Блогът на Ати! :: Брадвата да сече на едно място

Дядовият изпит / продължение/
/ откъс от книгата „Приказките на дядо и силата на баба” от Иван Влайков** Много често ги отвеждах в градината, избирах някое позасъхнало дърво и им казвах: „Сега ще ви изпитам!” Задавах им различни трудности. Казвах им: „ В живота няма само лесно!” Скупчваха се край мене , а аз слагах до дънера на дървото голямата брадва. Зная , че е доста тежка за децата , пък и остра. Казвах им: „Ха сега да ви видя какви юнаци сте и какви хора ще станете, когато пораснете. Защото, който ще става човек, от малък се познава. Сега трябва с три удара на брадвата да отсечете дървото!” Вкупом ми отговарят: „Това не може да стане с три удара на брадвата!” -Казвам ви отново, зная, че не може. Но вие опитайте, може и да стане. Случвало ми се е, гледам една работа е вече умряла, ама тя вземе да живне. Никой не знае! Започват един след друг. Гледам, първи хваща брадвата тарторът им. Наперено хваща брадвата. Поглежда другарчетата си: «Вижте ме кой съм!» Измерва с поглед дървото , все едно казва като нас, по-големите: «Сега ще ти драмезгам майката!» Не казва това, но се подразбира. Сетне си плюва на ръцете, защото е гледал как правят дядо му и баща му. Хваща здраво и замахва. Останалите гледат, та и те да го направят, кога им дойде редът. Когато и последният нанася своите три удара, дървото все така си стърчи и не е отсечено. Всички се скупчват отново край мене. Някои са прави, други са седнали на тревата. Гледат как суча мустаци и искат да отгатнат дали съм доволен или не. Като ги гледам, разбирам кои ще станат човеци, кои – не. Казвам им, каквото трябва да кажа. - Ти, Данчо, много слабо удряш! Трябва повече да се храниш , да заякнат кръстът и ръцете ти. Виж каква хърба си! Повече мръвка хапвай! - Ти, Митьо, си як, ама дървото се събаря не само със сила, но и с чалъм. - Злати, и ти яко удряш. Гледам майсторски въртиш брадвата. Не се плашиш. Тъй ще е и в живот. Някой път ще те подгонват, ама няма да се даваш и туй то! На дяда си мязаш, щото баща ти му дай да прави хубава халва. - Ти, Станчо, на кого си се метнал? Сигурно на дядо си. Той много пуши и все се оглежда. Такъв беше и по време на войната. Не че е лош човекът. Казвах му: „Не се оглеждай нагоре, куршумът такива търси и намира!” Ти, момче блъскай яко и ще станеш човек. - Ти, Иване, сечеш ей така, колкото да отбиеш. Не влагаш сърце. Сигурно си мислиш, че това е лесна работа. Ама не е. И тази работа си иска своя майсторлък! И така един по един, един след друг ги хваля и укорявам. Те слушат и си мисля, че попиват това, което им казвам. Продължавам: „ А иначе, всички сте от един дол дренки. За сега не ставате за работа. Виждате, че това не е като да си играете на чилик. Но идва време, когато трябва да се научите брадвата ви да сече на едно място. Засега не става. Пък и не си помагате с дух. В него е силата. Сега ще ви покажа как се прави.” Ставам. Бавно и внимателно взимам брадвата. Гледам за късо време дървото и замахвам. От гърдите ми излиза едно”ха”! И така при всеки удар. А брадвата удряше все на едно място. - Видяхте ли? Така трябва да сечете. Ама да ви кажа – с гледане не става! То и кучето ме гледа как дера агнето, но касапин не може да стане. И на друго ще ви науча, че човеци да станете. Живот дълъг пред вас е, трябва да се мисли и да се знае. Тъй с годините продължавах да ги гледам. От деца станаха големички изпървен, после като минаха и през казармата, гледам ги вече се перчат ергенаши. Че закачат и момите. Винаги исках да знам кой как я кара и до къде е стигнал. Знаех си: тези на които брадвата сечеше на едно място, станаха човеци, че и майстори. Дом направиха, деца отчуваха. Колчем минаваха през нас и ако съм седнал на моята сш пейчица ,се спират и ме заговарят, и все си спомнят за брадвата и как съм ги учил брадвата им да сече на едно място. Питам ги: „А, сега вие казвате ли на вашите деца как да секат?” А те ми отвръщат: „ Бе, казваме ние , но кай да те слуша. Правят, каквото си знаят.Повече бъркат, та ги потупваме по някой път!” - Тъй тъй! – казвам. – Менят се времената. Ако не вие, животът ще ги научи! Когато минаха години, един писател майстор на късия разказ, ни каза: „ Копайте на едно място и все ще намерите вода . А вие какво правите: тук копнете, там ровнете и накрая нищо не излиза. Не се намира лесно слово , което да храни душата. Трябва да се търси.”Тогава си спомних за брадвата на дядо. **Влайков Иван Приказките на дядо и силата на баба, Изд. Възрожденците, П, 2008 „ Чух и записах приказките на дядо за нещата от живота и за силата на баба. Знайно е, че миналото не може да се драматизира или да се идеализира, то е такова, каквото е било. Дядовото поколение, родено по време на робството е видяло изгрева на свободата. Почувствало е силата на Съединението. Участвало е в победни войни и загубило войни, които довеждали страната ни до катастрофи. Но през цялото време на своя живот това поколение е съзиждало родината ни с дарбите си и с нравствените си устои. На нас, техните потомци, не ни остава нищо друго освен да се учим от най-доброто, което ще помогне на България не само да оцелее, но и да бъде първа в света със силата на своя дух, достойнство и дарования.” Иван Влайков