Като  приказка …

  Врабчето се събуди много рано. Денят го събуди. Разпери криле  и побърза да отправи поредния си поздрав:

-          Добро утро! Пак съм тук!  Чирикаше то продължително, сякаш този поздрав бе специален.  Продължаваше със своето чик - чирик. На прозореца съм. Не ме ли виждаш...стоя си там само …и  от време на време с моето чик чирик  чуруликам...Слънцето се скри дойдох отново топлина да взема...

Обърни се...Погледни в прозореца. - подканяше сякаш стопанина на къщата.

 Той всяка сутрин не пропускаше да нарони на зида пред къщата трохи за врабчетата. Те бяха  свикнали  и по цял ден все към зида се отправяха Радваше се на всички, когато ронеше трохите. Имаше едно, което беше различно …нещо отличаващо го  - то винаги стоеше в  страни .. не бързаше не се буташе. Имаше нещо в него, което привличаше погледа му …Харесваше го.
А, то милото сякаш  говореше:  Радваш ми се, а не забеляза, че исках да кацна в шепите ти. Колко много усилия  с нежно цвърчене и пърхане  с крилцата да клъвна трохичките полепнали по ръцете ти ...за да те докосна…

Стопанинът на къщата отново отправи поглед към него. Какво врабче? Като  мое е…  стана ми любимо. И отново го потърси с очи. А, ето го, ето го…говореше с възхита  ….порадва му се  и влезе вътре.

 Врабчето хвръкна и кацна пак там  на прозореца ... чакаше отново да се върне ...

Денят влизаше във владенията си. Работата зовеше стопанина на къщата. Отправи се на двора.  Врабчето литна след него и кацна на близкия храст. И се унесе в своята песен. Пееше за да е спорна и лека работата му… Нежните звуци щяха да достигнат до всяко сърце …и да го докоснат…
Това ли искаше врабчето?

Стопанинът повдигна глава и го  погледна с широко отворени очи  Не повярва. Пак ли онова врабче, което уж е  мое? ...И изрече на себе си:
Птичко малка що летиш все край мен...остани си там на храста......разбутваш мислите ми ...нека са спокойни ...кому е нужно да са безпокойни??? Остави ме да работя…работа – мен ме чака…
Врабчето доловило онова което си говореше стопанина и отново запя… …такава тъжна песен - плач...
Не можеше човек да не я чуе…Въпреки залисията  и той я  чу …  Позна го. То  е милото… Леко се подсмихна … Смили се душата му. Такава тъжна песен…

И пак на себе си проговори: Не плачи! Дай да избърша божествените ти сълзи! Протегна ръка …искаше му се врабчето да кацне, да кацне на нея…

 Една сълза се отрони  и капна  върху набраздените пръсти …докосна сърцето му…

Тази сутрин отново ронеше трохички и търсеше с очи врабчето …онова любимото …дето не му даваше мира…То се появи, полетя, полетя наоколо и отлитна високо нагоре  в простора …
Очите му го проследиха…Заболя го.…

Ати Милуш - tota

На моите приятели - с обич!
Да обичат природата и да бъдат в хармония с нея!!
И със себе си!!

      

       

        

Edith Piaf - Non, je ne regrette rien (1961)
http://www.youtube.com/watch?v=kFRuLFR91e4 Edith Piaf - Non, Je ne regrette rien http://www.youtube.com/watch?v=Q3Kvu6Kgp88&feature=related  Edith Piaf L"Hymne а l"amour http://www.youtube.com/watch?v=1gTGmbA40ZQ&feature=related  Edith Piaf - Milord http://www.youtube.com/watch?v=XBW-UEbOfyQ&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=YnbLHlu1ZoM&feature=watch_response Edith Piaf - La Foule http://www.youtube.com/watch?v=2UlEJXkxnSc&feature=related EDITH PIAF- padam padam http://www.youtube.com/watch?v=P4b8985k-4Q&feature=related  

Съкровен спомен и до болка скъпо усещане ,докосна без да искаш
ръката на мама до мен ...Това врабче ...
Благодаря ти ,скъпа !

Танечка, врабчето сякаш понася всички изпитания ...Забелязала ли си как е в природата - то винаги е навън, настръхнало, треперещо от студа...но устойчиво!! Мъничкото врабче! Колко сила му е потребна за да устои?
Колкото до спомена - носи го за да те стопля, приятелко!! Красив е...

Да обичаме природата и да бъдем в хармония с нея!!-хубав призив!
Благодаря за призива и поздрава !

Мила, Иля! И в хармония със себе си за да постигнем другата хармония...със света около нас...
Хубав ден!

подтекст в това разказче!
Приятен ден Ати

Да, Алекс дълбок е ...един красив миг, може и спотаил се спомен, докоснал или носен от всеки един от нас....Нали така се раждат приказките? За това е като приказка.

Приятен да е и твоят ден!! Вече е юни...

Желая ти хубав петъчен ден!

Благодаря, Христо!
Петък е предпочитан ден, защото ни се иска да свършва работата и да отправим поглед и към себе си след нея.

Хубави почивни дни от мен!

Добро утро и от мен! Някое красиво врабче ли изчурулика този мил поздрав?
Благодаря за пожеланията, Маги!

Приятен да е!

И на мен ми хареса разказа ти, Тота!
И нека апелът ти достигне до всеки от нас!
Поздрави!

Мила, Скарлет! Не е случаен призивът ми...Ще оцелеем само ако се върнем към природата и постигнем хармония с нея.
Благодаря ти, че се докосна до символа на природата - врабчето ...Да го носим в себе си и да го обичаме - нашият естествен свят ...светът на природата с нейното величие.
Хубав ден!

Вчера си "говорих" с едно врабченце... Наистина.:) То се закачаше, въртеше главица и не избяга, а беше на простора до отворения прозорец, съвсем до мен...:) Поздрави и ти благодаря за песента на Врабчето!

Надежда, детето е проговорило в теб! Красив миг си запечатала.
Песните на Врабчето ще продължават да бъдат харесвани и слушани!
Хубав ден!!

Браво.

Благодаря! Поласкана съм от похвалата, почувствах се ученичка - приятно е!!
А може да съм ученичка в писането на есета. Нали, човек се учи цял живот?

Хубав ден!!

Врабчетата са невероятни същества! Улавят звуци, усещат тревогата във въздуха от километри, заплахата за тях! Рядко врабче може да попаде в лапите на враговете си,само, ако е болно или ударено.Те са предвестници на всички природни промени и хубави и лоши:))))

Благодаря, Миа! Много пъти особено зимата съм се вълнувала за врабчетата. Всички отлитат по топлите места, а врабчетата все са тук - сред нас. Сгушени под стрехите. И се питам как ли издържат? Вероятно познавачите на птичия свят - зоолозите могат да дадат отговор. А аз виждам в тях - нежността, защото са малки дребни и същевременно толкова устойчиви. Каква игра на природата само - нежност и сила в едно? Не е ли странно това? А ти допълваш неща, които не съм забелязала, че разкриват опасност, че са предвестници на промени.
Хубаво е, когато сетивата на човек долавят нежното им чуруликане. Тогава сякаш и природата пее.
Хубав ден!

Ето как едно мъничко птиченце може да те накара да се замислиш!
А какъв ще е животът без птиците, без това мъничко същество, с което сме свикнали?
Ами и без пчелите?
Ето че ни накара да се замислим, tota!
Приятен предпочивен ден!

Радка, какво би бил животът ни без птиците и не само без тях, без всичко, което ни заобикаля? Пустота!
За това да обичаме природата, да я пазим и възраждаме. Животът ни без нея не би имал смисъл, а по - силното е невъзможен!! Без даровете и красотата и!!

Хубав ден!

И двете дар от природата!
Поздрави, Тота! Хареса ми!
Прекрасна вечер с незабравимата Едит Пиаф!:)))

Благодаря! Даровете от природата, които сме приели за даденост...
И твоята да е прекрасна!

ако можеше да усещаме мислите ...думите,да даваме повече любов на съществата,то бихме били човеци!
Дано всеки бъде докоснат и усети това докосване и дано съумее да разбере посланието му!
На колко неща има да се научим от животните!Ние-хората!

Прекрасно Насе!

Каталина, само човек, който обича животните може да напише това."На колко неща има да се научим от животните! Ние-хората!" За да сме човечни, нали?
Прегръщам те. Нали очите ни търсят мястото на корените ни...нашето място!!

Около мен е пълно с врабчета, много са жизнени, невероятно са адаптирани, някакво чудо на природата. Даваш ми идея за разказ.

Благодаря ти, Ати.

Санде, винаги ми е било жал за врабчетата,те са най онеправданите. Така спонтанно се роди това есе ...чувайки ги всяка сутрин, виждайки полета им , а в работата - невероятни са...
Любопитно ми е как ще ни ги обрисуваш в разказа си тези прекрасни врабчета, това чудо на природата - нежни, а устойчиви и оцеляващи?
Хубава вечер!

Очите ни цял живот търсят онова нещо-наречено Хармония!
Тя е в Душите ни и пътеката за нея-минава през Сърцето ни!

И аз те прегръщам и благодаря за думите и мислите ти!

Колко малко познаваме природата - това богатство на сила и енергия, на красота и хармония? "Тя е в Душите ни и пътеката за нея-минава през Сърцето ни!" - Дали ще успеем отново да се докоснем до нея? Дано!
Прегръдка и от мен! Хубава вечер!

Много са живи, много са шумни, много весели, оцеляващи....

Ако нахраня едно врабче само, пристигат след малко още пет, още десет, още двадесет.

Как си съобщават?

Те си знаят! Ние, хората сме слепи за техния свят. За съжаление....

вероятно наваксваме нещо много важно, което ни липсва в скучното и банално битие. И си го поднесла по много деликатен начин! Хубаво!:))) Здравей! - за днес: първи път!!!

Здравей и от мен, Дани! Дали можем да наваксаме по този начин нещо, което ни липсва? Трудно ми е да си отговоря. Това са отсенки от време, когато се докосвах до природата...

Хубава вечер!

Поздрави от мен и от любимите ми папагалчета!... Лека вечер и нощ!...

Здравей, Марине! А, твоите папагалчета съжителстват ли с врабчета. Вероятно са в клетка.
Лека вечер и нощ!! И от мен!

Прегръщам си те топло Ати, и ти благодаря, тази сълза докосна и моето сърце.
Бъди благословена!

Алекс, бъдете и Вие БЛАГОСЛОВЕНИ!! Обичайте се!!

Светъл ден!

"Разбутваш мислите ми" , като онова врабче от разказа.
Разбъркваш съвеста ми , с тъжната врабчова песен....
Поздравления !!!

Благодаря, Констант7! Наистина ли? Приятно е да чуя това!

Хубав ден, Констант7!!

Светъл ден ти желая!
Б.

Благодаря, Борис! Приятно ми е, че се отби.

Светъл да е и твоят. Днес е последният ден на "Пловдив чете"....На фонтаните...в центъра е празника....

И в хармония със себе си! :)

Да, gkowachew, ако я няма вътрешната хармония, едва ли друга би била възможна.

Светъл ден!

Покрай мен има и врабчета, и гълъби, и лястовички... Понякога... разговарям с тях... Светло да ти е! :))

Марине, това ми дава основание да допусна, че си щастливец. Прекрасно е докосването до света на птиците.

Светъл да е и твоят ден!

Поздрави за това което правиш !

Благодаря! И при теб има красота. Ръката ти на художник създава прекрасни картини. Нарисувай врабчето от разказа!

В природата винаги има романтика!

Да и то с песните си допълва романтиката! Красиво е!

Много е хубав разказа! Два пъти го прочетох...

Женя, благодаря ти! Радвам се, че ти е харесал. Не съм добра в писането на разкази и стихове. Повече обичам да ги чета. И да се докосвам чрез тях до творците.

Хубава вечер!