„На тоя свят единствено остават искрите на големите сърца…”

      Да си спомним за  поета Марко Недялков. Ако беше жив  днес  щеше да навърши 81 години, но остана само на 62. Да се докоснем да него чрез стиховете, които ни остави!!

 

  Марко Недялков, поет

Роден: 15 септември1931, Овчи кладенец

Починал: 11 септември, 1993, София

  

Просветления

1
На тоя свят единствено остават
искрите на големите сърца,
живот на малодушните да дават
и светлина на мъртвите слънца,
в които нероденото да блесне
и осланеното да разцъфти.
Умират най-разнежените песни,
увяхват най-красивите мечти,
ако във тях не зрее мисъл смела
и не блести поне една искра
на чувството сиянието взела.
Останалото е една игра!
                    

 

2
Не вярвам аз на празни обещания,
по-мъртви от безплодните стебла.
Щастлив е, който всички разстояния
прогони между думи и дела
и вдигне длан, изваяна от камък
по пътя, който води надалеч.
Човекът е роден да бъде пламък,
когато лост върти и вдига меч,
когато плод засява или с трясък
изгражда и погребва, и руши.
О, тоя свят, опит от своя блясък,
той иска само жертвени души,
в чиято неугасваща жарава
да се излива с тътен на метал –
в една усмивка да се укротява,
в една сълза да се побира цял.

Към Марина

Мога ли без сълзи да изплача

мойта скрита болка,

                       мойта скръб.

Не е страшен ножа на палача,

страшно е да нямаш поглед скъп,

който жалбата ти да изпие

с ласката на своите очи.

Ден и нощ главата ми се вие,

залъка в устата ми горчи,

не от болест,

                а от равнодушни

хора, по-загадъчни от дим.

Те наглед са мили и послушни,

ала туй е маска, туй е грим.

Тях ги блазнят

                   само служби тлъсти,

чист пазар за тях е този свят.

И пълзят към славата на пръсти,

сякаш през сърцето ми пълзят.

Помогни ми

               смисъл да намеря

и в скръбта,

               която ме гори –

с тебе чистотата си да меря,

с тебе и със птиците добри!

 

 

Още за него: тук http://marko-nedqlkov.hit.bg/visinata.htm

 

И тук:  http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/09/15/ako-chovek-ne-stane-malka-rana-ne-moje-nikoga-da-e-shtastliv.819821

 

http://blog.bg/theme.php?theme=31852

 

 

 

Наистина е така:

- "...На тоя свят единствено остават
искрите на големите сърца,
живот на малодушните да дават
и светлина на мъртвите слънца,..."

Поздрави и благодаря!

в една усмивка да се укротява,
в една сълза да се побира цял.
---------------------------------------------
Поздрави ;-)

Хубаво е,че ни припомняш за този и други,позабравени автори...Живеем във време,когато все по-малко се чете...А досегът с поезията е толкова необходим на душата...
Имах възможността да се запозная лично,по професионална линия,с този поет...Беше чудесен човек!

"...След хиляда години раздяла
да ми вържат очите със креп
обзалагам главата си цяла,
ако друга объркам със теб!"

Благодаря ти!!!
Хубав ден:)

...Умират най-разнежените песни,
увяхват най-красивите мечти,
ако във тях не зрее мисъл смела
и не блести поне една искра
на чувството сиянието взела...
Силни и смели послания ...
Благодаря, мила приятелко !

Поздравления за постинга, Ати ;)

Обичам да съм сам, когато пиша,
край мен да бъде пълна тишина:
да слушам как стихът ми тежко диша,
как зреят думите като зърна.
Обичам в тия мигове чудесни
да бъда сам - ту нежен, ту суров,
че писането на лирични песни
е лично обяснение в любов!

*
благодаря ти, Ати... за прекрасния постинг...
поздравявам те...

Защо цветята дават стрък зелен,
а в късна есен вехнат осланени?
Нима за смърт цветът е отреден,
когато сме от него запленени?
Защо на този свят цъфтим веднъж
във младост и любов, копнеж и нежност
и току-виж се сгърбим изведнъж
на старостта пред злата неизбежност?
Защо човекът все напред върви,
ръцете си като криле разперил,
и често пада без да промълви,
ключа на щастието не намерил?
Защо ли питам? Мигар има път
да мине всичко в светла безконечност?
...Ако животът бе лишен от смърт,
не бихме и сънували за вечност!

Обичам да сэм сам,когато пиша,
край мен да бъде пълна тишина...
Приятен ден!

Радвам се, че поддържаш традицията да се почитат и да не се забравят поетите от близкото и по-далечно минало. Освен вниманието към съвременните талантливи поети и писатели.

Марко Недялков е един от тези българи, талантлив поет, син на Тракия, който не бива да забравяме.

Благодаря ти,Tota! Силни и въздействащи стихове! Голям поет!

Чудесни стихове!
Благодаря, Ати за прекрасния миг!
За мен бе истинско удоволствие!:)

Бог понякога прибира най-добрите твърде рано...

Как хубаво го е казал Недялков - Човекът е роден да бъде пламък, когато лост върти и вдига меч, когато плод засява или с трясък изгражда и погребва, и руши.

И поезията на Марко Недялков е пламък - топли, осветява, пречиства ...
Благодаря ти за представянето на този голям поет, за подбраните стихове - мъдри, човешки и с този тих копнеж по чистота!
Поздравявам те за вълнуващия, докосващ постинг, мила Ати!

Благодаря и на всички, които оставиха коментар в страничката, която му посветих!
Да не забравяме творците на България, защото в оставеното ни от тях има частица от обичта им към майка България, и още в него се оглежда и животът такъв, какъвто е бил. Докато паметта е жива ще ни има!!

От Твоя блог научих за доста поети, които са по-малко известни, но с много стойностна поезия. И за други ценни хора, за които не бях и чувал.
Брависимо,
Коста

Дълбоки стихове, докосващи душата на човек. А и писателя е чувствена и търсеща личност с несекващ копнеж към искреност и споделеност!
Ати с благодарност към теб!