Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2013 14:43 - „Истината е духовност” – Марко Семов
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7422 Коментари: 12 Гласове:
23

Последна промяна: 11.07.2013 16:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

„Истината е духовност” – Марко Семов
/ 74 години от рождението на Марко Семов/

 

На този ден през 1939 година  е роден Марко Семов. /1939 - 2007/. Той бе едно от светилата в българската наука и водеща  фигура в съвременната ни народопсихология. Носител е на множество награди за постиженията си в областта на българската култура.

image
Марко Семов

През 2004 година Марко Семов събира 50-ина свои "Писма до България" и им поставя подзаглавието "Книга за търпението на българите".

 

Във встъплението  професорът народопсихолог  изразява своето съмнение относно писмата и след това задава въпрос: "Не зная дали всичките те ще оросят с радост душата на читателя, но че са един автентичен летопис на уж най-демократичното време в историята ни - сигурен съм. Дали като основателно недоволствахме от бедите на онова време доживяхме спокойните дни и своя по-добър живот? „ И продължава да нарежда:"Стоиш и се питаш, гледаш и онемяваш от онова, което виждаш.. И един въпрос става все по-натрапчив: има ли в човешката история въобще ново време, или, както казват мъдреците, то е само добре забравеното старо.......Пътят на една историческа измама е вече извървян.....А извървян ли е пътят на търпението?  ...А омразата , която дойде – и не си отива?"

Въпроси, въпроси, на които авторът търси отговор. За това всяко от писмата е посветено на болен въпрос от днешната ни действителност и е написано с мъдрост и много болка. 

Споделено за него:

Професорът обичаше да казва, че българите имат едно много хубаво и в същото време много лошо качество - голямата търпеливост.

Нацията ни ще остане жива, ако запази присъщото си любопитство, бе едно от прозренията му.

Според Марко Семов, ако българинът трябва да се отърве от нещо, то това е вроденото му неуважение към законите и чувството у всеки нашенец, че в него живее началник, депутат, министър.

http://news.ibox.bg/news/id_541857809

   image

       Отговорът е в самите нас
     Името на потърпевшата не е важно, нито на университета, от където излиза това "препоръчително писмо" за членството ни в Европейския съюз. Даже в този, и в подобни случай и евреите, и ромите не са ни виновни, както тъй обичаме да търсим виновниците другаде. И национално, и етнически работата си е толкова българска, че повече не може да бъде... Важното е, че това е също тъй България, нейната фотография, портрета й, който ние сами си правим и без никакво колебание бързаме да го изпратим в Европа.
     По наш адрес вече се изписва и приказва какво ли не... Хлебари, бръснари, миячи на чинии, автори на речници, високопоставени европейски политици говорят за нас каквото им мине през ума. Чиновничета от Европейския съюз с колежанско образование ни размахват пръст от нашата национална телевизия, каним ги в Парламента и от там ни дават дълбоко мъдри съвети. Нашият депутат и всякакъв друг политик, е като ням. Колкото тежкарски го дава като седне в Мерцедеса и в качеството на "елит" обикаля електората, толкова когато оплюват България и я унижават - него го няма. Друго и да знае и да не знае за миналото, той е запомнил великата фраза на Тодор Живков при започването на прословутите "промени" - "Сега малко ще се снишим, докато мине и тая буря". Можем го това снишаването, лазенето и тътрузенето към всякакви други чуждоземни ценности, освен към нашите български, също тъй го можем.
     И все гоним велики цели. От една висока политическа цел незабавно налитаме в друга. Отдих и почивка няма за племето ни. Преди - петилетни планове, овчарски скокове, сега приватизация, реални граници, раздържавяване. Демокрацията - то се знае вече за нищо я нямаме. България се оказа пълна с родени демократи и просто да се чудиш как при това обилие, тя можа да бъде такава тоталитарна държава.
     И предизвикателства, предизвикателства пред нас, свързани с НАТО и Европейския съюз, колкото щеш. Броих в петнадесет минутната реч на една партийна лидерка - тридесет и два пъти ни заплаши с предизвикателствата, които членството в Европейския съюз ни поставя.
     Между тия "предизвикателства" има едно, без което обаче няма да видим никаква Европа. Ако ще със спални чувалчета да легнем на границата й. За съжаление, аз поне не съм чул някой за него да говори. Това е нашето човешко и национално достойнство. Когато ние сами с такъв мерак го препикаваме, как и защо да се сърдим на този или онзи в Европа...
     ...Та тръгва колежка, преподавателка в български университет, за Финландия. Младо, образовано момиче. С докторат. Поканена лично от ректора на един от големите финландски университети да чете една седмица лекции по въпросите на националната идентичност. Дошъл в България, чул я, харесали му знанията и позициите й... Отишло момичето, справило се така, както българите умеят да се справят, когато не им се пречи. Показало можене. Интелект и дух показало. Поканили го за още цяла година. Когато си тръгвала за България, ректорът я повикал и казал: Какви хора сте вие българите? Не ви разбирам, объркан съм... И показал три факса, изпратени от неин български колега, от нейния си български факултет. Все в този смисъл, че избраната от ректора преподавателка, далеч не е най-подходящата. Тя е само доктор, а по тази тема има професори. Ето, той самият, например...
     - Благодаря Ви - казал ректорът, - че така блестящо защитихте своето име, името на Вашия Университет и Родина...
     Момичето гледало като зашеметено. Какво да каже, освен да се черви и да чупи объркано пръсти...
     Да изреждаме ли сега случаите, когато без някой да ни бие по главата, без никакви - освен най-долнопробни егоистични и политически причини, наши депутати и държавни "мъже" ходят в Европа и клепят в разни институции, комисии и вестници колегите си - за едно, за второ, за трето. И с това България.
     Действуващ депутат, клел се в Българската конституция, избран от същия този български парламент в Съвета на Европа, нон-стоп говореше срещу същата тази "конституция", че е незаконна, че даже Държавата ни от 1944 година насам е също тъй незаконна. След което се върна в България и блажено се кротна в същия този "незаконен" Парламент, когото така храбро оплюваше в Европа. Без при това някой да му поиска най-елементарна сметка за антинационалното му поведение.
     Вицепремиер, на блестящ английски език, обясни на същата тая Европа, че ако някой пречи на България днес и на реформите в нея - това е българският съд... Интелектуалка кле и ръцете и краката, които гласуваха Конституцията на България. Не след дълго, като й падна случай да заеме супер висок държавен пост, клекна пред тази Конституция и я целуна. И се кръсти и кле, как свято ще я спазва... Пътека направихме до Брюксел и Страсбург да се самооплюваме, да се съдим, да се доказваме все на една и съща цена - униженото достойнство на Държавата и народа си. И Европа немее, Европа се стъписва, Европа се е хванала за главата - какво политическо безумие владее държавата ни. Ами като сме такива оплюватели и ругатели, нали утре, ако ни пусне по-близо до себе си, ще емнем и нея да я ругаем - било пред САЩ, било другаде... Понякога си мисля - тези европейски институции дали не ги създадоха точно за това -да видят нас и ако има и други такива като нас, колко пари струват...
     Почти с никакви изключения не чухме от половин век и повече насам един български политик да се изправи, не само на европейска, но и на национална трибуна и да заговори за качествата, които имаме като народ, да заговори за нашето велико минало, което ни вика да си спомним кои сме били и какви, какво сме дали на Европа и света. За да заяви какво можем отново да и дадем, да защити достойнството ни като народ. Понякога, като слуша висшите ни държавници, човек има чувството, че щяха да си умрат от кеф, ако се бе доказало, че ние българите сме направили опит да убием папата.
     Че на всичкото отгоре, същия този велик наш президент - демократ, обвини българския народ, че той бил предал най-великия си син - Васил Левски. И да го попиташ как дядо му от... оня край на България, които по онова време едва ли е чувал името на Левски, е бил негов предател - няма какво да ти отговори. Кой президент, на коя страна си позволява така да клевети народа си? Представяте ли си какво ще стане с Жак Ширак, ако каже нещо подобно за Мария Антоанета дори... Или с американския президент Буш, или с Шрьодер. Не говорят ли всички тези поплаци пред Европа за една нравствена перверзия, от която няма и няма отърване. Няма и никаква съпротива срещу нея... Тогава какво друго да каже хлебаря от Холандия за нас, освен онова, което ние сами му предлагаме като слово и гледка...
     Един народ има нужда не само от зрелища - такива му се осигуряват от политиците ни достатъчно, но и от самочувствие, а пък народите - кандидати за приобщаване към европейските ценности още повече.
     Ще се роди ли един нов Петко Каравелов, който на въпроса на чуждестранен журналист - вярно ли е, че е бил затворен и жестоко бит от своите политически врагове в Черната джамия - отговорил гордо: "В България такива работи не могат да се случат". Без да е бит, без да е пипнат с пръст, един нов демократ, при това Председател на Българския парламент - си изцапа шлифера и овика Европа и на страшни съдилища предаде тая зловеща държава, в която негово Величество живее. В същото време друг негов съпартиец, със счупена глава лежа в болница и не каза нито дума срещу държавата си.
     Никой не смее да се противопостави на ругатните и посегателствата срещу нас дори когато, както е случаят с АЕЦ, сме не само очевидно, но и очевадно прави. И когато доказани лаици се опитват да ни съдят - нашите самолетни туристи, пак като девици кършат пръсти да не би да подразним Европейските си братя, сакън да не ги погледнат накриво и да развалят кариерата им. Кой и как ли не клекна докато предаде АЕЦ. "Козлодуй" завинаги ще си остане място на най-велико българолюбие и на най-унизително нискостеблие пред интересите на Отечеството.
     Тази централа е най-скъпо платеният пример за пълна липса на политическо мъжество у нас. Единствен Президентът се опита да защити държавното ни достойнство, но уви - никой не го подкрепи... В политическите коридори на България - защитата на такива понятия като национална чест и достойнство, отдавна се гледа като на наивни излишни усилия.
     И всичко това става във времена, когато Държавата ни има такава нужда от име, от достойно присъствие, от собствена чест...
     Да не би другите народи да са направени от някакво различно тесто, та са се научили да щадят миналото си, националното си име, държавата си... А ние все рушим я, надъхани от омраза към политическия си враг и поради това към нея, твърде често и без дори да се усетим и замислим за това.
     Този въпрос не е без отговор. Само че и този отговор, както и редица други, не е в Европа и няма защо да го търсим там. Защото той е тук, в самите нас....


Марко Семов
“Писма до България” Книга за търпението на българите

http://www.bulgaria21.net/issue/t21201.htm

 

 











Гласувай:
23



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Отговорът е в самите нас ... така е.
11.07.2013 16:33
Поздрави за постинга, Ати ... чудесен избор на тема -
дава отговори на много наболели въпроси ...
и музика - изпълненията на пан флейта не само
възхищават, успокояват, носят наслада, но и даряват
душата с вековна мъдрост и светлина...
Хубав ден !
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Ето защо народа не обича политиците ...
11.07.2013 17:14
Ето защо народа не обича политиците ни, които от години търкат креслата в парламента и гледат своите интересир а не държавните. За това на протестите се иска нови хора да отидат там и е снето доверието от професионалните политици.
цитирай
3. mt46 - Поздрав, Ати!
11.07.2013 18:08
Преди 1989 г. М. Семов нашумя с книгата си "За Япония - като за Япония"...
цитирай
4. tota - Поздрави за постинга, Ати. . . чу...
11.07.2013 19:37
stela50 написа:
Поздрави за постинга, Ати ... чудесен избор на тема -
дава отговори на много наболели въпроси ...
и музика - изпълненията на пан флейта не само
възхищават, успокояват, носят наслада, но и даряват
душата с вековна мъдрост и светлина...
Хубав ден !


Танечка, въпреки изразените от него съмнение в предисловието на книгата за писмата, дали ще отговорят на търсенията на читателите, той - самият най - точно ги определя като "автентичен летопис на уж най-демократичното време в историята ни." Заслужава си да бъдат четени, защото ще предизвикат размисъл за това, кои сме и защо сме такива, като народ?
Какво не ни достига, защо не търсим вината за това, което се случи и в нас самите?

Ще добавя и негова мисъл от "Писмата": "Революцията яде чедата си - не от вчера и няма да е до днес. Ала нашата прекалено дълго трае - цената на мирния преход, на нейната "нежност" ще вземе да се окаже по - голяма, отколкото ни е минавало през ума. Защото това, което сеем днес, ще го жънем утре...Да мислим все пак какво ще е то?"

Хубава вечер!
цитирай
5. tota - Ето защо народа не обича политиците ...
11.07.2013 19:47
kasnaprolet9999 написа:
Ето защо народа не обича политиците ни, които от години търкат креслата в парламента и гледат своите интересир а не държавните. За това на протестите се иска нови хора да отидат там и е снето доверието от професионалните политици.


Невена, политиците са едно, политиците държавници съвсем друго.
Няма ги държавниците, като ония строители на съвременна България, които въпреки противоположните позиции в стопанската политика са имали приемственост.
Ето откъс от книгата: " Дали ще доживеем време, когато при всяка смяна на властта ще спрем да сриваме всичко и да започваме отначало, да надзиждаоме, вместо да копаем основи? Да спрем да гоним можещите и знаещите, за да вреждаме на тяхно място роднините и партийно правоверните? ....И съм убеден: няма да ни спасят никакви реформи и никакво ново време няма да дойде, ако реформите и новият морал не се правят от подготвени хора, професионално изградени - все едно на колко години са."

Хубава вечер!
цитирай
6. tota - Преди 1989 г. М. Семов нашумя с кн...
11.07.2013 20:01
mt46 написа:
Преди 1989 г. М. Семов нашумя с книгата си "За Япония - като за Япония"...


Да, Марине, така е, но той има цитирани в приложената библиография 44 заглавия. Ценя особено изследванията му за народопсихологията. Нареждам го след Тодор Панов, Иван Хаджийски, Антон Страшимиров, които са посветили изследвания за психологията на народа, неговия бит и душевност, общи и специфични черти на българите в различните географски области.
Негови мисли:
"Покойният Увалиев, когато говореше за българската незряла демокрация, обичаше да казва: "Когато в една страна може да се говори и пише всичко, то може и да се върши". И може би словото, което обхожда Отечеството ни , трябва първо да се сети, че освен другото, то има и мисия, която стои недовършена.
Къде си честно и неподкупно слово? Достойно и мъжествено. Което не шикалкави и не шмекерува. Което мре за истината. Народът те иска и чака. Защото истината е духовност."

Хубава вечер!
цитирай
7. sande - ПозПоздравления, Ати за красивото и достойно представяне на този изключителен българин!
11.07.2013 20:02
Неговите прозрения за българските нрави, народопсихология и историческа съдба ще бъдат винаги актуални. Да не го забравяме.
цитирай
8. tota - Неговите прозрения за българските ...
11.07.2013 20:15
sande написа:
Неговите прозрения за българските нрави, народопсихология и историческа съдба ще бъдат винаги актуални. Да не го забравяме.


Да не го забравяме! Не случайно Дойно Дойнов пише за него: "Днес с пълно основание можем да характеризираме Марко Семов като един от водещите публицисти в българския исторически живот от последната четвърт на ХХ-то и началото на ХХІ-то столетие; като писател, оставил ярки и необичайно популярни пътеписи в българската литература за България, но и за света от епохата на Студената война и от началото на Глобализацията; като учен, когото утрешните българи може би с основание ще наредят сред изследователите - класици на българската народопсихология."

Хубава вечер!
цитирай
9. megg - Толкова много въпроси-
11.07.2013 20:34
един от друг по - болезнени ... Да, отговорите са в нас, да, ние сами рисуваме портрета на България пред света, пред себе си, за своите деца; натъжават размислите за унижаването на " нашето човешко и национално достойнство". Ако ние самите не го пазим, как искаме чуждият свят да се грижи за честта на страната ни?! - та нали е въпрос на самоуважение... Дано един ден всички управляващи градят авторитета на България, милеят за българското и българите!
Поздравления за постинга, Ати!
Лека вечер!
цитирай
10. aip55 - Отдавна
11.07.2013 22:26
-съм песимист за положението на БГ, но с този си постинг песимита заседна с по дълбоки корени в мене. Няма бъдеще за България с този ни манталитет да се плюем навсякъде и унужаваме сами!
цитирай
11. tota - един от друг по - болезнени. . . Да, ...
11.07.2013 22:34
megg написа:
един от друг по - болезнени ... Да, отговорите са в нас, да, ние сами рисуваме портрета на България пред света, пред себе си, за своите деца; натъжават размислите за унижаването на " нашето човешко и национално достойнство". Ако ние самите не го пазим, как искаме чуждият свят да се грижи за честта на страната ни?! - та нали е въпрос на самоуважение... Дано един ден всички управляващи градят авторитета на България, милеят за българското и българите!
Поздравления за постинга, Ати!
Лека вечер!


Благодаря, мила Мег, за коментара. Всички ние рисуваме портрета на България, но примерът трябва да идва от представителите на властта. Писмата на Марко Семов са болка по България и българското. Колко силно звучат думите му: "Ще се зададе ли онази национална свяст и онзи български политик, който освен да разпродава България - има съвест и за нещо друго? И още: Какви мисли са топлили душите на всичките онези съдилища, които регистрираха тези чужди вероизповедания и секти? не знаеха ли какво ще дойде с тях и след тях? ....Защото ако днес още не е, утре ще стане късно за каквото и да било родолюбиво дело..."

Хубава вечер!
цитирай
12. tota - -съм песимист за положението на БГ, ...
11.07.2013 23:01
aip55 написа:
-съм песимист за положението на БГ, но с този си постинг песимизмът заседна с по дълбоки корени в мене. Няма бъдеще за България с този ни манталитет да се плюем навсякъде и унижаваме сами!


Така е, с този манталитет да отричаме всичко, да използваме различни квалификации, ако продължаваме, няма бъдеще за Родината ни. Имаш основание за песимизма, защото в Писмата, Марко Семов, казва на глас истината за т. н. преход, когато малцина дръзваха да говорят за това.
И както Марко Семов се пита: "Ще ни простя ли бъдните поколения късогледството и разсипията, които връхлитат държавата ни, при нашето покорство, апатия и безхаберие? И дали няма да се намерят от тях мъже, които да ни попитат: Вие къде бяхте, когато се отричаше не само Джон Атанасов, но и българската държава? Какво ще им отговорим?"

Хубава вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12146531
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70663
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031