Когато нощем...

КОГАТО нощем всред безкрая

извие звездния керван,

обичам смътно да гадая

и да бленувам своя блян:

 

- Дали сама ще се заключи

душата в своята мечта,

да слуша скръбните съзвучия

на безначална чистота?

 

И тоя блясък, тая нежност

на вдъхновеното сърце,

дали ще гаснат в безнадеждност

или ще станат нов прицел

 

за влюбени стрели? – Не зная,

но щом заглъхне сетен звън,

обичам смътно да гадая

и да предричам своя сън.

Николай Лилиев

 

 

За тези, който  не спят в тази нощ...

 Joseph Haydn - Piano Sonata in Eb

http://www.youtube.com/watch?v=Vkse1g9ibnM

Joseph Haydn - Serenade ♪♪♫ http://www.youtube.com/watch?v=XgbdqXGr1DQ&feature=related Jacqueline du Prй Haydn Cello Concerto No. 1 Adagio

http://www.youtube.com/watch?v=yPlDGZ2A0Gs&feature=related

Yo-Yo Ma Haydn Cello Concerto in C major 1st movement http://www.youtube.com/watch?v=uWh416dGJkU&feature=related

Среднощни поздрави от Родопите!

Благодаря, приятелю!
"Стиховете на Лилиев рисуват природни картини, осезателно конкретни, внушават усещане за лично преживяно.....Природните импресии са свързани с определени човешки настроения и състояния, с изразяване на чувства и преживявания. "

Ето, още едно негово стихотворение: Под честити...

Под честити

небеса

модри сенки сплитат

тъмни дървеса.

Ромолят предвечни —

те води.

Колко са далече

бистрите звезди!

Хубави, празнични дни!

И картините и музиката са прекрасни .
Поздрав и от мен!

Благодаря! Хубав ден! Поздрави у дома!

Ето още едно негово стихотворение:
Небето е безумно синьо...

Небето е безумно синьо,

полето празнично звъни,

там моята душа ще мине

към неизвестни далнини.


Ще пръска времето забрава

над позлатените вълни

и моята душа ще плава

към неизвестни далнини.


А щом блянът на дух унесен

безбрежна есен осени,

тя ще издъхне като песен

над разлюлените вълни.

а стихът на любимия ми Николай Лилиев
стопли душата ми в този прихлупен, мокър ден...

... български поети.

Радвам се на почетното му, постоянно място в Салона за нежни души на Ати в Града на тепетата. Град на поезията и на красивите тракийки.

Весели Велики празници!

Такава нежност не може да не стопля. По добре от мене знаеш, че "поезията на Лилиев разкрива един неповторим свят на нравствени търсения и романтични видения, който пренася читателя в измеренията на копнежа по щастие и духовно съвършенство. Със своята музикалност и специфична форма стиховете му създават неотразимо въздействие върху човешките възприятия и пробуждат желание за приближаване до един мечтан и бленуван свят."

Още едно негово стихотворение:
На Тракия сред звучните нивя...

На Тракия сред звучните нивя,

безбрежни, златокласи,

душата безметежна се унася

и аз вървя.


И аз вървя, милуван от вълните

на плодни равнини.

Сред родните поля звъни

утехата на дни честити.

Хубав да е денят ти Мариники!

Чистота и нежност.
Светъл празник, Ати! :)

Нима Николай Лилиев може да бъде друг? Чистота и нежност. Точно. Благодаря, Марине!
Поздрави у дома!

Ето още едно негово стихотворение:

Светло утро, ти прокуди... "Утрото е не само част от природния кръговрат, а, подобно на пролетта, носи внушение за ново начало, за ведрост и светлина, за простор и нови хоризонти. Природната картина на утринното пробождане отново поставя знак за равенство с душевното състояние на лирическия герой. Светът е нов и различен с настъпване на утрото." То прогонва мрака - в природата и в душата:

Светло утро, ти прокуди

всяка пара и мъгла —

пеперуди, пеперуди,

тънки сребърни крила.



Ти безбрежна шир събуди,

звънна в моите стъкла —

пеперуди, пеперуди,

тънки сребърни крила.



Затрептяха изумруди,

цяла мрежа светила —

пеперуди, пеперуди,

тънки сребърни крила.

Благодаря за хубавите думи за поета, за града и жените - тракийки, Санде! Хубави празници! Ето, още едно негово стихотворение отражение на духовните трептения през пролетта...
„Тихият пролетен дъжд” пренася читателя в най-красивия период от годината - пролетта - време на цялостно пробуждане и обновление и в природата, и в човешката душа. Лирическият герой търси ново начало за себе си, защото е изпълнен с меланхолия и тъга. Пролетта е времето, когато той вярва, че тъгата му ще си отиде, а сърцето му ще се изпълни с радост и надежда. Дъждът отмива натрупаната житейска умора"

***
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

1918

Поздравления, Тота, за годишнината ти в блога и всички хубави пролетни празници!:))

За съжаление едва сега успявам да прочета ,
но ми идва добре този постинг ... навреме .
След умора и напрежение ...
Благодаря , мила приятелко !

Поздрав:)

Обичам много поезията на Лилиев!
Нежно представяне с любов!

Ще ускоря плановете си за Татко Хайдн- бащата на клаирната соната, квратета и симфонията. Така го е наричал Моцарт.
Брависимо,
Коста

Благодаря, Монализа! Наистина колко надежди изгряха!
........
"В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!"

Весело посрещане на Великия ден!

Танечка, не се притеснявай...и моят ритъм е нарушен.
Още едно Лилиево стихотворение: "Тихата бащина стряха..."

Тихата бащина стряха!

Тамо шумяха

някога тъмни лози;

своята тайна мълвяха,

сякаш не бяха,

сънни брези.



Вечер, в пустинни градини,

думи невинни

ронеше ясна луна.

Слушаха, ден не видели,

чисти и бели,

бели сърца, в тишина.



Още зори не зорили,

гаснем немили

с първите златни лъчи.

И сред пустиня безбрежна,

плаха и нежна,

моята песен звучи.

Хубави дни, Танечка!!

Ани, хубаво е, че си тук.
За теб: "На заник догарят..."

На заник догарят

с лъчите последни

и задух, и зной.

Трептят и отмарят

поля неизгледни

в безлюден покой.



И златните ниви

люлеят назрели

без бряг класове.

Звънят трепетливи

безоблачни трели

и някой зове



сред ръж изкласила,

на отдих и песни

работен народ.

А месец разстила

покрови небесни

от синия свод.

Хубави, предпразнични дни!!

Ябълчице, благодаря! Това Лилиево стихотворение е за теб!
"Знам сърдечен свиден кът..."

Знам сърдечен свиден кът.

Сред замрели в сън ели,

звучен ручей ромоли,

и лъчи-стрели трептят



Там в забрава рой пчели

своя сватбен танц въртят.

Боже, в тоя цветен път

мойта вяра окрили.


1920

Светли, предпразнични дни!

Коста, снощи слушах до 3 часа. Избрала съм добри изпълнения за следващи постинги. А, ти пиши, когато имаш време. Добре се получава.
За теб: "Съмна в сънните градини..."

СЪМНА в сънните градини,

всяка капчица роса

отразява ведросини,

ведросини небеса.


Сребърни лъчи долавят

на живота песента

и смирено благославят,

благославят вечността.


Събуди се, дух замрежен

среди рой самолъжи,

за блена си — чист и нежен,

чист и нежен разкажи.


1910

Хубави, предпразнични дни!

Много хубаво стихотворение на Лилиев!
Хубав ден!

Христо, той като визия от снимките излъчва благородство. Нали е роден в Стара Загора. Харесвам стиховете му и аз!

Хубав ден!

като дъжд, като слънце по покрив, като сребърни криле на пеперуди - поезия като бяла лилия - Лилиев!

Красиво, "поезия като бяла лилия - Лилиев!"

Хубаве вечер, Марти!