Отново с мисли от дневника на Боян Пенев

 Реших да  напиша  отново нещо от дневника на Боян Пенев.  Дневникът и неговите интимни писма и спомени разкриват само някои важни черти от духовния му образ.  Боян Пенев е рядко явление в  културния живот на България в началото на миналия век. „Моето нещастие  -изповядва  той - е , че пораснах  с един идеал, който не е бил и не е за тоя свят.” Често се връщам към неговия дневник, спомени, когато съм  насаме със себе си за да се докосна  до неговата богата душевност.

Докоснете се и Вие до вътрешния свят на тази  богата и сложна натура.

 

  

4 юли 1906

1

 

На всеки случай за мен самия имаше нещо тъмно във всичко това, нещо, което чувствувах като сила, която ще ми разкрие погрешни пътища, ще окрили духа ми  и ще ме подеме. Но аз само за миг почувствах тая сила – тя не може да ме завладее.

Остана мъчителната загадка.

Аз искам всичко, което се зароди в мен, да го изживея, искам да прегори то в огнището на душата ми.

Нещо тъмно искаше живот, без да ме пита – една друга воля, не моята воля.

Дали то изчезна безследно, завинаги или се стопи в мен, за да се пробуди отново с нова сила?

 

2

 

 След изживяването на едно ражда се друго - човек живее с това друго, за да го изживее и превъзмогне, и тъй с богатството на неговата душа расте неговата смелост и сила. Това, което иска живот, трябва да се изживее, да прегори в огнището на душата. Само така се пречиства и възражда тя. Остане ли нещо неизживяно, непрегоряло, то се натрупва в нея и загася нейния огън. Неразумно е да се мисли, че посредством волята може да се преодолее всяко силно чувство, което считаме за опасно. Остане ли влечението неудовлетворено, колкото е по-мощно, толкова по-силно раздрусва душата и я разбива. Никаква воля не е в състояние да го преодолее.

Но все пак какъв красив трагизъм се крие в борбата между мощното чувство и силната воля - макар този трагизъм да довежда до вътрешни катастрофи...

 

3

 

В чистилището на душата ни прегарят всички страсти.

Тъмни, всевластни, свободни сили живеят в нас.

Те ще легнат пред нозете ни, уморени, готови да се покорят - ще изнемогват, но след един силен живот, в който не са срещнали никаква пречка.

Да можехме да живеем отделно от тях, да бяхме и ние свободни като тях...

Да можехме в техния живот да запазим цялостна душата си и върху тяхната смърт да издигнем своя живот...

 

Пенев Боян, Дневник спомени, Български писател, С., 1973, с. 35 – 36;

 

 

чета всичко написано от него с трепет...
държала съм в ръка и истинско писмо на Боян Пенев...
с леко лилаво мастило и красив почерк... няма никога да забравя
този вълнуващ миг... благодаря ти, че ми го припомни...
прекрасен постинг... поздравявам те...сърдечно..

.

Невероятен е!Поздрави!

...Аз искам всичко, което се зароди в мен, да го изживея,
искам да прегори то в огнището на душата ми...
Вълнуващо откровение на един голям творец и човек ...
Благодаря за този постинг !

С клипа от Концерта на Брамс той е още по-въздействащ.

След изживяването на едно ражда се друго - човек живее с това друго, за да го изживее и превъзмогне, и тъй с богатството на неговата душа расте неговата смелост и сила...
Невероятен е! Поздрави!

Много ерудирана личност! Поздрави за постинга ;)

прекрасно:)
поздарв до тебе мила Тота:))

И чувства, и толкова богата образност! А метафората " огнището на душата ми " ... просто няма как да я забравиш. Впечатли ме всеки ред - проникновен и дълбок, но най - силно - идеята : " (...) какъв красив трагизъм се крие в борбата между мощното чувство и силната воля (...)."
Поздрав, мила Ати! И - благодаря за споделените мисли на големия Боян Пенев!

Всеки прочит на дневника разкрива нови и нови черти от неговата душевност. И сякаш те са преживени и от други, и от нас самите. Изключителна личност...докосването до нея обогатява.

припомнят мислите на хората на духа в днешните времена на див материализъм.
"След изживяването на едно ражда се друго - човек живее с това друго, за да го изживее и превъзмогне..."

А за Брамс - нямам думи, но - благодаря! :)

Добре е да не забравяме тези голями и достойни българи.