Блогът на Ати! :: П Р О К О Б И

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.12.2011 23:34 - П Р О К О Б И

Автор: tota Категория: Лични дневници

Прочетен: 7625 Коментари: 28 Гласове:

Последна промяна: 29.12.2011 23:37

П Р О К О Б И

Боян Пенев

Съдбата говори: Трябва ли да кажа какво ти готвя? Аз пазя за теб хиляди очарования. Един от тях ти вече изпита, другите те очакват – те са тъй хубави, както и някогашните - но последното е най – хубаво. Ти си създаден за вражда и за това всеки те обича – призван си за страдание и за това всеки ти се радва. Има една страст, която не си изпитал още и за която знаеш само от сънищата и предчувствията си. Пази се – аз те обичам и защото те обичам, ще бъда жестока. Който обича, жадува за отмъщение. Най – голямата наслада не е в любовта , а в отмъщението. Ти знаеш, че ще дойда, боиш се и все пак жадно ме очакваш. ( В мен живее някой друг, някой дух, той движи перото ми. Прокобата е негова, а не моя.) Едни от тия, които си обичал, изчезнаха и няма да се върнат. Други са далеч, подобни на призраци, на вечерни видения – кой знае дали ще те настигнат. Отмини по своя път и не мисли за тях. Насън ще минеш през едно море – и ще се пробудиш без спомени. В пътя ти не те чакат възторзи и опиянения. Щастието е без бури и без слънце. Мечтата ти е подобна на тиха лятна вечер. Желанията ти са без пламък. И все пак честит е, който усети твоята нежност и топлина! Щастие – нещастие, радост и нерадост. Защо живея и защо ще умра? Защо съм обичал и защо съм ненавиждал? Светът е безсмислен и съблазнителен, алчен и щедър, груб и нежен, жалък и трагичен. Целувката ли е по – сладостна, или сърцето, или смъртта! Мъката ли е по – дълбока, или радостта? Увличай ме и ми обещавай с уморения си поглед дни, кои не съм виждал, и нощи, които не съм сънувал. Ще се разсипе ли някога в прах златната ти коса? Ще гори ли дълбоко обичта ти, ще грее ли още твоето желание? Обгръщай м, опивай ме – желанията на духа са по страшни от жаждата на плътта. Когато изчезне духът, умира плътта. Но косата ти, в която има забравени слънчеви лъчи, ще преживее и теб, и мен. Остави ме да я диря със затворени очи, с трепетни ръце – да се докосна до нея и да почувствувам с пръстите си мистичната и светлина. Една искра само – и аз ще се превърна в пламък и пепел – и като безсмъртен лъч ще грея в нейните тихи възторзи. Небето ми потъва в мрак – аз чакам да зазвучат в здрача твоите светли песни. В тях аз ще открия пътищата, които ще ме отведат при теб. Един призрак говори на друг призрак. Ние не се срещнахме в любовта си, но ще се срещнем след смъртта си. Когато някоя зимна нощ градът се превърне в едно море от мъгли, ние ще се понесем над него като сенките на Франческа и Паоло, ще гледаме долу, през здрача, светлините, подобни на надгробни кандила – и ще се спрем в една тиха стая, в един пуст дом. Там ще ти каже, което не ти казах тук, там ще прочетем книгата на Галеота, която тук, на земята, не успяхме да изчетем до край. И когато погледът ми срещне твоя поглед, отново ще възкръсне целувката, която ни раздели на земята, за да ни слее завинаги във вечното желание на любовта. Тогава аз ще бъда арфа – една нежна и въздушна арфа, - по нея ще се докосва само твоят поглед – ще прозвучи отново песента, която сне бремето на душите ми – и ще се вслушат в нея в бледните надгробни светлини. През нощта някой от живите и родствените ще спре пред вратите на опустелия дом – ще вслушва и ще бледнее, - ще изнемогне – и когато се пробуди – все още бледен, - ще създаде вдъхновено най – хубавата от земните песни.

Франческа и Паоло – герои от „Божествената комедия” на Данте
Галеото - /итал./ - буквално пратеник на любовта. Под влияние на Бокачо и по – точно неговия”Декамерон” през Средновековието си появява роман със същото заглавие на името на един цар.

Пенев Б. Дневник Спомени Изд. Български писател, 1973., 129-131;

Арфа соло http://www.youtube.com/watch?v=kPnGYyxbG4E Ekaterina Afanasieva - Harp/Harfe http://www.youtube.com/watch?v=51khd4bvIL8&feature=related "Les Sources" on the harp http://www.youtube.com/watch?v=eTpvwKOxh60&feature=watch_response Don Alder - Harp Guitar Acoustic Guitar - Canadian Folk Music Awards - 2009 Nominee http://www.youtube.com/watch?v=-vocEYP0NsI&feature=fvwrel

Нагоре

Тагове: арфа, Боян Пенев, дневник спомени, яндекс ру, прокоби,

Гласувай:

Подобни постинги

ОТКЪСЛЕЦИ
ОТКЪСЛЕЦИ
Сънят няма да се повтори

Прочелите постинга прочетоха и:

Атанас Далчев
Какво е синдром на Нетъртън.
Разбиране на никотиновите торбички: Пълн...

Следващ постинг

Предишен постинг

Весело посрещане на Новата 2012 година! Добруджанска фолклорна област

Н А Д Б Е З Д Н И

Коментари

1. waterway - Ще се върна, Ати!
30.12.2011 07:10

Ще се върна да прочета пак...и пак!
----------
''Небето ми потъва в мрак – аз чакам да зазвучат в здрача твоите светли песни.
В тях аз ще открия пътищата, които ще ме отведат при теб.''