Притча за солта

           В друго време, на прага на своя земен път, Човекът срещнал Съдбата. Изправила се тя срещу него, погледнала го право в очите и подавайки му къшей хляб рекла:

- Вземи Човече, това е твоят пай от трапезата на Вечността. Омесила съм го с много Вяра и Надежда, затуй е бял и топъл като човешката душа. Сложих в тестото и шепа Обич, да ти е сладък. Ако ти нагарча, то е от Греха на предците ти. Все не успявам да го отмия от ръцете си.  Опекох го на слънце, да е жилав,  да се не рони. За всичко се погрижих, само Сол не съм турила. Речено е сам да си солиш!

            Протегнала тогава другата си ръка към човека, а в дланта и белеела шепа сол.

- Вземи – рекла – това са Думите. Словата човешки. Те ще са Солта на живота ти! Но внимавай, безсолното не е вкусно, а пресолиш ли – ще ожаднееш. И няма на Земята вода, която да утоли такава жажда. Само сълзата помага…

  Погледнал Човекът шепата сол и попитал:

       - Малко ми даваш, ще ми стигне ли за цял живот?

 - Достатъчно е  - отсякла Съдбата – Ако мериш със сърцето, ще ти стигне до   края, ако си разумен – ще ти остане. А каквото остане  - нека е дар за децата ти!

 Изрекла тези думи Съдбата  и се стопила в мъглата на Бъдното. А Човекът нарамил Даровете си е поел по трънливия земен път.

 

 И тъй, откакто свят светува, Човекът сам си подправя живота с думите. Могъща е тяхната власт над него – могат да го окрилят, но и да го погубят. Само пречистена през огъня на Обичта дума никога не го е подвеждала.

Дано да го е осъзнал!

   

                                           Евгения Адърска

                                           Май  1993 г.

                                                                        

От няколко дена се опитвам да намеря време да напиша нещо и все не ми остава време от текущи задачи и поразклатено здраве. Днес, приятелка ми подари тази притча, която споделям с Вас. Може би притиснати от обстоятелствата при които сме поставени, забързани в ежедневието за оцеляването ни, ние забравяме за Солта на живота. Думите, които отправяме и към нашите най -  близки и към тези, с които животът  ни е срещнал, среща. Нека се докоснем до поуките от  притчата, да отмерваме от Солта със сърцето си и с разума си. За да остане. Да има какво да оставим в дар на децата си!!  За да ни почитат и  помнят. А с колегите и приятелите като се срещнем да не отвръщаме / - щат  глава.

Подарявам Ви тази притча и Ви пожелавам да сте здрави и да подправяте живота си с думи, пречистени през огъня на Обичта!!

                                               

                                               

Няколко думи днес към теб !

http://www.youtube.com/watch?v=DA9gsbFuofU

Пиано и скрипка

http://www.youtube.com/watch?v=iJe6CYHDgmA

Рахманинов - Нежность

http://www.youtube.com/watch?v=DNDEzdkyiuQ&feature=related

♥♥ Edvin Marton ~ Ice symphony

http://www.youtube.com/watch?v=Mn4yrvcXMxE&feature=related

 

 

 

Много ми хареса!Поздрави!

И аз я харесах, за това я споделих. Благодаря на Вирджиния за това, че ми я подари днес. Да благодарим и на Евгения Адърска!!

Edvin Marton - Hungarian rhapsody
http://www.youtube.com/watch?v=XgCXvHzGJLw&feature=related


Хубава вечер!

И за магичната сила на думата ... тревичка е тя - красива, крехка; силна ... Може да е билка - изцелителка, утешителка, но прескочила мярката, може и да отрови дните.
Много ми допадна притчата, много неща открих - и мъдрост, и грабваща образност, и нишката между времената ...
Поздравления за белия постинг, мила Ати!
Бяла и топла вечер! :))

ето и част от нея :
Живял някога един цар. Той имал три дъщери. Веднъж наредил да ги извикат и щом принцесите застанали пред трона му, той ги запитал коя от тях го обича най-силно. Най-голямата дъщеря веднага извикала:
- Скъпи татко, та аз съм първата принцеса, значи моята любов е най-силна! Обичам те, обичам те... повече от царството дори.
Царят се усмихнал доволно. Щом видяла това, средната дъщеря бързо избутала кака си, застанала най-отпред и казала:
- Аз пък те обичам още повече, защото ти си ми по-скъп от всички перли и скъпоценни камъни на света! Бащата харесал и този отговор. Дошъл ред и на най-малката дъщеря. Тя навела очи и тихичко казала:
-Татенце, обичам те повече от солта.
Щом чул тези думи, царят смръщил вежди и страшно се разгневил:
- Глупачка! Как смееш да сравняваш мен, царя, с нещо толкова дребно като солта! От този миг ти вече не си моя дъщеря, не искам очите ми да те виждат!
Извикал един войник, заповядал му да отведе принцесата в най-тъмния край на гората и да я убие. Когато двамата отишли в гората, девойката заплакала горчиво, казала на войника, че е невинна и горещо го замолила да пощади живота й. Войникът отдавна знаел, че най-малката принцеса е умна и благородна, затова отговорил:
- Скъпа принцесо, дори и без твоите молби нямаше да вдигна ръка над теб, защото ти винаги си била много добра и мила с мен. Реших да не се връщам при царя. Отсега нататък ти си моята господарка, ще ти служа вярно и ще изпълнявам всички твои заповеди.
........
Ти ще бъдеш моя царица! - извикал той и заповядал на слугите да приготвят голяма сватба.
Поканили и бащата на принцеса Миша кожа. Той мислел, че тя отдавна е мъртва, затова не разпознал в красивата царица своята най-малка дъщеря. Седнали на богата трапеза, отрупана с най-чудни ястия и отлежало вино. А преди това принцесата тайно заръчала на слугите да не дават сол на стария крал. Започнали да ядат. И докато всички гости хвалели гозбите, баща й все се оплаквал:
- Искам сол, супата е безвкусна. Дайте ми сол, не мога да ям печеното месо!
Но никой не му обръщал внимание. Най-сетне той се разгневил, станал и извикал:
- На това ли му казвате гостоприемство? По-добре да умра, отколкото да ям тази блудкава и безсолна храна!
Като чула тези думи, царицата се усмихнала и отговорила:
- Царю, сега искате да умрете, защото в храната няма сол, а някога заповядахте да ме убият, защото ви обичам колкото солта.
Смаял се старият цар, вгледал се в царицата и най-сетне познал дъщеря си. Целунал я просълзен и признал:
- Чедо, сега разбрах, ти си най-мъдрата от трите принцеси и твоята обич е най-силна.
Целунал я и помолил да му прости. Оттогава тя станала най-обичната му дъщеря - по-скъпа от царството, по-скъпа от всички перли и скъпоценни камъни на света, скъпа колкото солта.

Поздрави, Тота!Хареса ми притчата!:)))

Мила, Мег, най - трудно е да намериш мярката ...най - вече поради това, че хората са различни.
Чудесен коментар с проникновеност!

Edvin Marton - Chopin
http://www.youtube.com/watch?v=IwBwwhQ-IQo&feature=related


Хубава вечер!

Благодаря, Алекс! Преди да се реша да споделя притчата надникнах в мрежата, но не открих същия текст. Срещнах преразказани притчи, и други притчи са солта. Не случайно старите хора казват, че да познаеш човека, трябва да си изконсумирал цял чувал със сол заедно с него.

Edvin Marton - The Godfather
http://www.youtube.com/watch?v=jnhN3ghi-7w&feature=related

Хубава вечер!

"Ако мериш със сърцето...а как му е трудно...да намери мярката... " - Точно!!

Edvin Marton - Love story
http://www.youtube.com/watch?v=Af9jmq1amfQ&feature=related

Хубава вечер!

И аз посолих деня си с малко от мъдрите думи тук, Ати!
Сега е по-безоблачен и по-топъл...
Желая ти и на теб - хубава и хармонична вечер
с близки на Душата ти хора :):):)

няма и сладост.

Валя

Думите са солта на живота... И не бива да го пресоляваме...
Лека вечер!

За мен любовта е солта на живота. Без която не можем :)

Хубаво е това посоляване, Дивна!
Хубава вечер и от мен!
Edvin Marton - Fireworks
http://www.youtube.com/watch?v=7_uL0xCHkYc

Да, Валя, така е ...Хубава вечер!

Edvin Marton - Bitter Sweet Symphony
http://www.youtube.com/watch?v=K730M49ahl4&feature=related

Марине, само да можехме да не пресоляваме ...но случва се понякога, нали? :)))
Хубава вечер!
Edvin Marton - Romeo and Juliet
http://www.youtube.com/watch?v=HATDibJLIhA&feature=related

Марти, още по - хубава е твоята сол, сол без която животът, наистина е солен!!

Хубава вечер!

Edvin Marton - White Angel
http://www.youtube.com/watch?v=gICedkCRc14&feature=related

Мъдра притча , силно послание , вълнуващо споделени мисли .
Солта на живота ... стара и винаги актуална тема ...
... "да отмерваме от Солта със сърцето си и с разума си. За да остане.
Да има какво да оставим в дар на децата си "...
Когато думите минават през сърцето , изпълнено с Любов и Доброта -
те намират мярката ... Е, не винаги , разбира се ...
Благодарности за прекрасната музика и специално за Рахманинов .
Хубав ден !

Благодаря ти, Ати, за мъдростта!

Словото е неподвалстно на времето , на природните и всички други катаклизми, войни, пожари, земетресения и пр.

Всичко, съградено от тухли, камък, бетон и желязо и дърво е разрушавано през вековете.Не е оставал камък върху камък.

Едничко словото е вечно.

Чрез словото народът е издигал високи и непревзимаеми крепостни стени, зад които е пял песните си, играел е хората си и животът е продължавал. До ден днешен.

Благодаря ти мила и прекрасна Ати за мъдрата притча.
Благодаря ти че в сърцето ти е свило гнездо ЛЮБОВТА!
Благодаря и бъди благословена, ти и целият твой дом с ОБИЧ и ЗДРАВЕ!

Вчера през целият ден бях все "анонимен", защо не знам?!
Поздрави, Тота! Хубав приятен слънчев ден!:)))

- Тъй е, ние сме "алфата" и "омегата" на земята !!

- Единствено изстраданото, е Истинното слово - както избликнала Сълза, събрала в себе си, мъката и добротата в този свят !

Права си Ати !
- Ние сме й водата и солта в ... сълзата ! - това е, което ни прави Човеци !

- С най-добри чувства !

Мила, Танечка,
Животът ние човеците правим толкова сложен, труден...Колко вярно си доловила, че "когато думите минават през сърцето , изпълнено с Любов и Доброта - те намират мярката ... Е, не винаги , разбира се ..." Нужен е много такт, търпение, разбиране...Но медалът има две страни...

Хубава вечер, Танечка!

Слънчево момиче, благодаря ти, че се отби. Мъдростта е пренесена през времето ...Да се вслушваме в думите и!

Хубава вечер!

Санде, "едничко словото е вечно", но то освен че пренася преживяното - писано през времето , то често и наранява, ако изреченото не е преминало през сърцето.
Дано успяваме да намираме мярата.

Хубава вечер!

Благодаря, Алекс! Обич и здраве и в твоя дом!

Хубава вечер!

Благодаря, долових сърдечността ти!! Има какво да се учим от мъдростта в думите, neprosvet!!

Хубава вечер!

Ния сме солта на земята ...И за добро и лошо...

Хубава вечер!

Гет, доловил си дълбочината на думите. "Ние сме й водата и солта в ... сълзата ! - това е, което ни прави Човеци "

Ще го осъзнаем ли , Гет? Дали, няма да е късно?

Хубава вечер, приятелю!!

Притчите трябва да се изучават и в университетите.
Бъди здрава, Ати!

Здравей, Георги!
Съгласна съм с теб! Поуките от мъдростта в притчите отварят очи!!

Хубав ден!

Притча за летенето


Беше роден с криле.

Създателят вложи в този жест всичката си любов. Беше му дал ключът за
небесните двери, но Човекът още не го знаеше. Той следваше неотлъчно
трънливата си пътека, а тя - свършване няма…Все нагоре и нагоре към
онова високо място, откъдето да полети.

Нозете кървят, а от капчиците кръв подире му никнат цветя.

Боже, колко камъни и тръни по тази пътека! А как се разчистват тръни,
когато вместо ръце имаш криле!?

И крилете кървят, а от капчиците кръв подире му никнат цветя.

Среща след среща се нижат по пътеката. Животни, птици, пеперуди… Яде
мед, но изяде и жилото. Пи роса, но и жажда напука устните му. Слънце
и вятър пърлеха крилете му дене, а в тъмното Луната – вълшебница
лекуваше раните.

И тъй, докато намери птицата.

Беше паднала с пречупени криле - има много начини да се пречупят птичи криле.

- Защо влачиш нозе по тоя трънак като

можеш да летиш? – попита го.

- Не съм стигнал високото място – рече й –

нататък вървя...

- Но да полетиш може отвсякъде, само

разпери криле и… Ето виж онази вода, още пази отражението ми. Вятърът
ме дърпа, нетърпелив да поиграем, а клоните на дървото сами ми свиха
гнездо …

Боли – и – и !!!"

Човекът коленичи, поразен от откритието, че и чуждата болка боли…
Бавно свали крилете от гърба си.
Загърна в тях птицата и се отдалечи почти безшумно. Разбра, че е време
за отдих и
приседна под дървото, чиито клони птицата избра за свой дом.

Силите му стигаха само да затвори очи. Затвори ги.
И ... полетя.

Е А

10 май 2001

"Човекът коленичи, поразен от откритието, че и чуждата болка боли…" Колко са тези, които откриват това, днес?