Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2013 23:26 - Докосване до Христо Фотев
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11883 Коментари: 19 Гласове:
50

Последна промяна: 09.03.2013 23:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Докосване до Христо Фотев

image
Христо Фотев

 

На майка ми Христо Фотев

Мамо.

И аз ще се завърна, както винаги.

И както винаги, най-неочаквано

прозореца ти ще изпълня в тъмното -

не ставай изненадано от стола си.

Не падай във ръцете ми -

погледай ме

и позволи ми да сваля палтото си.

Да насека дърва и във нозете ти

да коленича - да запаля печката.

Над куфара ми се склони усмихнато.

Над дрехите ми, книгите ми, мислите.

И докосни ги, моля те, накарай ме

отново да обикна тежината им.

Не се страхувай - пристъпи в душата ми,

прозорците й избърши, пред някого

гостоприемно разтвори вратите й -

върни на огледалото й блясъка.

И изпълни и счупените съдове

със сребърната влага на очите си,

за да живея - за да нося винаги

във мислите си твоето присъствие.

 

 Мамо,

не остарявай, моля те, и никога

не вярвай през деня на огледалото.

В очите ми се гледай непрекъснато,

Съпротивлявай се срещу тъгата си.

За здравето си се бори отчаяно.

И защищавай, моля те, душата си

от бръчките, от пясъка на времето.

Не казвай, че е суета - понякога

си освежавай със червило устните...

И не умирай - заповядвам ти! -

до края.

До края съществувай във живота ми!

Явявай се в най-страшните ми сънища

със бялата си рокля -

съзерцавай ме

от погледите на жените - тихите...

Да се обърна стреснато след някоя

и да те видя във дъжда -

в прозорците,

в балконите, в дърветата и в себе си.

Мамо. Не ме изоставай,

мамо.

 

 image На баща ми

Христо Фотев

В Бургас -

на края на града,

в Бургас -

ний, бежанците, някога живеехме.

Във събота ни идваха роднините.

Жените се отделяха във стаята -

на стълбите оставаха бащите ни

и слушаха със някакво смирение

безкрайните напеви на най-старите...

А старите говореха особено

и думите им вечно ни разсмиваха,

защото не приличаха на думите,

които ний четяхме във букварите...

О, старите говореха особено.

Живееха, по-точно, не живееха -

безшумно съществуваха с дърветата,

с конете и ралата, и каруците.

Навярно са забравили от бързане,

уплаха и безумие душите си

в далечните невероятни краища

с далечни и ухаещи названия -

с ухаещи далечни планини,

с ухаещи далечни долини

и сребърни реки

със златни

риби.

 

Ний, младите, не слушахме - тежаха ни,

омръзваха ни думите на старите...

Априлската възбуда ни влудяваше.

Примамваше ни веселата ябълка.

На клоните й мятахме въжетата

и люлките ни мятаха до слънцето,

което ний докосвахме с главите си...

А старите ни гледаха със някакво

ухаещо, далечно отчаяние

и казваха, че само ние, малките,

умееме да скачаме до слънцето,

защото ние, малките, не Знаем.

Не Помним... Не можем да си Спомним.

В Бургас -

на края на Бургас...

В Бургас

ний - бежанците - някога живеехме...

Събирахме се ний хиляда Тракии,

хиляда Македонии - и няколко

жестоко-маларични Беломория

ни хранеха със рибата на Черното

и своето,

и чуждото

море.

                                                 

image

 

  България

Христо Фотев

Благодаря ти за голямото търпение

и за голямото мълчание, Българийо!

В прозорците на тъмните ти влакове

душата ми се радваше на себе си...

В прозорците живота ми приличаше

на истински - приличаше на щастие!

Но се разбиха в тъмното прозорците

и вятъра ти ми разкъса дрехите..

Студено ми е - приеми ме в своите

обятия на селска Богородица!

Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме

и помогни ми да не лъжа повече!

Не позволявай да умра -

закриляй ме

от страшната магия на красивите

предмети и красивите подаръци...

Усмихвай се на масата ми дървена -

единствената маса на живота ми.

Не позволявай да умра - завинаги

да си запазя вярата в приятели...

Закриляй ми усмивката - помагай ми

да задържа до края добротата се!

И извади ме от кръга на многото

безименни жени - съпротивлявай се, -

за да заплача пред една-единствена

и майка тя да бъде на децата ми.

Не позволявай да умра -

закриляй ме

от страшното приятелство на хората,

които те изгубиха - показвай ми

измамата на техните ласкателства, -

не ме убивай с тяхното признание!

Сближавай ме със болките си, вдигай ме

с ръцете на внезапните си радости,

аз ще докосна своите съзвездия -

ще ги положа тихо пред нозете ти.

И приеме ме - издържа ли дългото

пътуване към тебе, съхранявай ме

в унесените устни на децата си,

за да живея - да живея истински!

Не позволявай да умра -

сближавай ме

и отсега с дълбоките си корени,

със корените плахи на цветята си,

с дърветата си отсега сродявай ме,

за да не мисля за смъртта - без никаква

уплаха да се върна във земята си,

да й прекрача прага с облекчение

и да замлъкна в тихите обятия

на майка ми!

 

Благодаря ти за голямото търпение

и за голямото мълчание, Българийо!

 

image

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9627&Level=1

Христо Фотев (Избрано от Златен фонд)

http://www.youtube.com/watch?v=PwJ3ShxLIMA

 













Гласувай:
50



1. vilish - С почит към големия поет!
10.03.2013 01:47
Благодаря, Ати! С удоволствие слушах и четох...
Сърдечен поздрав!
цитирай
2. sande - Христо Фотев - един от най-голямите лирици на България ...
10.03.2013 04:35
Поздравления, Ати, за това великолепно представяне на талантлвия поет от Бургас!
цитирай
3. martiniki - март е
10.03.2013 07:57
наближава рождения ден на Христо Фотев - благодаря за припомнянето, Ати
цитирай
4. sestra - Думите му се отпечатват релефно
10.03.2013 09:43
върху мозъка. Стихотворението за майката го обикнах още като дете на 18 и няма забравяне. Благодаря.
цитирай
5. makont - Свръхсетивност!
10.03.2013 11:22
Невероятен! Усмихнат неделен ден!
цитирай
6. megg - Поетически молитви - светли и в тъгата си
10.03.2013 12:15
С нежността на тиха обич ... Светът, докоснат от Христо Фотев, вече е поезия!
Благодаря ти за това докосване, мила Ати - топло и с признателност към големия творец!
Светла неделя!
цитирай
7. анонимен - Поздрави, Ати!
10.03.2013 12:29
Чудесен избор! ;)
цитирай
8. stela50 - Невероятен ... талантлив, естествен, Голям ...
10.03.2013 16:00
Благодаря за тази неделна среща с прекрасните
стихове и незабравими спомени ...
Хубав ден, мила Ати !
цитирай
9. kalin8 - Благодаря!
10.03.2013 18:23
И аз благодаря за този постинг, Ати!
Б.
цитирай
10. анонимен - ...ТОТА...МОИТЕ УВАЖЕНИЯ...
10.03.2013 21:25
...ТОТА...МОИТЕ УВАЖЕНИЯ...
цитирай
11. tota - Благодаря Ви, че заедно се докоснахме до Христо Фотев чрез негови творби и избраното за него от златния фонд на БНР.
10.03.2013 21:28
Каквото и да добавя за човека и поета Христо Фотев няма да е достатъчно, защото още с първите негови книги, той получава признанието - поет явление. Стефан Цанев го определя като автор на „най-чистата поезия в българската литература“. И не само, той е "един от най-големите лирици", "думите му се отпечатват релефно върху мозъка", невероятен е,"светът, докоснат от Христо Фотев, вече е поезия", "талантлив, естествен, Голям ... ", сте допълнили в коментарите си неговия образ. Стиховете на поетът Христо Фотев са "поредица от вълшебни мигове", родени на само от талантливото му перо, а и от свободата на духа му!!
Март е - наближава рождения ден на Христо Фотев - да си спомним за него!!
цитирай
12. magnoliya - Прекрасен постинг - силни стихове и ...
10.03.2013 21:47
Прекрасен постинг - силни стихове и прекрасни клипове!
Развълнува ме.
Поздрави!
цитирай
13. tsanynka - Той просто е невероятен...
10.03.2013 21:58
Поздрави,мила :)
цитирай
14. monaliza121 - Поздрави, Тота!:)
11.03.2013 07:36
Започвам деня с Фотев!:)
Ще бъде хубав:)
цитирай
15. tota - Ей, момичета, хубаво е, че се докосваме до българските творци!
11.03.2013 10:12
И още, че си казваме - хубав ден и хубава вечер!!

Хубав да е денят Ви!
цитирай
16. alexs - Преди 2 години се случи една траг...
11.03.2013 20:43
Преди 2 години се случи една трагедия със снахата на поета за което писах нека не се забравят тези неща....ето защо и днес народа протестира! срещу безвремеието!
http://alexs.blog.bg/drugi/2011/05/18/ujasiavashta-tragediia-sys-snahata-na-poeta-hristo-fotev-vre.749638
Надявам се лошите неща да започнат да си заминават ..... а неговите хубави стихотворения ще останат !
цитирай
17. mariniki - благодаря ти...
14.03.2013 09:40
че ни правиш отново съпричастни
с творчеството на Големия поет Христо Фотев...
поздравявам те...
цитирай
18. lina70 - Благодаря от сърце!
24.03.2013 11:47
Чудесна поезия! Човешка, истинска, прочувствена! Христо Фотев заслужава повече хора да го препрочитат!
цитирай
19. zvezdichka - Благодаря Ати!
25.03.2013 16:03
Силни стихове, които докосват!
И стиховете за майката - толкова любов е излята в тях! А стиха за бащата е покъртителен! А и ме интересен животът на хилядите българи, бежанци и това, което носят като бит, душевност, спомени и култура. (Започнах да възстановявам една носия от Егейска Македония и търсейки стари снимки и информация за нея научих много интересни неща за преселниците в България или поне ми се изостри апетита) Лошото е, че много от старите хора вече са си отишли и ако не се е сетил човек да събере информация още преди години много неща се изгубват. И така е и с множеството обезлюдени села в Балкана, в които не живеят бежанци, но когато човек се събуди от някакъв духовен сън и поиска да научи повече няма от кого...
Поздрави Ати за това, което правиш и което провокираш в душите човешки!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12149245
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70667
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031