УДАР

За теб не можех нищо да узная.
Дори не исках ... Може би от страх.
След двадесет години от трамвая
внезапно твоя некролог видях.

Очите ти тъмнееха вглъбени,
без укор – тихо сбогом на света.
Не можех аз дори да прочета
кои оставяш тук опечалени.

Усещах, моя обич бедна,
как бие викащото ми сърце.
На спирката една минута гледах
лицето ти, любимото лице.

Нелепо и от ада, и от рая
на своята любов освободен,
аз се сбогувах с тебе от трамвая,
тъй както друг ще се сбогува с мен.

Иван Тренев
                   

Beethoven - Symphony No. 5 in C Minor (2)

http://www.youtube.com/watch?v=DrLr7QRTZ5E&feature=related

Beethoven Symphonie 7 Deuxiиme mouvement- Allegretto-

http://www.youtube.com/watch?v=haseluAw20M&feature=related

BEETHOVEN SYMPHONY No. 6

http://www.youtube.com/watch?v=1RBxLNMBBjw&feature=related

Mozart - Requiem http://www.youtube.com/watch?v=Zi8vJ_lMxQI&feature=related Lili Ivanova - Requiem

http://www.youtube.com/watch?v=n4cLFZ15qpY

 

 

 

Туй стихотворение ми звучи като от Трендафил Акациев?!?!?!?

A музиката е БОЖЕСТВЕНА!!!

Странно звучене...мисля, че е сътворено спонтанно, от новина, която може да те удари в лицето...Новина, която научаваш от улицата от лист хартия ...от която те гледат очи, които си обичал...
Вкусовете са различни, вижданията - също, но стихотворението разкрива вълнението на душата от една такава "среща" ...

Хубава вечер!

Стихотворението е тъжно, силно! Идеята е близка с посланието на "Татяна беше същата..." на А. Германов...
Поетична вечер и светла седмица!

Мрине, вероятно хората се докосват до нещата от живота по един и същи начин, а поетите ги претворят в творбите си така, както са ги преживели... Всичко има в живота...

Надникете тук: http://mt46.blog.bg/izkustvo/2011/05/26/tatiana-beshe-syshtata-kakvato.754048

Хубава вечер!!

Хубави са, хубава е и музиката!
Поздрави за избора ти!

Стихотворението е много истинско , човешко , силно .
Съвсем естествено е да се случи в живота ...
Тъжен , но специален поет е Иван Тренев .
Развълнува ме ... докосна ме . Благодаря ...
Хубава вечер и лека седмица , Ати !

Благодаря, Магнолия! Хубави, защото са човешки, отразяват нещата от живота...но и тъжни!!

Спокойна нощ!

Танечка, точни са думите ти за поета Иван Тренев - тъжен , но специален поет. Дълбоко проникващ в собствените си вълнения и трепети, страдание и болка...
Спокойна да е нощта ти, приятелко!!

Още едно хубаво стихотворение от Иван Тенев.

Добро утро, Христо! Нещата от живота са в него ...

Успешна седмица!

„Майката“ на Трендафил Акациев – карикатуристът-журналист Георги Ведроденски (автошарж)
Трендафил Акациев е нещо повече от псевдоним. Той е кауза, парола, която преди повече от 50 години събира група млади хора, необременени от предразсъдъци и грижи, които пишат почти на шега, на хвърчащи листчета по време на лекции и в междучасията. И тръгват едни бисери! Привличат вниманието на хиляди хора с парадоксалната си образност, с чувството за хумор, което се лее леко, без препятствия. Стиховете се помнят и наизустяват бързо, рецитират се където падне – на улицата, в час, по университетските коридори и стълбища. Така постепенно тяхното лично участие минава на заден план, а напред излиза именитият автор Трендафил Акациев, който от своя страна се превръща във фолклор. Фактът, че продължава битието си – и то не само в спомена, а и с нови творби и изяви – говори, че времето му не е минало.


- Действително много хора свързват Трендафил Акациев с изпълненията на Павел Попандов и железничарската униформа. Не е лошо да им се припомни откъде започва и как се утвърждава като легендарен автор Трендафил Акациев. Една група ентусиасти от първия редовен журналистически курс в университета реши да издава сатиричен стенвестник „Трън”. Първата редколегия беше от 5 души – Георги Ведроденски (Мортус), Иван Баджев (Баджо), Димитър Езекиев (Митрофан), Димитър Радичев (Матер) и Слави Нечков (Славун). Впоследствие в нея влязоха Замфир Иванов (Фирко) и Владимир Божиков (Перси). Нашият курс излъчи трима народни представители – преди 10 ноември Боян Трайков, а след тази дата Димитър Езекиев и Георги Тамбуев.
Животът и творчеството на Трендафил Акациев бяха протест и подигравка с простотията и пошлото в изкуството и живота. Той се роди като другояче мислещ студент и трябваше да остане такъв. Превърна се в един събирателен образ на българската литература.

ДЕСЕТОНОЕМВРИЙСКИ ПРЕВРАТ

СПЯХ си в моя мек креват.
То пък станало преврат.
Тръгвайте, сестри и братя,
да отидем на превратя.
Става всеки от кревата
и отива на преврата.
Вика: "Слава на преврата!"
и отново във кревата.
Славна дата, светла дата:
от кревата - на преврата,
от преврата - във кревата.
1989 г

ДОСИЕ

БЕСЕПАРИ, седесари,
господа или другари,
безпартийни и сие
търсят мойто досие.
Нека да узнай шпиона -
скрил съм си го в панталона.
Там почива най-подир
миналото във вечен мир.

ВЪПРОС
(в творителен падеж)

ТОЗ въпрос ти шепна ухом
да ми се дадеш изцялом.
Няма аз да падна духом
докато не паднеш тялом.
Тоз въпрос ти шепна първом.
Откликни на него щедром.
Ако се обърнеш гърбом,
ще ти го поставя ребром.
После като си омръзнем,
пак ще се обърнем гъзнем.

СОФКА ФИЛОСОФКА

НА латински "фило - софка"
означава "любя Софка".
Но това девойче мило
не знай думичката "фило".
Знам три превода на нея:
любя,
тача
и милея.
Аз я любя, любя, Софка
със или без опаковка.
Хем я любя, хем я филя
и след туй я трендафиля.
1966 г

Благодаря, Санде, за поясненията. Самият контраст на творбите говори за стила на автoрите. Много финно си подсказал на 1. анонимен , че сравнението е неуместно.

Хубав ден!

И - някак светло изпята " песен " за несподелената любов, дълго носена през годините, като олтар, към който пристъпваш с благоговение и се разтваряш в красивата плахост на чувствата. Силна и докосваща музика си избрала, така близка до стихотворението!
Хубава седмица, мила Ати!

Мила, Мег, радвам се, че те виждам тук. Благодаря за споделеното и пожеланията! Хубава седимица и на теб!