„За мъжа жената е като кладенче….” Йордан Радичков


На 21 януари 2004 година от този свят си отиде Йордан Радичков – самобитен български писател. Да си спомним за големия българин чрез оставеното ни от него писано слово.

                                          
     
  •  „Съпругата ми например никога не ме е интервюирала, защото и да ме е питала нещо, аз си мълча. Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!… За мъжа жената е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си. Особено много дължа на съпругата си. Тя е и продължава да бъде най-добрият ми душеприказчик.“

•  "Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки." 
  
   "Тогава селянката съжали мъжа си, стана й мъчно за него, вдигна го от земята и го тури върху леглото, той лежеше кротък като бебе и плачеше още от лютивото, това трогваше селянката и тя почна да се суети из стаята.
А селянинът лежеше по гръб, мигаше и си мислеше, че жените са колкото гневни, толкова и милостиви и че тъкмо затова са жени. Да не говорим пък, че и затова са прелестни."





ГНЯВ БОЖИ Йордан Радичков Селянката ходи два пъти в кръчмата да вика мъжа си и той все й казваше: "Глей си работата!" - без дори да мръдне от стола. Та се ядоса и като се връщаше вкъщи, видя кравата на съседите, че яде от тяхната купа сено. Жената взе копралята и наби кравата тъй хубаво, че втори път едва ли би се сетила да дойде пак за сено. После си влезе вкъщи и видя кучето. То ядеше един цървул, натискаше го с лапи и я попоглеждаше изпод редките си вежди. Жената удари кучето с ръжена по главата и ръженът се счупи надве, а кучето се измъкна навън, като си подвиваше опашката, защото се боеше, че опашката му стърчи много назад и могат да я застъпят. Селянката се ядоса извънредно много и с остатъка от ръжена подгони кучето, но то бягаше много по-бързо и леко от нея, прескочи оградата и изчезна в съседските дворове.
Жената си помисли, че ако беше тука мъжът й, той щеше да се разправя с тези неща, и дори й хрумна да отиде пак да го повика, но се отказа, защото той пак ще й каже: "Глей си работата!" - както вече два пъти бе направил това.
Тогава тя чу някакви удари зад себе си. Обърна се и видя в двора, че се бият овните. Овцете си ядяха съвсем спокойно шумата от листниците, а двата овена, младият и старият, се изстъпяха назад, спускаха се един срещу друг и удряха главите си. Селянката се спусна към тях, почна да бие стария с остатъка от ръжена, но това не му направи никакво впечатление. Той само поотьрси кожуха си, припна по снега и блъсна овнешката глава срещу себе си.
- Господи! - извика жената. - Какво ще правя с тези побеснели животни!
Тя се въртеше безпомощно и викаше нещо на овцете, но овцете хич не я поглеждаха, а дъвчеха листковниците. Жената изтича през снега и застана между двата овена. Те тъкмо се бяха спрели и потръпваха като бегачи на старт, сетне се втурнаха един срещу друг и блъснаха селянката. Тя не можа да падне, защото я удариха едновременно от двете страни, но си помисли веднага и с ужас, че са я сплескали.
Пък те не бяха я сплескали.
Животните се озадачиха, помирисаха въздуха, помирисаха снега, полюляха си опашките и почнаха да отстъпват, проблеяха веднъж или дваж и отидоха да дъвчат листковници. Селянката раздвижи краката си, видя, че не са счупени, и се втурна вкъщи. Тя смъкна няколко низи пипер, лютивия, арнаутския, тури го да се пече във фурната на печката, после домъкна черешовата чутура и я остави на стаята. "Глей си работата ли?!" - повтаряше тя, докато шеташе и мислеше за мъжа си, който седеше в кръчмата.
Усещаше как целият гняв към кучето, към двата овена, към кравата на съседите се насочва към мъжа й Нека седи ? там, нека си пуши, колкото ще, тя ще го научи него, тя ще му покаже нему коя е.
Селянката измъкна пипера от фурната. Той бе станал кафяв, стаята се задуши от лютивото. Тя кихна няколко пъти, натъпка пипера в чутурата и взе желязото. При първите удари пиперът подскачаше и се съпротивяваше, но постепенно улегна на дъното и желязото почна да го мачка бавно, удар след удар, а жената стискаше между колене чутурата и блъска отгоре.
Стаята се изпълни с кашлица и кихавица, но селянката беше държелива жена. Тя биеше с желязото и колкото повече биеше, толкова повече й олекваше. Струваше й се, че не чука пипер, а че вътре в чутурата скимти кучето, което гризеше цъпвула и мига под редките си вежди, после кучето се сви в ъгъл, за да отстъпи на двата овена, и селянката ги бъхтеше с желязото, а те проблейваха и стенеха, но тя не беше никак сантиментална. По едно време дори й се стори, че вътре е и мъжът й, с четинестия врат, с полушубката от шаяк - но то бе само за един миг.
По-късно селянката изсипа счукания пипер в една тепсия и напълни пак чутурата. Гърлото й бе пресъхнало, тя изпи една стомна вода и пак почна да удря в чутурата. Не бе свикнала с лютивото, защото още продължаваше да кашля и киха, но си мислеше, че ако продължи, стаята ще стане толкова лютива, че носа си не можеш да покажеш в нея.
И тъй както си чукаше с желязото, селянката чу, че някой дращи върху вратата. Хрумна й сладката мисъл, че туй може да е мъжът й, но когато повдигна глава, видя, че там стои котката. Котката дишаше бързо и хълбоците й биеха от напрежение. Животното удари главата си във вратата, разкиха се и почна да дращи отново. Жената стана, изтри сълзите си с престилката и тръгна към вратата. Котката се сви още повече, като следеше всяко движение на своята стопанка. От лютивото очите на животното бяха станали сини и козината по гърба се бе наелектризирала.
Селянката отвори вратата и котката се стрелна навън. Жената отиде до прозореца и я видя как се отъркаля в снега, сетне се покатери по стъблото на едно дърво и се сви горе в клоните. Оттатък дървото улицата бе пуста, нямаше го още мъжа й. Овцете ядяха кротко листковниците, а зад тях през оградата надничаше сивата глава на съседската крава и гледаше към сеното. Макар че кравите нямат добра памет и бързо забравят, тя още не смееше да мине през оградата. Само кучето не се виждаше никакво. Пък то нямаше и какво да прави сред тези животни, които ядат сено и шума и сутрин и вечер отиват на кладенеца да пият вода.
Жената седна отново при своята чутура и хвана пак желязото. Въздухът беше толкова наситен с арнаутски прах, че гледаше вече съвсем трудно и трябваше да примижава постоянно да трие очите си. По едно време се появиха сини кръгове из стаята, те се въртяха и се стопяваха към тавана, но жената не се изтощи, а продължаваше да удря.
Но макар и да удряше, тя се ослушваше тайно дали няма да долови стъпки по снега или пък гласа на мъжа си. И както се ослушваше, тя наистина долови стъпки. Остави желязото и наведена напред, дочу, че снегът поскърцва. Отначало съвсем тихо, а после по-остро и по-остро, докато най-после почувствува тежките стъпки на мъжа си.
Действително това бе мъжът й. Той се спря пред къщата огледа двора, прокашля се и тръгна по стълбите. Жената в стаята седеше и чакаше кога ще се отвори вратата, та да го види тя него, гдето два пъти ходи да го вика от кръчмата, а той два пъти й казва: "Глей си работата!" - без дори да помръдне от стола, и кръчмата, натъпкана със селяни, й се смееше.
И той отвори вратата. Селянката не можа да го види съвсем ясно как влезе в стаята, защото заедно с него вътре нахлу и един облак пара. Тя го зърна сред парата, той се спря още на първата крачка и кихна тъй силно, че стъклата на прозорци звъннаха. После тя видя как се сви, притиснал с ръце гърди си, подпря се на стената, смъкна се надолу по нея, а краката му се изтегнаха напред и се вдървиха.
Селянката скочи, а той я гледаше втренчено, без да мига, и по небръснатите му бузи се търкаляха едри сълзи. Жена също почна да плаче, но плачеше от радост, защото изтьрпя толкова много огорчения и толкова обиди, но най-после бе удовлетворена.
Тя остави вратата отворена, докато цялата стая се проветри и мъжът й почна да киха и да диша тъй, както дишат бебетата, новородените. Тогава селянката съжали мъжа си, стана й мъчно за него, вдигна го от земята и го тури върху леглото, той лежеше кротък като бебе и плачеше още от лютивото, това трогваше селянката и тя почна да се суети из стаята.
А селянинът лежеше по гръб, мигаше и си мислеше, че жените са колкото гневни, толкова и милостиви и че тъкмо затова са жени. Да не говорим пък, че и затова са прелестни.
 http://liternet.bg/publish5/jradichkov/skandinavcite/gniav.htm

                                                                          
  От старата тетрадка: Спомен за Радичков
http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/11/15/ot-starata-tetradka-spomen-za-radichkov.255236

СЛАДКОДУМЕЦЪТ ОТ КАЛИМАНИЦА
http://4aiotgluhar4e.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/24/sladkodumecyt-ot-kalimanica.841097

Нежната спирала - Йордан Радичков
http://desonnac.blog.bg/drugi/2008/10/23/nejnata-spirala-iordan-radichkov.246627

Огънят… Размисли за огъня Йордан Радичков
http://feq.blog.bg/drugi/2009/12/16/ogyniat.455904

Януарски обзор
http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2011/01/16/ianuarski-obzor.668705

Приказка от Йордан Радичков.mpg
http://www.youtube.com/watch?v=hAaxMCIVBsk

Мога само почтително да мълча.

Благодаря, че ми припомни. „За мъжа жената е като кладенче….”
Няма по-хубаво нещо казано от мъж за жена.:) Поздрави и хубава вечер!

Днес можем да помълчим, Георги! Но да не спираме да го четем...

Радичков е гениален... Самобитен, сладкодумен, ироничен, мъдър разказвач... Гледал съм чудесните му пиеси "Образ и подобие", "Януари", "Лазарица"... Жалко, че не са качени в Ю Тюб!...

Наде, силни са думите му. Жената извор на живота.
"За мъжа жената е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си."

Марине, гениален и велик!! Неповторим!
Ще се намери кой да качи ...ще се връщаме към него ...в творбите му сме ние...и България.

Миналата година ми се наложи да пиша за него и да издирвам материали
за дипломна работа ... Потъвах във все нови и нови открития .
Когато приключих , изпитах страх ... та това беше Радичков ...
Прекрасен пост ! Браво , приятелко !
А аз ще отнеса със себе си част от постинга ...
...Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!… За мъжа жената е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си...
Хубава вечер !

Танечка, мъдър и предълбок в проникновенията на душата българска...Добре, че ни е оставил написано това, което сетивата му са доловили за да се взираме в себе си и да се преоткриваме ...
"Не да говори или да мълчи, а да премълчава!" Да се научи да премълчава ...така казваше и мама...

Хубава вечер и на теб!

Голямо удоволствие е Радичковото слово, а този лют разказ е като балсам за закоравелите ни зимни души.
Миналата година в януари и мен споходи спомен за Радичков, днес не се сетих за годишнината, знам, че си замина в януари, а съм забравила, че е било на Бабинден
http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2011/01/16/ianuarski-obzor.668705

Марти, добавих и твоят линк на страничката посветена на Йордан Радичков. Неговото слово е балсам за душите ни, защото е българското слово, близко до корените ни до истинното. Четейки го ще откриваме неща, които са ни познати и близки и все ще ни е мило от това.
" А селянинът лежеше по гръб, мигаше и си мислеше, че жените са колкото гневни, толкова и милостиви и че тъкмо затова са жени. Да не говорим пък, че и затова са прелестни."
Тъкмо затова жени!

Хубава вечер!

Нека си спомним за Йордан Радичков!
Благодаря ти за поста!
Лека вечер!

Поклон и мълчание!

Раде, той пак е тук, заедно с врабчетата си....

Лека вечер!

Събота е. 21 януари. Ден за поклон и мълчание.
На можа да не се поклоним. Какво ни е завещал! "Обичайте България, тя е нашата майка. Грижете се за България, както бихте се грижили за майка си."
Поклон!

„За мъжа жената е като кладенче….” Така е Щом го е казал ! Поклон!
Мир на праха му!

Да, Алекс ето и продължението на мисълта ..."от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си." Стига да знае как.

Но щом го четем, пишем по нещо негово, коментираме означава, че е жив!

Радичков е любимият ми български автор. Винаги е хубаво, когато някой ни припомня за него, изключителен е! Благодаря, tota!

Добро утро, Георги! Не би могло да бъде другояче. В творбите му сме ние - българите, родината ни. От всеки ред прозира обичта му към България. Потребно ни е да го припомняме.

Хубава неделя!

Да жив е , чрез плодовете, които ние четейки, продължаваме да берем...!
Не можеш да анализираш така добре човека, без да го обичаш!
Той обичаше и ни прилепи за себе си чрез обичта си !
Поклон и вечна да е паметта му!

Да, много точно! "Той обичаше и ни прилепи за себе си чрез обичта си !"

Хубав ден, jabalka!

Най-малко при него са женските образи. Той казваше: "За жената могат да пишат само много голямите писатели. Аз не смея!"

“Човек може така да върви до края на дните си, следван по петите от кучето! Но човекът - чуй ме, Господи - си прибра кравайчето, прогони кучето от себе си, нарече го с какви ли не груби думи, помияр го нарече, Господи, бездомно куче го нарече и като видя с каква радост се съешава с другите кучета, му завидя и се закани да го скопи, за да го лиши от последната му кучешка радост... Не позволявай това да се случи, Господи, ти знаеш как да се намесиш и не ни отказвай своята небесна благодат!” /от разказа “Небесна благодат”/

Санде, най- малко са женските образи при него, но все пак жената присъства там. Това, което си цитирал говори отново за необходимостта от хармония. Хармония на човека с него самия, със заобикалящият го свят, с природата. Този негов израз "... Господи, ти знаеш как да се намесиш и не ни отказвай своята небесна благодат!" ни разкрива именно този стремеж за постигане на хармония.

Хубав ден!