2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. milena6
8. ambroziia
9. ka4ak
10. donkatoneva
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. mimogarcia
10. vesonai

Прочетен: 27731 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 30.05.2014 21:33


Да си спомним за д-р Кръстьо Кръстев - български литературен критик и писател
На днешния ден преди 146 години е роден д-р Кръстьо Котев Кръстев, първият български професионален литературен критик и литературен историк след Освобождението,писател,публицист,преводач, общественик , участник в литературния кръг " Мисъл“. Позволявам си в тази връзка да Ви представя един анекдот за д-р Кръстев от Боян Пенев, споделен в неговия „ Дневник. Спомени”.
Починал: 15 април1919 (на 52 години)
Но преди това нека си припомним кой е д-р Кръстьо Кръстев?
Д-р Кръстьо Кръстев (1866-1919) е родом от Пирот. Завършва философия в Лайпциг с докторат (1888). Директор е на педагогическото училище в Казанлък (1888-1890), учител е в Софийската мъжка гимназия (1899-1904), преподавател и професор е по философия в Софийския университет. Той е дописен и действителен член (1900) на БАН. Докторът е първият професионален критик след Освобождението (1878), литературен историк и теоретик на преводната литература, преводач, основоположник на експерименталната психология и на неокантианската нормативна естетика в България. Той е философ-идеалист, създател е и главен редактор на най-значимото литературно списание у нас до Първата световна война "Мисъл" (1892-1907), около което се формира първият литературен кръг с ясно определена естетическа и културно-просветна програма. Основен момент в нея е идеята за европеизиране на българската литература, като същевременно се съхрани националната є самобитност.
Д-р Кръстев открива и утвърждава като писатели П.П. Славейков, П.К. Яворов, П.Ю. Тодоров, К.Христов и други.
Един анекдот за д-р Кръстев
14.Х.1905 г., София
През 1904 година аз бях член на естетическия семинар при нашето висше училище. Ръководител на семинара беше д-р Кръстев, лектор по естетика. Веднъж той ни зададе като тема да направим естетически анализ на стихотворението на Конрад Ф. Майер „В Сикстинския храм”. На следващия час той предложи на Велерина* да покаже резултатите на своя анализ. По едно време д-р Кръстев я прекъсна и накара да обясни израза „ като че ли пред него е някой гост изправен” /Мисъл, 1902, ІІ / . Велерина не можа да обясни това, макар и дълго да се мъчи.
Тогаз д-р Кръстев се залови да обяснява със спокойствената нему важност и значителност, които обича да придава на своя тон. От неговите самоуверени обяснения едва ли можа някой нещо да разбере… Но когато докторът хвърли поглед върху немския текст на стихотворението и го сравни с превода на Пенча, стана явно, че последният е превел Geist ** с гост; навярно поетът е сгрешил поради близкото графическо приличие на двете думи: Geist и Gast . По лицето на доктора се яви и изчезна мигновено лека руменина и вече съвсем без жар той се залови да обяснява значението на образа Geist.
думата не може да се разчете*
- Der Geist /нем./- 1. дух, ум; 2. призрак **
- Ето целия пасаж от споменатото стихотворение , поместено в сп.” Мисъл” , 1902 г., с. 96 „В Сикстинския храм” Конрад Ф. Майер:
- Под сводовете тъмни посред Сикстинский храм
седеше начумерен с библия в ръката.
На яве и в сън унесен, великий майстор сам,
на факела запален , огрян от светлината.
- Високо той говори във глъхналата нощ,
като че ли пред него е някой гост изправен.
И думите му горди звучат с надвластна мощ,
ту тихо той зашепне отново с глас сподавен.
Този анекдот разкрива, колко трудна и отговорна е работата на преводача. И как едно невнимание може да постави някого в неловко положение.
„Спокойно може да се твърди, че и изследователите, които са писали за д-р Кръстев, са го поднасяли на читателите като скучна, свързана с отвлечени философски идеи, личност. Липсва живият човек, с неговите житейски проблеми, със семейната му драма, с личните му чувства и мисли.” В публикация във вестник „Монитор” Галина Минчева, въз основа на непубликувани писма на д-р Кръстев разстваря една страница от личния му живот, чувства, мисли, семейната му драма.
Тук: http://www.monitor.bg/article?id=107770
Непубликуваните писма на критика разкриват, че той уважавал съпругата си, но бил влюбен в своя студентка
Д-р Кръстев разкрива в писма интимната си драма
Ученият решава да се спаси от ужаса на чувствата чрез самоубийство
Галина Минчева
Тук: http://chitanka.info/text/21326-doktor-krystxo-krystev-v-kazanlyk
Чудомир Доктор Кръстьо Кръстев в Казанлък Авторът разкрива как доктор Кръстев, който е бил директор на Казанлъшкото педагогическо училище, изпълнява тая служба и „само две години, развихря такава енергия, разгъва такава всестранна дейност и дава такъв тласък на училището, че и досега го помнят и приказват.”
Тагове:
да бъда тяхна съвременичка... лично да ги познавам
и да общувам с тях...би било невероятно преживяване за мен...
благодаря ти, Ати... мило и драго ми беше да прочета..
Пряма и рязка натура, която не търпи принудена любезност
и лицеприятие, д-р К. Кръстев всъщност е бил човек с топло сърце,
отзивчив, състрадателен, способен за силна привързаност и готов
винаги да насърчава, услужва и помага, особено когато случаят
се отнася до някое справедливо, добро и красиво дело...
За пръв път чета анекдота , поздрави за оригиналното представяне
на този изключителен човек, един от кръга " Мисъл " .
Много стойностен и хубав постинг , мила приятелко !
Поздрави!
Б.
Много е хубав постингът ти, Ати! Поздравления!
И - радостен, пълен с приятни мигове юни! :)
Георги, за това сме тук да се учим и усъвършенстваме постоянно. Приятно ми бе, че надникна и прочете.
2. mariniki - познавайки този кръг... от големи поети...
Мариники, прекрасно е желанието да ги познаваш, да общуваш с тях. Всички те самостоятелно и взети заедно са интересни и като личности, и като творци. Кръгът "Мисъл" е просъществувал 15 години - от 1892 до 1907 година. Наистина дейността им е знакова. Позволих си да проследя продължителността на живота им и неприятно бях изненадана, чуе средно тя е 43 години. Д-р Кръстев е живял най - много 52 години, Пенчо Славейков - 46 години, Петко Ю.Тодоров - 37 години, Пейо Яворов - 36 години. Всички завършват живота си почти трагично - първият смятат , че се е отровил, вторият - поболял се от обида, третият -починал от туберкулоза, а последният - се самоубива. Сякаш зла прокоба е тегнела над тях. Описващият ги в дневника - спомени Боян Пенев също си отива млад от живота - само на 45 години и той нелепо.
Какво ли биха оставили в българската литература като следа, ако имаха по - дълъг житейски път?
3. stela50 - Много малко от младите хора днес познават
Танечка, не съм надникнала в учебните програми по литература, но вероятно имаш основание. Колкото до личностните му качества и аз бях изненадана от това, което прочетох в статията. Припокрива се със споделеното от теб: "...всъщност е бил човек с топло сърце,отзивчив, състрадателен, способен за силна привързаност и готов винаги да насърчава, услужва и помага, особено когато случаят се отнася до някое справедливо, добро и красиво дело..."
Единственото нещо за което е упрекнат, че не подкрепят кандидатурата на Иван Вазов за Нобеловата награда и вместо него предлагат тази на Пенчо Славейков. Дали е така не мога да твърдя, докато не прочета оригинален текст.
4. kalin8 - Благодаря ти,Ати!
Благодаря за оценката, Борисе. Аз не съм професионалист, моята област е друга. Обичта ми към българските творци ми бе предадена от учителя по литература.
5. mt46 - Поздрав, Ати!
Точна е преценката Марине. Това е твоята област, твоята сила. Те големите наистина не са безгрешни, съвършени... защото са като всички нас преди всичко ...
6. megg - Д -р Кръстев
Благодаря, Мег! Ей така неволно почти всички от кръга мисъл намериха място в страничката ми. Остана Петко Ю. Тодоров. Значими са с целите, които си поставят да осъществят „ясно определена естетическа и културно-просветна програма с основен момент в нея - идеята за европеизиране на българската литература, като същевременно се съхрани националната є самобитност.” Мег,да не забравим и Яворов - обещали сме си, нали?
Привет, Ати!:)
Брависимо,
Коста
Валя, във времето, в което живеем, това успоредно със стабилизиране и развитие на националното ни стопанство е едно от основните ни задължения на всички ни. От семейството и минем през всички институции - да съхраним националната си идентичност чрез културата, традициите, обичаите...Чрез всичко онова, което ни прави сродни.
9. tit - ахам...Духът да търсим, за да не сме гости!:) В собствената си страна и история.
Да, Тед, за да не сме гости в собствената ни страна. Нека един път завинаги спрем с отрицанието и приемем, че и живелите преди нас при различни обстоятелства са милеели за Род и Родина. И всеки според възможностите е поставял своя камък в темелите на държавата ни. Каквато и да е - тя е нашата държава. С тежка съдба. Друга - няма. Да я съхраним за идващите след нас!!
10. planinitenabulgaria - За постинга Ти:
Коста, ти не по - малко правиш.... Когато полетът ми бе прекършен, когато животът ми загуби смисъл си казах, че докато очите ми гледат няма да спра да работя по - всички възможни начини за съхранението ни като народ и постигане на обединение. Всеки с каквото може трябва да бъде полезен за Отечеството ни!!
Колкото до попълване на пропуските - във всеки нов прочит човек открива нови и недоловими преди това неща за дадена личност или творба. Имаме прекрасни примери на личности, работили във всички области на знанието.
31.05.2012 22:38
Поздрави!:)
Галине, надявам се посланията да изпълнят предназначенията. Лека вечер!
13. tsanynka - Благодаря ти, мила, за ценната информация! Трябва от време на време да си спомняме за тях и това,което са ни дали и завещали...
Не толкова ние, колкото идващите след нас...
Спокойна нощ!
01.06.2012 10:31
Известно е, че големият сръбски писател Йован Дучич като дипломат в София в началото на 20-ти век, е подържал приятелски творчески връзки с кръга "Мисъл" и е имал високо мнение за творците от този кръг.
С уважение към д-р Кръстев и кръга "Мисъл"!
02.06.2012 00:27
Много точно казано! Виждал е много надалече...
16. sande - Поздрвления, Ати, за интересния постинг!
Д-р Кръстев има свое безспорно място във формирането на българската литература и българската литературна история.
17. tili - Тъй де;)
С уважение към д-р Кръстев и кръга "Мисъл"!
И като говориш за литературни критици се сещам...
Имаше един литературен критик Пантелей Зарев, за когото сега малко се пише.
Той написа
„История на българската литературна критика”3 тома..
Поздрави !
Посочваш:"Имаше един литературен критик Пантелей Зарев, за когото сега малко се пише."
Не смятам, че не се пише, мисля, че колегите литератори ползват неговите трудове и не само те. Ето една интересна случка, разказана от Матей Шопкин в едно интервю с него:
"Чувала съм, че председателят на СБП академик Зарев си падал малко чешит?
- Трябва да ви кажа, че Пантелей Зарев не обичаше административната работа. Той си беше типичен академик, достатъчно разсеян и стоящ над нещата. Ще ви разкажа и нещо комично от нашето ежедневие тогава. Веднъж Слав Караславов ми казва: “Утре ще имаме заседание на Бюрото в 16 ч.”. Казвам му: ”Славе, кой прави заседания в края на работното време?” А той загадъчно ми отвърна: “Ще видиш, само потрай да разбереш какво ще стане с академика”.
И започна заседанието, но някъде към 17,30 ч. Зарев стана и каза:
“Другари, моля да бъда извинен, но имам работа в Голямата къща”
Така наричахме ЦК на БКП. Тогава Слав се усмихна. А аз не мога да проумея за какво става дума. Като свърши обаче заседанието, ми вика: ”Разбра ли сега какво стана?”. Казах: “Не, нищо не разбрах”, а той: ”Никаква среща в ЦК няма, а има мач по телевизията”. Оказа се, че Пантелей Зарев – нещо, което аз никога не съм допускал - бил страстен запалянко. Попитах тогава шофьора: ”Методи, ти къде закара вчера академика?” А той ми отвърна: “Как къде – у тях, да гледа мач.”
Всъщност, Пантелей Зарев се оказва, че е бил жесток футболен запалянко. Има и друга интересна случка, как всъщност с характеристиката, която прави на своя командир подполковник Стефан Алексиев Тошев го спасява от преследване и той дава приноса си за усъвършенстване на артилерията. Посвещава му и стихотворение. Ето линка. За теб ще е интересно:
http://www.segabg.com/article.php?issueid=1504§ionid=8&id=00013
А голямата заслуга на кръга "Мисъл" е, че разграничи ясно истинската поезия от стихоплетението и възторжено-драматично-тематичната логорея.

2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com