Понякога по-много се обичахме...

Понякога по-много се обичахме,

  понякога по-малко, а понякога,

 когато ти заплакваше в ръцете ми,

  живота ми приличаше на щастие.

  Луната мълчаливо ни преследваше.

  Рисуваше телата ни по пясъка.

 Ний правехме какво ли не - понякога

 наистина приличахме на влюбени.

  Но пясъка изтече от косите ни

  и се завърна помежду ни въздуха.

  Естествено е във такива случаи

  усмивката ми малко да е стъклена.

  Естествено е във такива случаи

  усмивката ми малко да е стъклена.

  Естествено е да потърся хората.

  Да се разтворя в тяхното съчувствие.

  Да им изплача болката си с някакво

  забравено и скрито удоволствие...

  (Аз мога да разплача и дърветата,

  и птиците и бронзовите бюстове,

  но докога ще ни сближава болката

  и много ли е трудно да сме искрени?)

  И затова ще се усмихна някак си.

  Усмивката ми ще е малко стъклена.

  Уплашено ще питам - и безмилостно

  луната и дърветата, и себе си,

  наистина ли ние бяхме влюбени?

  Наистина ли ти си мойто щастие,

  или в нощта приличаше на щастие?

  Тогава ще напиша неочаквано

  най-истинското си стихотворение,

  най-хубавото... Като тебе

  хубаво.

  И толкова далечно - като теб.

 

Христо Фотев

                                                                                                                     
        

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9748&Level=1

                                                                                                                                                     

Христо Фотев Понякога
Vangelis музика

http://www.youtube.com/watch?v=Yuv1jDwjAf8&feature=related

 

Видеоклип : също

http://vbox7.com/play:dd29ef68

http://www.vbox7.com/play:6f7b9372?r=google  

Пожелавам приятни почивни дни, изпълнени със споделени красиви мигове и много усмивки!!

обичам тази поезия, нейното дишане, изказа, свенливия замах

Марти, и аз обичам поезията му. Всеки път четейки го, го преоткривам в посланията, които ни е отправил през призмата на неговото усещането , претворено в стихове ...
Хубав ден!!

човешката душа събира в едно приглушена болка, съмнения, плах копнеж ...
Благодаря ти, Ати, за това стихотворение на големия поет! И аз обичам неговия свят.
Поздрави и хубави почивни дни, ама наистина почивни - с много слънце в душата! :))

Благодаря, Мег!! Прекрасна си! Понякога, понякога ...какво ли не събира в себе си човешката душа? Колко вярно си интепретирала "насъбраното" в душата на поета - "приглушена болка, съмнения, плах копнеж ... в едно." Чувства и мисли преплитащи се ...в житейския вървеж ...
Хубав ден и на теб! Слънчево да е в душата ти!!

Хубавите стихове!
Поздрави за постинга със стиховете на Христо Фотев и приятната музика!
Слънчева и приятна неделя!

Благодаря, Радка!! Стиховете на Христо Фотев винаги са интересни за четене, защото в тях се оглежда душата му.
И на теб - хубава неделя и светъл празник - утре!!

Обичам стиховете на Христо Фотев ,а това е така истинско и докосващо .
...Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие... Красиво и силно ,нежно и тъжно .
На фона на хубава музика . Благодаря , Ати , за красивите моменти !

Привет, Танечка!! Радвам се да те видя отново тук!!
Христо Фотев има своеобразен изказ, но достъпен, близък до реалния живот, отразяващ трептенията на човешката душа!! Да се насладим на думите, дали живот на преживяното!!
Хубава вечер! Хубав, празничен ден - утре! Той е специален у Вас!!

Уплашено ще питам - и безмилостно

луната и дърветата, и себе си,

наистина ли ние бяхме влюбени?

Наистина ли ти си мойто щастие,

или в нощта приличаше на щастие?

Тогава ще напиша неочаквано

най-истинското си стихотворение,

най-хубавото... Като тебе

хубаво.

И толкова далечно - като теб.

[quote=sande]

Санде, ще напиша само ...Христо Фотев е голям поет...само това стихотворение да ни беше оставил пак щеше да е сред големите!!