Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2013 22:39 - ... А бедната душа се носи по света без покрив... Дамян Дамянов
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 16632 Коментари: 32 Гласове:
43

Последна промяна: 07.06.2013 16:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

   

... А бедната душа се носи по света без покрив


image

 Дамян П. Дамянов

Сливен, България

Дамян П. Дамянов е сред най-обичаните и четените български лирици. Името му е емблематично за поколения българи.

Роден е на 18 януари 1935 г. в гр. Сливен, където израства и завършва гимназия през 1953 г. За първи път изразява своя творчески талант именно в младежките си години, пишейки стихотворения, които тогава са публикувани във в. „Сливенско дело" през 1949 г. Получава висшето си образование в София, специалност Българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски". Завършва през 1961 г. и работи като литературен консултант във в. „Народна младеж" и като редактор в отдел „Поезия" в сп. „Пламък". Има множество публикации в литературния и периодичния печат. Пише поезия, проза и публицистика. Автор е на повече от 50 книги. Преведен е на руски език и книгата му „Пусть окно распахнется" в превод на М. Кудинов, вижда бял свят през 1963 г. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, беларуски, украински, унгарски.

Жени се за поетесата Надежда Захариева и има двама сина и една дъщеря.

През своя творчески път пише множество стихосбирки, поемата „Преди всчико любов", романите „Таванът" и друг за деца - „Хвърчилото се връща". Представя сборник с есета, импресии и силуети „Живей, така че.." , личната хроника „ И моята България пътува", пътните бележки „Първо име на щастието", книга с възгледи „Тетрадка по всичко" и сборник с разкази „Сбогом, бързам!"

Дамян П. Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в 6:45 ч. във Военномедицинска академия - София.

През своя 64-годишен живот е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 г. Дамян П. Дамянов получава наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество.

* * *

Много от поетичните му шедьоври са влезли в националната песенна съкровищница. Някои от тях са толкова популярни, че се възприемат като народни творения.

Едва ли има поет, който да не се е вдъхновявал от любовта и да не е споделял върху белия лист своите сърдечни трепети. Но да пише просто за това най-сложно чувство, сладостно - за най-горчивото, всепрощаващо - за непростимото, откровено - за съкровеното, пречиствайки преживяното през неизчерпаема доброта и овладяна сила, не всекиму е дадено. Дамян П. Дамянов притежаваше тази дарба, тази искра на вдъхновението свише, която той раздаваше на хората като топлина и светлина. И в това виждаше своето предназначение на поет и човек.

От издателя.

http://www.litcompass.com/public/index.php?page=authors&action=view&authorid=7

                                                                image


... А бедната душа
се носи по света без покрив.

И в тъмен час, и в тъжен час,

обидена или сърдита,

се носи тя далеч от нас

и все за своя покрив пита...

Дамян Дамянов

 image

На жена ми

В един дом, но в две различни стаи

живеем. И понякога се случва

един за друг с теб нищо да не знаем.

Освен това, че вече сме си скучни.

В един дом с теб живеем. Но кафето,

което ми вариш, и хляба, който

ти давам аз, не са май всичко, дето

ни свързва в битието тъй спокойно...

Спокойно ли? Така си мислят само

онези дето гледат ни отвънка.

Спокойно ли? Спокойното го няма.

Стената го дели, макар и тънка.

И колко е спокойно – ние си знаем,

и само нощем три деца ни сбират,

и тънката стена на двете стаи

изчезва помежду ни. И всемирът

насън ни сбира само във прегръдка,

ах, за която друг път време няма.

В един дом с теб живеем, но за глътка

любов – къде ти време? Ей ни двама,

които нищичко един за друг не знаят!

Не сме ли всъщност две планети с тебе?

И тъжно обитавайки две стаи,

все ще се срещнем някъде в без края,

оставяйки две шепи топла пепел.

 Дамян Дамянов

Дамянов Дамян П. Душа без покрив, Изд. Летера, 2010, с. 102-103.

 image

"Дамян П. Дамянов обичаше безумно живота и заразяваше с тая любов поколенията, които го съпътстваха до последната му крачка към отвъдното. Неговата поезия е огън, който не може да бъде угасен от изменчивите ветрове на времето. Защото огънят на любовта всъщност е огън на безсмъртието. Един мъченик мина по нашия път и щедро разпиля в душите ни перлите на своя изумителен талант. Дамян П. Дамянов е жител не на миналото, а на бъдещето. Някъде високо над нас гори и звездата му. Да ни напомня, че поезията е къщата, в която земното и небесното живеят заедно."

image

 

   

 












Гласувай:
43



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivoki - ПРЕКРАСНО !!!
05.06.2013 22:48
МНОГО ЛЮБИМ
цитирай
2. tota - МНОГО ЛЮБИМИ на мен, също! Няма ...
05.06.2013 22:58
ivoki написа:
МНОГО ЛЮБИМ


И на мен, също! Няма случайни неща. Днес бях в библиотеката и докато чаках за книгите, в свободния достъп потърсих стихосбирката му "Душа без покрив". Зачетох се ... и преписах стихотворението "На жена ми". Реших да го публикувам тук без да си спомня за датата 6 юни 1999 година. А то се оказа, че утре се навършват 14 години от кончината му. Повод да си спомним за сетен път за него.
Няма случайни неща!!

Към себе си - Дамян Дамянов
http://www.youtube.com/watch?v=-URmgQsFNuI
цитирай
3. planinitenabulgaria - Брависимо за постинга, Ати!
05.06.2013 23:55
Господ не забравя чадата, които е възлюбил и надарил с талант. Дамян Дамянов е жив пример със съпругата си, която боготвори поезията. Заради нея тя понесе всички тежести на живота с този частично парализиран човек. На Шуман пък Господ изпрати най-добрата пианистка по неговото време за съпруга. Поради осакатения си пръст той не е могъл да свири, но в писмата до жена си той казва: Ти си ми ръцете, Клара!
цитирай
4. mt46 - Поздрав, Ати! Ето нещо любимо от Д. Дамянов -
05.06.2013 23:56

ПРИКАЗКА

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

Дамян Дамянов
цитирай
5. mt46 - Повече -
05.06.2013 23:57
http://www.slovo.bg/old/damyanov/
цитирай
6. tota - Господ не забравя чадата, които е ...
06.06.2013 14:47
planinitenabulgaria написа:
Господ не забравя чадата, които е възлюбил и надарил с талант. Дамян Дамянов е жив пример със съпругата си, която боготвори поезията. Заради нея тя понесе всички тежести на живота с този частично парализиран човек. На Шуман пък Господ изпрати най-добрата пианистка по неговото време за съпруга. Поради осакатения си пръст той не е могъл да свири, но в писмата до жена си той казва: Ти си ми ръцете, Клара!


Коста, оставил ни е толкова много стихове. Сякаш това е била задачата му - да остави следа, която докосва, да бъде помнен и почитан.
http://www.youtube.com/watch?v=aQLSPHaQqzU
Добрите хора
цитирай
7. tota - ПРИКАЗКА Заспиваш ли, аз май ...
06.06.2013 14:53
mt46 написа:

ПРИКАЗКА

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
.......
Дамян Дамянов


Благодаря, Марине! Тук изпълнение на " Приказка" от Богдан Дуков.

Дамян Дамянов - Приказка , рец. Богдан Дуков
http://www.youtube.com/watch?v=oA4oydIeGDo
цитирай
8. tota - http://www. slovo. bg/old/dam...
06.06.2013 14:57
mt46 написа:
http://www.slovo.bg/old/damyanov/


Благодаря за линка! Който има желание може да чете негови стихове. Подбрах още едно стихотворение, посветено на жената:

ЖЕНА

Под големия вятър на големия свят,
под листа, снегове, времена
ний вървим по земята с ненаситния глад
да се любим със тебе, жена!
Що за тъмна магия, що за жажда си ти?
Под листа, снегове, времена
търся в теб да открия различни черти,
аз откривам все тебе, една.
Но когато ти плачеш и изгаряш до мен,
виждам в теб снегове, времена
и магията зла, че от тебе роден,
търся себе си в тебе, жена.

Дамян Дамянов
цитирай
9. megg - Красивата тъга и тихата нежност
06.06.2013 15:05
Винаги са ме впечатлявали в стиховете на Дамян Дамянов; и жизнелюбието му, и поетическият стоицизъм в стиховете на този голям и много любим поет.

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най - тъжен, най- злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

(...)

Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

От " Към себе си"

Поздрав, Ати! И благодаря за споделеното.











цитирай
10. dedenze - Изкуството се ражда в страдание !
06.06.2013 15:12
Но нужни са сърце, талант, каквито притежаваше Дамян !
цитирай
11. tota - Винаги са ме впечатлявали в стих...
06.06.2013 15:24
megg написа:
Винаги са ме впечатлявали в стиховете на Дамян Дамянов; и жизнелюбието му, и поетическият стоицизъм в стиховете на този голям и много любим поет.

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най - тъжен, най- злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

(...)

Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

От " Към себе си"

Поздрав, Ати! И благодаря за споделеното.

Мила Мег, в основата е силата на духа!

http://www.youtube.com/watch?v=L6Lot1xLKFw
ДАМЯН ДАМЯНОВ - "Ела до мен..."

Ела до мен с целувката безкрайна
на наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
от сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.

Дамян Дамянов






цитирай
12. tota - Но нужни са сърце, талант, каквито ...
06.06.2013 15:54
dedenze написа:
Но нужни са сърце, талант, каквито притежаваше Дамян !


Точно! Друг поет бе написал" ако човек не стане малка рана, никога не е щастлив". Самият Дамян Дамянов също го е казал: "най - мъдрите си думи в мъка ражда..."
Едно му бе отнето, но друго дадено в изобилие - голямо сърце и талант!!

http://www.youtube.com/watch?v=z4Sh6czUzE4
цитирай
13. nicodima - Ати, чий е последният коментар?
06.06.2013 19:05
"Да ни напомня, че поезията е къщата, в която земното и небесното живеят заедно."

Прекрасно казано!
цитирай
14. stela50 - Поздрави, Ати ... Един от любимите поети на много поколения.
06.06.2013 20:10
Силна и вълнуваща любовна лирика, изстрадана и мечтана ...
Нещо и от мен с дълбока почит и преклонение...
Ела до мен с целувката безкрайна
на наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
Като звезда, умряла в изнемога
от сблъсъка на срещната звезда!
Ела! Изпепели ме в своя огън!
Сама стани на пепел! Но следа
подире ни в небето да остане!
И с нашта светлина тя да блести!
На нашто място да остане рана.
Но с друга светлина след нас огряна,
вселената ще ни обезсмърти.
Нищо случайно няма ... Вълнуващ пост !
цитирай
15. zebb - Благословената болка. Душа и прах. ...
06.06.2013 20:42
Благословената болка. Душа и прах...
Привет, Ати!
цитирай
16. анонимен - Досто тъжнички работи, пък и каква ...
06.06.2013 21:14
Досто тъжнички работи, пък и каква гадна съдба. Но то пък иначе нямаше да я има тая поезия.
цитирай
17. tota - Силна и вълнуваща любовна лирика, ...
06.06.2013 22:19
stela50 написа:
Силна и вълнуваща любовна лирика, изстрадана и мечтана ...
Нещо и от мен с дълбока почит и преклонение...

Ела до мен с целувката безкрайна
на наште две обречени тела!
Ела! Като магия! Като тайна!
Ела, като безсмъртие ела!
.............

Нищо случайно няма ... Вълнуващ пост !


Танечка, не зная дали скоро ще се роди такъв талант. Така прочувствено да описва случващото, преживяното, мечтаното...И не само!
С почит и преклонение!!
цитирай
18. tota - "Да ни напомня, че поезията е ...
06.06.2013 22:34
nicodima написа:
"Да ни напомня, че поезията е къщата, в която земното и небесното живеят заедно."

Прекрасно казано!


Дани, този текст е публикуван на корицата, заедно със стиховете " А бедната душа..." Не е посочен автор. Поразрових се и намерих това във вестник "Дума" от 5. Юни 2010, брой 126. Със заглавие "Дамян Дамянов и огънят на неговото слово" е поместен същият текст.
Накрая е посочено, че книгата "Душа без покрив" е издадена от "Летера" по случай 75 години от рождението на поета. В нейните 360 страници са включени стихове в четири раздела - ранна и късна любовна лирика, общ раздел, включващ и няколко посвещения, стихове за България.
Допускам, че може да е текст на редактора на книгата.

Когато пиша, ставам друг човек...

Когато пиша, ставам друг човек.
Възнасям се във небеса измамни
ведно с цигарения пушек лек.
От вечността долавям просто ек.
И със земята нищо общо нямам.
Но тя запомва тези бягства и
след туй за тях, уви, не ми прощава.
Със месеци, с години се таи
гласът й зъл. И листът си стои
пред мене празен.
Мрак. Покой. Забрава.
А през дима - презрителен и лек -
долавям образ, чувам глас отвъден:
"Брат, стига ти, в безбожния твой век
бе бог за малко, вече си човек..."
...И тръгвам пак, на проза зла осъден.

Д. Дамянов
цитирай
19. tota - Благословената болка. Душа и прах. ...
06.06.2013 22:35
zebb написа:
Благословената болка. Душа и прах...
Привет, Ати!


Силни думи. Приятно ми бе, че надникна и почете, големият Дамян Дамянов!

Тишина

Бездънна, тъмна, тегне тя
над опустяващото село.
Пролайва кучешки нощта
и кукурига с два петела.
Отеква мъжки вик широк.
Забравена врата се тръшна.
Попийнал здравата старчок,
със песен търси свойта къща.
Една невидима жена
като чешма смеха си плиска
и в тази звучна тишина
дочувам, без дори да искам,
как тъжно времето тече
и как ме връща в мойто детство
с гласчето на едно щурче,
прозвъннало в чуплива песен.
...Бездънна, тъмна, тегне тя.
Жестока, тягостна, протяжна.
И с тъпата си пустота
отвсякъде ми се обажда.
Със мъжки вик. Със женски смях.
Със щурчов плач. С пиянска песен.
И само аз мълча сред тях,
прехапал своя глас невесел.
Д. Дамянов
цитирай
20. tota - Досто тъжнички работи, пък и каква ...
06.06.2013 22:46
kushel написа:
Досто тъжнички работи, пък и каква гадна съдба. Но то пък иначе нямаше да я има тая поезия.


Никога не можем да кажем, кое добро и кое не е. Всеки идва на тази земя да научи уроците си и да остави следа. Неговата е океан от думи претворени в рими. И то какви? Докосващи, вълнуващи ...

"Хубав си, животецо мой, бял си ми,

Сив и чер, какъв ли – не знам...

Ах, на “черната” как да те дам?

Как, кажи? Дъха ми цял вземи!

Но – дъха, а не духа! Без дух, нали

Живият е мъртъв, камо ли

Мъртвият... Живот ми измоли

От смъртта, животе, който дал си ми

На кантар хем благо, хем пелин!

Ощечко ми дай от тях! Амин.

Хубав си ми, дяволо чер! Бял си ми. "
Д. Дамянов
цитирай
21. hloris - Светец приживе!
06.06.2013 22:48
За мен Дамян Дамянов ще си остане жив,защото душата му е запечатана в
стиховете му....Винаги,когато го чета-настръхвам и отново,и отново преоткривам!
Един от най-добрите,най-незабравимия!
Поклон пред това голямо сърце!
цитирай
22. magnoliya - Благодаря ти, че не припомняш за ...
06.06.2013 23:04
Благодаря ти, че не припомняш за годишнината от смъртта на един от великите поети на България - Дамян Дамянов!
Поздрави!
цитирай
23. tota - За мен Дамян Дамянов ще си остане ...
07.06.2013 15:04
hloris написа:
За мен Дамян Дамянов ще си остане жив,защото душата му е запечатана в
стиховете му....Винаги,когато го чета-настръхвам и отново,и отново преоткривам!
Един от най-добрите,най-незабравимия!
Поклон пред това голямо сърце!


Дамян Дамянов ще си остане жив,защото душата му е запечатана в
стиховете му....Колко хубаво си го казала само "душата му е запечатана в
стиховете му".

Зная, че идващите след нас ще го откриват и преоткриват в оставеното ни от него поетично творчество. Още едно негово стихотворение.

Любов
Каква магия си, каква!
С какво необяснимо чудо
владееш цялото това
човечество? Върховна лудост
или върховна мъдрост си,
щом в своя порив, в свойта жажда
ти можеш да го покосиш,
тъй както можеш да го раждаш?
Чрез тебе съществува то.
Чрез теб родено, с теб умира.
Чрез теб душата му - листо
се носи тъжно из всемира.
И този цял всемир тъй тих,
и туй листо, и този вятър
ведно събрани - туй си ти!
Да, ти, едничката, която
си вред и всякаква - кълбо
от грешна плът и дух безплътен.
Чрез теб, безсмъртнице Любов,
дори смъртта е миг безсмъртен.

Д. Дамянов
25.04.1991 г.
цитирай
24. tota - Благодаря ти, че не припомняш за ...
07.06.2013 15:13
magnoliya написа:
Благодаря ти, че не припомняш за годишнината от смъртта на един от великите поети на България - Дамян Дамянов!
Поздрави!


Приятно ми е, че беше тук със стиховете на Дамян Дамянов. И почете.

Любов без покрив

До покрив вдигаме къщя.
На покрив - риза бяла, мокра
от пот... А бедната душа
се носи по света без покрив.
И в тъмен час, и в тъжен час,
обидена или сърдита,
се носи тя далеч от нас,
и все за своя покрив пита.
не просто покрив, а покров
небето става върху нея.
И скита тъжната любов
с илюзията, че живее.
Подай ръка, изтрий очи -
очи от толкоз обич мокри.
И нека двама помълчим
под този сладък и горчив
син небосвод - любов без покрив.

Д. Дамянов
цитирай
25. desilazarova - Страхотно е! Благодаря ти! :)
07.06.2013 21:27
Страхотно е! Благодаря ти! :)
цитирай
26. ckarlet - И от мен нещо любимо. . . НЕ СИ ОТИВ...
09.06.2013 13:00
И от мен нещо любимо...

НЕ СИ ОТИВАЙ
Дамян Дамянов

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Поздрави и прекрасен ден, Тота!
цитирай
27. makont - Възвишеност,
10.06.2013 16:03
пътят от страданието към съвършенството е неговата поезия. Поздрави!
цитирай
28. mariniki - най-обичаният...
10.06.2013 16:39
припомни ми как като ученички преписвахме стиховете на Дамян Дамянов
от тетрадка в тетрадка... беше прекрасно...любовта в целия и блясък
и страдание... поздравявам те за прекрасния постинг...
цитирай
29. tota - пътят от страданието към съвърш...
15.06.2013 20:48
makont написа:
пътят от страданието към съвършенството е неговата поезия. Поздрави!


Да, Мая, само човек, който е страдал може да роди такава поезия.
цитирай
30. tota - Страхотно е! Благодаря ти! :) И ...
15.06.2013 20:50
desilazarova написа:
Страхотно е! Благодаря ти! :)


И аз благодаря, че надникна и сподели!
цитирай
31. tota - И от мен нещо любимо. . . НЕ СИ ОТИВ...
15.06.2013 20:52
ckarlet написа:
И от мен нещо любимо...

НЕ СИ ОТИВАЙ
Дамян Дамянов

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Поздрави и прекрасен ден, Тота!


Благодаря, Скарлет, за споделеното любимо стихотворение на Дамян Дамянов. Докосващо е. "Не си отивай! Чуваш ли? Не тръгвай!" Като молитвен зов!
Хубава вечер! И прегръдка и от мен!
цитирай
32. tota - припомни ми как като ученички пр...
15.06.2013 20:55
mariniki написа:
припомни ми как като ученички преписвахме стиховете на Дамян Дамянов
от тетрадка в тетрадка... беше прекрасно...любовта в целия и блясък
и страдание... поздравявам те за прекрасния постинг...


Хубави спомени, Мариники. Преписвахме и сякаш изживявахме всеки негов стих. Трепетно и с вълнение.
Мисля, че и вървящите след нас ще продължат да го четат.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12149863
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70667
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031