ТИШИНА

Такава тишина и сякаш чувам в нея
как лунните лъчи се блъскат по стъклата на прозорците.

В гърдите ми
се буди глас незнаен
и песен стародавна, за чужд копнеж запява.

Разказват, че нашите деди изгинали са твърде млади
във вените със буйна,
страстна кръв,
и слънце живо във кръвта
се връща във гърдите ни -
живота си неизживян
да доживеят.

Такава тишина и чувам в нея
как лунните лъчи се блъскат по стъклата на прозорците.

Дали и моята душа след векове
във нечии гърди не ще пропее
по струни нежни от покой и тишина
по арфата на мрака - за погубената младост,
за надеждите разбити? Кой знае? Кой ли знае?

 Лучиан Блага

В превод от румънски - Огнян Стамболиев

    „Поет и драматург, публицист, преводач и философ, Лучиан Блага /1895-1961/, наричан още "бащата на модерната румънска лирика", е сред значимите, макар и по-малко известни европейски поети от ХХ век. Но неговата оригинална, силна поезия е съизмерима с лиричните опуси на прочутите му съвременници: Еудженио Монтале, Умберто саба, Езра Паунд, Пол Елюар, Готфрид Бен, Хуан Рамос Хименес.
В стиховете на Лучиан Блага, определен от критиката като "бащата на модерната румънска лирика", откриваме и една осъзната връзка с Битието като единство на Земното и духовното, на Земя и Небе, на пръст и съзнание. Осмислянето на материята, очовечаването на веществото тук превръща вечната човешка драма в хармония.


     Доминира чувството за непрекъснато вътрешно духовно взаимодействие между човека и Вселената, като човекът е частица, атом от него. Трябва да подчертаеем, че героят в тази философска, метафишзична и пантеистична лирика е не само част от цялото, от природата, но и неин съперник. Осмислянето на нещата във времето открива нови връзки и неподозирани дълбини, както и чувството за преоткриване на света в човека. И тъкмо в това единство на човека и света, според поета, светът се разкрива наново - лирично и философски преосмислен, щедро обогатен, пресътворен с цялата своя хармония и богатство от образи, багри и звуци." Огнян Стамболиев
 

Магическа тишина ме посрещна при теб, Ати! Тишина, в която приспиваме мислите и в която чуваме как „лунните лъчи се блъскат по стъклата на прозорците“.
Поздрави!

и често си задавам въпроса за тишината. Покои в който прелитат мислите ни, прелистваме страниците от животът ни, дълбаем с мисли ежедневието ни. Релакса на тялото ни също се възползва активно от тишината. Що за материя е тишината? Кому е нужна тишината? Има нещо сложно във всичко това, надежда, усамотение-всемир от, която мозъчните ни функции постоянно се нуждаят, за да могат да подържат клетките в режим перпето-мобиле и осмислят функцията живот. Най добрите открития на света се раждат в тишината-родилното на мисълта ни......
Впечатляващо стихо и наистина ние често виждаме и чуваме, когато сме с нея! Поздрав....

Поздрави, Ати, за този чудесен постинг. Тишината говори.

...Такава тишина и чувам в нея
как лунните лъчи се блъскат по стъклата на прозорците...
Красиво, тъжно ... одухотворено.
Авторът ме впечатли, благодаря за тази среща ...
Светъл ден, мила приятелко !

всъщност е уединението на душата ни. Тя се нуждае от подредба на мислите, почивка за самата нея от сблъсъка с шума на суетата. Невероятно добро попадение, tota!!! Подбраната от теб музика допълва и горните редове.
Усмихнат ден, мила!

Благодаря Ви за споделеното усещане за тишината от това прекрасно стихотворение на Лучиан Блага.
Често си питам какво е тишината? Само покой, безмълвие или състояние на духа. Може дълго да вървиш ... и да не доловиш тишината. Научаваш се да я чуваш, когато обръщаш поглед към себе си и търсиш отговор на въпроси , за които сетивата, сякаш са били безучастни. В минути насаме със себе си долавяш трептението й, и виждаш без да отваряш очите си дори. И осъзнаваш, че долавяш светлината, която те води. И още ... ... че да повярваш в себе си е по-важно, отколкото да знаеш за недоловимото.
Докосването до поезията на Лучиан Блага говори за това, че светът е едно цяло и животът в него трябва да е в хармония. За това ще напише "със светлината своя аз умножавам тайните в света..." И още:

„Мой дух е тишината –
стоя спокоен, неподвижен,
като аскет от камък,
и ми се струва,
че сталактит
в огромна пещера съм станал,
където небосводът
също е от камък...”
„Сталактит”
Из "Поеми за светлината"

Хубава, изпълнена с нежност вечер Ви желая!

Много хубав постинг, мила Ати! В стихове, музика, уловени мигове от Всемира усещаш, че си едно със света; чуваш гласа на тишината - понякога звънлив, друг път - тъжен, горд, самотен ... и може би в един лъч, докоснал древно светилище или къща, рухваща под светлата тежест и лекота на спомените говори миналото и ние притихнали слушаме ...
Поздрав!

Както винаги с невероятен коментар. Благодаря ти! "Тишината ... и ние в нея, и тя в нас ... уловени мигове от Всемира усещаш, че си едно със света".
Радвам се, че си отново тук, сред нас!!

Поздрави!

УАУ!!!
Страхотен стих,направо ме полазиха тръпки!!
постинга ти е върховен,не бях чувала за този румънски талант!!
Благодаря за хубавите мигове..
поздрави мила!

Миледи,
Ето още едно негово стихотворение:

ВЕЛИКИЯТ ПРЕХОД
В зенита си е Слънцето - поело везните на живота.
Небето се раздава за водите на Земята.
Животните спокойно и без стръв минават,
привлечени от сенките си в коритата на реките.
Листата се навеждат ниско -
същинска приказка!
Тук всичко иска да остане в Сътворението изначално.
Кръвта ми единствено оплаква
отминалото детство,
тъй както старият елен зове сърната,
покосена от смъртта.
А може би и детството ми мъртво е?
В земята вкопано е дълбоко?
Напразно чакам вест от него -
тук само пещерите екнат,
потомците са тъй далече.
Кръвта без отговор остава.
Ако е тихо, все пак ще се чуе
как сърна потропва с копитца по смъртта.
Не зная по кой от пътищата да поема.
Като убиец съм, който натиква кърпа
в устата на поредната си жертва, за да млъкне.
Затъпквам с крак останалите извори все пак,
за да утихнат те завинаги,
завинаги да замълчат,
завинаги да замълчат...
Лучиан Блага

Хубава вечер, Миледи!

Тази тишина е знак за осмислянето на нещата във времето и живота...
Поздрави, Тота, и прекрасна вечер ти желая!

Или поглед навътре в нас самите, Скарлет. Приятно ми е, че се отби. Прекрасна да е и твоята вечер!