Музиката е езикът на душата

Докосване до изпълненията на саксофон на Миньо Георгиев и спомен  за моя брат, който носеше в душата си нашата, българска музика ... и беше негов почитател. И не само...Обичаше изпълненията и на Димо Колев, на тромпетистите Стефан Филипов, Иван Хаджийски и на народните оркестри на Тракия.
Тромпетът му вече седемнадесет години мълчи.

Липсваш ми, бате!!!

СЪПРИЧАСТНОСТ...... ИМА БОЛКИ, КОИТО НЕ МИНАВАТ.....

и музиката е езикът на душата...

Слушай музиката и нека болката отлети надалеч. Нека останат само прекрасните спомени, които, дори през сълзи те карат да се усмихнеш. Прегръдки, Ати, ако можех да те утеша в такива мигове, всичко бих направила!

Послушах тази хубава музика и съпреживях болката ти. Прегръдки и от мен!

Прегръщам те мила, Тота! Ужасна е тази болка...

Благодаря Ви за съпричастността. Колкото и да се опитва човек да бъде силен, някъде дълбоко в него дълбаят спомените, а очите търсят... и искат да видят отново близките на сърцето му...

Да, има болки, които не минават!

Хубав, светъл есенен ден!

АЗ НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ ТЪГАТА ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ




Аз не вярвам,че тъгата ще изчезне.
Не вярвам в абсолютната и непрестанна радост.
Ще бъде скучно бъдещето, ако ние
по красотата, още невидяна, не тъгуваме,
по неоткритите, неназованите звезди,
по загубата на приятел и най-много
по прашните си скъсани сандалки,
забравени на стария таван.

Иван Тренев

***
Пазете тромпета. Там е душата на тромпетиста.

Едновременно ти съчувствам и те поздравявам за хубавата музика - лек за душата.

Благодаря Ви! Музиката е дълбоко в душата на човека, тя не само говори за нея, тя докосва рани, а може да бъде и лек.
И аз не вярвам, че тъгата ще изчезне.

Светла е паметта на брат ти, мила ...
Прекрасен човек, незабравим е споменът ни
за него ... Тъгата ще я носиш винаги ...
Иска ми се да ти кажа нещо, но гърлото ме стяга...
Всъщност представих си го с тромпета ... там,
където е ... на фона на музиката ...
Прегръщам те силно !

Благодаря, Танечка!
И мен ме стяга гърлото, неговата любов беше музиката и театъра. Първата, осъществи макар и като хоби. Беше на 17 години, когато родителите ни успяха да заделят средства и му купиха тромпета.Свиреше с часове ...
Втората остана - неосъществена.
Спомени чрез музиката... И напразното очакване...

от болката ти мила, tota, бих го направила...Поклон пред паметта му!

Благодаря! Болката я носим в себе си...тя не отболява с времето.