Корени
Ти спомняш ли си дядо, баба?
И знаеш ли рода си?
Дали наистина познаваш
и майка си, баща си?

Дали от нещо се срамуват?
С какво в живота се гордеят?
От колко болки се страхуват?
И тайно за какво копнеят?

Дали познавал си жената,
стояща зад статута “мама”?
Дали открил си и душата
под ролята “баща-стомана”?

Какво си наследил от татко?
Какво научил си от мама?
Май спомените ти са кратки
и корените ти ги няма.

Какво не искаш да повтаряш
от грешките им и съдбите,
та несъзнателно затваряш
на миналото си вратите?

И мислиш: много си постигнал,
на миналото гръб обърнал.
Но как ще знаеш докъде си стигнал,
ако не знаеш откъде си тръгнал?

автор Мадлен Алгафари
художник Димитър Гюдженов

ПРЕКРАСЕН ПОСТИНГ !

Връщам се към тях с носталгия, умиление, гордост ... с много въпроси. Помня ги, когато спирам по пътя си и когато продължавам; когато ме болят и когато ми помагат ... в мен са.
Много ми хареса постингът, Ати, поздрав и пожелания за добър и слънчев юли!
Лека! :)

Успя да събудиш у мен мили спомени и усещане за нещо толкова родно, неповторимо. Опитвам се да го съхраня. И тази музика, като че рисува скъпи образи, обичаи, бит...просто ме развълнува.

Великолепно и на място!

знам къде са ми корените. Нищо, че около мен е пълно с безотечественици - децата на Пазарното общество. Тук съм по задължение - гледаме бебе, но мястото ми е другаде. За него ще пиша постинги и ще помествам снимки в блога си.

Мога само да ти благодаря, Ати!
Поздрав!:)<3

път без начало няма и край и посока. Поздрави, Ати!

Благодаря Ви, за споделените мисли за корените ни. Какво е човек без корени? Като дървото, което изсъхва, ако ги няма корените. Не знае от къде е тръгнал, нито кого продължава, нито къде отива.
Публикувах това стихотворение, защото ме занимават мисли за корените ми, прекъснати от войните, продължени с неимоверни усилия и сега при новите обстоятелства, поставени на изпитание. И то основно свързано с паметта.
Нека не затваряме вратите на миналото, нека паметта да е жива, нека я има и почитта към предците ни, извървели с достойнство житейския си път.

Духът ни тече в кръвта ни ))) и надяваме се пак ще се прояви

ПОТОМЪК



Заченат сред полета и балкани,
израснал на горещи стремена –
аз ида с тъмен гръм на барабани
от мрака на далечни времена.

Аз ида от дворци, от манастири,
от сборища, от ниви, от хора.
Със белези от брадви и синджири
приличам на престара канара.

Душата ми е слънчева и твърда,
и жилава в несгоди и в тъга.
Аз мога тежка сабя да развъртам
и да прекършвам момина снага.

Аз мога да заплача след градушка
и гълъб да нахраня в мойта длан.
Аз мога с къшей хляб и вярна пушка
да тръгна към хайдушкия Балкан.

Аз мога пред бесилка да запея,
загледан във високите звезди.
Аз мога и в смъртта да живея,
аз – кръв и плът от моите деди.

Забравян и отричан, и прославян,
аз ида като вик на любовта.
И българин завинаги оставам!
Завинаги! ... До края на света!


Матей Шопкин

Благодаря Ви! Да живеем с надеждата, че кръвта ще проговори и духът ще се пробуди.

Нишката, която ни свързва с рода и с традициите ......Жалко е, че я оставяме да става все по-тънка.
Поздрави!