***

Да дойде на Коледа мама
с царевица и мед.
Поне една вечер да не гледаме телевизия
с паузи от черно-бели планински фото изгледи.
Нищо че няма
да кадим из стаите за берекет.
Нищо че няма да вържем на дърветата слама,
че коледари няма да дойдат, нищо.
Само да дойде мама.
Да ми донесе стъпка на катеричка, звън на капчук,
дъх на лозница,
защото аз ще умра тук
със сърцето на заключена птица,
без да видя нашата планина голяма ...

Само да дойде мама.

Иван Тренев


Рила планина

Тази прекрасна мелодия изпълнена на гъдулка е плач по нещо безвъзвратно изминало и поздрав за всички, които могат да кажат: „Само да дойде мама!!”

Изпълнение на Пейо Пеев в съпровод на БНР.

http://www.youtube.com/watch?v=vNUnTJO6VJQ

•  

 Ernesto Cortazar - Enjoy and Relax (HQ Video)

http://www.youtube.com/watch?v=u72gfk04WRE&feature=related

Ernesto Cortazar - Sicilian Romance

http://www.youtube.com/watch?v=DYXdLswOLts&feature=related

time to say goodbye (Ernesto Cortazar)

http://www.youtube.com/watch?v=vxnkVFCBe7k&feature=related

Ernesto Cortazar - Moments of Solitude

http://www.youtube.com/watch?v=8vINjacjgY0&feature=related

Не познавам творчеството на Иван Тренев, Тота, и с всяка следваща твоя публикация се убеждавам, че е грешка.
И аз понякога си мечтая за песен на капчук, ама от селска къща, не от водата на климатиците. А тази нощ ще сънувам стъпка на катеричка :)
Благодаря ти!

Най-скъпият подарък за Детето е да бъде с Мама на Коледа!...
Светла вечер, Ати!

Прекрасно е, че ти допада неговото творчество. Всички, поети, които съм представила имат стихотворения, посветени на майката. Това е на Иван Тренев и то е много силно. Не само, защото всеки един от нас носи спомена за споделеното време с майката, а други все още могат да кажат: "Само да дойде мама!" - могат да я повикат, очакват... Защото майката е единствена, защото е светица!!
Да носим обичта за майките в сърцето си!!

Чайче, нека сънят ти да е вълшебен с онази стъпка на катеричка от Рила планина!!

Марине, най - скъпият подарък за майката е да види в празничните дни децата си около масата, която е наредила...Броени са дните до Коледа всички, които все още могат да го направят да не забравят, че на Коледа непременно трябва да са заедно със своите родители.
Силно и въздействащо е това стихотворение...особено това: "Само да дойде мама"

Благодаря за пожеланията! Нека и твоята вечер да е светла!!

Майка е родена на 25-ти декември и всяка година ни събира. Тази година ще навърши 86.

Много ми хареса постинга ти! Стихът е вълнуващ и докосващ, музиката също!:)

Ваня, Вие сте щастливи щом имате още тази прекрасна възможност да се съберета на масата заради Вашата майка и празника й! Нека да е още един прекрасен миг за всички Ви!
Хубава вечер!

Светла, благодаря ти за хубавите думи! Виновник е авторът, който със стиховете си пробужда мисли и чувства, които носим също в себе си...
Нежна вечер!

Коледа буди светли чувства - като даровете на влъхвите...
Благодаря ти, Тота - светли чувства и на теб!:))

Бвен, чудесно звучи стихотворение за доброто в нас, за светли чувства за свети хора, и най - вече за майките!! Те носят ароматите на тези празници и спомените за традициите ни...

Нежна да е нощта ти!!

Дори само на Коледа ...не мога да намеря други думи .
Не мога да пиша - извини ме , Ати ... Разтърси ме това стихотворение
и музиката . Дълги години не исках да има празници ... без мама .
Прегръдки !

Добро утро, Танечка! "Само да дойде мама" ...много обич и болка има в тези думи...Щастливи са тези, които могат да ги изрекат...
Прегръдка и от мен!

Благодаря, за споделеното!

Стихчето е много силно, браво на поета!

Да, Георги, вълнуващо е! Написаното от Иван Тренев за сетен път говори, че човешките неща преживяваме с едни и същи чувства. Мислите, които преминават през нас са също еднакви...особено към майката!!
Поздрави за Иван Тренев!!
За теб - хубав ден!

Само да дойде мама.
Да ми донесе стъпка на катеричка, звън на капчук,
дъх на лозница,
защото аз ще умра тук
със сърцето на заключена птица,
без да видя нашата планина голяма ...

Само да дойде мама.

***
Стихотворението е не само написано, то е изплакано.

А когато е безпощадно ясно, че тя няма как да дойде, защото е Горе ...

... сърцето на заключена птица,
Страда, скътало спомени и мечти.
Поздрави, Ати! :)

Санде, когато се нижат дните ни през времето, мислите се връщат назад...очите търсят картини, които са минавали пред тях. Безпомощността ни прави "заключени птици", които неистово очакват да чуят стъпките ...стъпките на майката...Наистина стихотворението е плач по невъзвратимото...
А това "само да дойде мама" пронизва сърцето...

Хубав ден!

Да, Марине идват и такива дни, да сме заключени птици, а сърцето да страда по невъзвратимото, неповторимото за нас...

Хубав ден!!

Толкова безутешност ...Заравя пръсти в най - дълбокото на душата това стихотворение. И всяка сълза се плъзва по лицето със " стъпка на катеричка ", всяка дума отеква със " звън на капчук ".
Поздрав, мила Ати!

Мила, Мег, само така може да се изрази обичта към майката и нейната зауба...Дори и тогава, когато я няма, ние често казваме ох, майко, майчице ...а тук я и очакваме с думите "само да дойде мама"...както е изрекъл, поетът. Сякаш тя вечно бди над чедото си!!

Хубав ден!

ЛИПСВАШ МИ МАМО..

Идваш в съня ми мамо

красива. усмихната и добра

Погалваш нежно челото ми..

Питаш ме..Как си сине?

Да те прегърна..Хаиде ела.

Гушкам се в топлата ти гръд.

Поемам огъня от сърцето ти

Душата ми стене..но чувам гласа ти

-Бъди силен сине и по пътя продължи

В живота има бури ветрове стихии

отливи и приливи като в морето

морските вълни.но ти не се предавай

Поеми въздух и пак по пътя нагоре тръгни...

Както съм те учила..бъди горд достоен и добър

и аз със вдигната глава в безвремието

да кажа..Да това е моят син..

Мамо там където си

Да бъде светла паметта ти

Почивай сред цветя и мир
А аз ти обещавам

Ще бъда достойния твои син...

Липсваш ми мамо..
Avtor naidobriq

Ех, Ани...просълзи ме!!
" А аз ти обещавам

Ще бъда достойния твои син...

Липсваш ми мамо.."

Хубав ден!!

Много е затрогващо, истинско, нашенско... хваща за гърлото... здраво

Поздрав!

Благодаря, Славе! Да - истинско, нашенско!!
Хубава вечер!

Стих копнеж, зов - изплакан, както каза и Сашо, навяващ топлотата на майчиното крило, майчиното сърце, родния дом!

Цанка, това е непостигнатият копнеж, защото идва време, когато губим нашите майки...и когато вече ги няма ние продължаваме да ги очакваме, да ги търсим...и носим в сърцето си!!