„Културата на един народ не е въпрос на просъществуване, но и въпрос на самосъхранение” - Петър Дървингов

137 години от рождението му

  

Роден: 25 май1875
Кукуш, днес Гърция

Починал: 8 март1953
София, Българи

 

 Кой е Петър Дървингов?

Петър Дървингов – български офицер и историк, член-кореспондент на БАН, един от организаторите на Македоно-Одринското опълчение. Роден е на 25 май 1875 г. в Кукуш, завършва Военното училище в София, а по-късно Висшата военна академия в Торино, Италия. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. подпомага националноосвободителната борба на българите като военен организатор. Взема дейно участие в Балканските войни (1912–1913 г.) и в Първата световна война (1914–1918 г.). Дървингов е един от организаторите на Македоно-одринското опълчение и на 11. Пехотна Македонска дивизия. Издава редица трудове с военноисторическа тематика, сред които: "История на Македоно-одринското опълчение", "Пирин и борбата в неговите недра" и др.

                       

Негови мисли:

"Един народ е толкова по-мощен и честит, колкото по-грижливо познава себе си, своя произход, минало, родина и закони, що господстват над неговата съдба."

“Важно е, че оръжието и стрелите са сами по себе си мъртви.
Без велика идея те ще могат ли да изпълнят най-точно и полезно своето военно предназначение?”

“В тая великанска борба този ще надвие, който отстои до край със своята упоритост и не се стресне от нищо”

„Културата на един народ не е въпрос на просъществуване, но и въпрос на самосъхранение.”

“Вън от Отечеството няма морал”

Ето част от неговото верую:

“Родината не е само поля и гори... това са нашите прадеди, техните мечти и стремления, легнали в основата на голямата душа на българския народ. Това са стремленията на хората от Западна България за благоденствие и щастие, за човешка справедливост...”

Обърнете внимание, колко силни думи е произнесъл. Всичко това, което се случва трябва да бъде съобразено с мечтите и стремленията на нашите предци, които свързваше българския дух и стремленията за някаква справедливост.

 Негови мисли за развоя на културата и цивилизацията на България:

 В началото на тази глава казвам една мисъл, която не мога да отмина без да я цитирам тук, а именно: „Освен това малките народи, както историята показва, успяват в своите политически мисли само когато са културни, развити, знающи какво и кога да поискат и отлично подготвени военно” По нататък в подглава първа под надспов „ Да засилим културното си развитие” пиша следното: „Първата цел, която с всички сили, неуморно трябва да преследваме е, създаването от България една високо културна, цивилизована държава, държава на бързия духовен и материален прогрес, държава на реда, законността и възможната социална правда. Това не значи да станем социалсти, нито анархисти, а  още по – малко толстоисти.

 

Културен народ значи  -  да бъдем преди всичко народ, а не сбор от човешки себелюбиви прашинки, които при първия ураган ще се раазпръснат във въздуха; да имаме национална душа, да чувстваме еднакво върху всички въпроси от народното съществуване; да бъдем отзивчиви към националното достойнство: да бъдем солидарни в националните стремежи към възвишеното и великото и наконец да усъвършенстваме себе си и учрежденията непрекъснато, така щото нашата национална душа, а не друга некоя да се отразява във всички наши изкуства и дейности. Но за това трябва да престанем да копираме и да донасяме врели – некипели идеи отвън, а да почнем да мислим със собствената си глава и да чувстваме със собственото си сърце.”

 

Няма да цитирам останалото от тая подглава, а ще премина на следната,  втора подглава. – „ Да засилим стопанското си развитие”, която съдържа следното: „Едновременно с това трябва да се впрегнат всички духовни и физически сили на народа за големото производство. Износът на България, която по територия е два пъти по – голяма от Белгия е тридесет пъти по – малък от тоя на последната. А това показва, че българският човек произвежда в пари извънредно малко и че следователно трябва да се създават условия тоя човек да произвежда повече. В товя отношение трябва да се увеличи средната животоспособност на българите и де се намали смъртността до естествения минимум чрез дълбоки санитарни реформи и сериозно благоустройство на населените места. …по нататък пише за изграждането на ж.п линии,  шосета, реформиране на училищата,  увеличаване на медицинските и ветиринарни лекари, развитие на животновъдството, земеделието, които ще останат дълги векове още главни индустрии.Посочва развитието на редица отрасли на индустрията, поставя въпроса за издигане ролята на жената в обществото…

"Заети всички така на работа, ценейки времето, което е пари, усъвършенствайки всички производства непрекъснато, трудейки се, както се трудят западните народи, България няма да бъде такава, каквато е днес; тя с вяра ще може да гледа на бъдещето си с право ще може да  води след себе си останалите назад в стопанското си развитие балкански народи.”

  Из Дървингов П.„Моето време Лични спомени и мисли 1875-1922, с.292 -294

Повече за него и тук:

Димитър Копривленски  Родолюбец, храбрец, бележит военачалник

http://www.duma.bg/duma/node/13216

З. Александрова Човекът или предателят П. Дървингов?

http://www.slovo.bg/old/zanka/092.htm

 

 

за родолюбивия постинг, Ати!...

Марине, за един родолюбец, храбрец, бележит военачалник, какъвто е Петър Дървингов не би могъл да е друг. Самият той с делата и с оставената следа го е написал.

По повод на несправедливите уволнения в армията, той пише: „Ясно е, че елмазът не може да бъде търпян от калта. Това е един страшен недъг на нашата среда, тъй отличаваща се със своята болна завист, със своята животинска злоба и със своята морална тъпост. Дано идните поколения да бъдат озарени от по-голямо великодушие и дано в нас се зароди и закрепне чувство за запазване ценното за тежки дни!”

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/07/31/petyr-georgiev-dyrvingov-misli-veruiu-pedagogicheski-quot-te.372219
„Моето време/Лични спомени и мисли 1875 -1922/”

И още нещо извън темата
Даниела Пенкова Днешната Голяма новина. От трън, та на глог?
http://dokumentalni.blog.bg/politika/2012/05/25/dneshnata-goliama-novina-ot-tryn-ta-na-glog.958972
цитирай

Благодаря!
май Македония ще ми стане слабост!
Спокойна нощ, Ати!:)

Теди, не може да не ни е любима тема, тя е част от нас. Толкова енергия и човешки животи са отдадени за постигане на националния идеал - България да бъде цяла.
Книгите му заслужава да бъдат четени, освен докосване до исторически събития от нашата история те съдържат и един негов поглед напред във времето и мисъл за България и нейното бъдеще. Колко актуално звучат днес?

и да послушам прекрасната музика...признавам си,
че не бях чувала за Петър Дървингов...но благодарение
на този прекрасен постинг и оше много хора ще научат нещо ново..
сърдечен поздрав, Ати...за теб..

Мариники, и аз се докоснах до него преди години, когато ми попадна книгата му „Моето време Лични спомени и мисли 1875-1922. Имали сме големи българи, родолюбци, работили за Отечеството. Полковник Петър Дървингов е един от тях.

Посветен на личност, за която малко се знае.

Достоен българин.

Достоен българин, оставил ни много за исторически събития, на които е посветил своите книги:
"От Пловдив и София към Цариград и Скопие“ (1903)
„Пирин и борбата в неговите недра“ (1904)
„Военна България. Социологически етюд на българската действителност“ (1911)
„История на Македоно-одринското опълчение“ (том 1, 1919; том 2, 1925)
„Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 год.“ (1920)
„Атаката на Одрин: под осветлението на историята и изкуството - историко-психологически анализ“ (1931)
„Духът на българската история“ (1932)
„Сборник Солун“, 1934 (заедно с професор Владислав Алексиев)
„Влиянието на морската мощ върху историята на България„ (1935)
„Балканската война - както е била виждана, когато са се развивали самите събития“ (1941)
„Опитите на българите да пресъздават себе си“
„Физическо и нравствено възпитание на българския народ“
„Буквар от 1895 г. или самоучител на възрастни хора“
„Книга за българския войник - неговия морален лик“
„Избрани произведения“ (1988)
Заслужава си отварянето на страниците, на която и да е, Санде!

Културни ли сме?
Дано.

Георги, не понякога, а постоянно трябва да се питаме...защото поставям под съмнение и аз отговора, който мога да напиша...Мисля, че не до там...Много трябва да се работи, като се започне от семейството и всички следващо го институции през които се преминава при формирането ни. Но трябва да има и правила, които да се налагат и спазват!

Културата на един народ....Казал го е много точно и ясно!Поздрави Ати !

„Културата на един народ не е въпрос на просъществуване, но и въпрос на самосъхранение." Да, Митко, много точно и ясно, не случайно подготвих тази страничка. Въпросът е, доколко може да се променят обстоятелствата и започне истинска работа за формиране личности, владеещи етиката и съблюдаващи моралните норми на поведение.
"...да имаме национална душа, да чувстваме еднакво върху всички въпроси от народното съществуване; да бъдем отзивчиви към националното достойнство" и още "да престанем да копираме и да донасяме врели – некипели идеи отвън, а да почнем да мислим със собствената си глава и да чувстваме със собственото си сърце.” Сякаш го е писал за днешната ни действителност!!

"Един народ е толкова по-мощен и честит, колкото по-грижливо познава себе си, своя произход, минало, родина и закони, що господстват над неговата съдба."...
Много мъдри мисли на един непознат за мен родолюбив българин ...
Мислите му за развоя на културата и цивилизацията на България са актуални и днес,веруюто му ... едно естествено и силно , родолюбиво и чисто откровение ...
Поздрави за постинга , приятелко !

Танечка, когато си докосвам до мислите на българи, живели преди нас, долавям в мислите им онзи стремеж и копнеж да видят България извисена.."... тя с вяра ще може да гледа на бъдещето си с право ще може да води след себе си останалите назад в стопанското си развитие балкански народи.”
Звучат мислите му актуално, защото превратната съдба на малките народи, периодично ги връща назад...за съжаление...
Не зная как се е развил животът му в личен план, но четейки " Моето време Лични спомени и мисли 1875-1922" - долавям колко болезнена е за него съдбата на Родината ни?

И - поздравления за постинга; за съжаление, за някои значими личности и истински българи знаем малко; благодаря за споделеното! Впечатлена съм от родолюбието на Петър Дървингов - родолюбие в дела, в мисъл и вяра в достойното бъдеще на България.
Хубава вечер, Ати!

Мила Мег, за съжаление превратностите в нашата съдба периодично сякаш водят до забрава на едни личности на България , оставили следа след себе си и с творчеството и с делата си. Интересна личност е Петър Дървингов - родолюбец, понесъл също не малко разочарования най - напред след 1919 година.
Заслужава си да обръщаме поглед назад във времето. Да се докосваме до оставеното ни наследство от тях.

Благодаря ти, че ни запознаваш с неговата личност и неговите мисли. Наистина е бил страхотен човек!