МЕЖДА

   Вървим. И мисля аз, и мислиш ти,
И всеки в радост някъде лети,
Опиянен от лятното поле,
Отпуснат тъй на своите криле.

   Вървим. Туку задрямали нивя
Внезапен вихър в зноя разлюля,
И съснаха зазрели класове.
И шепнат милиони гласове…

   Ела, ела ти по-близо до мен!
Аз виждам, виждам - веч духа смутен…
Веднага нека блясне твоя сръп,
Да покоси и да премахне тая скръб.

   Но знам ли? Що се спря на таз межда?
Дали от радост? Или от беда?
Мечта ли да остане тоз живот?
Мечтите вечен ли са наш кивот?

   И пак вървим. Тъй. В мисли. Аз и ти.
Пак всеки сам се мъчи да лети.
В безкрая на досадното поле
Едва ни носят капнали криле.

Александър Балабанов

http://literaturensviat.com/?p=67054

За проф. Балабанов

„И мраз, и жар; и роб, и цар; и гроб, и ден; зелен и стар; и лъв и мек. Такъв човек съм аз.”

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/04/22/i-mraz-i-jar-i-rob-i-car-i-grob-i-den-zelen-i-star-i-lyv-i-m.185848

Тук Калина Колева krysy е посветила постинг  на Хенрик Ибсен и Едвард Григ. Драматург и композитор, чието  творческо сътрудничество  довело до създаването на сюитата „Пер Гинт“. http://krysy.blog.bg/hobi/2013/06/15/pesenta-na-solveig.1120572   Песента на Солвейг  

"Мечта ли да остане тоз живот?
Мечтите вечен ли са наш кивот?"

Сърпове много са играли, но болката е останала, явно изхода е друг. Поздрави!!

Ал. Балабанов беше видна личност в литературно-критическата област...

Ех този любим Григ....... Трябва да е от славянски произход......

Поклон за постинга !

Може би духът на човека винаги е в едно гранично състояние; устремен, понякога - през съмнения ... но със спасителните мечти, устремен дори когато крилете са "капнали"...
Благодаря за споделеното стихотворение на Александър Балабанов - вечно търсещ, винаги устремен, свободен дух ...
Поздравления за докосващия постинг, мила Ати!

Благодаря Ви, че надникнахте!

- Невена, размисли пробуждат стиховете на проф. Балабанов."Мечта ли да остане тоз живот? Мечтите вечен ли са наш кивот?"
Като се обърнеш назад - какво виждаш само мечти и блян...Ех, този живот - само миг?

- Марине, интересно е виждането на Симеон Радев за научната му дейност. „ Балабанов е поет в науката. Поет в науката – ето две думи, които у нас не сме навикнали да виждаме наедно. Има такива, които предполагат даже, че те се изключват взаимно и че въобще е противно на разума да се говори за поети в науката. Науката? Коя наука? Няма съмнение, че ако някой иска да пише съчинение на някоя от тия теми ...той очевидно има нужда от поет. ."

- Ивоки - стихове и музика ...музиката допълва внушенията на Александър Балабанов. Ето още нещо за теб -
7http://www.youtube.com/watch?v=Us8sy0_5NtI
Песня Сольвейг (Э.Григ - "Пер Гюнт"- E.Grieg- Peer Gynt) Мисълта за песента на Солвейг принадлежи на композитора.
А ето и самата песен:
"Зимата мина и пролетта ще премине, и пролетта ще премине.
Цветята ще изсъхнат, снегът ще ги затрупа, снегът ще ги затрупа.
И ти ще се върнеш при мен, сърцето ми говори, сърцето ми говори.
Вярна ще ти остана, само за теб ще живея, само за теб ще живея.
Ще се върнеш при мен и ще ме обикнеш, и ще ме обикнеш.
От беди и нещастия ще те укрия, ще те укрия.
Ако никога не се срещнем отново, не се срещнем отново,
въпреки всичко, аз ще те обичам о моли мой, о мили мой."
Калина е публикувала прекрасен постинг посветен на Григ и Ибсен.
http://krysy.blog.bg/hobi/2013/06/15/pesenta-na-solveig.1120572

- Мила, Мег, приятно съм изненадана и аз от неговото стихотворение. Александър Балабанов - вечно търсещ, винаги устремен, свободен дух ... Такъв е бил.

Хубав ден !!!

Не съм го чела... невероятно въздействащо,
чисто, образно ... обич, тъга, красота ...
Картините и музиката допълват силата на чувствата...
Моите аплодисменти за този постинг, Ати !

Мила Танечка, случайно попаднах на неговото стихотворение. Силно впечатление ми направиха чувствата, владели проф. Александър Балабанов, които е отразил.
Виждаме го в друга светлина - чисто човешката. Ето още нещо от него.

МОЕТО СЪРДЦЕ

Сърдцето ми е тънък нежен лист,
Най-леки лъх веднага то разбира:
Съгледа облака на свода чист -
Преди да гръмне бурята замира…

Хубав ден!

" Но знам ли? Що се спря на таз межда?
Дали от радост? Или от беда?
Мечта ли да остане тоз живот?
Мечтите вечен ли са наш кивот?"

***
... във време , в което героите са бездуховни хора, без морал, без съвест и срам.

Санде, за него Толстой е казал: " за да живееш честно, трябва да гориш, да се луташ, да се сражаваш, да грешиш, да започваш и да захвърляш започнатото, и пак да започваш, и пак за захвърляш, и вечно да се бориш...А спокойствието е – душевна подлост”
„Честита България, че има такъв способен мъж!”

Дано времето да роди способни българи, като него. И още обичащи България и нейното най - голямо богатство - хората!!

Вървим и аз и ти, но птицата лети!
Вървим по пътя кален, прашен,
българино, уморен, изплашен!

Професорът го е казал:
"И пак вървим. Тъй. В мисли. Аз и ти.
Пак всеки сам се мъчи да лети.
В безкрая на досадното поле
Едва ни носят капнали криле."

Въпреки умората и всичко друго ще продължим да вървим, за да ни има!!!