Мигове, дар от Бога

        Жената отвори очи. Не знаеше какво се беше случило. Само сън ли беше всичко преживяно или действителност?. Напрегна се. Искаше и се още един път да премисли всичко. Прехвърляше мислите си от преживяното...Те се лутаха, докато картината се проясни. Спомни си.
        Днес не се чувстваше добре, обаждаха се болките в ставите, гърлото, пак това гърло... Дали грипът не я завладяваше? Реши да вземе лекарство и се отправи към спалнята. Повъртя се и не след дълго клепачите се затвориха. И изведнъж видя в леглото обратно на нея легнал мъж. Докато се чудеше кой е, той вече беше до нея и с невероятна нежност и предложи ръката – да положи главата си... Боже, с такава нежност я обгръщаше само той, а усмивката му от блага по блага. Сякаш и казваше: „Поспи аз ще бдя над тебе!”

      После ...после се появи баща й. Беше отруден – такъв, какъвто винаги е бил, пак за работа говореше, за земята...
      След него майка й, премина само, като сянка. Сякаш още носеше мъката в сърцето си и угрижеността за нея. Беше доловила, че тя ще продължи пътя си сама, само дето я болеше от липсата на топлина около нея.

    А, тя, жената се беше пренесла назад във времето с обичаните и обичалите я, някога. Каза си: „Какъв сън само?”
И после сама си отговори: „Не, не беше сън...Бяха мигове, дар от Бога."
Ати Милуш - tota

 

Всеки от нас има мигове, в които се е чувствал щастлив, обичан, специален, "летящ", обичащ. Летим в машината на Времето, управляваме я по интуиция и отсяваме... Чудесно е това, което си написала, а песните са част от нашия живот. Благодаря ти! Поздрави и хубава вечер!

да сме с тези, които никога няма да забравим, които бдят над нас с обич,
където и да се намират... всеки ден, всяка нощ.
Вълнуващо преживяване... толкова истински сън, в който чувства и мисли
се срещат, разделят, радват, болят...
Поздрави за хубавия разказ, мила приятелко !
С обич те прегръщам !
Таня

Приятно ми е, че надникна и долови споделеното от мен. Наистина летим в машината на Времето и не знаем, къде ще ни отнесе...Загадка ще остане за нас, онова, което сме записали, вървейки по пътя на живота. От него се раждат тези странни картини...мигове...
Лека и спокойна нощ, Диди!

Благодаря ти, Танечка! Споделеното написах преди време, завладяна от преживяното, което не ме напускаше дълго. И приех, че това са мигове, дар от Бога... за да имаме сили да продължим напред... по пътя...
Прегръдка и от мен!

имаме право на такова бягство, в прекрасния свят на сбъдването, на спомените.... Красив постинг, Ати, въпреки тъгата. Усмивки!

майсторлъка в писането. Да можеш да вместиш на едно няколко образа, а ти успешно си се справила. Поздравления....

Прекрасни са тези мигове.Прекрасно е, че любимите хора са с нас, не ни изоставят, не ни забравят, като и ние не ги забравяме, не ги изоставяме, усещаме тяхното присъствие в ежедневито и живота си. Така пътят става по-лек и осмислен.

Поздрави за споделеното.

Мая, не зная дали е бягство в спомените, не зная дали е плод на дълго стаена мисъл в мен, но преживяното беше толкова истинско, че дълго не можех да разбера къде се намирам, когато се събудих. Тайнство е невидимият свят. Мама, често казваше, че хората, които ни обичат бдят над нас. Не зная дали така, но благодаря на вярата и силата в мен, въпреки болката, да вървя напред. Може би те ни я вдъхват по невидими пътища.

Хубава вечер!

Не мисля, че имам майсторски умения. Вместих образите, които видях в действителност. Написах спонтанно това, което преживях в съня си.

Хубава вечер!

Много са редки тези мигове, затова ги нарекох дар от Бога. Кой може да види невидимия свят? Той е в нас самите, които носим в себе си, тези, с които съдбата ни е свързала по някакъв начин. Тези, с които сме вървели заедно, част от пътя...Може би в такава връзка, Мара Белчева е написала стихотворениего
"Пак сама"
О, дай ми Боже сила
света сама да нося
и милост да не прося
аз, никому немила.
На всички дал си мъки ,
Но сила на малцина.
О, дай да не загина
от обич и разлъка!
Вероятно ние човеците по един и същи начин преживяваме, случващото се с нас и около нас. Това потвърждават последните два стиха.

Хубава вечер!

Хубаво и тъжно - хубаво е, че се пренасяме дори и за малко в щастливите си мигове от своя кратък живот, лошото е, че всичко е било само един сън...:)

Всичко е било само един сън...останал в мислите ни ...