Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2013 21:34 - Натрупаните мълчания говорят - в памет на Павел Матев
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 18946 Коментари: 28 Гласове:
36

Последна промяна: 03.02.2013 21:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Натрупаните мълчания говорят
- в памет на Павел Матев

Почти преди пет години съм посветила страничка на поета Павел Матев. http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/07/29/pavel-matev.217464

 Сега по повод годишнината от неговата кончина реших отново да припомня за него. Трудно бих могла да намеря силни думи  да кажа, кой беше Павел Матев? Ще отговоря с думите на негов почитател. „ Павел Матев е космически поет. Павел Матев е най-великия поет на тази земя. Това мое мнение ще се възпроизвежда през годините и със сигурност името му ще бъде вписано като едно от най-космическите пера на съвременния поетичен свят.”

 Освен син на родната Тракия, доловил със сетивата си заобикалящия го свят и отразил в поетичното си творчество,  той беше  един от най-фините и етични интелектуалци на България.

                                      

image
image

Повече за него говорят  откъсите от интервюто на Татяна Любенова с  поета Павел Матев.

 

 „- Аз съм тъжен поет. Като казвам, че съм тъжен поет, аз не казвам, че съм поет на безизходността. Не би било справедливо, не би било точно. Но аз мисля, че човешката тъга е едно от най-красивите човешки чувства. Вий си помислете, колко весели поети съществуват на света? Ботев весел поет ли е? Ами помислете си, той написа “Майце си”.  Весел поет ли е Димчо Дебелянов…Вижте, тъжен поет, обаче, когато четете този поет, не ви ли наляга, не ви ли спохожда едно светло чувство, че човек може да изповядва, може да пише такива слова, които зачекват най-хубавите струни на душата? Така че, в този смисъл, аз съм тъжен поет.”

…..

„Поетът пише тогава, когато трябва да се изповяда. Тези модерни поети злоупотребяват с българското слово, злоупотребяват с българския стих, забравят българската традиция, смятат, че я надмогват, а те са далеч под нея. Аз мисля, че истинската българска поезия е тази, завещана ни от нашите класици, която тревожи, вълнува, възторгва и ни дава вяра в бъдещето.”

                                              image

„….аз съм постоянно съмняващ се поет. Аз съм поет, който пише трудно, който се съмнява винаги в себе си, който търси словото. Аз търся ония думи, които са обемни, които са дълбоко съдържателни, асоциативни, които могат произнесени, да внушат на читателя много и много представи. Такъв поет съм аз.”

                                               image

„Натрупаните мълчания са духовно богатство. Натрупаните мълчания са изповеди, натрупаните мълчания са вътрешни тревоги. И те са, които се изповядват, те са, които правят онова, заразяващо в най-добрия смисъл на думата, заразяващо човешката душа – заразяващо я с благородни намерения, със светлината на един идеал, който е чист и свят като небето.”

 http://literaturensviat.com/?p=11361

 ВОПЪЛ

 Павел Матев

Родино, ти си плаха като птица
прогонена от лятното гнездо.
Не ще да чуе никой твоя писък,
не ще да види срутения дом.

А ти протягаш немите си длани.
Ти гледаш жално твоите чеда
и питаш: – “Кой кога ще ви нахрани?”
Мълчат.
А полудивата вода

нахлува вместо кръв във твойте вени.
Слабеят сили. Свиваш рамене…
Не мога да те гледам унизена
и ме е срам, че си на колене.

Но как да стигна жежките ти тайни,
прекършения дух да възродя?…
Аз скоро ще си ида. Ще остане
неотменена твоята беда.

Ще легна с тия, дето те възпяха
и дето се превърнаха на прах.
как да им кажа, че си още плаха?
Как себе си да утеша?
А тях?

                                             image

АПОКАЛИПСИС

  Павел Матев

Вселената на зимата пищи.
Фъртуната ту плаче, ту се киска.
Разхлопват се паянтови врати.
Животът – идол, кух и задкулисен.

Мъртвее времето във тоя час.
Античните трагедии надничат.
Не се дочува нито глас, ни вик,
ако дочуеш – той ще е циничен.

Небето се надвисва на разпад.
Земята онемява и се срутва.
България върви към своя ад
и чезнат нашите кирилски букви.

Фъртуната в пространството крещи
и преспи като трупове премята…
А за да има нещо да лъщи,
придворните изваждат знамената.

                                   image

* * *

 “Моята родина не познава

своите рождени синове.”
                              Н. Лилиев

 

Загиналите тънат във забрава.
В забравата животът си тече.
Осиротява българската слава –
заблудата ни ще я отвлече.

Къде ще идем, щом изгубим памет?
Безпаметните губят чест и химн.
Лишени от история и знаме,
не ще узнаем накъде вървим.

Към изгрев ли или към своя залез,
към божества ли или към беди?
Републиката е един страдалец –
и не живее вече, а мъжди.

И сиротее българската слава,
и я отвяват чужди ветрове.
Родината ми вече не познава
рождените си святи синове.
Павел Матев

     image


АНГЕЛ

Павел Матев

 

Навярно моят ангел е сакат,
та все при мене си стои и дреме.
Не стана ни богат, ни демократ –
пропусна историческото време.

И не го блазни белият простор,
и не го вдъхновяват небесата.
Седи си в доброволния затвор
обиден, равнодушен и брадясал.

А аз го моля: – Хайде, полети!
България все още си е наша.
Не бива да оставаш без мечти.
И аз не зная от какво се плашиш.

- Не знаеш ли? – ми проговаря той. –
Сега у вас все дяволи витаят.
Не чуваш ли – звучи заупокой.
Настъпи и на ангелите краят.

...И спусна се от Витоша мъгла.
Изчезна ангелът. Кое ли го накара
да скърши овехтелите крила
и да си проси хляб на тротоара?

ИЗ “СКРЪБНА ЗЕМЯ” (2010)

http://literaturensviat.com/?p=22604

                                                        image

БЕЗ ИЗХОД
Павел Матев
1.
Къде е праведният глас?
От тая примка на тълпите
изтичат сълзи от очите
на не един иконостас.

Къде е истината? Спи
под буренясали стърнища.
И вече не долавям нищо:
ни плач от плачущи върби,

ни звук от музика, ни стон,
ни плисък на води сподавени...
И слънцето е изоставено
в един съсипан небосклон.

И всеки миг подава знак,
че ще се срути, ще изчезне.
И ще нахълта срамен, дрезгав
опустошителният мрак.

А в безутешният затвор
на оскърбителните чувства
опозореното изкуство
заплаква като сляп актьор.

2.

Болното отечество ме мъчи.
Точно под лъжичката боли.
И по челото ми лазят бръчки,
а под клепката сълзата криволи.

И венчаното е развенчано,
а невинното се унижи.
Нямат звуци белите камбани.
Оглушават звучните души.

Черното безумие се движи
като танк в целебните треви ­
не един път и не дважди ­ трижди
цветните поляни умъртви.

Аз не виждам вече нищо бяло.
Вързани са моите очи.
Питам се: къде се е видяло
вълк да може да се вчовечи.

И пернатото да стане плужек,
Червеят за миг да полети?...
Казват, че надеждата е нужна ­
намери я и се причести!

Но не можеш. Размотай въжето
и на жилав клон го прехвърли.
Възнеси се право към небето.
Възвишените не ги боли.

http://www.slovo.bg/old/plamak/20102/20102055.htm

                                                   image













Гласувай:
36
0



1. brym4ence87 - Има много добри стихове.
03.02.2013 21:44
...един от най-фините и етични интелектуалци на България.
=====================
Това мнение подкрепям. Хубав постинг. Поздрави, tota! ;-)
цитирай
2. megg - Светлата печал ...
03.02.2013 22:41
на изстраданите мълчания, на дълбоките думи и чувства, на спомена, на невъзможната утеха ...
" Аз съм тъжен поет. "
Поезия - тиха, красива през болката ... и с обич.
Хубава вечер, мила Ати! И благодаря!
цитирай
3. sande - Говорът на натрупаните мълчания ...
04.02.2013 00:07
ИЗПОВЕД



Родино, нека мойто име
да не блести по твоя път.
Аз бях от тез, които винаги
добре познаваха гласът
на твоята съдба голяма,
на твойта радост и печал.
Издигах ръст като Балкана,
потъвах в селската ти кал.
И чувах звуци, звуци, звуци
на гордост и хайдушка жал.
От тези звуци съм научил
това, което съм изпял.
И нека утре то заглъхне.
И нека то да отзвъни,
когато твойта кал изсъхне
от слънцето на нови дни.
Незнаен наке си отмина,
но твоя марш да не запре.
Така реките губят име,
когато стигат до море.

***
Поздрави за това красиво възпоминание за Павел Матев - един от големите поети на България!
цитирай
4. marrta - Благодаря за припомнянето, Ати! Голям поет. Тъжен, личи по стиховете.
04.02.2013 06:49
Павел Матев свързвам на прима виста със "Синева" и "Мен ме измъчва красотата"

http://www.youtube.com/watch?v=Y1uKMNvIYJE
цитирай
5. tota - . . . един от най-фините и етични и...
04.02.2013 07:39
brym4ence87 написа:
...един от най-фините и етични интелектуалци на България.
=====================
Това мнение подкрепям. Хубав постинг. Поздрави, tota! ;-)


И още обичащ силно Родината си. В "Скръбна земя", издадена през 2010 година във всички стихове прозира болката по България. Във "ВОПЪЛ" той я вижда като плаха птица.
" Родино, ти си плаха като птица
прогонена от лятното гнездо.
Не ще да чуе никой твоя писък,
не ще да види срутения дом."
В "АПОКАЛИПСИС" той более за българския езика и опазването му.
"България върви към своя ад
и чезнат нашите кирилски букви."
Задава си въпроса: "Къде ще идем, щом изгубим памет?" И отговаря, към изгрев или към залез, републиката ни не живее, а мъжди, " и сиротее българската слава,
и я отвяват чужди ветрове."
Стиховете му са камбана!! Тя бие за да ни напомни да не "изпуснем" Родината!!
цитирай
6. tota - на изстраданите мълчания, на дъ...
04.02.2013 07:43
megg написа:
на изстраданите мълчания, на дълбоките думи и чувства, на спомена, на невъзможната утеха ...
" Аз съм тъжен поет. "
Поезия - тиха, красива през болката ... и с обич.
Хубава вечер, мила Ати! И благодаря!


Благодаря, Мег! Точен е погледът ти, неговата "поезия - тиха, красива през болката ... и с обич." От всеки стих прозира болката и обичта му към Родината.
цитирай
7. tota - ИЗПОВЕД Родино, нека м...
04.02.2013 07:48
sande написа:
ИЗПОВЕД



Родино, нека мойто име
да не блести по твоя път.
Аз бях от тез, които винаги
добре познаваха гласът
на твоята съдба голяма,
на твойта радост и печал.
Издигах ръст като Балкана,
потъвах в селската ти кал.
И чувах звуци, звуци, звуци
на гордост и хайдушка жал.
От тези звуци съм научил
това, което съм изпял.
И нека утре то заглъхне.
И нека то да отзвъни,
когато твойта кал изсъхне
от слънцето на нови дни.
Незнаен нека си отмина,
но твоя марш да не запре.
Така реките губят име,
когато стигат до море.

***
Поздрави за това красиво възпоминание за Павел Матев - един от големите поети на България!

Санде, благодаря за "Изповед" на Павел Матев, публикувано през 1972 година. В последните стихове той иска незнаен да си отиде, но твоят марш Родина да не запре!! И тук отново мисъл и болка за Родината!

цитирай
8. tota - Павел Матев свързвам на прима виста ...
04.02.2013 07:52
marrta написа:
Павел Матев свързвам на прима виста със "Синева" и "Мен ме измъчва красотата"

http://www.youtube.com/watch?v=Y1uKMNvIYJE


Марти в едно от своите стихотворения ще напише „И моят взор, и моят стих, са, всъщност, моите молитви.” Молитви за България!!
Ето още едно изпълнение на Васил Найденов на "Синева" - по текст на Павел Матев, музика Александър Йосифов.
цитирай
9. анонимен - Красиви стихова, Ати! ;)
04.02.2013 10:27
...И спусна се от Витоша мъгла.
Изчезна ангелът. Кое ли го накара
да скърши овехтелите крила
и да си проси хляб на тротоара?
-----------------------------------

И тъжни. Хубаво, че ги припомни. Успешна седмица! ;)
цитирай
10. planinitenabulgaria - Брависимо, Ати!!!
04.02.2013 13:30
Постингите Те на литературни теми са образец за работещите в тази област.
Брависимо,
Коста
цитирай
11. tota - . . . И спусна се от Витоша мъгла. И...
04.02.2013 13:30
gogi6666 написа:
...И спусна се от Витоша мъгла.
Изчезна ангелът. Кое ли го накара
да скърши овехтелите крила
и да си проси хляб на тротоара?
-----------------------------------

И тъжни. Хубаво, че ги припомни. Успешна седмица! ;)


И не само, Галине! С много истини за днешната ни действителност...Никола Инджов пише за него: "С други думи, измежду големите български поети Павел Матев е избраникът на епохата!
Но виталното състояние на този поет, особено в последните му творби, е осветкавичено от предчувствието за беда. Поезията е силна памет. Ще запомним отечеството, пресъздадено от Павел Матев. В първите си книги поетът пише:
Познала святи подвизи и смърт,
прикътала забравени светини,
в един олтар под лявата ми гръд
живее мойта ласкава родина….
Но в книгата, написана когато соколът кръжи пред залеза, родината изглежда друга:
България - каква тревожна дума!"

България - каква тревожна дума! - Колко болка и тревожност е стаена в думите му за нейната съдба!!!
цитирай
12. hristo27 - Мълча в едно жестоко постоянство, в ...
04.02.2013 13:42
" ... Мълча в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълча в немузикалното пространство,
в ужасно разредена тишина... "

П. Матев


цитирай
13. tota - Постингите Те на литературни теми ...
04.02.2013 13:57
planinitenabulgaria написа:
Постингите Те на литературни теми са образец за работещите в тази област.
Брависимо,
Коста


Благодаря, Коста! Това е поглед през очите на човек, за който литературата е хоби. До колко съм успешна не мога да преценя. По важното е българските творци и творчеството им да достига до ценителите и обичащите България.
цитирай
14. tota - ". . . Мълча в едно жестоко п...
04.02.2013 14:10
hristo27 написа:
" ... Мълча в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълча в немузикалното пространство,
в ужасно разредена тишина... "

П. Матев



Хресто, мълчания - изповед, мълчания - вътрешна тревожност. И после ще добави:
"Зазори ли за мен,
вие още ще спите.
Моят стих окрилен
ще ви вади очите.

Я вървете без мен
и без други поети!
Моят дух озарен
чак до гроб ще ми свети."
цитирай
15. vilish - Благодаря от сърце, Ати!
04.02.2013 15:00
При теб е тържество на светлина, духовност, родолюбие ...
цитирай
16. tota - При теб е тържество на светлина, ...
04.02.2013 17:19
vilish написа:
При теб е тържество на светлина, духовност, родолюбие ...


Благодаря, Вили, добре е щом това си доловила! В интервю с него през 1997 година по повод това, че сякаш българинът воюва сам със себе си, той казва: "...такава е българската орисия. Аз мисля, че най-после трябва да узреем, за да дадем плод. Действително драматична, бих казал трагично-драматична е съдбата на българина и на България изобщо. Това дълбоко ме засяга и Вие знаете, че един от основните мотиви в моята поезия е темата за отечеството и за родината. Иска ми се да вярвам и тая надежда, че ще преодолеем всичко. Ще го преодолеем, ако отново не се явяват такива конфронтационни типове, които държат непременно да насъскат човек срещу човека, българин срещу българина. Когато престане това насъскване, тогава ще дойде просветлението."
Дано да дойде просветлението!!
цитирай
17. stela50 - Благодаря, Ати ... Един любим поет, един човек ,
04.02.2013 18:07
с когото ме е срещнала съдбата - обикновен, естествен,
мъдър, истински ...
Великолепна композиция от стихотворения, снимки,
музика ... нямам думи. Благодаря !!!
цитирай
18. jabalka - Благодаря ти Ати!
04.02.2013 18:38
Вълнуващ, и в мълчанието си силен и въздействащ поет!

"...Черното безумие се движи
като танк в целебните треви ­
не един път и не дважди ­ трижди
цветните поляни умъртви..."

Целебните треви са живи... въпреки "черното безумие" - поради бялото желание за живот!
цитирай
19. tota - с когото ме е срещнала съдбата - о...
04.02.2013 18:54
[quote=stela50]с когото ме е срещнала съдбата - обикновен, естествен,
мъдър, истински ...
Великолепна композиция от стихотворения, снимки,
музика ... нямам думи. Благодаря !!!
[/quote/]

Танечка, вероятно си съхранила в паметта си прекрасен спомен за човека и поета Павел Матев. В повечето срещи с него, той е подчертавал, че щом поетът се е обрекъл на поетическо разпятие, трябва да го носи докрай - въпреки превратностите в живота. Павел Матев бе и поет-гражданин и същевременно - бе и е един от най-нежните лирици в литературата ни. Поклон!

цитирай
20. tota - Вълнуващ, и в мълчанието си силен и ...
04.02.2013 19:31
jabalka написа:
Вълнуващ, и в мълчанието си силен и въздействащ поет!

"...Черното безумие се движи
като танк в целебните треви ­
не един път и не дважди ­ трижди
цветните поляни умъртви..."

Целебните треви са живи... въпреки "черното безумие" - поради бялото желание за живот!


Ябълчице, дано да си права. Но в "Без изход" се прокрадват нотки на безнадежност: " Аз не виждам вече нищо бяло. Вързани са моите очи. ...и ще допълни "Казват, че надеждата е нужна ­намери я и се причести!"
Дано "целебните треви са живи... въпреки "черното безумие" - поради бялото желание за живот!"



цитирай
21. wonder - И от мен едно негово чудо:
05.02.2013 09:17
Люлякови нощи

Все още има люлякови нощи.
Невиждащи очи. Притулен час.
И святи заклинания. И прошки.
Безумия от закъсняла страст.

Минути непонятни и крилати.
Нетърпеливи жестове. Слова,
които те спасяват без остатък
от адски скудоумната мълва.

Какво че зачестяват рикошетите?
За теб летят правдивите крила.
Додето виждаш - все луна ще свети.
Додето чуваш - ще звучи: "Ела!"

И ето я пределната отплата,
един акорд от сложен послеслов.
И доловили тоя звук, сърцата,
умират, разрушени от любов.
цитирай
22. mariniki - прекрасен постинг...
05.02.2013 14:17
припомни ми едни хубави години...
когато имаше четения Павел Матев и стиховете му, винаги
са успявали да развълнуват читателите и слушателите...
пазя си книгите от тогава... с благопочитание...
поздрав за теб...от сърце..
цитирай
23. tota - Люлякови нощи Все още има лю...
05.02.2013 18:13
wonder написа:
Люлякови нощи

Все още има люлякови нощи.
Невиждащи очи. Притулен час.
И святи заклинания. И прошки.
Безумия от закъсняла страст.
..............
И ето я пределната отплата,
един акорд от сложен послеслов.
И доловили тоя звук, сърцата,
умират, разрушени от любов.


Благодаря, Дела! Ето още едно негово стихотворение:

Любов - магическа реалност

Павел Матев

Любов - магическа реалност,
неоскърбени светове,
в които жадно и нормално
сърцето-чудо ни зове.

То търси истина и милост
и в синкавия полуздрач
се смесват най-необяснимо
очакван смях с нечакан плач.

И веят в тръпните дървета
нехайни, неми ветрове.
А в странен климат
по полето
цъфтят заветни цветове.

Най-често във предсънно време
дъжд люляков ще зароси.
Там чуваш честни обяснения
и още вярваш на сълзи.

И накипяла правда има
във жеста, в трепета, в гласа:
или отчаян ще заминеш,
или ще вършиш чудеса.
цитирай
24. tota - припомни ми едни хубави години. . . ...
05.02.2013 18:53
mariniki написа:
припомни ми едни хубави години...
когато имаше четения Павел Матев и стиховете му, винаги
са успявали да развълнуват читателите и слушателите...
пазя си книгите от тогава... с благопочитание...
поздрав за теб...от сърце..


Благодаря, Мариники!
Павел Матев - Признание в един прекрасен клип.
http://vbox7.com/play:7a4398c1&start=22&r=emb
цитирай
25. bven - Чудесен повод да си спомним за този творец на България!
05.02.2013 20:16

ПИСМО ДО МАМА
Павел Матев

Каква невеста си била ти, мамо!
как светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.

Като сърна на горската поляна
внезапно озовала се в кордон –
изтръпнала – забравила си, мамо,
да сториш на свекървата поклон.

Ти – другоселка в кръг от непознати!
Но те простили малкия ти грях.
сто чирпанлии – набори на тати –
залели всичко с вино и със смях.

А ти в хорото – пъргава, чевръста –
отмеряш стъпка, в свян навеждаш взор.
А плитките ти две змии до кръста –
пленили младоженческия двор.

Какви коси! Едничка ли девойка
въздишала на моминския праг
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг.

Във тях е пресен черноземен блясък
и златото на утринна заря,
среброто на подводен ръчен пясък
и бронза сив на хлебната кора

преливали се буйно или плахо...
Години, мамо, има оттогаз.
И три деца с косите ти играха,
със тях играх във люлката и аз.

Те милваха лицето ми, когато
целуваше ме нежна и добра.
Те паднаха в безреда онуй лято,
в което оковаха моя брат.

Тогава ти завърза ги в чембера.
Сълзи покриха бледите страни.
и дирих аз утеха да намеря,
но лесно ли е във такива дни?

В такива дни аз – плахото селяче –
поисках за гимназия пари.
А ти над бедността ни да поплачеш
зад кладенеца привечер се скри.

На заранта - прегърбена и жалка –
с отрязани коси, с подпухнали очи –
прегърна ме и каза: “ Припечелих малко.
Вземи парите, сине, и учи!”

Сега са други времена, друг – простора.
Пораснах. Учих. Ето ме сега.
Здрависват ме с любов добрите хора,
и ненавижда, мрази ме врага.

Но пиша аз и искам да съм верен,
и любовта стиха ми да краси.
Ала назад ли погледа си вперя,
аз виждам твоите отрязани коси.

Дали стиха ми днес те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за мъката тогава,
която не на теб, но мен сега тежи?

Едва ли... Ала ще успея, мамо!
Как няма да успее оня син,
пред който като неплатен огромен данък
лежат продадените майчини коси.
Благодаря, Ати!
цитирай
26. tota - ПИСМО ДО МАМАПавел Матев...
05.02.2013 21:48
bven написа:

ПИСМО ДО МАМА
Павел Матев

Каква невеста си била ти, мамо!
как светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.
.......

Дали стиха ми днес те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за мъката тогава,
която не на теб, но мен сега тежи?

Едва ли... Ала ще успея, мамо!
Как няма да успее оня син,
пред който като неплатен огромен данък
лежат продадените майчини коси.
Благодаря, Ати!


И аз благодаря, Бвен! И още едно негово изумително стихотворение.

Разбрахте ли, привършва моя път,
светът е цял и няма да узнае,
че вече съм в началото на края.
Свободен съм за смърт!
На праведния труд и тленната ми плът
не издържа и скоро ще изчезне.
Обвивка беше тя - не беше бездна,
свободен съм за смърт!
Притулени лъчи за мен горят
и гаснат те. Но още озарени
соколите се вият пак над мене.
Свободен съм за смърт!
И звуци, и слова терзаят мойта гръд,
зелената трева от вятър се превива.
Една мелодия със мене си отива,
свободен съм за смърт.
Натрупани мълчания гъмжат
в душата ми. Но тя е уморена,
макар напълно да не е сломена.
Свободен съм за смърт.
Ти сън ли си? Ще мога ли отвъд
да споменавам още твойто име,
да те помоля пак: благослови ме!
Свободен съм за смърт!
Родино на сълзите, с честен кръст
дано в земята си да отбележиш,
че с песни хранех твоите надежди.
Свободен съм за смърт!
цитирай
27. magnoliya - Вечна му памет! Павел Матев си ...
06.02.2013 21:22
Вечна му памет!
Павел Матев си отиде, но остави поезия на които всички се възхищават!
Определя се като тъжен поет, но е истинският поет на Родината!
Поздрави за поста!
цитирай
28. tota - Вечна му памет! Павел Матев си ...
08.02.2013 01:00
magnoliya написа:
Вечна му памет!
Павел Матев си отиде, но остави поезия на които всички се възхищават!
Определя се като тъжен поет, но е истинският поет на Родината!
Поздрави за поста!


Благодаря, Раде! Това избрах за теб!
Чест и дух
Павел Матев
Може би си от тихата песен роден.

Може би си закърмен от марша.

Нека бъде духовен твоя утрешен ден -

да не бъдеш духовен е страшно.


И да бъде животът ти лек и крилат.

В твойта пролет да вее най-цветния вятър.

И на обич и смях нека станеш богат

И тревожна и нежна да ти бъде душата.


Ти ще станеш ревнив. И ревниво люби

и жени и и слънца. Непременно ревнувай!

В милиардите строги човешки съдби

ти за всяка съдба се вълнувай.


Чест и дух запази! И душата сама

ще те води, от лъч озарена.

В исторически вярна добра тишина

неизбежно ще стигнеш до мене.


И ще чуеш да казвам: чест и дух запази!

Не скроявай живота си тясно!

Ако трябват сълзи – нека капнат сълзи.

Лицемерният свят е ужасен!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10013014
Постинги: 1267
Коментари: 16650
Гласове: 64431
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31