Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2012 16:08 - 100 години от смъртта на Пенчо П. Славейков
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 12737 Коментари: 28 Гласове:
34

Последна промяна: 29.05.2012 10:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

100 години от смъртта на Пенчо  П. Славейков

                 image

 На 28 май 1912 г. умира Пенчо Славейков /1866-1912/, български поет, литературен критик, есеист и преводач. Пенчо Славейков е роден на 27 април в Трявна. Учи в родния си град и в Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Пряк свидетел е на опожаряването на Стара Загора по време на Руско-турската война, споменът за което остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет. През януари 1884 г., след нещастен случай, заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж, за цял живот остават поражения — затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. За да излезе от тежката криза, му помагат книгите на Иван Тургенев и В. Г. Короленко „Живи мощи“ и „Слепият музикант“. В борба с неволята Славейков калява волята си и започва да гледа на страданието като на велик учител, извисяващ духа. Тази идея намира по-късно художествен израз в редица творби („Cis moll“ и други). През 1892 г. в списание „Мисъл“ се появяват първите редакции на поемите „Cis moll“, „Сърце на сърцата“, „Успокоения“, „Фрина“. През 1892 г. Славейков заминава да следва в Лайпциг философия. От Лайпциг сътрудничи редовно на сп. „Мисъл“ и на сп. „Българска сбирка“, създава поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, и други класически епически песни, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. Интересът на Славейков към живописта и скулптурата го насочва към Лайпцигското дружество на любителите на изкуството, в което членува. Член е и на Лайпцигското литературно дружество; посещава театрални премиери. Живее в различни селища — Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Логано. Силният душевен гнет влошава здравето му. Славейков прави героични усилия да работи. В края на ноември пристига в Италия. Най-дълго се задържа в Рим — 3 месеца. През май 1912 г. отново е на път — през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца пристига в курортното селище Брунате над езерото Комо, където на 28 май умира. Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет. Погребан е в селското гробище; костите му са пренесени в България през 1921 г.

http://calendar.dir.bg/inner.php?d=28&month=5&year=2012&cid=&sid=&eid=35376

На Пенчо Славейков

На робска нощ под свода черен,
за участ царствена роден,
кат слънце тръгна ти - уверен,
към подвига на своя ден.

И хвърли зрак в предел безплоден,
де гаснат болно лъч по лъч,
де всеки трепет благороден
замира в кипналата злъч.

Там тма слепци обезумели
към теб похулен рев изви -
презрений хищно те прицели
и нищият те уязви.

Но, жрец и воин на живота,
ту благ, ту огненожесток,
ти горд възлезе на Голгота
и не отрече своя Бог.

Сам си съдбата изпревари
и там, де нявга на скръбта
димяха черните пожари,
днес светят мощ и красота.

Че ден за химни ти дочака,
дочака жътва в своя ден -
и като слънце слезе в мрака,
от блясък царствен озарен.

Димчо Дебелянов

                                image

На 11 юли 1912 година Боян Пенев публикува разговор с Мара Белчева за Пенчо Славейков. След това той пише „За Пенчовата смърт.”

Пенчо се пробудил заранта в три часа и се почувствал зле. Като се пробудил, казал на госпожата, че се чувствува много зле: да повика лекар. Лекарят дошъл към пет часа и половина. До пет часа и половина двамата говорили с госпожата. Нищо особено. „Чувствам се вече зле”, „Дай ми това, дай ми онова!”, „.Мъчно ми е!”  Пенчо плакал, милвал госпожата. Веднъж рекъл: „Свърши се!” – Но гледам, че плаче, пулсът е неравен. Госпожата е искала да го съвземе, искала да го развесели, без да подозира, че иде краят. Когато дошъл докторът, прегледал го  /51/2  часа/, казал  на госпожата: „ L, etat  est tout grave”, и поръчал на госпожата да телеграфира. Тогава Пенчо се парализирал и оттогава престанал да говори. До смъртта си не произнесъл нито думица. Само си движел очите. Понякога си движел едната ръка. Лявата му страна и ръка се парализирали. И все правел знак да го издига. През последните три месеца Пенчо нищо не е работил. Сядал на масата си, мислел. Докторите му поръчали да не работи нищо. Госпожата му четяла понякога вестници, превеждала му стихове от италиански.

 ….Връщайки се назад във времето, Боян Пенев пише за споделените му от Мара Белчева преживявания на Пенчо Славейков преди да получи инсулта. Възбуден, объркан, нервиран, в друг момент спокоен. „Неговата мъка е: върви из улицие и не среща никого като себе си. Само той.”

После завършва разказа си с една преценка на неговия живот.

„Целият Пенчов живот е един хероически живот в същинския смисъл на думата. Всеки момент от живота му е момент на борба – между воля и съзнание за недъг. От 18 години започва тази борба. Това примирение, което постига, му е коствало твърде много нервно напрежение и болезненост. Това разбира се, не става абсолютно примирение. Има моменти, когато мъката избликва, моменти на скръб и меланхолия в неговата лирика / на дълбока непосредственост!/. След това пак примирение. Жизнерадост.”

                                                                           image                                                              
         

Бележка

„Когато погребвахме Славейков в Brunate, неговата приятелка ме попита дали с бастона му да го погребем, или без него. Погребахме го без бастона и извършихме една грешка, разбира се, защото ако мъртвите някога възкръснат, Пенчо ще има нужда от бастона, за да се разправи отпосле не с враговете си, а с приятелите. Приживе и след смъртта му, ако има някой в тази страна, който да му е сторил най – голямо зло, то не са неговите врагове, а неговите приятели.”

Пенев Боян  Дневник  Спомени, изд. Бълг. Писател 1973., С., с. 180 – 183

ПОКЛОН!  ДЪЛБОК ПОКЛОН!


Още по темата:

http://slavimirgenchev1953.blog.bg/poezia/2012/05/28/100-godini-ot-konchinata-na-pencho-slaveikov.960274

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/04/27/da-si-spomnim-za-pencho-slaveikov.736319















Гласувай:
34



1. stela50 - Благодарности , мила приятелко ...
28.05.2012 16:44
за отбелязването на тази годишнина и представянето на поета -
своеобразен поклон пред личността и творчеството му .
Скоро прочетох книгата на Миряна Янакиева -
От родния кът до гроба. Пенчо Славейков - "Сън за щастие",
използвам случая да я препоръчам на всички , които би заинтригувала.
Монографията представлява първи опит за цялостно изследване на
Славейковата творба "Сън за щастие" , хареса ми ...
Поздравления за представянето и подбраните клипове !
цитирай
2. megg - Поетът жрец
28.05.2012 17:33
Един от най - големите ни творци; неговите стихове, поеми, миниатюри, статии са врати към други светове. Често - страдалец и самотен в житейския си път, понякога - неразбран, ... но може би това е истинският жребий на таланта, благословен да вижда и отвъд видимото; автор, комуто е отсъдено да бъде оценен от Времето.
Поздравления за представянето, Ати! И благодаря; обичам сътвореното от Пенчо Славейков, ето една негова строфа, която според мен го характеризира много истински:

Обикна ме живота и ме сам
на волята си първожрец направи ...
Обикна ме - в смъртта да ме прослави,
и осмърти ме жив во своя храм!

" Жрец на живота" ( " На Острова на блажените" )
цитирай
3. mt46 - Поздрав за постинга, Ати!
28.05.2012 17:42
Поклон пред паметта на Пенчо Славейков - основоположник на модернизма в българската литература... Обичам неговите миниатюри от "Сън за щастие"...

Докле е младост, златно слънце грей,
сърцето златни блянове лелей.
Докле е младост, леко път се ходи
и леки са световните несгоди.

Докле е младост, всичко е шега;
не хвърля сянка на сърце тъга;
дори тъгата извор е на радост —
докле е младост, ах, докле е младост!
Пенчо Славейков
цитирай
4. mariniki - он мен един нисък...
28.05.2012 18:16
Поклон...
Атиь поздравявам те за този великолепен постинг...
най-сърдечно... с възхищение към Поета...
и теб...
цитирай
5. tsanynka - Поклон пред поета!
28.05.2012 19:01
И голямо БЛАГОДАРЯ на тебе!:)
цитирай
6. slavimirgenchev1953 - Поздравления!
28.05.2012 19:16
Няма как да го пропуснеш! Само че второто не е "П", а "Р" - по инерция си го написала. ;)))
цитирай
7. tota - @ 1. stela50 - Благодарности , мила приятелко ...
28.05.2012 19:16
Танечка, припомнях си за него, откривах и нови неща.
Всъщност за ранната му смърт/Пенчо Славейков умира на 46 години/ вина носи и тогавашният министър на просвещението,който го уволнява на 10 юли 1911 година от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение.
Славейков не заема длъжността и заминава за чужбина. Вероятно Пенчо Славейков е понесъл много тежко това и година по късно си отива от този свят.
В спомените си Боян Пенев разкрива и отношението на Петко Тодоров и Пейо Яворов. И двамата искаха да имат неговото място в българската литература - пише Боян Пенев. "Понеже нямаха смелост да излязат срещу него и нямаха неговата самоувереност в собствените си сили, те търсеха оръдия. Искаха да противопоставят джуджета срещу Пенчо. Всъщност те не го обичат много. Не ценяха поезията му. Понякога обиждат отстрана. Яворов го величаеше, а често бе склонен да го отрича."
Това ни дава възможност да си изградим една сравнително пълна представа за атмосферата в която е живял Славейков в последните си дни.

Благодаря, за споделената книга!
цитирай
8. tota - @ 2. megg - Поетът жрец
28.05.2012 19:22
Мег, поетът жрец - подобаващо определение за Пенчо Славейков.
Благодаря за споделената негова строфа, която и според мен го характеризира много истински:

"Обикна ме живота и ме сам
на волята си първожрец направи ...
Обикна ме - в смъртта да ме прослави,
и осмърти ме жив во своя храм!"

" Жрец на живота" ( " На Острова на блажените" )

Обикна ме животът - в смъртта да ме прослави. Прозрял го е...
цитирай
9. tota - @ 3. mt46 - Поздрав за постинга, Ати!
28.05.2012 19:27
Марине, дали има някой от почитателите на поезията да не обичам неговите миниатюри от "Сън за щастие"...

О, има тих вълшебен край...

О, има тих вълшебен край
и никой го не знай,
къде е той —
вълшебен край на отдих и покой.
Къде е той?
Живей, люби, страдай,
надей се и желай —
достига там
тоз, на когото во сърцето плам
гори за там, —
тоз, който люби, страда и живей,
тоз, който като мен за тоя край кoпней.

Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет.
цитирай
10. tota - @ 4. mariniki - он мен един нисък...ПОКЛОН!
28.05.2012 19:32
Мариники, заслужен е поклонът. Не бива да забравяме творците ни. Толкова нежност струи от миниатюрите му.

Безумний вихър на живота...

Безумний вихър на живота
подмята го насам-натам —
в безумний вихър на живота
безумно той се хвърли сам.
В безумний вихър на живота
де той ще спре? На кой ли бряг...
В безумний вихър на живота
тежко на тръгналий без стяг.
Колко силно звучи: " В безумний вихър на живота тежко на тръгналий без стяг."

цитирай
11. tota - @ 6. slavimirgenchev1953 - Поздравления!
28.05.2012 19:37
Слави, става въпрос не за бащата Петко Рачев Славейков, а за неговия син Пенчо Петков Славейков.
Благодаря, не можех да го подмина. Всичко, което нашите творци са сътворили трябва да се помни, а те да се почитат. Твоят любим Димчо Дебелянов вярно го е оценил в посветеното му стихотворение:

"Но, жрец и воин на живота,
ту благ, ту огненожесток,
ти горд възлезе на Голгота
и не отрече своя Бог."

Благодаря ти Слави за прекрасната страничка, посветена на Пенчо Славейков!

http://slavimirgenchev1953.blog.bg/poezia/2012/05/28/100-godini-ot-konchinata-na-pencho-slaveikov.960274
цитирай
12. tota - @ 5. tsanynka - Поклон пред поета!
28.05.2012 19:45
Цанинка, благодаря, че надникна и почете!
Боян Пенев е представили и разговора си с с Иван Гешов - лидер на народняшката партия, която е на власт по това време - по въпроса на пенсионирането на Пенчо Славейков. Този разговор разкрива отношението на народняшката партия, напълно покриващо се с това на Фердинанд , и разбива мита за "грижите на братя Бобчеви за Славейковото пенсиониране."
Във всички време партийните страсти са си казвали думата.
цитирай
13. gocho52 - Стройна се Калина вие
28.05.2012 20:24
край брега осамотени...
цитирай
14. bven - Ще запомня това като химн за победата на живота над смъртта:
28.05.2012 20:28
Че ден за химни ти дочака,
дочака жътва в своя ден -
и като слънце слезе в мрака,
от блясък царствен озарен.
Прекрасен постинг, Ати! Великите българи трябва да се помнят!
цитирай
15. tota - @ 14. bven - Ще запомня това като химн за победата на живота над смъртта:
28.05.2012 20:34
Последният куплет от стихотворението на Димчо Дебелянов, посветено Пенчо Славейков. " ... и като слънце слезе в мрака,от блясък царствен озарен." Заслужено е озарен!
цитирай
16. sparotok - !
28.05.2012 20:45
Такъв човек заслужава поклон! П.Славейков е един истински Българин!
цитирай
17. zebb - През страданието на посветените. . ...
28.05.2012 22:03
През страданието на посветените ...

Зад горите тъмни ясен ден се кани,
и цветята, росни от зорите ранни,
поздрав му изпращат – своя аромат ...
Как е хубав, Боже, твоя дивен свят!
П.П.Славейков

Поздравления, Ати! :)
цитирай
18. planinitenabulgaria - Свестен блог -
28.05.2012 22:31
интелигетнтен постинг!
И прекрасното стихотворение на Димчо Дебелянов.
Още има кой да напомня за тези велики българи, но туй, което идва ме плаши. Като ученик много обичах символиста Пенчо Славейков и си спомням, че учителката ми по литература веднаж ме бе похвалила на родителска среща.
Брависимо, Ати!
Коста
цитирай
19. tota - @ 17. zebb - През страданието на посветените. . ...
28.05.2012 22:41
Благодаря, Марине! Прекрасно четиристишие от творба на Пенчо П. Славейков си публикувал. С какво възклицание ? "Как е хубав, Боже, твоя дивен свят!" Белият свят - тук на земята!!

Хубава вечер!
цитирай
20. tota - @ 18. planinitenabulgaria - Свестен блог - интелигетнтен постинг!
28.05.2012 22:51
Благодаря, Коста за споделеното! "Още има кой да напомня за тези велики българи, но туй, което идва ме плаши." Вярно е доловеното. Поне две странички има посветени на поета, литературния критик, есеист и преводач Пенчо Славейков. Възможно е да има и други. Основателно е подчертаното от теб - това, което идва ме плаши. Често си задавам въпроса, какво да направим, предприемем за да спрем разрушителните процеси в областта на културата. В предишните странички подчертах страховете на живелите преди нас, доловили съдбата на малката държава. Професор Балабанов е заключил: „Само тия малки държави ще могат по-дълго да противодействат на тая съдба, които се стремят, не да мерят мегдан с големите, а просто да се засилват вътрешно, да работят усилено за културното си и национално затвърдяване, да се обособят по-рязко, да си създадат як гръбнак, и яка броня.”

Хубава вечер!
цитирай
21. анонимен - Ати,
29.05.2012 05:50
обърках се с тези инициали. Разбира се, че е П.П. ;)))
Слави
цитирай
22. bogomil - Прекрасен постинг
29.05.2012 06:46
Уважаема Тота,
Името на Дядо Славейков завинаги е останало в аналите на нашата историческа и литературно художествена летопис. Той се изучава и в училище в часовете по българска литература. Не съм сигурен, но ако не се лъжа, той е бил нoминиран като кандидат за нобелова награда, но поради редица обстоятелства се е разминал с това високо престижно признание. България се гордее с този свой творец.

Прекрасно аранжиран и оформен постинг! Поздравления!

с уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg
цитирай
23. alexs - Може би е щял да бъде удостоен с но...
29.05.2012 07:03
Може би е щял да бъде удостоен с нобелова награда......
Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет.
Поздрави Ати много хубав постинг!
цитирай
24. tota - @ 21. анонимен - Ати,
29.05.2012 09:57
Всичко е точно, Слави. Хубав ден!
цитирай
25. tota - @ 22. bogomil - Прекрасен постинг
29.05.2012 10:02
Богомиле, да, той е бил нoминиран като кандидат за нобелова награда, но поради редица обстоятелства се е разминал с това високо престижно признание. Но дядо Славейков е Петко Рачев Славейков - бащата на Пенчо. На него са поставили прозвището "дядо". Пенчо умира на 46 години, а Петко Рачов Славейков на 68.

Хубав ден!
цитирай
26. tota - @ 23. alexs - Може би е щял да бъде удостоен с но...
29.05.2012 10:05
Да, Алекс и това щеше да бъде за него наистина голямо признание, да му вдъхне сили да продължи да живее, въпреки недъга и сложилите се обстоятелства спрямо него.
Алекс, важното е да не ги забравяме.
Хубав ден!!
цитирай
27. анонимен - Санде: Поздравления за прекрасния постинг!
31.05.2012 08:58
Хубав ден!
цитирай
28. tota - @ 27. анонимен - Санде: Поздравления за прекрасния постинг!
03.06.2012 12:29
Заслужена почит на "един от най - големите ни творци; неговите стихове, поеми, миниатюри, статии са врати към други светове."
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12146896
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70664
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031