НОКТЮРНО

 

Листата пожълтяха след твойто

 

                    заминаване

 

и птиците след тебе си отидоха.

 

Нощта от мъка почерня

 

и вятърът угаси свещниците

 

                    на съзвездията.

 

Светулките, пияни от роса,

 

увиснаха като сълзи по листите –

 

горчиви,неокапали ...

 

Тишината пусна котва до корените

 

                     на дърветата.

 

При мене спират влюбени и недолюбени,

 

аз ставам бряг на спомени и клетви,

 

без да мога да ти се кълна

 

или да те проклинам ...

Константин Антонов

 

скрита в тъга и прелест, прекрасен стих и вълшебна музика.
Докосващо и стоплящо душата... пиано и приказни рози ...
Благодаря сърдечно !

понякога.

Представено по този разкошен начин от теб Ати, с невероятната музика и картини, стихотворението блясва още по-силно като един поетичен шедьовър.

Колко прекрасно е това, че не забравяме поетите, които вече не са между нас!

Поздрави!

на Константин Антонов и музиката на Шопен...
в изящна нежно-тъжна хармония...
поздравявам те, Ати... за
прекрасния избор..

Опитвам се да избягам, но е труднооо...

Постингите Ти винага са на висота. Този път имам малка критика - последният клип, с Клайдерман, не отговаря на нивото на поста и на гениалните творби, които изпълнява Бунин.
С пожелание да си намериш двата диска с всичките ноктюрни на Шопен - или пък някой да Ти ги подари - в изпълнение на Вайсенберг от 1966 г.
Коста

споделям усещането ....

Спасителният бряг на благородството, през болката, през тишината ...
Благодаря ти за тези мигове, Ати!

1. stela50 - Здравей, мила Ати ... късно есенна магия...
Да, Танечка, впечатли ме стихотворението на Константин Антонов и реших да го споделя с Вас - приятелите и ценителите на поезията.

2. gocho52 - Нощта е тъжна... понякога.
Георги, може би в минути на вглъбяване...Понякога има потребност от това.

3. sande - Санде: Едно изключително стихотворение на Константин Антонов ...
Санде, наистина е прекрасно, когато не забравяме поетите, които вече не са между нас...Творбите им трябва да стигнат до повече ценители на поезията.

4. mariniki - красивото стихотворение... на Константин Антонов и музиката на Шопен...в изящна нежно-тъжна хармония...

Мариники, това се опитвах да постигна хармония от думи, картини и звуци...Какво по - хубаво от това в късната есен?

6. tili - Благодаря, Ати!
Трудно се получава, Лили...

7. planinitenabulgaria - Страхотен пост - брависимо!
Коста след малко ще поправя грешката. Знаех си, че ще кажеш така. Благодаря за пожеланията за музиката!
Алексис Вайсенберг. Ф.Шопен. Ноктюрн Op9 №3
http://www.youtube.com/watch?v=GbHqn3beA2s

8. vilish - ... късно есенна магия споделям усещането ....
Хубаво е, че си сред нас!

9. megg - Тихо е ...
Тишината е спътник на самотата, мила Мег!

но толкова истинско...........

Да, Ива, истинско е... това можем да кажем за стиховете на поета Константин Антонов.

Хубава неделя!