„Аз не мога да си представя един свят без поезия” -  Иван Пейчев

Подбрах стихове на Иван Пейчев за Вас приятели мои, които обичате поезията!

                      

“Ние не можем без поезия. Ако тя изчезне, това би опровергало самите нас. Защото животът би обеднял. Аз не мога да си представя един свят без поезия.”                                                                                                          Иван Пейчев
                        

И няма да се върне

тишината,

огромната и мъртва

тишина

и няма никого

да обвинявам,

ще бъда само нежен

и добър,

ще бъда само сам,

ще те обичам

със моята безмилостна

любов.

Ти само не забравяй

тишината

осъдила

и мен и теб,

осъдила

човешкото ни щастие,

ти просто си

спомни за младостта ми.

Ти просто

забрави,

че аз не съм

могъл

да бъда само

един загубен спомен.

                       

В очите ти нахлуват

сълзи и страх.

В очите ти

нахлуват вече

умора и безсъние.

Кого интересуват

твоите очи

отдавна ослепели

от сълзи и страх.

Отдавна ослепели

от безсъние.

Греби галерен роб,

греби и съзерцавай

страх и сълзи,

безсъние

и мрак.

 

Вече мина дъжда,

ти не ще се завърнеш.

Валят капки от

Дъжд,

преваляват

листа и чадъри,

ослепял

аз те търся.

Вече мина дъжда,

ти не ще се завърнеш.

Ти не ще се завърнеш

защото те няма

в света

на листата,

в света на чадърите,

в света

на жестоката

моя измислица.

Измислена моя,

върни се!

                     

Угасва залезът,
небето гасне
без намек
за оная светлина,
която ражда
сенки на крила,
сенки на вълни
и сенките жестоки
на раздялата.
Ти не тъгувай,
аз разбирам залеза,
разбирам неизбежността,
не те упреквам.
Винаги в живота
ми е съществувал
този миг
със сенки на крила,
със сенки на вълни,
със сенки на разделящи
се устни.
Позволи ми да не бъда
сянка.
Позволи ми
да си отида,
както съм дошъл -
съвсем самотен
и съвсем самичък.

Сенки на крила
Иван Пейчев, 1977
продукция на Радио ChangeWire, 2009

http://www.youtube.com/watch?v=VHXZgVyp714

 

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/07/04/ivan-peichev-poet-i-dramaturg.208732

Обичам стиховете му особено много.

Споделям думите на поета , написал толкова лирични ,
влюбено тъжни стихове , с финес изваял красиви картини
от чувства и преживяни мигове ... вълнуващи откровения
на горд и силен човек с изпълнено с обич и нежност сърце.
Благодаря за прекрасния постинг , Ати ...
Спокойна нощ , мила приятелко !

Благодаря, че ми припомни Иван Пейчев. Не го помня. Познавах само Ана-Мария Пейчева - неговата дъщеря ...

"Вече мина дъжда,
ти не ще се завърнеш.
Ти не ще се завърнеш
защото те няма
в света
на листата,
в света на чадърите,
в света
на жестоката
моя измислица.
Измислена моя,
върни се! "

Колко истинско! Истинска измислица! И другото!

"Позволи ми
да си отида,
както съм дошъл -
съвсем самотен
и съвсем самичък."

Нима има поет на този свят, за който с пълна сила да не важат тези думи на Иван Пейчев! Колко горчива истина има в тях и колко са верни. Лека вечер, мила Ати и благодаря за спомена!

Първото стихотворение от клипа е така вълнуващо, така разтърсващо - за "панеленото щастие"! Сега разбирам, защо Христо толкова много го обичаше.

Прекрасен избор!Поздрави!

Благодаря! Това е един от моите любимци!

Благодаря за удоволствието.

Валя

Топлиш душата!

не могат да не бъдат обичани, та в тях се отглежда човешката душа ...

Хубав ден, Сестра!

Влюбени и тъжни стихове, какъвто е и самият живот.

Хубав ден, Танечка!

"Панеленото щастие" - нашето панелно щастие, като птици в клетки. В прозореца ми вече акацията наднича, цъфнала и щастлива, че радост за очите носи...А ние в днешното време все насаме със себе си ...и книгите...

Стиховете му са огледало на душата.

Хубав ден, Наде!!

"...Позволи ми
да си отида,
както съм дошъл -
съвсем самотен
и съвсем самичък."
Навярно имаш афинитет към нежните и тъжните ни поети...

Благодаря, Митко! А, аз харесах и глухарчетата при теб!!

Хубав ден!

И на мен ми е любим! Много нежен и същевременно проникващ в душевните вълнения на човека!
" В неговите стихове и любовта играе ролята на спасител, но тя може да бъде и сила, която разрушава и унищожава. В лю­бов­ни­те му сти­хо­ве ин­тим­но­то се преп­ли­та с нравственото. Любовната ли­ри­ка на Пейчев но­си емо­ци­онал­ни­те бе­ле­зи на не­го­вия ця­лос­тен по­ети­чес­ки свят. И тя ни раз­к­ри­ва ха­рак­те­ра на раз­д­во­ени­ето у поета. Осъщественото при не­го е по-ряд­ко от надеждата, с ко­ято жи­вее постоянно. Той упо­ри­то се стре­ми да за­дър­жи за­во­юва­ния миг на щастие, за­що­то поз­на­ва страш­на­та мъ­ка от раздялата. И за­що­то знае кол­ко бър­зо се про­ме­нят чувствата. Стиховете на Пейчев ни раз­к­ри­ват кол­ко е крех­ка ма­те­ри­ята на любовта, с кол­ко от­го­вор­ност тряб­ва да живеем, ко­га­то обичаме. Любовта тряб­ва да ос­мис­лим с им­пе­ра­ти­ви­те на един висш морал, за кой­то не тряб­ва да заб­ра­вя­ме никога. Иначе ни ос­та­ва учас­т­та да жи­ве­ем с ед­на неп­рос­ти­ма вина.
Многолик и еди­но­същ в сво­ите по­ри­ви и страдания, в зат­во­ре­ния кръг на ед­на не­оби­чай­на чувствителност, той раз­ру­ша­ва­ше и стро­еше неп­ре­къс­на­то мостове, ко­ито из­веж­да­ха към бре­га на хората. Той на­пи­са сти­хо­ве за лю­бов­та и при­каз­ния свят на нейна­та „чу­дес­на тай­на“ („Улицата е се­га без­к­рай­на“). Той въз­пя лю­би­ма­та си есен с нейно­то „спо­кой­но ко­ле­ба­ние“ („Пладне в Несебър“). Имаше часове, ко­га­то ис­ка­ше да я забрави, но то­ва все не му се удаваше, за­що­то есен­та мо­же­ше да му вър­не всичко. Написа и чу­дес­ни сти­хот­во­ре­ния за мал­кия Калофер, кой­то пре­вър­на в го­ля­ма ме­та­фо­ра на сво­ята тъ­га и надежда. Но как­во­то и да спи­ра­ше не­го­во­то внимание, той не­ми­ну­емо го из­ди­га­ше до размисъл, кой­то ни ангажира. "

Продължението на мислите на Божидар Кунчев : http://www.svobodata.com/page.php?pid=905&rid=61&archive=1

Хубав ден!

Валя, стопля душата и същевременно пробужда мисли!!

Хубав ден!

Марийка, това се дължи на творчеството на поетите...

Хубав ден!

Може и така да се каже...но аз въобще обичам поезията...тя е музиката на душата...същевременно разкрива душата на твореца.
Ако надникнеш при мен в постинга от 3.06. 2008 година и след това проследиш целия юни, юли, август, септември ще си отговориш каква поезия обичам. Целта ми е друга - да преоткрием българските поети. Да не тънат в забрава.

Хубав ден, Марине!!

Добре,че ни припомни, Ати, този поет, защото, както и много други като че ли е забравен. Времената сега не са най-благосклонни към поетите и поезията. На мода са скъпите джипове, моловете и черната хроника, криминалната... Затова е толкова важно да не ги забравяме.Защото, както казва един друг поет, наш познат: "Ако умре поезията, обърнете се и вижте изчезнало ли е човечеството."

Поздрави!

Перфектно. Истинско.

БЛАГОДАРСКО ЗА ПАМЕТТА - БЛАГОДАРСКО ЗАВИНАГИ - БЕ ЕДИНСТВЕН - НЕ ГО ПОЗНАВАХ - ЗА СЪЖАЛЕНИЕ . . .

Тук е проговорила душата на човек, който обича поезията. Благодаря за подкрепата в начинанието ми! Да не забравяме творците на България! Още една мисъл за поезията.: "Ако умре поезията, обърнете се и вижте изчезнало ли е човечеството."
Да обичаме поезията, за да го има и човечеството!!

Хубав ден, анонимен!

А това възклицание вероятно е на млад човек. Радва ме ако е така.

Хубав ден, анонимен!!

И аз благодаря за хубавите думи! Наистина единствен!! Интересна личност е бил. Със свои поглед към живота и човещината.

Хубав ден!

С най-добри пожелания от Пастух!

И изпълнени с драматични преживявания са неговите стихове, с порив към светлината.
Благодаря ти за това чудесно представяне, Ати!
Ето и нещо любимо за мен от обичания Иван Пейчев:

Тръгвай със мене, море.
Тръгвай, моя безумна измислица.
Тръгвай със мен.
Трябва да станеш безумна измислица,
за да тръгнеш със някого.
Трябва да станеш опровержение,
за да тръгнеш с безумците.
Скъпо, измислено, нежно море,
тръгвай със мен.

Светъл ден, Ати!

Благодаря Санде! Хубав, пролетен ден и на теб!!

Мила Мег, морето присъства в поезията на Иван Пейчев.
Божидар Кунчев пише: " Иван Пейчев писа неведнъж за м о р е т о. То бе наистина щастливо откритие в неговите търсения.
Но морето не беше цел, а средство, чрез което поетът се разкриваше. Корабите и чайките, рибарските мрежи и попътният вятър, пристанищата и „крайбрежната позла­та“ – те не са привлекателен декор, а неотменима съставка на една символика. Чрез многозначния образ на морето Иван Пейчев разкрива вечното движение в нашия свят. Независимо от всички превратности, изборът ни може да бъде само един – да не се отказваме, дръзновено да вървим по неизброимите стръмнини на брега, на тази наша човешка земя, където е смисълът на всичко. Но за Пейчев морето беше и символ на категоричното му разбиране, че не всичко е в границите на човешките възможности. И невинаги можем да проумеем скритото и в самите нас, и в света, който ни заобикаля."
Тук целия материал.
http://www.svobodata.com/page.php?pid=905&rid=61&archive=1

Благодаря ти за любимото ти стихотворение!

Прегръдка! Поздрави у дома!

Каквото и да напиша ще е малко - и аз преди време му посветих страничка, с която съм си позволила да изразя почит.

Поздрав

Божидар Кунчев е нарекъл „ДА СЪЗДАВАШ ЖИВОТ“ (Иван Пейчев) литературната критика, посветена на поетичното му творчество. Така започва встъплението:

"Иван Пейчев живееше на б р я г, от който постоянно искаше да избяга, въпреки че го обичаше горещо. С корабите на своята фантазия той често го напускаше, за да скита в несъществуващи морета. Но веднъж напуснал брега, той го влагаше в сърцето си. Иван Пейчев познаваше мъчителните си раздвоения. Иначе нямаше да се изповядва, че морето ще разкъса неговия флаг, „ако не е със тебе оня бряг, / от който ти за някъде си тръгнал“ („Отплуване“). Ако не отчетем тази особеност на Пейчев, лириката му ще остане недоразбрана.
Трудно ще ни бъде и да проникнем в необичайното от неговия живот, разкъсан между София, Шумен и Калофер, за да завърши в София, където поетът се отказа от „книжните кораби“, предпочел вместо мечтите носталгията."

http://www.svobodata.com/page.php?pid=905&rid=61&archive=1

Марти, открих и твоята страничка: Поставям линк Към нея:

http://martiniki.blog.bg/izkustvo/2008/05/11/ivan-peichev.191371

В нея си подбрала други негови стихотворения. Хубав ден!

личи си в думите копнежа по морето на човека-бряг

Днес е родена Петя Дубарова, тя е светла следичка. За нея си мислех сутринта - какво чисто момиче, толкова бяло, че отлетя като ангел.

Щом на белотата ми посегнат
нощи като прилепно ято,
да не позволя да ме досегнат
и ме изгорят като листо.

Марти, прочатох при Цанинка и при Алекс. Двамата са и посветили постинги. Трябваше да бъде на 50, а си отиде на 17 години - толкова млада, а колко силна поезия е създала. Не случайно съгражданите и са издигнали паметник, а родителите и предоставили родния дом за музей.

Чиста светла душа е била, Марти! И ранима, много ранима!!

Благодаря!!!!!!!!!!!!

Приятно ми бе, че се докосна до душата на поета!!

Хубава вечер!

благодаря, че ми спомни...за Иван Пейчев и неговите
прекрасни стихове..

И аз не мога да си го представя света. Без поезия!

Благодаря, Мариники! Ето още едно негово стихотворение:

Светът е обширен,

деня – необятен и светъл.

Ти нищо в размисъл

самотна не ще разрешиш.

Измий си в росата

предутринно хладна лицето,

с големия вятър

косата си буйна среши.



Тръгни без посока

по някой от дългите пътища,

върви под небето,

където те той поведе.

Голотата си прелестна

там пред тебе гората напъпила

ще разкрий, за да станеш

във миг и мъдрец, и дете.

"При Иван Пейчев не са много часовете, в които се радва на пълно сливане с неспирния живот, с целия свят. Изпитал несравнимата наслада, че е свързан с всичко около него, той се отдава на едно вътрешно равновесие, на спокойствие, заредено с мъдростта на разгаданите тайни. Това е предимството на зрелостта, прогонила мимолетното и несигурното, за да те срещне с истината на трайното, вечното." Б.К.

Хубава вечер!

Поезията оформя контурите на живота ни...
:)

Славе, не би могло да е другояче при теб. Ето още нещо от него, в което има предчувствие за едно спасително преображение:

Аз се вслушвам и в миг ме обграждат

тези вечни добри шумове,

във които прекрасни се раждат

неизвестни за нас светове.

Шумове на криле и растения

с оня смисъл тъй прост и добър:

да създаваш живот без студеното

и жестоко познание – смърт.

Хубава вечер!

Благодаря, Цанинка! Наистина поезията оформя контурите на живота, та нали тя е самият живот.
И ще завърша с доловеното от Божидар Кунчев в една от срещите им.

"Като меч­та­тел­на на­ту­ра Иван Пейчев бе­ше за­щи­та­вал неп­ре­къс­на­то сво­ето пра­во на са­мо­тен раз­ми­съл за съ­щи­на­та на живота. В она­зи да­леч­на есен на пър­ва­та ни среща, оза­рен от кра­си­во­то без­мъл­вие на не­го­ва­та не­под­ра­жа­ема артистичност, аз по­чув­с­т­вах мощ­та на ед­но чо­веш­ко и твор­чес­ко безкористие. И узнах, че не­го­ви­те си­но­ни­ми са „все­от­дайност“, „об­ре­че­ност“ и „не­под­куп­ност“.

Иван Пейчев спо­де­ли то­га­ва нещо, в ко­ето бе­ше вяр­вал през всич­ки­те си години: „Ние не мо­жем без поезия. Ако тя изчезне, то­ва би оп­ро­вер­га­ло са­ми­те нас. Защото жи­во­тът би обеднял. Аз не мо­га да си пред­с­та­вя един свят без по­езия“.

Това са ду­ми на ро­ден поет, кой­то в бук­вал­ния сми­съл бе­ше из­б­рал из­кус­т­во­то за своя един­с­т­ве­на съдба...

Хубава вечер!

"Чиста светла душа е била, Марти! И ранима, много ранима!!"...

ПРАВА СИ-ЧИСТИТЕ ,СВЕТЛИ ДУШИ СА МНОГО РАНИМИ...МОЖЕ БИ ЗАТОВА ПОВЕЧЕТО ОТ ТЯХ СИ ОТИВАТ ТОЛКОВА РАНО...

Цанинка, така е. Привидно силни борбени, а вътре душата плаче... След като не могат да приемат реалността и обстоятелствата - те спират да се борят. Всичко е психиката...
По себе си съдя, колко пъти отивах до дъното, стигах до извода за безсмислието на живота, но отговорността, която нося към продължението ми, ме заставяше да се изправя и да продължа.
Е, аз не съм поет, обичам само поезията. Не мога да се сравнявам...
Превратностите, които се случват у нас са убивали и убиват и морално и физически хора, които биха дали много от себе си за Родината ни!!

За съжаление!!

Василия Стоилова, писаха по вестниците, точно на Великден беше - мислих си по този повод, ако човек има деца, по-трудно би посегнал на себе си...Би помислил повече - отговорността вече е по-голяма. Съвсем скоро след това обаче, се самоуби момиче, което беше родило наскоро - хвърли се под влак.

Преди време ме беше покъртила историята на Венета Вълева. Дойдох да живея в този град преди 17 години, в последствие научих, че тя се е самоубила точно тогава - през 95-а година, оставила е две момченца...

<a href=http://orderkamagranow.com/#lsxhe>100mg kamagra</a> - <a href=http://orderkamagranow.com/#dbsou >kamagra usa</a> , http://orderkamagranow.com/#teuzw kamagra usa