Думи, равносметка изречени преди 97 години….

 Боян Пенев -литературни историк и критик*

 

 

30 .ХІІ. 1912

 

„ Моето нещастие е, че аз пораснах с един идеал, който никога не е бил за този свят. Аз не можех да се отрека и откъсна от него, да заживея с живота на другите, да забравя себе си. От другите изисквам онези ценности, с които живея.Има щастливци, които могат да се отделят от себе си и да заживеят двойнствен живот. Аз не мога. И виждам, че до края на живота си ще запазя това романтично отношение към живота на хората. Що са за мене онези, които не знаят и не виждат какво мога да им дам! Аз не мога да се спирам при тях.

Да живееш винаги един живот, да бъдеш винаги верен на себе си, то е най-голямата трагедия, която може да понесе някой. Има два изхода: или докрай да се бориш за себе си и света, или пък напълно да се отречеш от себе си. Аз никога не съм се колебал и знам, че за мен животът има смисъл в борбата, да постигна себе си и да остана верен на себе си.”

В края на отиващата си година правейки равносметка на отминалото да можем да кажем: „за мен животът има смисъл в борбата, да постигна себе си и да остана верен на себе си.”

 

*Пенев, Б. Дневник спомени, Изд. Български писател, С., 1973, стр.101 

 

Кратки биографични бележки :http://liternet.bg/publish5/bpenev/index.html

 Весело посрещане на НОВАТА 2010 ГОДИНА!

http://www.youtube.com/watch?v=20dgEOy7e0s&feature=related

 

"...Не плача за себе си. - Нека, жесток и оскъден,
живота между ни прегради да беше изправил -
да бяхме осъдени вечно отделно да бъдем,
да беше ме даже разлюбил, оставил, забравил...

Но само да знаех, че тук на земята ти още
живееш - и моите литнали мисли те стигат -
че дишаш и гледаш, и чуваш - и в късните нощи
прозорец свети, и бдиш ти наведен над книгата.
Елисавета Багряна

Вечен стремеж!:))
Хубав празнк да е идването на 2010 година! И повече поводи за празнване през нея!:))

„за мен животът има смисъл в борбата, да постигна себе си и да остана верен на себе си.”
Поздрави и весело посрещане на 2010!
Ще е хубава година!

"Но само да знаех, че тук на земята ти още
живееш"...кой би могъл да изрече това?

Благодаря, Теди!!

Така е, но това е най- голямата вътрешна борба, която води човек със себе си.