Блогът на Ати! :: Брадвата да сече на едно място

Брадвата да сече на едно място
/ откъс от книгата „Приказките на дядо и силата на баба” от Иван Влайков** Човек се показва в играта          Много често гледах играта на децата. Сега техните игри не са като нашите едно време, но си приличат по едно, че всяка игра си име тартор, който показва как да се играе и следи дали това се спазва. Всички му се подчиняват. Моят дядо Петко разказваше, че някога турците по време на робството отивали в което и да е село. Отсядали, хранели ги с яйца и баници, а те гледали играта на децата. Но най-много гледали тартора. И ако им хареса, го искали от баща му да го вземат на турска служба. От тези, на които брадвата сече на едно място, правили еничари, най-силната войска на султаните. А другите, на тях гледали по друг начин , защото били акъллии и брадвата им сечела пак на едно място, но да командват хората. Женели ги за богати туркини и ставали бейове в чифлиците, че и по - нагоре.           Така ли е било, как е било, кой го знае? Кога и аз бях младичък турците вече не вземаха децата за еничари. Но моят син, певецът, пееше една песен как Стоил го взели насила. Това време не го запомних, но щом е в песента, значи е било. Добре, че е имало хайдути, та турските бейове стояли мирни и не налитали много да вземат деца. Пък и по едно време султанът пуснал еничарите, защото брадвата им вече не сечела на едно място. Върнал ги той по родните им места, дал им пари, право да се женят и те станали лихвари. Заграбили много земя и станали чифликчии. А други направили валии, та по – лесно пак изкъсо да държат раята.
В кръчмата на Драгия надвечер
Този път питам Сократа като как я вижда той тази работа, защото доколкото зная и от тях са вземали момчета за еничари. -          И у нас, като у вас. Но не съм чувал момче каракачанче да е ставало еничар. -          Казвам му : „Кажи, Сократе, кажи каракачанино, като как я разбираш тая: „ Брадвата ти да сече на едно място, а”      Сократ като се почесва по брадичката, казва: „ тази работа я разбирам тъй: моите синове да си отварят очите и да гледат стадата, а не като вашите шиндири – миндири и все по седянки и предянки не спят по цели нощи. Та моите ме слушат и право в очите ме гледат. Докога – не зная. Още ги държа.”      Рекох му: „тъй ще е , докато държиш парите и си господар. А те работят и искат да имат. Тъй я разбирам тая.” / следва продължение: За играта на децата/
**Влайков Иван Приказките на дядо и силата на баба, Изд. Възрожденците, П, 2008         „ Чух и записах приказките на дядо за нещата от живота и за силата на баба.            Знайно е, че миналото не може да се драматизира или да се идеализира, то е такова, каквото е било. Дядовото поколение, родено по време на робството е видяло изгрева на свободата. Почувствало е силата на Съединението. Участвало е в победни войни и загубило войни, които довеждали страната ни до катастрофи.            Но през цялото време на своя живот това поколение е съзиждало родината ни с дарбите си и с нравствените си устои.           На нас, техните потомци, не ни остава нищо друго освен да се учим от най-доброто, което ще помогне на България не само да оцелее, но и да бъде първа в света със силата на своя дух, достойнство и дарования.”                                                                                                Иван Влайков