Огледалото
   (Жан-Луи Обер)

  Не знам кога, къде е то стояло, но имало такова огледало. То хората оглеждало наред, показвайки им точния портрет. И постоянно там народ прииждал, и всеки съдел туй, което виждал.   Пред него завъртява се кокетка. Наистина забавна гледка: „Но как? Това е Изабела. Познах я аз. Отде ли се е взела? Каква надменна, алчна и надута, пък и нахална — все напред се бута!“   След туй едно конте се приближава и образът му в миг се отразява: премного суета, а малко ум. „Ах, дяволът! — контето вдига шум. — С такава мутра и с такъв фасон как няма да позная аз Дапон! Ще трябва, докато е време, урок от огледалото да вземе.“   Подир контето идва Харпагоп и почва със насмешлив тон: „Ах, тоз скъперник стар Арист, голям глупак и егоист! За грош дори готов е той да отнесе сто пръчки бой.   Туй огледало бих му подарил, че да се гледа и в лице, и в тил. Разбира се, ще ми е по-приятно, ако на мене го дадат безплатно.“   Огледала се не една персона, народ тълпял се всеки час и миг, но всеки виждал тоя или оня, а никой там не зърнал своя лик.   Щом глупавото самомнение е майка на презрението, аз към майка и към поколение стрелите си отправям в този час.
  http://bg3.chitanka.info/mylib/index.php?action=book&q=4     Пир у лъва
  (Александър Сумароков)

  Щом истината бие на очи, добре е да се премълчи. Помни това, общуваш ли с боляри!… Лъвът устрои пир. Това се чу надлъж и шир. Дойде да хапне всеки, който свари. Воня се носеше у този Лъв — домът му бе такъв. Лъвът оскъдно не живее. Вонята — чудно! — откъде е… В подобни жилища живеят днес мужиците с търговски интерес, които още не са завилняли и кожите от нас не са одрали, но носят пояси вместо колчани и злато стискат в свойте длани… Усетил бе вонята отдалече вълкът и в разговора рече, че тук е ад. Лъвът го чу и викна: „Лъжещ, гад! И помен няма тук от смрад. Как смее Вълк тъй да говори за лъвски дом и лъвски двори?“ И повече така да не дърдори, го тупна с лапата и го събори. И литна вълчата душа нагоре… Маймунката усети страшната угроза и каза, че ухае тук на роза, на крин със дъх блажен… Лъвът извика: „Ах, какъв кретен! Не са цъфтели рози, нито криново при мен! На едро приказки да не приказваш и занапреде да не се подмазваш, осъжда те Лъвът на смърт!“ Душицата маймунска отлетя. Душата на Вълка догони тя. „Кажи, Лисано, ти — стопанинът попита, какъв е въздухът, що дишаш до насита? Известен ми е твоя нюх и чувство нежно. Я подуши, но по-прилежно…“ Отвърна Лиса на опасния въпрос: „Запушен е от хрема моя нос!“   http://bg3.chitanka.info/mylib/index.php?action=book&q=4     Чувалът на съдбата
   (Антоан Удар дьо Ламот)

  Човек от свойта участ недоволен, отправил взор към чуждите съдби. И ден, и нощ се чувствал като болен. омръзнал и на господа с молби. Поел го бог през облака крилат и го завел в небесния си склад. А там, завързани в торби, в чували, човешките съдби стояли.   „Избирай! — рекъл Юпитер. Сега съдбата ти е в твоята ръка. Макар че аз — могъщ и вездесъщ — съдби раздавам само по веднъж. Пък ти със своя невъздържан нрав не заслужаваш добрина, а гняв. Но хайде…Право съм ти дал да вземеш, който щеш, чувал. Знай: колкото е по-щастлив човек, чувалът му е толкова по-лек. Грехът е тежък само — превива той и силно рамо.“   „О, татко Юпитер, благодаря! Дано да случа участ по-добра.“ Той грабва някакъв блестящ чувал, блестящ, но цял от грижи напращял.   „О, не! Такава тежест би превила дори човек с неизмерима сила!“   След туй към втория посяга, ала ръката дръпва си веднага. На властелините е той: със жаждата за власт, с интригите безброй, със колебания и страх, дори със замисли добри, но претърпели крах. „О, нека си го носи, кой го може, а мене опази ме, боже!“   Опитва друг и друг, и друг… Чувалите безчет са тук. И всички със съдби човешки — различни, а пък тежки. Един — от притеснения и мисли черни, друг — от амбиции безмерни. От злоба — трети, тежък — ще се спука, четвърти пък — от скука.   „О, праведно небе, нима е туй химера — съдба по-лека да намеря: Но не! Напразно се оплаквам аз. Открих торба за мене — ето таз. От всички тя изглежда ми най-лека.“   „Носи я — рече Юпитер — до века! И без това ти сам избра торба не с друга, а със твоята съдба.   Носи съдбата си, човече, и никога не се оплаквай вече!“
   http://bg3.chitanka.info/mylib/index.php?action=book&q=4   http://www.youtube.com/watch?v=uEDboHDSU50&feature=related    

красиви са . Но по ме израдва музиката.Произведението е просто зашеметяващо.Изпадаш в транс при слушането му

Мъдрост и музика в която се потапяш и за миг спираш...Ти си сам в безкрая....Нежна вечер!!

http://www.youtube.com/watch?v=GyYthMixLbg&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=P0pkigApKEw&feature=related