Отново в мойта самота

Пътувам към дома, притихнала в автобуса. Гледам и не виждам, слушам и не чувам… затворила се в себе си. Само мисълта ми препуска и ме води някъде все назад във времето… търсеща, тъгуваща,   Пътувам към дома, свила Душата си в стегнато кълбо от болка. Навън нощта се спуска, и ме връща отново в мойта самота



 

Стихът е супер !
Понякога самотата ражда велики неща в изкуството !
Стига да не я предозирваме ! Поздрави за стиха ! А след всяка самота идва и пълнота ! Желая ти от все сърце- пълна душа !:,)

Поздравления!
Б.

изпратена в миналото тъгува!
Няма какво да прави там.
Мисълта обича да танцува с бъдещето.Радва се да му придава образ и форма!
Остави мислите да правят онова, което им харесва!:))
На моите им хареса твоя стих!:)
Лека нощ!

"А след всяка самота идва и пълнота!" Благодаря! Дано!

Моите опити за стихове... родиха се докато пътувах...Благодаря!

Благодаря, Тит!

Така добре те разбирам-ти не искаш тази самота.Тя
ти тежи и това така добре е показано в стиха!
Много си силен стих като самата тъга!Не тъгувай ,аз мислено съм с теб!
Прегръщам те с обич!

Благодаря ти, Иля!!