Луната струи над нас сребристите си лъчи.

Ние минуваме  през сенките  и светлините на гората – ние трима: аз, моята невидима душа  и една тъмна съблазън, чийто очи са фосфорично озарени от луната. Аз съм раздвоен между едната и другата, живея в два свята, откъснати един от друг, и потъвам в бездните на своето раздвоено битие. Чувствувам се разпънат, усмихвам се на своята съблазън и я зова, и само душата ми вижда моята мъка и слуша молитвите ми.

- Ти искаш да ме видиш, казва тя, искаш да ме усетиш в греха на своите желания – ти искаш да ме зашеметиш  от аромата на моята безплътност и го доземаш в благоуханието на тая светла нощ и в горчивия дъх на своята непозната съблазън.

 - Моя безсмъртна душа, ти отново ме намираш загубен в тия вековни гори. Ела с мен, не ме оставяй сам в нощта. Аз искам да те постигна в грешните си пътища – към твоите небеса водят преизподните на моя земен живот. Ще мина безстрашно през тях и не ще спра пред никой жадуван грях и пред никоя съблазън.

Замлъквам. Мълчи и моята съблазън. – и ме следва неотстъпно – нито ме зове, нито ме отблъсква – само ме облива с отровния блясък на очите си. Аз хвърлям в бездните на нейния поглед  всичките си съкровища.

И пак чувам гласа на душата си:

- Ти ще ме забравиш в греха си.

- Може би. Аз ще те забравя в земния си грях, за миг аз ще изчезна в него, ще изгоря, за да се родя с една нова памет, за да  пречистя цялото си битие и да застана пред теб първичен и безгрешен. Тогава само аз ще бъда в хармония със себе си и ще победя мъката на раздвоението. Искам да се отдам на всички изкушения, за да остана само твой.

Затварям очи и усещам  да ме докосва  една ръка -  не зная чия – дали на моята душа, или на моята съблазън. Изтръпвам в нейната милувка  и със затворени очи чувствувам  да се разлива върху лицето ми лунната светлина  - усещам как  бледнее лицето ми и става прозрачно  в сините и зелени  светлини на тая мъртва луна.

     И заговарвам на себе си:

     - Отде ида и де отивам  в тоя късен час? Кому съм родствен и близък? Къде си моя душа – аз те чувам , но не те виждам.  Къде са обещанията ти, моя съблазън – аз те диря, постигам те и те  завладявам и  все пак съм тъй далеч от теб.  Вие сте с мен, но аз не мога да различа едната от другата.