Защо ми вдъхна...

ЗАЩО ми вдъхна тоя чуден дар,

пред всеки поглед сам да се разтварям,

като ненужна жертва да изгарям

на любовта пред вечния олтар;

 

сърцето ми да бъде нежен съд

на цъфнали надежди и копнежи

и в своята самотност да бележи

измамите всред земния си път?

 

Защо ми даде тия светлини,

да ме обливат с острия си блясък

и да разкриват сънния захлас

 

на дните ми, от плиснали вълни,

събудени от делничния крясък

на земното, в което чезна аз?

 Николай Лилиев

Честит Бабин ден!!

Освен красотата на стихотворението, клиповете с трите най-известни цигулкови концерта в ре-мажор, той се явява и реклама на...австрийския цигулар Фриц Крайслер. Репин е избрал да свири неговите каденци към концертите на Бетховен и Брамс.
Брависимо за постинга!

Благодаря, Коста! Всичко подбрах за ценителите на красотата на словото и музиката! И не само, и за тези, които даряват живот с всеотдайността си в професията!!
Хубав ден!

... който е безспорен музикален специалист, макар и непрофесионален.

А стихотворението на Николай Лилиев е малък поетичен шедьовър.

Поздрави и най-добри пожелания за здраве, радостни мигове и нови, вълнуващи срещи с изкуството, поезията, музиката, красотата!

Санде, руският писател и публицист Фьодор Михайлович Достоевски в „Идиот“беше написал, че "красотата ще спаси света". И това е неоспоримо. Докосването до красотата, това са мигове, които ти внушават стремеж към съвършенство, в която и да е област. Какво по - хубаво от това?

Нека да е светъл, топъл, изпълнен с нежност днешният 8 януари!!

Успешен ден!

Да, Галин, за хората на дълга и всеотдайността - с нежност и признателност!

Успешен да е и твоят ден!

***

И нови срещи с любовта! Тя е навсякъде и във всичко.

Да, тя е навсякъде, защото ТЯ - "Любовта е поезията и слънцето на живота." И ще допълня мисълта на руския литературен критик, публицист и философ Белински с други негови мисли:
" Ако целта на нашия живот се състоеше само в нашето лично щастие, а нашето лично щастие се заключваше само в една любов, тогава животът действително би изглеждал като мрачна пустиня… Но хвала на вечния разум, хвала на занаята, който храни!
Има за човека и още един огромен свят с живот, освен вътрешния свят на сърцето – светът на историческото съзерцание и на общественото поприще – този огромен свят, където мисълта се превръща в дело, а високото чувство – в подвиг…
И щастлив ще е този, който не е безделен зрител-наблюдател на този океан от шумно носещ се живот…"

Кое цвете не се се разтваря погалено от слънчеви лъчи ?
Кое цвете не прегаря, когато своя плод роди ?
Кое сърце не става жертва когато се плоди?
Всяка обич, свети , гори и изгаря,
Но след себе си диря оставя.........

Благодаря Ати, за прекрасната лирика, на Николай Лилиев!
Хубав ден!

"Но след себе си диря оставя..." Ивоки, и в продължението също е красотата!!

Миа, безподобният Лилиев! Танечка му посвети, чудесна страничка, в която го нарече поетът на "жадуваната хармония", който чрез словото си разкри най-светлите си сънища и блянове на българската душа.

Когато ти остане време, послушай и изпълненията на цигулка на Вадим Репин.

Хубав постинг с Лилиев! Честит празник!

Марине, поезията на Николай Лилиев е неповторима в недостижимото в живота.
За това пък Бабин ден е постижим, защото светът го има, защото те дават живот на децата - продължението на всеки един...Нека не забравяме и за тях. Не случайно още от древността е познат този празник.
Поклон пред тяхната всеотдайност!!

Малко история за празника, чието отбелязване бе променено от 21 на 8 януари.
В българския народен календар 8 януари се отрежда за празник на бабите акушерки, които някога са били единствената родилна помощ, помагали са не само в мига на самото раждане, но и преди и след него. Те са знаели как да се изроди здраво дете, как може предварително да се определи полът му, как да се предпази от лоша орис.
Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена. Сутринта на Бабинден жените, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода, слагат в нея босилек и здравец, приготвят сапун и нова кърпа. Отиват в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръцете. Поливането се извършва в градината, за да се пресече всичко лошо, или на стълбите. При миенето бабата хвърля вода нагоре, колкото са капките, толкова са берекетът и здравето. Подскача нагоре, за да са пъргави децата.
Вечерта ритуалът продължава с обредно къпане на бабата акушерка. Както тя е къпала децата, така и те нея къпят. Празникът завършва с изпращане на бабата акушерка и даване на дарове в знак на благодарност към нея. Осми януари се празнува и в чест на болестта по децата ,която наричали "бабици".
С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. датата на честването на Бабинден се измества по стар стил - от 21 на 8 януари, като 21 януари се отбелязва като Ден на родилната помощ.

Read more: http://news.plovdiv24.bg/406966.html#ixzz2HNxKIm3S

Да можех и днес окрилен...


Дa можех и днес окрилен

от прежните нежни мечтания,

с великата жажда за ден,

за нови и нови познания,

да търся, в живота пленен,

живот и разумни желания,

от светли слънца озарен

в най-тъмните земни страдания,

не вярвал бих в жалкия завет,

че тук съм осъден да крея,

безцелни лъчи да пилея,

отритнат, безличен и клет,

не бих си простил, че живея

живота на скъден сонет.

.......................................



Николай Лилиев

поспрях се и аз и се насладих. Благодаря!

[quote=hristo27]Да можех и днес окрилен...

Благодаря, Христо, за прекрасното стихотворение на Николай Лилиев! Да можех, да търся - надеждата и после: не вярвал бих,пилея,отритнат, безличен и клет - отчаянието и накрая равносметката: "не бих си простил, че живея живота на скъден сонет." Кой от нас не е достигал до тези мисли в житейският си път? Но той, нежният, ранимият Лилиев е притежавал таланта за да го отрази на белия лист.

Приятно ми бе, че надникна, Мая!! Докосването до поезията на Николай Лилиев, буди не само размисли, но и връща назад във времето. За да ни покаже, че в живота всичко се повтаря...А, струните на цигулката достигат до най - дълбоките кътчета на душата.

"Защо ми даде тия светлини,

да ме обливат с острия си блясък

и да разкриват сънния захлас



на дните ми, от плиснали вълни,

събудени от делничния крясък

на земното, в което чезна аз?"

***
Интересни са коментарите, свързани с Лилиев. Защото Лилиев благодари на Съдбата ,че го е дарила с тези усещания, възвишени чувства, светлини в душата от плиснатите вълни на дните си, събудени от"делничния крясък на земното, в които чезна аз".

Т.е. вижда сблъсъка на душата си, на бляна си, на полета на душата си, с крясъка на земното.Не ежедневието, на прозата, на грижите ... В които чезна аз... Чезна. Има душевна драма.

Да не забравяме, че кръгът "Мисъл" са поети модернисти, поети на нов изказ, на нови търсения, на нова поетика и форма ...

Даже Яворов, който е написал страхотно реалистични стихове - "Градушка" и др. написва модернистични стихове, малко декадентски и пр. Душата ми е Ад, "през деня неуморно изграждам, през ноща безпощадн руша".

нарълни ми душата... Николай Лилилев е мий любим поет...
и музиката... елексир... благодаря ти, от сърце..

Санде, интересна е интерпретацията ти, за стиховете на Николай Лилиев. Попаднах на интересни негови виждания за живота. В спомените си за него, племенницата му проф. Елка Константинова, споделя, че докато пред приятелите си Лилиев минавал за щедър човек, романтик, то пред близките си казвал: “Трябва да сте готови да живеете и с малкото, защото идват тежки времена. Но каквото и да е времето и каквото й да ви се случи, не бива да забравяте, че “Другият е по-важен от теб”. Човек се нуждае винаги от нежна дума, от внимание и трябва да сте готови да му ги дадете.”
В тях сякаш се оглеждат стиховете му.

Мариники, на твоята творческа душа ще допадне и това негово стихотворение.

ПЛАМВАТ нежни, пламват бели, пламват милвани вълни,

в моята душа изплели път към звездни висини.


Виждам първата си пролет, виждам първия си блян,

от ръце, които молят, в люлки сребърни люлян.


И трепти любов златиста, чиста като първи сняг,

в моята душа лъчиста възвисила светъл стяг.


Ти ела, недей ме чака сам-сама в пустинен път,

капки огнени сред мрака, мойте жалби ще заспят.


Ти ела за свидни жъртви в тия приказни страни

и желанията мъртви с бледни устни целуни!


Чуй, звъни заключен лебед сред здрачени брегове,

всеотдайно тебе, тебе моята душа зове.


Моята душа безгрешна бди край тъмните липи,

възродена ще те срещне и смирена ще заспи.


И пред морните ни взори, чужди за безсмъртен грях,

вечността ще се разтвори сред море от звезден прах.

Николай Лилиев

Поетично, светло и красиво! Поезията на Лилиев и прекрасната музика... Благодаря!

Реших, че началото на 2013 година тук в моята страничка трябва да е светло и красиво. Благодаря ти, че поспря тук!

Хубав ден!

Да са здрави всички баби и любимите им внучета.
Светъл ден, Ати !

Благодаря, Танечка! Приятно ми бе, че се поспря.
Хубава вечер!

Любим поет и любима музика - какво повече?
Привет, Ати:)***

Привет, Лили! Приятно ми, че намина!
Хубава вечер!

Честит празник на празнуващите днес! Приятно изкарване!
Поздрави за стиховете на Лилиев, поздрави и за хубавата музика! Беше ми много приятно!

Раде, поздрави и за теб! Щастлива Новата 2013 година!!

И се смирява душата пред елегичния шепот на прекрасния сонет, пред милващия шепот на цигулката ...
Благодаря за подарените мигове, Ати!

Мила Мег, радвам се, че беше тук ! Благодаря ти!

Цъфнали надежди и копнежи...
Една светла душа, готова да дарява
нежност и доброта там, където я няма!
Стихове - музика, които отключват
вътрешния поглед към красотата!
Благодаря ти!

Инел, колко хубави си го казала: "Стихове - музика, които отключват
вътрешния поглед към красотата!"
Нека по често да има поводи, чрез които да отключваме вътрешния поглед към красотата!!
И аз ти благодаря!

Хубав ден!!