Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2009 09:55 - Евгений Евтушенко е цяла епоха
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2468 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 31.05.2009 10:03


  Световноизвестният руски поет Евгени Евтушенко ще бъде гост на 7-мото издание на литературния фест „Пловдив чете”. Евтушенко ще представи своята мемоарна книга "Вълчи паспорт", която излиза за първи път на български език, и ще рецитира свои стихове в неделя 31 май 2009 г. в 20.00 ч. в Концертната зала в Пловдив.

 Евгений Евтушенко се ражда на 18 юли 1933 г. на станция Зима, Красноярска област. Баща му е геолог, майка му – музикантка. Евтушенко пише и издава стихове от 16-годишен. 
Завършва Московския литературен институт “М. Горки”.
След като публикува във френския вестник “Експрес” своята “Автобиография” през 1963 г. е подложен на сериозна критика. Стиховете на Евтушенко излизат в оппозиционно настроените по съветско време издания като “Юность”, “Новый Мир”, ”Знамя”. Изказва се открито в подкрепа на руски дисиденти като Бродски, Солженицин, Данелия. Въпреки това опонентите му изтъкват, че е намирал общ език с всяка власт. Йосиф Бродски го обвинява в двуличие и през 1978 дори се оттегля от Американската академия на изкуствата в знак на протест срещу избирането на Евтушенко за почетен неин член.
Освен десетки поетични книги, Евгений Евтушенко издава романи, критика и есеистика. От 1991 г. живее в САЩ и преподава в университета в щата Оклахома. Бил е женен четири пъти, първият му брак е с поетесата Бела Ахмадулина. Има петима синове. Владее испански, френски, английски и италиански.
  „Разделям се с двайсети век като със себе си.
За някои хора казват развълнувано и с възторг: „О, той е човек на деветнайсетия век...“ За мен това не може да се каже. Аз съм човек единствено на двайсети век. Такъв „несъвместим“ поет, в който революционно-романтичните илюзии са така преплетени със собственото им опровержение, би могъл да се появи само през втората половина на този век, и само в Русия – не в предреволюционна Русия, а единствено в съветската – еднопартийна, цензурираща, самодостатъчна.
Благодарен съм на двайсети век, защото нямах друг.  В мен са болестите на този век, неговите надежди, заблуди, страхове, неговата ограниченост, обърканост и кризи ту от неувереност, ту от мегаломания, както и неговата наивна, но, слава богу, неизлечима вяра, че братството между хората все пак е възможно.
Ние и двамата – и двайсети век, и аз – не подлежим нито само на положителна, нито (надявам се) само на отрицателна оценка. Двайсети век и мен не можеш да ни разделиш. Според израза на Цветаева – „ние срастнати сме“.
Евгений Евтушенко   УХОДЯТ МАТЕРИ             Р. Поспелову  Уходят наши матери от нас, уходят потихонечку,            на цыпочках, а мы спокойно спим,              едой насытившись, не замечая этот страшный час. Уходят матери от нас не сразу,                             нет — нам это только кажется, что сразу. Они уходят медленно и странно шагами маленькими по ступеням лет. Вдруг спохватившись нервно в кой-то год, им отмечаем шумно дни рожденья, но это запоздалое раденье ни их,     ни наши души не спасет. Все удаляются они, все удаляются. К ним тянемся,           очнувшись ото сна, но руки вдруг о воздух ударяются — в нем выросла стеклянная стена! Мы опоздали.         Пробил страшный час. Глядим мы со слезами потаенными, как тихими суровыми колоннами уходят наши матери от нас...

1960

  Евг. Евтушенко. Взмах руки. Стихи.
Москва: Молодая гвардия, 1962.


МАЙКИТЕ СИ ОТИВАТ              
На Г. Поспелов

Как си отиват майките от нас,
как тихо,
как на пръсти си отиват,
а синовете сито си доспиват,
без да усетят този страшен час.
Не си отиват изведнъж - с вестта,
че няма ги, отминали внезапно.
Те си отиват постепенно, бавно,
по стълбата на късните лета.
И падаме пред белите коси,
и честваме рождените им дати,
но взривът закъснели дитирамби
ни тях,
ни нас не може да спаси.
Все по-далечни стават,
все по-малки
Простираме ръка като крило,
а въздухът от нас до наште майки
лъщи като преграда от стъкло!
Да, късно е! Удари този час.
И гледаме през сълзи неотклонни
в сурови и безпомощни колони
как си отиват майките от нас...





Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12146460
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70663
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031