2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. ka4ak
7. dobrota
8. milena6
9. donkatoneva
10. vidima
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. mimogarcia
10. bateico

Прочетен: 25242 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2012 22:36


„Културата на един народ не е въпрос на просъществуване, но и въпрос на самосъхранение” - Петър Дървингов
137 години от рождението му
Роден: 25 май1875
Кукуш, днес Гърция
Починал: 8 март1953
София, Българи
Кой е Петър Дървингов?
Петър Дървингов – български офицер и историк, член-кореспондент на БАН, един от организаторите на Македоно-Одринското опълчение. Роден е на 25 май 1875 г. в Кукуш, завършва Военното училище в София, а по-късно Висшата военна академия в Торино, Италия. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. подпомага националноосвободителната борба на българите като военен организатор. Взема дейно участие в Балканските войни (1912–1913 г.) и в Първата световна война (1914–1918 г.). Дървингов е един от организаторите на Македоно-одринското опълчение и на 11. Пехотна Македонска дивизия. Издава редица трудове с военноисторическа тематика, сред които: "История на Македоно-одринското опълчение", "Пирин и борбата в неговите недра" и др.
Негови мисли:
"Един народ е толкова по-мощен и честит, колкото по-грижливо познава себе си, своя произход, минало, родина и закони, що господстват над неговата съдба."
“Важно е, че оръжието и стрелите са сами по себе си мъртви.
Без велика идея те ще могат ли да изпълнят най-точно и полезно своето военно предназначение?”
“В тая великанска борба този ще надвие, който отстои до край със своята упоритост и не се стресне от нищо”
„Културата на един народ не е въпрос на просъществуване, но и въпрос на самосъхранение.”
“Вън от Отечеството няма морал”
Ето част от неговото верую:
“Родината не е само поля и гори... това са нашите прадеди, техните мечти и стремления, легнали в основата на голямата душа на българския народ. Това са стремленията на хората от Западна България за благоденствие и щастие, за човешка справедливост...”
Обърнете внимание, колко силни думи е произнесъл. Всичко това, което се случва трябва да бъде съобразено с мечтите и стремленията на нашите предци, които свързваше българския дух и стремленията за някаква справедливост.
Негови мисли за развоя на културата и цивилизацията на България:
В началото на тази глава казвам една мисъл, която не мога да отмина без да я цитирам тук, а именно: „Освен това малките народи, както историята показва, успяват в своите политически мисли само когато са културни, развити, знающи какво и кога да поискат и отлично подготвени военно” По нататък в подглава първа под надспов „ Да засилим културното си развитие” пиша следното: „Първата цел, която с всички сили, неуморно трябва да преследваме е, създаването от България една високо културна, цивилизована държава, държава на бързия духовен и материален прогрес, държава на реда, законността и възможната социална правда. Това не значи да станем социалсти, нито анархисти, а още по – малко толстоисти.
Културен народ значи - да бъдем преди всичко народ, а не сбор от човешки себелюбиви прашинки, които при първия ураган ще се раазпръснат във въздуха; да имаме национална душа, да чувстваме еднакво върху всички въпроси от народното съществуване; да бъдем отзивчиви към националното достойнство: да бъдем солидарни в националните стремежи към възвишеното и великото и наконец да усъвършенстваме себе си и учрежденията непрекъснато, така щото нашата национална душа, а не друга некоя да се отразява във всички наши изкуства и дейности. Но за това трябва да престанем да копираме и да донасяме врели – некипели идеи отвън, а да почнем да мислим със собствената си глава и да чувстваме със собственото си сърце.”
Няма да цитирам останалото от тая подглава, а ще премина на следната, втора подглава. – „ Да засилим стопанското си развитие”, която съдържа следното: „Едновременно с това трябва да се впрегнат всички духовни и физически сили на народа за големото производство. Износът на България, която по територия е два пъти по – голяма от Белгия е тридесет пъти по – малък от тоя на последната. А това показва, че българският човек произвежда в пари извънредно малко и че следователно трябва да се създават условия тоя човек да произвежда повече. В товя отношение трябва да се увеличи средната животоспособност на българите и де се намали смъртността до естествения минимум чрез дълбоки санитарни реформи и сериозно благоустройство на населените места. …по нататък пише за изграждането на ж.п линии, шосета, реформиране на училищата, увеличаване на медицинските и ветиринарни лекари, развитие на животновъдството, земеделието, които ще останат дълги векове още главни индустрии.Посочва развитието на редица отрасли на индустрията, поставя въпроса за издигане ролята на жената в обществото…
"Заети всички така на работа, ценейки времето, което е пари, усъвършенствайки всички производства непрекъснато, трудейки се, както се трудят западните народи, България няма да бъде такава, каквато е днес; тя с вяра ще може да гледа на бъдещето си с право ще може да води след себе си останалите назад в стопанското си развитие балкански народи.”
Из Дървингов П.„Моето време Лични спомени и мисли 1875-1922, с.292 -294
Повече за него и тук:
Димитър Копривленски Родолюбец, храбрец, бележит военачалник
http://www.duma.bg/duma/node/13216
З. Александрова Човекът или предателят П. Дървингов?http://www.slovo.bg/old/zanka/092.htm
Тагове:
http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/07/31/petyr-georgiev-dyrvingov-misli-veruiu-pedagogicheski-quot-te.372219
„Моето време/Лични спомени и мисли 1875 -1922/”
И още нещо извън темата
Даниела Пенкова Днешната Голяма новина. От трън, та на глог?
http://dokumentalni.blog.bg/politika/2012/05/25/dneshnata-goliama-novina-ot-tryn-ta-na-glog.958972
цитирай
май Македония ще ми стане слабост!
Спокойна нощ, Ати!:)
Книгите му заслужава да бъдат четени, освен докосване до исторически събития от нашата история те съдържат и един негов поглед напред във времето и мисъл за България и нейното бъдеще. Колко актуално звучат днес?
че не бях чувала за Петър Дървингов...но благодарение
на този прекрасен постинг и оше много хора ще научат нещо ново..
сърдечен поздрав, Ати...за теб..
26.05.2012 10:58
Достоен българин.
"От Пловдив и София към Цариград и Скопие“ (1903)
„Пирин и борбата в неговите недра“ (1904)
„Военна България. Социологически етюд на българската действителност“ (1911)
„История на Македоно-одринското опълчение“ (том 1, 1919; том 2, 1925)
„Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 год.“ (1920)
„Атаката на Одрин: под осветлението на историята и изкуството - историко-психологически анализ“ (1931)
„Духът на българската история“ (1932)
„Сборник Солун“, 1934 (заедно с професор Владислав Алексиев)
„Влиянието на морската мощ върху историята на България„ (1935)
„Балканската война - както е била виждана, когато са се развивали самите събития“ (1941)
„Опитите на българите да пресъздават себе си“
„Физическо и нравствено възпитание на българския народ“
„Буквар от 1895 г. или самоучител на възрастни хора“
„Книга за българския войник - неговия морален лик“
„Избрани произведения“ (1988)
Заслужава си отварянето на страниците, на която и да е, Санде!
Дано.
26.05.2012 14:48
"...да имаме национална душа, да чувстваме еднакво върху всички въпроси от народното съществуване; да бъдем отзивчиви към националното достойнство" и още "да престанем да копираме и да донасяме врели – некипели идеи отвън, а да почнем да мислим със собствената си глава и да чувстваме със собственото си сърце.” Сякаш го е писал за днешната ни действителност!!
Много мъдри мисли на един непознат за мен родолюбив българин ...
Мислите му за развоя на културата и цивилизацията на България са актуални и днес,веруюто му ... едно естествено и силно , родолюбиво и чисто откровение ...
Поздрави за постинга , приятелко !
Звучат мислите му актуално, защото превратната съдба на малките народи, периодично ги връща назад...за съжаление...
Не зная как се е развил животът му в личен план, но четейки " Моето време Лични спомени и мисли 1875-1922" - долавям колко болезнена е за него съдбата на Родината ни?
Хубава вечер, Ати!
Заслужава си да обръщаме поглед назад във времето. Да се докосваме до оставеното ни наследство от тях.

2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com