Да си спомним  за д-р Кръстьо  Кръстев - български литературен критик и писател

    На днешния ден преди 146 години е роден д-р Кръстьо Котев Кръстев, първият български професионален литературен критик и литературен историк след Освобождението,писател,публицист,преводач, общественик , участник в литературния кръг " Мисъл“. Позволявам  си в тази връзка да Ви представя един анекдот за д-р Кръстев от Боян Пенев, споделен в неговия „ Дневник. Спомени”.

 

                   
                     Роден: 31 май1866      

                                                    Пирот, днес Сърбия 

                                                   Починал: 15 април1919  (на 52 години)

                                                       София, България

 Но преди това нека си припомним кой  е д-р Кръстьо Кръстев?

 

Д-р Кръстьо Кръстев (1866-1919) е родом от Пирот. Завършва философия в Лайпциг с докторат (1888). Директор е на педагогическото училище в Казанлък (1888-1890), учител е в Софийската мъжка гимназия (1899-1904), преподавател и професор е по философия в Софийския университет. Той е дописен и действителен член (1900) на БАН. Докторът е първият професионален критик след Освобождението (1878), литературен историк и теоретик на преводната литература, преводач, основоположник на експерименталната психология и на неокантианската нормативна естетика в България. Той е философ-идеалист, създател е и главен редактор на най-значимото литературно списание у нас до Първата световна война ­ "Мисъл" (1892-1907), около което се формира първият литературен кръг с ясно определена естетическа и културно-просветна програма. Основен момент в нея е идеята за европеизиране на българската литература, като същевременно се съхрани националната є самобитност.

Д-р Кръстев открива и утвърждава като писатели П.П. Славейков, П.К. Яворов, П.Ю. Тодоров, К.Христов и други.

Един анекдот за д-р Кръстев

 14.Х.1905 г., София

През 1904 година  аз бях член на естетическия семинар при нашето висше училище. Ръководител на семинара беше д-р Кръстев, лектор по естетика.  Веднъж той ни зададе като тема да направим естетически анализ на стихотворението на Конрад Ф. Майер „В Сикстинския храм”.  На следващия час той предложи на Велерина* да покаже резултатите на своя анализ. По едно време  д-р Кръстев я прекъсна и накара да обясни израза „ като че ли пред него е някой гост изправен” /Мисъл, 1902, ІІ / . Велерина  не можа да обясни това, макар и  дълго да се мъчи.

Тогаз д-р Кръстев се залови да обяснява със спокойствената нему важност  и значителност, които обича да придава на своя тон. От неговите самоуверени обяснения едва ли можа някой нещо да разбере… Но когато докторът хвърли поглед върху немския  текст на стихотворението и го сравни с превода на Пенча, стана явно, че последният е превел Geist ** с гост; навярно поетът е сгрешил поради близкото графическо  приличие на двете думи: Geist  и  Gast . По лицето на доктора се яви и изчезна мигновено лека руменина и вече съвсем без жар той се залови да обяснява значението на образа Geist.

    думата не може да се разчете*

• Der Geist  /нем./- 1. дух, ум; 2.  призрак **
• Ето целия пасаж  от споменатото стихотворение , поместено в сп.” Мисъл” , 1902 г., с. 96 „В Сикстинския храм” Конрад Ф. Майер:

1. Под сводовете тъмни посред  Сикстинский храм

седеше начумерен с библия в ръката.

На яве и в сън унесен, великий майстор сам,

на факела запален , огрян от светлината.

1. Високо той говори във глъхналата нощ,

като че ли пред него е някой  гост изправен.

И думите му горди звучат с надвластна мощ,

ту тихо той зашепне отново с глас сподавен.

Този анекдот разкрива, колко трудна и отговорна е работата на преводача. И как едно невнимание може да постави някого в неловко положение.

                   
Кръгът "Мисъл"  

„Спокойно може да се твърди, че и изследователите, които са писали за д-р Кръстев, са го поднасяли на читателите като скучна, свързана с отвлечени философски идеи, личност. Липсва живият човек, с неговите житейски проблеми, със семейната му драма, с личните му чувства и мисли.” В публикация във вестник „Монитор”  Галина Минчева, въз основа  на непубликувани писма на д-р Кръстев  разстваря една страница от личния му живот, чувства, мисли, семейната му драма.

                          
                д-р Кръстев със съпругата си

Тук: http://www.monitor.bg/article?id=107770

Непубликуваните писма на критика разкриват, че той уважавал съпругата си, но бил влюбен в своя студентка

Д-р Кръстев разкрива в писма интимната си драма

Ученият решава да се спаси от ужаса на чувствата чрез самоубийство

Галина Минчева

 Тук: http://chitanka.info/text/21326-doktor-krystxo-krystev-v-kazanlyk

Чудомир Доктор Кръстьо Кръстев в Казанлък  Авторът разкрива как доктор Кръстев, който е бил директор на Казанлъшкото педагогическо училище,  изпълнява тая служба и  „само две години, развихря такава енергия, разгъва такава всестранна дейност и дава такъв тласък на училището, че и досега го помнят и приказват.”

 

 

 

 

 

С благодарност!

и литературната му дейност... бих искала
да бъда тяхна съвременичка... лично да ги познавам
и да общувам с тях...би било невероятно преживяване за мен...
благодаря ти, Ати... мило и драго ми беше да прочета..

личността и книжовната дейност на д-р Кръстев ...
Пряма и рязка натура, която не търпи принудена любезност
и лицеприятие, д-р К. Кръстев всъщност е бил човек с топло сърце,
отзивчив, състрадателен, способен за силна привързаност и готов
винаги да насърчава, услужва и помага, особено когато случаят
се отнася до някое справедливо, добро и красиво дело...
За пръв път чета анекдота , поздрави за оригиналното представяне
на този изключителен човек, един от кръга " Мисъл " .
Много стойностен и хубав постинг , мила приятелко !

Интересни неща разказваш!
Поздрави!
Б.

Сп. "Мисъл" и кръгът "Мисъл" са знакови в нашата литература, откриват нови хоризонти... Да, д-р Кръстев е първият ни значим литературовед... Анекдотът показва, че и големите не са безгрешни, съвършени...

Една от най - значимите личности от драматичната епоха на прехода в литературата ни; възхищавам се от такива хора, както и от творческата атмосфера в кръга " Мисъл", от взаимоотношенията им, от желанието им да разширят хоризонтите на нашето слово ... от начина, по който той и Пенчо Славейков подкрепят неизвестния тогава голям талант - Пейо Крачолов...
Много е хубав постингът ти, Ати! Поздравления!
И - радостен, пълен с приятни мигове юни! :)

1. gocho52 - Човек постоянно се учи...
Георги, за това сме тук да се учим и усъвършенстваме постоянно. Приятно ми бе, че надникна и прочете.

2. mariniki - познавайки този кръг... от големи поети...
Мариники, прекрасно е желанието да ги познаваш, да общуваш с тях. Всички те самостоятелно и взети заедно са интересни и като личности, и като творци. Кръгът "Мисъл" е просъществувал 15 години - от 1892 до 1907 година. Наистина дейността им е знакова. Позволих си да проследя продължителността на живота им и неприятно бях изненадана, чуе средно тя е 43 години. Д-р Кръстев е живял най - много 52 години, Пенчо Славейков - 46 години, Петко Ю.Тодоров - 37 години, Пейо Яворов - 36 години. Всички завършват живота си почти трагично - първият смятат , че се е отровил, вторият - поболял се от обида, третият -починал от туберкулоза, а последният - се самоубива. Сякаш зла прокоба е тегнела над тях. Описващият ги в дневника - спомени Боян Пенев също си отива млад от живота - само на 45 години и той нелепо.
Какво ли биха оставили в българската литература като следа, ако имаха по - дълъг житейски път?

3. stela50 - Много малко от младите хора днес познават
Танечка, не съм надникнала в учебните програми по литература, но вероятно имаш основание. Колкото до личностните му качества и аз бях изненадана от това, което прочетох в статията. Припокрива се със споделеното от теб: "...всъщност е бил човек с топло сърце,отзивчив, състрадателен, способен за силна привързаност и готов винаги да насърчава, услужва и помага, особено когато случаят се отнася до някое справедливо, добро и красиво дело..."
Единственото нещо за което е упрекнат, че не подкрепят кандидатурата на Иван Вазов за Нобеловата награда и вместо него предлагат тази на Пенчо Славейков. Дали е така не мога да твърдя, докато не прочета оригинален текст.

4. kalin8 - Благодаря ти,Ати!
Благодаря за оценката, Борисе. Аз не съм професионалист, моята област е друга. Обичта ми към българските творци ми бе предадена от учителя по литература.

5. mt46 - Поздрав, Ати!
Точна е преценката Марине. Това е твоята област, твоята сила. Те големите наистина не са безгрешни, съвършени... защото са като всички нас преди всичко ...

6. megg - Д -р Кръстев

Благодаря, Мег! Ей така неволно почти всички от кръга мисъл намериха място в страничката ми. Остана Петко Ю. Тодоров. Значими са с целите, които си поставят да осъществят „ясно определена естетическа и културно-просветна програма с основен момент в нея - идеята за европеизиране на българската литература, като същевременно се съхрани националната є самобитност.” Мег,да не забравим и Яворов - обещали сме си, нали?

защото държиш паметта будна.

В собствената си страна и история.
Привет, Ати!:)

Едно чудесно напомняне да попълним пропуските в познанията си за този човек. Да потърсим и прочетем нещо повече за него.
Брависимо,
Коста

8. yotovava - Радвам се на всичките ти постинги, защото държиш паметта будна.
Валя, във времето, в което живеем, това успоредно със стабилизиране и развитие на националното ни стопанство е едно от основните ни задължения на всички ни. От семейството и минем през всички институции - да съхраним националната си идентичност чрез културата, традициите, обичаите...Чрез всичко онова, което ни прави сродни.

9. tit - ахам...Духът да търсим, за да не сме гости!:) В собствената си страна и история.
Да, Тед, за да не сме гости в собствената ни страна. Нека един път завинаги спрем с отрицанието и приемем, че и живелите преди нас при различни обстоятелства са милеели за Род и Родина. И всеки според възможностите е поставял своя камък в темелите на държавата ни. Каквато и да е - тя е нашата държава. С тежка съдба. Друга - няма. Да я съхраним за идващите след нас!!

10. planinitenabulgaria - За постинга Ти:
Коста, ти не по - малко правиш.... Когато полетът ми бе прекършен, когато животът ми загуби смисъл си казах, че докато очите ми гледат няма да спра да работя по - всички възможни начини за съхранението ни като народ и постигане на обединение. Всеки с каквото може трябва да бъде полезен за Отечеството ни!!
Колкото до попълване на пропуските - във всеки нов прочит човек открива нови и недоловими преди това неща за дадена личност или творба. Имаме прекрасни примери на личности, работили във всички области на знанието.

припомняш толкова много интересни, но позабравени личности! Лека вечер! ;) Галин

В съкровищницата на нашата литература са записани имена на велики българи,с широка култура,гениална мисъл и поглед отвъд хоризонта...Трябва от време на време да си спомняме за тях и това,което са ни дали и завещали...Точно както ти го правиш!
Поздрави!:)

12. gogi6666 - Благодаря, че припомняш толкова много интересни, но позабравени личности!

Галине, надявам се посланията да изпълнят предназначенията. Лека вечер!

13. tsanynka - Благодаря ти, мила, за ценната информация! Трябва от време на време да си спомняме за тях и това,което са ни дали и завещали...
Не толкова ние, колкото идващите след нас...
Спокойна нощ!

Дал е тласък и на цялата българска литературна и естетическа мисъл.

Кръгът "Мисъл" е наистинар творчески, идейно-художествен кръг на високо талантливи литератори, който има свое безспорно място във формирането на българската литература и българската литературна история. В старите учебници, включително и в СУ "Климент Охридски" кръгът "Мисъл" се подценяваше, приписваха му се декадентски идеи и често се противопоставяше на "народните" писатели и "здравата" линия набългарската литература. Често и на Иван Вазов. Споменаваха се и вражди. Вазов бил казал: "Не мога да го чета тоз Пенча. Неговият стих не лети, а пълзи".
Известно е, че големият сръбски писател Йован Дучич като дипломат в София в началото на 20-ти век, е подържал приятелски творчески връзки с кръга "Мисъл" и е имал високо мнение за творците от този кръг.

Изкуствовреди и критици всичко могат да ти обяснят и така и иначе. Гост, Призрак - все тая. Все знаят какво е искал да каже Поета, дори и да не си го е и помислил.
С уважение към д-р Кръстев и кръга "Мисъл"!

15. parasol - Спокойно може да се нарече епохална личност.
Много точно казано! Виждал е много надалече...

16. sande - Поздрвления, Ати, за интересния постинг!
Д-р Кръстев има свое безспорно място във формирането на българската литература и българската литературна история.

17. tili - Тъй де;)
С уважение към д-р Кръстев и кръга "Мисъл"!

Благодаря за добре поднесената информация :))
И като говориш за литературни критици се сещам...
Имаше един литературен критик Пантелей Зарев, за когото сега малко се пише.
Той написа
„История на българската литературна критика”3 тома..
Поздрави !

Благодаря, Алекс,че надникна в страничката. Кръгът "Мисъл" има сякаш по особено място, защото възниква в една "драматичната епоха на прехода в литературата ни" - както сочи Мег.
Посочваш:"Имаше един литературен критик Пантелей Зарев, за когото сега малко се пише."
Не смятам, че не се пише, мисля, че колегите литератори ползват неговите трудове и не само те. Ето една интересна случка, разказана от Матей Шопкин в едно интервю с него:
"Чувала съм, че председателят на СБП академик Зарев си падал малко чешит?
- Трябва да ви кажа, че Пантелей Зарев не обичаше административната работа. Той си беше типичен академик, достатъчно разсеян и стоящ над нещата. Ще ви разкажа и нещо комично от нашето ежедневие тогава. Веднъж Слав Караславов ми казва: “Утре ще имаме заседание на Бюрото в 16 ч.”. Казвам му: ”Славе, кой прави заседания в края на работното време?” А той загадъчно ми отвърна: “Ще видиш, само потрай да разбереш какво ще стане с академика”.
И започна заседанието, но някъде към 17,30 ч. Зарев стана и каза:
“Другари, моля да бъда извинен, но имам работа в Голямата къща”
Така наричахме ЦК на БКП. Тогава Слав се усмихна. А аз не мога да проумея за какво става дума. Като свърши обаче заседанието, ми вика: ”Разбра ли сега какво стана?”. Казах: “Не, нищо не разбрах”, а той: ”Никаква среща в ЦК няма, а има мач по телевизията”. Оказа се, че Пантелей Зарев – нещо, което аз никога не съм допускал - бил страстен запалянко. Попитах тогава шофьора: ”Методи, ти къде закара вчера академика?” А той ми отвърна: “Как къде – у тях, да гледа мач.”
Всъщност, Пантелей Зарев се оказва, че е бил жесток футболен запалянко. Има и друга интересна случка, как всъщност с характеристиката, която прави на своя командир подполковник Стефан Алексиев Тошев го спасява от преследване и той дава приноса си за усъвършенстване на артилерията. Посвещава му и стихотворение. Ето линка. За теб ще е интересно:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=1504&sectionid=8&id=00013

Иван Руж и дори Минко Николов. Два антипода. Тънката книжка на втория ни отвори очите за модерна литература. Изядоха го и се самоуби.

А голямата заслуга на кръга "Мисъл" е, че разграничи ясно истинската поезия от стихоплетението и възторжено-драматично-тематичната логорея.