Есента през погледа на Боян Пенев

Есента е усещане, въздишка, тъга и очакване...

9.Х.1905

І.

Днес есенните листа са по – бледожълти и капят все тъй полека.

Душата ми е светла, препълнена с дълбоко есенно настроение.

На двора, под моя прозорец, едно мургаво италианче свири на шарманка стара, извехтяла песен, слушана толкова пъти и все пак мила като отдавнашен, скъп спомен.

Сякаш в нея се вслушват пожелтелите листи и бавно се ронят.

Ще ми се да ида нейде далеч оттук – да оставя тук мъката си, - нейде далеч, дето все тъй кротко грее есенното слънце и все тъй меланхолно капят бледожелти листи.

 

ІІ.

            Листите капят все тъй бледни, все тъй милвани от есенното слънце.

            Когато вървя самин из улиците, когато се разхождам из градините и се вслушвам как шумят под краката ми повехналите листи – защо ми се струва, че ще срещна някого, когото отдавна очаквам, чиято душа отдавна познавам, комуто ще разкрия своята душа с тихия шепот на капналите листи...

            Далеко оттук, и аз сам не зная  де, тя седи самотна на посипаната с листи скамейка.

            Тя знае, че аз ще дойда.

            Есенното слънце нежно милва русата и коса.

            И ме чака спокойна, с полузатварени очи, унесена в най – хубавия спомен на предишната ни радост.

            И се вслушва в бавните меланхолни звуци на тая позната, стара песен.

 Из Пенев Боян  Дневник Спомени, Български писател, С., 1973, с.23.

Благодаря за хубавия постинг!

Намерих отражение на носталгията си в думите на Боян Пенев. И музиката е любима! Много оригинален вариант на Адажио на Албинони.
ЧУдесен постинг! Поздрави!

мечтателно, влюбено, дори отнесено, но чувствено и докосващо. Прегръдки, Ати и естествено, усмивки!

Есента е усещане, въздишка, тъга и очакване... бих добавила и нежност,
красота, романтика, нови срещи и мили спомени ...
Великолепието на златолистата есен през погледа на Боян Пенев ...
Хубаво ... много хубаво отразено и представено - текст, картини,
музика ... вълшебна музика ... Благодаря, мила Ати.
И топла прегръдка за теб !

За красивото, цветно и топло усещане, предизвикано от твоята публикация...

Според мен, когато се чувстваме добре, тогава виждаме,
че всеки сезон е красив...

Носи особеното усещане за тъга - приглушена и светла, за копнеж - далечен като сън, за нега, която сякаш полита с отронените есенни листа ...
Силни откъси си подбрала, Ати, силни в крехкостта си, с дълбоката чувствителност на Боян Пенев, благодаря ти. И за музиката,, за настроението ... като мекото слънце на есента , и малко натъжаващо ...
Прегръдка!

tota, мила, напълни ми душата...Прегръдки и хубава нощ!
:)))

Мили момичета,
Благодаря Ви, че се отбихте на страничката ми и докоснахте до големия литературен критик Боян Пенев. И той, като всички е долавял настъпващите промени в сезоните, отражението им върху сетивата и записал в дневника си, видяното преди толкова много години.
И то хвърля светлина върху важни черти от духовния образ на един забележителен човек, какъв то е бил и е Боян Пенев. На когото също не са били чужди вълненията на душата, провокирани от заобикалящото ни с поглед към онова, което е вътре в нас.
"Сега е есен - и само в едва чутата песен на капещите листи аз долавям твоята далечна радост, о бледно мое цвете, скръб на моята любов..." /Б. Пенев/

Хубави, есенни дни!

Много красота има в думите на Боян Пенев. Такива хора днес няма. Романтични. Сантиментални. Свръхчувствителни. Индивидуалисти. Самотни души. Страдащи.

А до себе си каква жена е имал само, а?

:) За коя жена говорим? ;) Та Боян Пенев е бил магнит за жените...

Усмивки! И слънчево настроение!

Майсторките на лириката на младини често кръстосват шпаги заради нашумял красавец
Габе и Багряна делят мъжко сърце
Боян Пенев привличал жените като магнит, Яворов и Йовков ревнували от него

Дора Габе и Елисавета Багряна, които на стари години се помиряват и обичат, на младини влизат в люта битка за сърцето на Боян Пенев. Загадъчният образ на прочутия литературен критик привлича като магнит женските сърца. Авантюрите му наистина са безбройни.
През 1908 г. Пенев преживява първата душевна катастрофа с колежката си от историко-филологическия факултет Невяна Касърова. По същото време обаче той неочаквано среща жената на несбъднатите си мечти Дора Габе. 20-годишната студентка, прекъснала следването си в Женева, проявява силни наклонности към лириката. Неин пръв учител в поезията и в любовта е самият Яворов. И макар че връзката им е приключила, Пейо продължава да я ревнува от всички мъже. Един ден харамията и красавицата обядват в ресторант на "Алабин", когато висок, строен младеж с брада се приближава към Дора и й подава ръка: "Аз съм Боян Пенев. Много исках да се запозная с вас. Молих Яворов, но той не пожела да ме представи." В действителност Пенев предварително е добре осведомен за Габе, и то от изповедите на самия Яворов, който не спестява любовните си авантюри. Дора е културна жена с чувствителна душа. След като Боян я
атакува фронтално отношенията им се развиват със светкавична скорост и той й изпраща първото любовно писмо. "Аз те обичам! Вложи в това понятие всичко хубаво, всичко желано, което би могла да си помислиш или да мечтаеш... Нашата среща не е една случайност... Аз съм дълбоко убеден, че това си ти! Само аз бих могъл да те направя щастлива - само ти би могла да ме направиш щастлив. Не отминавай, Дора!"
Поетесата разбира цялата невъзможност Яворов да се върне при нея. Интригите заради баща й Петър Габе, руски заселник в Добруджа, продължават да тровят въздуха. И изведнъж тя решава да се сгоди с Боян Пенев. "Миличкото ми, ако си в тая минута при мен, сигурно бих те удушил от обич... Където и да се озърна, аз виждам само теб, мое слънце", пише бъдещият младоженец малко преди сватбата. А в края на същата съдбовна година с негово съдействие е издадена първата стихосбирка на Дора Габе "Теменуги". Редакция обаче е направена от Яворов, а заглавието е заради цветята, които й е подарявал.
В началото на 1909 г. Боян Пенев, който вече е напуснал противния му даскалък и успешно е участвал в конкурса за доцент в Софийския университет, заминава за Кардам, за да сключи брак. Посреща го бащата на любимата му с шейна и казашки кожуси. Булката е известна като най-интересната и красива мома в цяла Добруджа, недостъпна за местните ергени
Тайно копнее за нея и селският даскал Йордан Йовков. А после я обезсмъртява като Нона, героинята на романа си "Чифликът край границата".
Още в началото съпружеското щастие е помрачено. По това време Боян Пенев е 27-годишен млад лектор. Той моли Дора да направи аборт. Повече никога тя не успява да стане майка, дори и след лечение във Виена. Отслабнал и блед, Боян Пенев изпитва невероятни угризения. В по-късни години той все по-често изпада в състояния на дълбока меланхолия, наследена от майка му. Мрачното му настроение е заради отношенията му с Дора и семейството й, помрачени по негова вина. Тъмни облаци надвисват над брачния им живот.
"Още веднъж ме чуй... Никакви грехове няма да плащаш... Какво ти липсва, когато мисля за теб по цял ден и не ми минава през ум да те оставям! Не ставай дете! Ако искаш да не мисля нищо лошо за теб, не ставай злопаметен и не задържай лоши мисли и чувства в себе си - те са отрова. И да има лошо, прескочи го и спри на хубавото, инак на тоя свят няма да има за теб жива душа за обичане", пише Дора Габе.
През учебната 1914/1915 г. Пенев продължава да чете лекции в университета. Същевременно обаче става и обект на усилено ухажване от страна на студентките си. Въпреки че едната му ръка е недоразвита по рождение.
Лесно влюбчива натура както той сам признава в дневника си, нуждаещ се непрекъснато от нежността и обожанието на жените, той им импонира с голямата си култура, привлекателната си външност, мъжественост и загадъчно поведение. Дора Габе веднага забелязва мераците на девойките от Алма матер. Тя пише в късните си спомени: "Аз бях причина Боян да потърси другаде щастието си. Той имаше право на свой живот, на своя радост - не го спрях. Знаех за някои от приятелките му, но си мълчах. И аз го оставих както иска, така да живее - с една любов, втора, трета. После пак се върне при мен, прегърнем се и туй-то."
Едва ли друга жена на мястото на Дора Габе би понасяла любовния гнет в продължение на години, без да се разведе. Оценила изключителните дарби на своя мъж с благородно сърце, тя остава въпреки всичко негов най-верен приятел до края на живота му. През 1917 г. все пак семейството се разделя. В дома им се вмъква друга жена - една от дъщерите на професор Милетич - Олга. Дора
изпада в дълбока депресия и баща й си я прибира за половин година в Добруджа, а Боян, раздвоен между двете жени, е особено нещастен. "Нямам охота абсолютно за нищо - нищо от никого не искам. Само едно: да ме остави светът на мира... Сам да се мъча и сам да умра. Тъй е разкъсана душата ми", излива се той в дневника си. Извънредно дискретен за новата си връзка и затворен в микрокосмоса си, той поддържа редовна кореспонденция само с Дора Габе, която продължава да го обича и страда самотна вече във Виена.
През 1918 г. умира майката на Боян и той телеграфира до съпругата си: "Мама се помина, навярно и аз ще свърша също като нея с моята меланхолия, с моята самотност. Върни се моля ти се веднага!" Идилията продължава две години, но самоубийствените мисли все повече гнетят литературния критик. А при една негова почивка в Чамкория връзката му с Олга Милетич се задълбочава
"Няма ли да се спасим ние с тебе един от друг!", пише му Дора и се оттегля отново. Истинската причина за окончателната им раздяла през 1923 г. остава скрита в продължение на 60 години - чак до смъртта на Габе през 1983 г. В нейния личен архив е открита снимка на сияещата от радост Олга Милетич-Балабанова (по мъж), държаща в обятията своя малък син Владимир. На гърба Дора саморъчно е написала: "Синът на Боян." Но до смъртта на Боян Пенев през 1927 г. двамата надрастват наранената си гордост и продължават да си разменят писма.
В края на 1924 г. Боян Пенев, едва разделил се с голямата си любов в Полша Маруся Каспарович, омагьосва една от най-даровитите и красиви жени на България - Елисавета Багряна. "Не мога да разбера как стана всичко. Три години бяха минали, мисля, откак се бяха разделили с Дора Габе", отбелязва в спомените си вечната и святата.
Когато пламва любовта им, в списание "Златорог" се появява негова статия и нейно стихотворение. Поради инфекция на кръвта обаче през февруари 1925 г. Багряна се разболява тежко и дори губи съзнание в борбата между живота и смъртта. "Какво не бих дал да мога да те видя. Ще бъда най-щастливият човек, когато един ден отново дойдеш при мен", пише й Боян.
След излекуването й с помощта на Боян Пенев и заобикаляйки военния закон, който забранява на офицерските жени да работят, Багряна е
назначена за библиотекарка в Министерството на търговията. Така успява да получи глътка свобода и отчасти да избегне строгия контрол на ревнивия си съпруг, майор Иван Шапкарев. А все по-нарастващата близост с Боян Пенев я довежда до твърдото решение да напусне дома си, мъжа си и малкия си син и да се настани в частна квартира, известна само на Боян Пенев. След пътешествие с Боян до Париж и куп сплетни през март 1926 г. Багряна най-после успява да се разведе. Влюбените са щастливи и се готвят за женитба. Неотстранената още пречка обаче е насроченото бракоразводно дело на Пенев с Габе за 15 юли 1927 г. Критикът обаче умира малко преди това на 25 юни. Законната съпруга Дора Габе е в чужбина и не го изпраща до вечния му дом. По-късно ще вметне в спомените си: "Боян беше изключителен човек. Такъв не съм срещала. Багряна е търсила човек като него. Коя жена не би го търсила? По време на връзката им тя написа едни от най-силните си творби. Той се прекланяше пред женската красота. За него Примавера на Ботичели бе като икона - стоеше на писалищната му маса. Дълго я гледаше, сякаш в нея откриваше тайната на света."
Людмила Първанова
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=221366