Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2010 20:20 - В навечерието на 102 годишнина от Възобновяване на Българското царство и Обявяване на независимостта на България 22 септември 1908 година
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2592 Коментари: 4 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В навечерието на 102 годишнина от Възобновяване на Българското царство и
Обявяване на независимостта на България
22 септември 1908 година

/ из моите теми по история/

 

Управление на Демократическата партия

 

 Правителство на Демократическата партия начело с Александър Малинов - 16 януари 1908 - 16 март 1911 г.

Като се възползва от затрудненията на стамболовисткото правителство, князът натоварва Александър Малинов, водач на Демократическата партия, да образува ново правителство на 16 януари 1908 г. Другите партии от Патриотичния блок остават разочаровани. Те очакват да бъде образувано коалиционно правителство и затова гледат на постъпката на Малинов като на измяна.

Демократическата партия възприема като своя важна задача да подготви дипломатически и военно войната срещу Турция. Сериозна стъпка в тази насока България да се освободи напълно от оковите на Берлинския договор. Българските правителства след Освобождението не позволяват на султана да се прояви като действителен сюзерен. Формалната зависимост тегне върху международния престиж на страната и пречи за изграждането на равноправни отношения с другите държави.

В програмата на правителството е включено спазването на конституционния демократичен ред, политика на протекционизъм в икономиката, промени в данъчната система. Други направления от програмата на правителството са: осигуряване на независимост на съдебната власт и реформи на образователното дело.

 

 

 Обявяване на независимостта на България

Най важната стъпка в дейността на кабинета на Александър Малинов е провъзгласяването на независимостта на България. Събитието е пряко свързано с усилията на предишните български правителства-да ликвидират тежките клаузи на Берлинския договор -1878 г. и е връхна точка в усилията на българската държава да извоюва своята самостоятелност.

Според Берлинския договор създаденото Княжество България е васално на Османската империя. Поради това върху него остават да лежат редица икономически, политически и дипломатически ограничения. По-важните от тях са: да заплаща ежегоден данък и част от държавните дългове на империята; да няма Министерство на външните работи и собствено дипломатическо и търговско представителство в другите страни; България няма право да създава редовна войска и военен флот; всички търговски и мореплавателни договори, конвенции и спогодби подписани от Османската империя с други държави остават в сила и за Княжеството; режимът на капитулациите с редица привилегии за големите западни държави наложен на Османската империя е задължителен и за България; Княжеството няма право да увеличава митата на вноса и износа без съгласието на заинтерисованите държави и др.

Пътят на българската държава към независимостта на България е бавен и продължителен. Той се изразява в постепенно отхвърляне на отделните задължения спрямо империята.

Борбата за независимостта на страната след Освобождението се проявява в заобикаляне на режима на капитулациите и в отказ да се плаща васалния данък, които спъват икономическото развитие на страната. Княжество България започва да участва самостоятелно в редица международни конференции и подписва заключителните им документи. Още третото българско правителство (на Либералната партия - начело с Драган Цанков) назначава министър на външните работи и се изграждат български дипломатически представителства в чужбина - главно в балканските държави. Създава се и редовна армия, подписмат се и редовни търговски договори чрез двустранно договаряне и др.

Успехите в икономическата политическата и културната сфера през първото десетилетие на ХХ в. укрепват самочувствието на българската буржоазия и я подтикват към отхвърляне на унизителната зависимост. Българските правителства се възползват от активната политика на Великите сили, за реформиране на Европейска Турция и през 1905 - 1907 г. правят по-настойчиви опити за провъзгласяване на независимостта. Западните държави, за които зависимото положение на България е изгодно от гледна точка на технити балкански интереси не дават съгласие за неговото ликвидиране. България трябвало да чака по-удобен момент.

Възможност за пълна самостоятелност България получава по време на младотурската революция, която започва през м. юли 1908 г.

Правителството на Демократическата партия изчаква удобен момент, за да обяви независимостта на България. То обаче си дава ясна сметка, че не може да наруши Берлинския договор без опора в някоя от Великите сили, които са го подписали. Фердинанд търси разбирателство с Австро-Унгария, която по свои съображения проявява отзивчивост. Империята иска да анексира Босна и Херцеговина, окупирани от нея по силата на Берлинския договор за тридесетгодишен срок. Изтичането на срока през 1908 г. тласка Австро-Унгария към нарушаване на диктата и поставя интересите и* в унисон с българските. Преговорите между двете страни се водят в най-строга тайна.

Демократическото правителство ловко използва повода, който му дава Високата порта. Под предлог , че България е васална държава, българският дипломатически представител в Цариград Ив. Ст. Гешов не е поканен на банкет заедно с дипломатите на другите държави. На 15 септември 1908 г. България отзовава своя представител от турската столица. Няколко дни по-късно конфликтът се задълбочава. На 19 септември българското правителство завзема железопътните линии на Източната компания в Южна България, които се смятат за собственост на Турция. За целта е използвана стачката на служителите от тези линии. За да възстанови движението, демократическото правителство заменя стачкуващите с военни части и български железничари. Скоро стачката е прекратена, но българсите власти задържат железопътните линии с мотива, че всяко подобно действие в бъдеще е в състояние да парализира съобщенията в южната част на страната.

Правителството на демократите преценява, че решителният момент е настъпил. На 22 септември 1908 г. във Велико Търново Фердинанд обявява със сециален манифест независимостта на България и приема титлата "цар на българите. На следващия ден Австро-Унгария съобщава за анексията на Босна и Херцеговина. Това разкрива пълната съгласуваност в действията на двете правителства.

Обявяването на независимостта има прогресивно значение. С този акт българският народ заличава важни остатъци от петвековното турско робство /владичество/. България се нарежда като равноправен партньор заедно с останалите европейски държави. В същото време Фердинанд укрепва своите позиции и засилва личния сирежим.

 

 

 Дипломатическо признаване на независимостта

Повечето Велики сили отказват да призноят България за напълно независима. Те изтъкват, че тя е нарушила Берлинския договор. Особено недоволна е Турция. Разтърсвана от вътрешни борби и противоречия, в този момент империята не е способна на решителни действия. Високата порта иска от България да изплати една сума от 650 000 000 франка като компенсация за някакви нанесени щети. Само на тази цена Турция е съгласна да признае българската независимост.

Започват тежки преговори. Русия помага на България да излезе от създаденото положение. Тя предлага да опрости на Турция нейния дълг по военното обезщетение от последната война (1877 - 1878). Срещу това Високата порта се отказва от своите исания по отношение на българската държава. България поема задължение в срок от 75 години да заплати на Русия 82 000 000 франка. Турция признава българската независимост. Същото правят и останалите велики сили. Оказаната от Русия подкрепа подпомага сближението между двете държави. Израз на това става посещението прзе 1910 г. на цар Фердинанд и Александър Малинов в Петербург, където се водят преговори за сключване на съюзен договор, но те завършват без резултат.

 

 

 Личен режим на Фердинанд

В цялата дипломатическа дейност около обявяването на независимостта и нейното международно признаване монархът укрепва окончателно позициите на своя личен режим. Това явление е общобалканско и се развива от края на ХIХ в., за да получи завършена форма презпървото десетилетие на новия век ( ХХ в.). В България князът започва да налага личния си режим още след падането от власт на правителството на Стефан Стамболов и продължилото до м. март 1911г. управление на Александър Малинов е вече типично за споменатия подход на Фердинанд към властта.

Личният режим в България не бе еднолична власт, а едноличен контрол върху ключова части на властта.

" Личният режим не премахна нито Парламента, нито Конституцията, той се основаваше в значително по-малка степен на социални конституционни предписания, които да ограничават формално парламентарната демокрация, както това беше в другите балкански страни" - обобщава изследванията си по този въпрос историка Стойчо Грънчаров. Цар Фердинанд I установява контрол върху три важни области на управлението - ръководството на армията, формирането на кабинетите и направляването на външната политика. Така монархът стъпва върху здрава основа и стабилизира династията, защото на практика цялата българска буржоазия подкрепя личния режим.

Тя обаче е политически раздробена на много и враждуващи помежду си партии, които поради слабостта си търсят подкрепата на Фердинанд I в борбата за власт. Самият той, както и другите балкански монарси внасят разкол между партиите и крилата в отделните партии, за да задълбочават котерийността в обществените борби и да играят първостепенна, определяща роля в политическия живот в съответната страна. Без да нарушава формално Търновската конституция цар Фердинанд I използва нейните несъвършенства и в противоречие с традиционните  парламентарни процедури се намесва в изпълнителната власт.

Чрез своите доверени лица в даден кабинет, най-често военния и външен министър, монархът предизвиква оставката на правителството. След това той назначава угоден нему кабинет, който с комбинации, административен натиск и полицейско насилие печели изборите и получава одобрението на Народното събрание. На практика не парламентарното мнозинство излъчва правителството - то се облича във властнически пълномощия от монарха.

При личния режим волята на народа се изменя с волята на владетеля. Така се обезличава ролята на парламента в българската политическа система и той изпада в подчинено положение спрямо монарха, а чрез него - и на правителството.

В условията на партизанщина и корупция, на политическо раздробяване и остри партийни съперничества личният режим все пак придава определена стабилност на правителството. От друга страна, приемствеността между всички правителства по важни въпроси на вътрешната политика и преди всичко в продължаването на модернизацията укрепва избрания от цар Фердинанд I модел на управление. Той се доближава да централноевропейския образец и изразява идеите на владетеля да наложи ръководната роля на монархическия институт в сферата на властта на България.

 

*****

 image







Гласувай:
10



1. stela50 - Приятелко ,чудесен постинг ...силен и вълнуващ.
20.09.2010 20:35
Мислех да направя нещо ,но това ,което поднасяш ти - казва всичко.
Благодаря ти ,мила !
цитирай
2. tota - Мислех да направя нещо, но това, ...
20.09.2010 20:37
stela50 написа:
Мислех да направя нещо ,но това ,което поднасяш ти - казва всичко.
Благодаря ти ,мила !

Напиши Танечка!! Трябва да знаем и помним историята ни!!
цитирай
3. анонимен - Не можах да гласувам защото не зная как да се регистрирам.
21.09.2010 09:00
Да знаете, че съм ЗА постинга.
Лиляна Андреева
цитирай
4. tota - Да знаете, че съм ЗА постинга. Ли...
21.09.2010 13:13
анонимен написа:
Да знаете, че съм ЗА постинга.
Лиляна Андреева

Благодаря!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12148002
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70666
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031