизат в оппозиционно настроените по съветско време издания като “Юность”, “Новый Мир”, ”Знамя”. Изказва се открито в подкрепа на руски дисиденти като Бродски, Солженицин, Данелия. Въпреки това опонентите му изтъкват, че е намирал общ език с всяка власт. Йосиф Бродски го обвинява в двуличие и през 1978 дори се оттегля от Американската академия на изкуствата в знак на протест срещу избирането на Евтушенко за почетен неин член.
Освен десетки поетични книги, Евгений Евтушенко издава романи, критика и есеистика. От 1991 г. живее в САЩ и преподава в университета в щата Оклахома. Бил е женен четири пъти, първият му брак е с поетесата Бела Ахмадулина. Има петима синове. Владее испански, френски, английски и италиански. „Разделям се с двайсети век като със себе си.
За някои хора казват развълнувано и с възторг: „О, той е човек на деветнайсетия век...“ За мен това не може да се каже. Аз съм човек единствено на двайсети век. Такъв „несъвместим“ поет, в който революционно-романтичните илюзии са така преплетени със собственото им опровержение, би могъл да се появи само през втората половина на този век, и само в Русия – не в предреволюционна Русия, а единствено в съветската – еднопартийна, цензурираща, самодостатъчна.
Благодарен съм на двайсети век, защото нямах друг. В мен са болестите на този век, неговите надежди, заблуди, страхове, неговата ограниченост, обърканост и кризи ту от неувереност, ту от мегаломания, както и неговата наивна, но, слава богу, неизлечима вяра, че братството между хората все пак е възможно.
Ние и двамата – и двайсети век, и аз – не подлежим нито само на положителна, нито (надявам се) само на отрицателна оценка. Двайсети век и мен не можеш да ни разделиш. Според израза на Цветаева – „ние срастнати сме“. Евгений Евтушенко УХОДЯТ МАТЕРИ Р. Поспелову Уходят наши матери от нас, уходят потихонечку, на цыпочках, а мы спокойно спим, едой насытившись, не замечая этот страшный час. Уходят матери от нас не сразу, нет — нам это только кажется, что сразу. Они уходят медленно и странно шагами маленькими по ступеням лет. Вдруг спохватившись нервно в кой-то год, им отмечаем шумно дни рожденья, но это запоздалое раденье ни их, ни наши души не спасет. Все удаляются они, все удаляются. К ним тянемся, очнувшись ото сна, но руки вдруг о воздух ударяются — в нем выросла стеклянная стена! Мы опоздали. Пробил страшный час. Глядим мы со слезами потаенными, как тихими суровыми колоннами уходят наши матери от нас...
1960
Евг. Евтушенко. Взмах руки. Стихи.Москва: Молодая гвардия, 1962.
МАЙКИТЕ СИ ОТИВАТ
На Г. Поспелов
Как си отиват майките от нас,
как тихо,
как на пръсти си отиват,
а синовете сито си доспиват,
без да усетят този страшен час.
Не си отиват изведнъж - с вестта,
че няма ги, отминали внезапно.
Те си отиват постепенно, бавно,
по стълбата на късните лета.
И падаме пред белите коси,
и честваме рождените им дати,
но взривът закъснели дитирамби
ни тях,
ни нас не може да спаси.
Все по-далечни стават,
все по-малки
Простираме ръка като крило,
а въздухът от нас до наште майки
лъщи като преграда от стъкло!
Да, късно е! Удари този час.
И гледаме през сълзи неотклонни
в сурови и безпомощни колони
как си отиват майките от нас...
Руският поет Евгений Евтушенко: Нужно ни...
Евгений Евтушенко. РАЗЛЮШКАТ ЛИ СЕ ЕЛДЕН...
© Войната, която руснаците не желаят, но...
Евгений Евтушенко. РАЗЛЮШКАТ ЛИ СЕ ЕЛДЕН...
© Войната, която руснаците не желаят, но...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 70663
Блогрол
1. Влиянието
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com