„Душевното издигане над съдбата – това е свободата, това е висшето благо” - Сенека

 Ако намерите време, прочетете. В живота сякаш всичко се повтаря макар и на друго стъпало…/

 

 

 

Луций Аней Сенека, наречен философа, е роден 4г. пр.н.е. в град Кордуба (днешна Кордова), голям център на тогавашна Испания, която била римска провинция. По-късно се премества в Рим, където баща му открива школа по риторика. Сенека започва адвокатска кариера, заема високо обществено положение, като в последните години от царуването на Калигула е придворен. Философия научава при стоика Атал. Отначало той също се увлича по питагорейството и дори под негово влияние става вегетарианец, но в крайна сметка най-силно влияние върху него има стоицизмът.

Стоицизмът носи със себе си една нова духовна атмосфера, промени, обществени възприятия. В разрастващите се граници на света и в ускоряващия се ход на разнородни събития човекът от тази епоха - отделната личност изведнъж изгубва своята стойност. Рухналата стабилност на външния свят е причина стоиците да подканят човека, да търси спокойствието в своя вътрешен свят. Този духовен свят също е изпълнен с трудности и препятствия, но в него могат да се запазят и развият значими ценности. Когато всичко наоколо се руши, той може да се окаже спасителната светлина, да надрасне кризите и изпитанията. С това стоицизмът поставя фундаментални човешки въпроси и амбицията те да бъдат задавани и решавани в търсенето на устойчивост.

Като прехвърля центъра на философското внимание към учението за нравствеността, стоицизмът извежда основните нормативни предписания за това, как трябва да се живее. Главна цел се оказва щастието, което се схваща като живот в “съгласие с природата”. В основата на тази природата стой разумът, който може да се открие във всичко съществуващо, т.е да се живее според природата означава да се живее според разума. Така нравствеността се разглежда като широко поле, където важна функция имат всички регулатори на човешко поведение. И политиката, и правото, и различните норми в човешкия живот са разположени в морала. Затова етика на стоиците се занимава не просто с доброто и злото, но и с въпросите на разума,добродетелите и удоволствията, страстите и апатията, насладата и страданието, отношението към държавата, телесната хигиена, здравето и много други неща. Тя се превръща в ръководство на човека в различните области на неговия живот.

Творчеството на Сенека като философ е белязано от епохата, в която живее и от съдбата му. Редуването на възходи, падения и разочарования са се отразили трайно на неговия възглед за света. Заточения, обвинения, заговори и самоубийство това е най-краткият начин да се опише живота му. И в целия този хаос Сенека написва повече от 150 кратки и по-дълги творби, сред които писма, наставления, поеми, пиеси, трактати и диалози.

Цялата съдба на Сенека и цялото му творчество са насочени към отговорът на въпроса ”Как да понесем страданието?” Този проблем е нишката, която преминава през всичките му творби, в различните негови аспекти. Отговорът на този въпрос води и към отговора на въпроса за щастливия живот.

В този период от развитието на римското общество се утвърждава и култът към сляпата съдба – Фортуна, която дарява щастие и нещастие, произволно и често несправедливо. Съдбата, която води този, който я разбира и й се подчиня, а обрича на нещастия онзи, който отказва да я признае. Съдбата, по чиито предначертан път се движи всичко в света. Така от първия ден на човека може да се предскаже последния му час. Разбираемо тя представлява и центъра на духовния космос на Сенека.

Етиката на Сенека се ражда от колизията между фатализма и свободата на личният избор, който притежава морала. Срещата на човешкия разум с останалата действителност е среща на свободата с Фортуна. Изборът е спокойното признание на това, което не може да бъде избегнато, трезвото му приемане. Сферата, която е запазена като територия на свободата на духа е възможността на господството над своите страсти, за посрещане твърдо и без оплакване несгодите на тялото, устойчивостта пред трудностите на външния свят. Слабият, беззащитният, смазан от жестоките обстоятелства човек може да получи своето спокойствие и свобода, като се издигне своя дух над непостоянната съдбата с нейните болезнени изпитания. Така Сенека стига до извода, че “щастлив е човекът, който е доволен от настоящето независимо какво е то, който дружелюбно гледа на всичко свое, щастлив е човекът, който приема участта си при всяко положение”.

В духа на традиционния стоицизъм Сенека определя висшето благо като живот в хармония с природата. Това е живот подчинен на разума, защото в разума се отразява света чрез законите царуващи в него. Ако най-същественото във външния порядък е неизбежното господство на определена необходимост, висшето благо е духовното пренебрежение към бедите, които той носи със себе си, това е силата на човешкия дух, която случайностите нито могат да въздигнат, нито да пречупят. В окованата плът може да живее не окован разум. Тялото може да бъде заробено, но духът – не. Душевното издигане над съдбата – това е свободата, това е висшето благо.

Оказва се обаче, че външните за духа неща, към които той трябва да се отнася с пренебрежение и безразличие, защото не зависят от него, все пак могат да бъдат достоен обект за желанията на човека. За тази цел той трябва прави разумен избор помежду им. А разумността на избора се определя от това, доколко едно или друго външно благо ще съдейства за човешките добродетели. Това означава да знаеш, че духовното благо е за предпочитане и че дори притежавайки външни блага, можеш да бъдеш независим от тях.

Така връзката между висшето благо и другите външни ценности върви по линията на готовността за отказ от всяка от тези ценности, придобиването й с честни средства и използването й за по-добро осъществяване именно на стремежа за достигане на висшето благо.

Така Сенека съподчинява всички ценности, всички блага, към които човек се стреми, на основната ценност, на висшето благо. Помежду им съществува специфична връзка от типа на “не външното благо да владее мене, а аз да владея него”.

Преследването и достигането на висше благо като живот съобразно природата, в съгласие с природата носи действителното щастие на човека – това е извод, който непосредствено произтича от разбирането на Сенека за най-важното в човешкия живот “ ... Щастливият живот е в хармония с природата, а това е възможно само ако духът е здрав, и за миг не губи това свое здраве, ако освен това е храбър и енергичен, с отлична издръжливост, ако се съобразява с условията, ако се грижи за тялото си и всичко свързано с него, но без да изпада в страхове, ако с внимание се отнася и към всички други удобства на живота, но не ги гледа с възхищение, ако е способен да използува даровете на Фортуна, не да им робува”. Щастливият живот обаче не е просто липса на желания или страхове. Камъкът и животното не изпитват страхове и скърби, но не могат да се разглеждат като щастливи или нещастни. Щастливият живот както отбелязва Сенека е поставен на непоклатимата основа на “правилната и сигурна разумна преценка”. И при щастието не е задължително отхвърлянето във всички случай на сетивните удоволствия, както препоръчва класическият стоицизъм, а тяхното разумно и умело използване.

Друга категория в етиката на Сенека е категорията добродетел. Добродетелите – това са човешки качества, водещи към висше благо и щастливия живот. В много отношения добродетелта съвпада с висшето благо. Да бъдеш добродетелен, означава да живееш съобразно разума, да бъдеш съответно покорен на съдбата, да понасяш нейните превратности и да си подчинил страстите на разума, тялото на духа. Добродетелта не е само средство, тя става самоцел на човешкото поведение. Притежава ценност сама по себе си, трябва да заема първостепенно място във всички мисли и действия на човека. Така добродетелта може да бъде отъждествена с висшето благо.

Добродетелта обаче се различава от удоволствието. Удоволствието не е цел на добродетелта, но може да я съпровожда в определени случаи, като преди всичко се изразява като духовно-нравствено удоволствие. Разликата между добродетел и удоволствие е всъщност разграничението между висше благо и външни блага. Удоволствията са свързани с външни блага и зависят не толкова от човека, а от съдбата, докато истинското благо, а това е добродетелта, принадлежи на самия човек и зависи само от него.

Свързвайки добродетелта с разума, Сенека в много отношения наподобява Сократ “.. Човек, чието присъщо благо е разумът, в такава степен заслужава похвала и се приближава към своята природна цел, в каквато го усъвършенства” Този съвършен разум носи името добродетел, той е водачът на човек в опознаването на доброто и злото. А познанието е процес и затова добродетелите могат да се научат, да се придобият. Както Платон, така и Сенека класификация на добродетелите в четири основни вида добродетели: мъдрост – знание за това, какво трябва и какво не трябва да се върши; умереност – знание за това, каква потребност и стремеж и в каква степен следва да се удовлетворяват; мъжество – знание за това, от какво трябва и от какво не трябва да се боиш; справедливост – знание за достойнствата на хората и умение да се въздава на всеки според достойнствата и заслугите му. Освен тези основни добродетели той различава още вярност, хуманност, простота, скромност пестеливост.

Самият морал, схващан като единството от човешки добродетели, също представлява цялостност и не може човек да притежава една от добродетелите, а да няма останалите. Който има една от тях, притежава и другите.

Превръщайки вътрешния живот на човека в своеобразен център, Сенека неизбежно извежда на преден план всички черти, които са най-типични за индивидуалната морална психика. Такова явление е съвестта, схваната осъзнат разум. Тя е бариера между безпринципния компромис и механизма на отношение към външните блага. Съвестта показва докъде владееш външните блага на живота и откъде започват те да те владеят. Именно чрез съвестта, разумът на Сенека не е просто инструмент, независим от човека, а действа вътре в този човек. Така човек може да избяга от външните свидетели на лошите си постъпки, но от съвестта – този вътрешен свидетел, няма къде да се скрие. Той става негов съдник и ръководител в живота. И проблемът е да се вслушваме в истината на този съдник, а не в истините на заобикалящите ни. “ А най-много се объркваме от това, че се водим от общо разпространените шаблони и приемаме за най-доброто онова, което се възприема от болшинството; и понеже примерите са много и много, живеем не според изискванията на разума, а копирайки другите.”

Но именно защото при Сенека разбирането за разума най-силно се отдалечава от понятието за трезво схващане на достижими за човешкия ум и податливи на използване външни закономерности, на преден план в насочването на моралното поведение излиза съвестта. И вслушването в разума на моралния човек, който иска да надрасне общо разпространените шаблони на мнозинството, а всъщност вслушване в съвестта. Така самата съвест придобива особени измерения – измеренията на разума. В съвестта има твърде много разум и в разума има твърде много съвест.

Съвестта и разумът насочват човека към действително доброто, дават му възможност да направи избор между добро и зло. Това е избор, който не премахва злото, но го пренебрегва, прави човека неподвластен на изкушенията му. Така житейските несгоди и страдания, болестите и дори смъртта губят стойността пред добродетелния човек, който се научава да не страда от тях. Допринасяйки за твърдостта на духа и вътрешното спокойствие, те изиграват дори положителна роля. Именно изпитанията на външното зло закаляват доброто у човека. Ето защо истинският морален човек при Сенека не само че не се страхува, а се радва на несгодите, така както войнът очаква с нетърпение битките.

Така и доброто, и злото се коренят в човешката природа и само от човека зависи на кое ще даде път, кое ще приеме в живота си. Те характеризират две различни равнища на човешката душа – низшето равнище на страстите, подхранващо пороците, и висшето равнище на разума, стоящо в основата на добродетелите. И действителната арена на борбата на доброто и злото е пак там, вътре в човешката душа, а не вън, между хората. Гневът и любовта, скръбта, скъперничеството, жестокостта, стремежът към могъщество и власт са гибелни за човека страсти, ако не срещнат противодействието на разума. Този сблъсък на страстите и разума, на злото и доброто е главната тема във всички драми на Сенека.

Основната формула в отношението между висшето благо и външните блага е ключ към разбирането и на страстите. Страстите са такъв тип отношение, при което не разумът подчинява на себе си външните блага, а външните блага подчиняват на себе си разума. Когато обикновените човешки чувства се владеят от разума, в тях няма нищо страшно, но когато те го подчинят, т.е човек загуби спокойствие и твърдост както при преследване, така и при загуба на определени блага, когато се стреми към тях с нечестни средства, той подчинява себе си не на добродетелите, а на пороците.

За тази цел между добродетелните и порочните действия Сенека поставя един трети тип постъпки, описани като “подобаващи”, които са нравствено неутрални. Чрез тези постъпки идеалът за човек като същество, свободно от влиянията на външната среда, приема по-земен образ. Същият този човек може да притежава не само добродетели, но и “подобаващи” действия, като например да се храни, да пие да се грижи за здравето си. “Подобаващите действия” са моралният механизъм за използване на “външните блага”, докато добродетелните действия са насочени към висшето благо.

В огромната Римска империя човек се чувства отдалечен и откъснат от надвисналата над него божествена сила, държава и монарх. Затова той се преоткрива в своето аз. Обстоятелствата край него стават така случайни,в независими от него и подвластни на Фортуна. Затова той е склонен да издигне в култ самоконтрола и самодисциплината на вътрешния си свят. Това става негово висше благо. А останалите неща, тези, които идват отвън, от случайността, те са добре дошли външни блага, но именно защото не зависят от човека, той трябва да е готов да понесе евентуалната им загуба, да може да се откажел от тях. По този начин не външните неща господстват над него, а той владее тях. Това е свободата и висшето благо на човека, който може да каже “не” на всичко, което съдбата му налага.

Използвана литература: Луций Аней Сенека  Избрани диалози, изд “Наука и изкуство” С., 1987 г.

 

 

Сенека (4 г.пр.н.е.-65 г.) е римски философ и писател, представител на стоицизма. Сенека прилага етруските вярвания към гръцкия дух. Става адвокат, като посвещава значително време на занимания с философия и литература. По времето на Калигула влиза в Сената. През 41 г. поради симпатии към републиканските идеи е заподозрян в антидържавен заговор и е въдворен на о-в Корсика, където престоява до 48 г. През 49 г. се връща в Рим. Става възпитател на сина на Клавдий – Нерон. През 57 г. е консул, след охладняване на отношенията между Нерон и философа, Сенека се оттегля от двореца, продължава литературните си занимания, но през 65 г. след като е заподозрян в заговор против Нерон и е осъден на смърт, се самоубива.

Ние май учехме Обществознание.
Дали не би било по-полезно, ако днешните подрастващи се занимаят малко с творбите на този философ.

макар и на друго стъпало… Много интересен философ е Сенека .
Изключителен принос за етиката , надживял своето време
с мъдрите си послания ...
...Така и доброто, и злото се коренят в човешката природа
и само от човека зависи на кое ще даде път, кое ще приеме в живота си...
Поздрави за интересното представяне и прекрасна музика ...
Хубава вечер , приятелко !

От онези добродетели е, които помагат на човека да надмогне своя жребий, себе си - страданието, болката ... и да продължи със силата на своя дух, с волята си за живот. По някакъв начин написаното ми напомни за стихове от поема на Пенчо Славейков:
" Ти на съдбата няма що да робщеш.
Ти имаш свой особен дял ... "
Поздравления за споделеното, Ати!
Хубава празнична неделя! :)

започва и демокрацията...
в чист вид и регламентирана..
радвам се, че прочетох..

лош учител. Като си спомним края му и кой е управлявал!
Хубав материал, Ати!

Иначе има един филм, който си струва да се гледа, но май го няма с български превод :
" Mio figlio Nerone" и въпреки, че е комедия, прозират толкова истини за характера на Нерон.
С участието на Алберто Сорди и Бриджит Бардо.
http://www.youtube.com/watch?v=Brzbm7MYV5o
Това е първата част, на италиански.
Съсипал е всичко, заради нарцисизма си.

Поздрави за постинга , tota, блестящ ум е бил Сенека!

Толкова отдавна е писано всичко това, а как не е загубило стойността си до днес.

Нравствените дилеми и проблеми си остават.

За това говореше и Николай Хайтов в едно от своите есета и цитираше древен автор, 3 хиляди години пр.н.е. :"Днес младите не слушат старите и всеки е грабнал перото да пише."

Само дето за компютри не споменава. Ха ха!

Хубва събота и неделя!

Интересен постинг, с удоволствие прочетох, Тота!
Поздрави!

И аз прочетох за Сенека- казал е велики сентенции и мъдрости!
Честит празник Ати!