СПАСИ МЕ ЗА НЯКОЛКО ДНИ САМО

                                                           На С.

Спаси ме за няколко дни само.
От асфалта ме спаси, дето слънцето лежи прегазено от
камионите.
От отвесните скали на сградите – спаси ме. В тях
и сънищата
скачат през прозорците като уплашени котки.
Искам да си ушия костюм от вятъра,
а от залеза да си направя жълта риза без ръкави.
О, спаси ме от заканителните жестове на
светофарите –
тези пури в устата на нощта. От кривогледи хора
ме спаси
и от други хора, дето имат само гръб.
От истериката на колите ме спаси, които сякаш
са избягали
по нощници от някоя психиатрия.
Отведи ме в някоя добра гора,
където ще си лягам със стиховете.
О, спаси ме за няколко дни само...
Константин Антонов

                                 

Намерих това в пощенската кутия. Споделям го с Вас, приятели! То може да бъде зов на всеки един от нас.
Изречен по същия начин, както е направил поетът: "СПАСИ МЕ ЗА НЯКОЛКО ДНИ САМО!"

                                                                   
                                                             

Лес. Музыка для релаксации.

http://www.youtube.com/watch?v=yl6j4xFvVdU                                            

Amazon Rainforest Relaxation Video

http://www.youtube.com/watch?v=43yvlrNl3Xc&feature=related

Relax Music 1

http://www.youtube.com/watch?v=4UlZyuFiGks&feature=fvwrel

 

Relax Music 2

http://www.youtube.com/watch?v=_jQkT5dsupQ&feature=fvwrel

 

DOWNLOAD FREE SLEEP MUSIC.

http://www.youtube.com/watch?v=asg8XMzOvCE&feature=related

This is Equinoxe 4, composed by Jean Michel Jarre

http://www.youtube.com/watch?v=fpWNimba344&feature=related

Всеки мечтае за такова спасение. Този постинг поне отчасти го постига.Поздравления!

Диме, радвам се, че надникна! Знаеш как мечтаехме за такова спасение на Бойково, което не осъществихме. Стягахме и палатките. Не е късно да го осъществим, нали?
Спокойна вечер!

Пожелавам ти... спасение!... :))

Благодаря, Марин! Далече са възможните дни за спасение ...
И на теб, също!
Ето тук едно прекрасно място за спасение, Меган ни е отвела.
http://megan503.blog.bg/turizam/2011/06/15/paraklisa-s-aiazmoto-krai-bachkovski-manastir.765918#last_comment
Спокойна вечер!

Спасение няма! Къкето и да ходиш, накрая пак си на асфалта.

Вероятно за това е този вик - зов на поета, осъзнал, че спасение няма. Природата ни чака. А полето плаче за хората...хората, които ги няма ...или са на асфалта.

И въпреки това нека денят ти да е добър!

от глътка чист въздух и успокоение ...Когато те обгражда зеленина
и високи дървета ,цветя ...и си близо до небето .
С твоя постинг ,Ати ...направих тази асоциация ,почувствах свежестта
и силата на природата .
Благодаря ти !

Мила Танечка, трябва в действителност да почувстваме силата и свежестта на природата. Избрала съм и маршрута на Меган. Прекрасно е там онова кътче над Бачково.
Хубав ден!

Благодаря, Ати, че с постинга си ме накара да усетя тази дреха, изтъкана от вятър и
от жълтото сияние на слънцето!
Хубави почивни дни, с пожелание да намериш време за глътка спасителна природа!
:)

Мариана, благодаря за пожеланията. Харесвам поезията на Константин Антонов. Колко метафора? Колко образен изказ? За това я споделям с приятелите и всички, които обичат поезията!!

На теб също "да усетиш дрехата, изтъкана от вятър и от жълтото сияние на слънцето!" Подсказал ни е, че животът на човек е там където е началото му.

А защо да е за няколко дни само .....

Алекс, приятелю това е зов - вик на поета, дори е с посвещение от самия него. Вероятно това е могъл да отправи? Повече не е посмял или не е могъл?

А, колкото до мен самата, работата ме държи прикована към асфалта...поне до средата на юли. А, после ако има време за глътка въздух ще си я подаря!!
Няма спасители, колкото и странно да ти звучи? Живеем във време в което всички са устремени в своите грижи. Не остава време да се погледне в страни...Всеки сам се спасява с тежнението "Назад към природата!"
Докосването до нея дава много, освен здраве...

Светъл ден, Алекс!!

Напълно го разбирам поета! Отправил е своя зов по възможния за него начин. Действителността понякога толкова задушава, че се мяташ за глътка чистота...

Всеки път, когато мога, бягам от асфалта и търся зеленото. А Тото ми осигурява ежедневните срещи с малките хубости...:)

О, Женя много точно " мяташ се за глътка въздух" за да се освободиш от ежедневието, от примката на заобикалящите те ....

Хубава вечер!!

Можем само да се поучим от теб, Ваня и да те последваме! Който успява да направи това той има сили да продължи напред!!

Хубава вечер!!

Писах Ви, че държа да се пише красиво в блога в който подбирам и публикувам това, което ми харесва или бих искала да споделя с приятелите си. Не може просто ей така да напишете едно изречение за творба на човек, за когото предполагам нищо не знаете. И още обосновете се защо това стихотворение е "Нова катастрофа на поезията, подбрана от блогерката тотка"?

Ще Ви отговоря със следните мисли:
„За поезията са необходими особени сетива.
За да се проникне в художествения текст.
Разума, ума, даже културата не помагат.
Има значение атмосферата, в която израства човек, което го обгръща като въздух.
Усета към поезията е уникално, върховно качество.
Пак ще кажа - не е ум, не е интелигентност. Това е сетивност.
Както и усета за музиката.
Или го имаш, или го нямаш.
А има и доста хора, които симулират.
Но реално са далече както от поезията, така и от музиката.
И жените и мъжете твърде често се преструват. Симулират.
За да се харесат.”

Нямах намерения да пиша за автора на стихотворенията, които публикувам напоследък тук. Кой е Константин Антонов? Известен е по фамилно име Мазников. Роден е в село Червен Бряг, Дупнишко.В полите на Рила. Принуден е да смени фамилната име с Антонов при издаването на стихосбирките. Дълги години е работил в отдел "Култура" на ГОНС – Дупница. Но като поет е познат само в Дупница, остава неизвестен в България. Остава и непризнат. Не е член и на СБП
Има издадени три книги.
„ Цветя от моята градина” - още като ученик.

”Провинциална неделя” - Издателство „Хр. Г. Данов” - Пловдив
и
”Часовете на отнесените листа” - Издателство „Хр. Г. Данов” - Пловдив
За съжаление - вече не е между живите.
Любопитно ми е какъв човек е бил? Какво е люлеело мислите му и какво е клокочело в душата му та да пише така образно и прочувствено? За това подбрах няколко негови стихотворения, които последователно ще публикувам в блога.

Не се засягай от критикарски мнения! Все ще се намери някой, който да не харесва дадено стихотворение. Въпрос на вкус, на култура... А ако някой те обижда лично, имаш пълното право да изтриеш коментара му. Или да се обърнеш към модераторите на блог.бг - за да му наложат БАН...

който е съвсем нов и непознат за мен - чела съм две негови стихотворения при теб, tota, той се отличава

спаси ме...

...и от други хора, дето имат само гръб...

Благодаря, Марин! Имаш основание, че не всички могат да споделят публикуваното тук. Но щом не харесват не е необходимо нито да четат, нито да коментират. Още повече стихове, които са изстрадани от творец, който не е между живите. За втори път се пише така. Първият път за стихотворение на Матей Шопкин с цинично продължение, което изтрих. Сега отново. Поне да се обоснове. Или какво?

Дора, благодаря ти! Точно казано и от автора и от теб "спаси ме...

...и от други хора, дето имат само гръб.."

Хубава вечер!

има просто заядливи блогъри, тролове... Преди малко видях коментара на въпросТния господин в друг постинг - пак същия критикарски и некултурен стил...

Марине, и аз забелязах това. Но да критикува аргументирано, не просто така. При това талантлив автор, който приживе не е получил признание. Не бива.
Опитвам се да публикувам колкото мога повече автори, които ги няма в интернет пространството. Да се знае за тях. Не от суета.

Поздрави и от мен!

Благодаря, приятелю!
Ти също разбираш в каква посока са усилията ми.
В блога най - срещаните автори са българските.
И утвърдените и познатите, и непознатите трябва да намерят място тук в интернет пространството.
Да достигат до всички, които обичат поезията и българското!

Поздрави и от мен!!

Какъв забалежителен порив към красота и волност има в тези думи!

Истинска поезия.

Благодаря на Тота, че ни представя един Салон на поезията, където звучи красотата и волността.
А още повече, че представя и забравени поети от провинцията, които са създали поетични шедьоври.

Поздравявам я за тази й смелост и благородство!

Спасение има!

Човек винаги може да бъде спасен!

Но само ако иска.

Благодаря, Санде! По важното е да не бъдат забравени, а техните "поетични шедьоври" да достигнат до ценителите на поезията и обичащи те българското!