Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2014 10:38 - Беше простила, но не забрави...
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6489 Коментари: 16 Гласове:
34

Последна промяна: 12.07.2016 17:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Беше простила, но не забрави...

Бяха минали само няколко месеца, откакто магията, наречена любов ги събра. На празника на българската просвета и култура бе решено всички заедно да го отбележат при стария дядо, на село. Тя за първи път се озова на това, чуждо за нея, място с тези чужди хора. Мислите й я теглеха към нейните, с които я свързваше кръвта. Преживяното.

В ранния следобед се събраха всички около масата. Дойдоха и други негови родственици. Всички бяха вперили очи в нея. Следяха думите й, движението на ръцете. Преценяха я. След следобедното кафе, нещата се проточиха към вечерята. Сервира и салатата, ракията, джанковица, производство на дядото. Вдигаха се наздравици. После, после дойде ред и на вечерята. Седнали, съсредоточени в яденето, сякаш всички около масата се връщаха назад във времето, към онези години, вече спомени за тях, които къщата пазеше.

Вечерята беше в разгара си, когато звънна телефона . Прозвуча покана към младото семейство. У вуйчови му се е събрала компанията на братовчедите и настояваха и те да отидат. Всички в един глас се надпреварваха да казват, вървете да се видите и с тях.

Набързо се приготвиха и след няколко преки улици се озоваха сред компанията. Посрещнаха ги с усмивка и целувки. По късно тя установи, че в този род така се посрещат и изпращат. Нещо, установило се като традиция. Всичко вървеше много добре до момента, в който й наляха водка столичная. Тя отказа, защото не смесваше алкохола. Там при стария дядо беше пила чашка джанковица. Без да  съобрази само изрече, че ако е знаела, че тук ще има водка, нямаше да пие там джанковица. За миг настъпи тишина. След това всичко продължи, сякаш никой не бе чул думите й. Вечерта продължи до късно.

После те двамата се отправиха към къщата на стария дядо. По пътя той през целото време и повтаряше, как тя  е унизила фамилията му с това, което е казала. Тя се опита да се извини, да се оправдае с думите, че и двете фамилии са негови. Едната е на баща му, другата на майка му. Той продължаваше да държи на своето.Тя замълча и повече нищо не проговори.

Вече бяха пред къщата. Там отдавна беше притихнало, сякаш забулено в мрака. Легнаха си. Цяла нощ мъжът, който беше взел решение да продължи живота си с нея и обърна гръб. Между тях се настани тишината. Дали той заспа не можа да разбере, но тя не мигна през цялата нощ. Очите и бяха мокри. Какви ли не мисли минаха през главата й? Как ще стане сутринта ще вземе автобуса и ще се върне в големия град и после, после при своите или на нейното място. Но и друга мисъл я глождеше, какво ще кажат? Нали вече всички знаеха, че върви подготовката за сватбата им. Връщаще лентата назад безброй пъти. Вечерта и минаваше непрекъснато на картина. Отново и отново прехвърляше мислите си, питаше с какво бе сгрешила? На какво се дължи това негово поведение? Дали не беше пил повече? Какво лошо имаше в думите й? Главата и бушуваше от търсенето на отговор. Не можа да го намери...

В душата и се настани разорачованието. На сутринта, колкото и да искаха да прикрият случилото се, майка му първа забеляза сдържаността им, уморените очи. Хвана я за ръка и я поведе на двора, привидно да и покаже нещо. Размениха думи и тя й  разказа случилото се.Тогава дойде отговорът. Между баща му и вуйчо му тлеела омраза, заради която той се е засегнал от думите й. Откъде да знае за всичко това.

После, после, стана неволен свидетел на разговор между дядо и внук. Явно хладината между тях бе забелязал и той. Старецът държеше здраво бастуна и почукваше с него по пода. Смален в ръста си, беше вдигнал глава и отдолу гледаше внука си. Говореше му назидателно. - Ти, ти, ако приличаш на вуйчо си – не е добре, ако приличаш на нас –виж това е друго нещо. И си опичай акъла, тази хубава жена дето ти се е паднала, да я задържиш. Да е твоя.

Тя се замисли над чутото. Какво ли имаше още да научи?

Това беше първата пробойна на семейната им галера, която тя никога не забрави. Беше простила, но не забрави.

Ати Милуш -tota

image





Гласувай:
34



1. ivoki - НЕ ГО РАЗБИРАМ.
29.07.2014 11:47
НА КОГО СА ПОТРЕБНИ СЕМЕЙНИТЕ ВРАЖДИ? ЗАЩО ТРЯБВА ДА ГИ ПРЕНАСЯМЕ И ВЪРХУ НОВИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА СЕМЕЙСТВАТА?
цитирай
2. tota - НА КОГО СА ПОТРЕБНИ СЕМЕЙНИТЕ ВР...
29.07.2014 12:26
ivoki написа:
НА КОГО СА ПОТРЕБНИ СЕМЕЙНИТЕ ВРАЖДИ? ЗАЩО ТРЯБВА ДА ГИ ПРЕНАСЯМЕ И ВЪРХУ НОВИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА СЕМЕЙСТВАТА?


И аз не го разбирам, но ето случва се. Изисква се мъдрост и толерантност за да се преодолеят насложилите се пластове в отношенията.
цитирай
3. stela50 - В живота няма дребни неща... всъщност в тях се крие голямото,
29.07.2014 12:41
важното, и те често се оказват понякога огромни...
трудно се забравят, още по-трудно се прощават, особено
когато са свързани с много скъп на сърцето човек...
Разказът ме развълнува с топлотата, откровението, болката,
и силната любов, която не приема определен начин
на общуване, чуждо на нейната нагласа, на нейната среда,
изглеждащо дори абсурдно поведение, но прави неимоверни
усилия да прости, може би и да се опита да помогне, да обясни.
Сложно е... много е сложно, когато два различни свята се сблъскат
още в началото на нещо красиво и силно с неоправдани вражди,
непонятни отношения, прерастващи в омраза, завист, озлобление...
Силно се надявам героинята да е успяла в тази да я наречем
битка с родовите тежести и да е убедила любимия да извървят
пътя си различно и от двете фамилии... в обич и разбирателство...
Размисли ме, мила Ати... и коментарът ми стана твърде дълъг...
Поздрави за чудесния разказ !

цитирай
4. tota - важното, и те често се оказват по...
29.07.2014 13:04
stela50 написа:
важното, и те често се оказват понякога огромни...
трудно се забравят, още по-трудно се прощават, особено
когато са свързани с много скъп на сърцето човек...
Разказът ме развълнува с топлотата, откровението, болката,
и силната любов, която не приема определен начин
на общуване, чуждо на нейната нагласа, на нейната среда,
изглеждащо дори абсурдно поведение, но прави неимоверни
усилия да прости, може би и да се опита да помогне, да обясни.
Сложно е... много е сложно, когато два различни свята се сблъскат
още в началото на нещо красиво и силно с неоправдани вражди,
непонятни отношения, прерастващи в омраза, завист, озлобление...
Силно се надявам героинята да е успяла в тази да я наречем
битка с родовите тежести и да е убедила любимия да извървят
пътя си различно и от двете фамилии... в обич и разбирателство...
Размисли ме, мила Ати... и коментарът ми стана твърде дълъг...
Поздрави за чудесния разказ !



Да, Танечка, това дребно на вид камъче е могло да обърне колата и да промени посоката в пътя на живота им. Или да спре съвместния им път. И аз като теб се надявам, героинята да е успяла да промени мисленото за неща, които нямат пряко отношения към тях двамата. И да е постигнала хармония при гребането на семейната галера.

Хубав юлски ден!
цитирай
5. neprosvet - - Беше простила, но не забрави..
29.07.2014 14:10
Може да прости, но ако не го забрави човек, той се чувства или много обиден, или е много чувствителен, но и при двете ситуации дълбоко разочарован. Ако подобните ситуации се редуват една след друга, в един момент човек чувства, че живее с някого сам.:( Нали дребните камъчета обръщат колата?!
Много истински разказ си написала, Ати! Благодаря ти! Хареса ми!

цитирай
6. tota - Може да прости, но ако не го забрави ...
29.07.2014 15:12
neprosvet написа:
Може да прости, но ако не го забрави човек, той се чувства или много обиден, или е много чувствителен, но и при двете ситуации дълбоко разочарован. Ако подобните ситуации се редуват една след друга, в един момент човек чувства, че живее с някого сам.:( Нали дребните камъчета обръщат колата?!
Много истински разказ си написала, Ати! Благодаря ти! Хареса ми!



Първо, добре дошла, Ваня! Много отдавна не си се спирала на тази страничка.
Не е въпросът само в ситуациите и в повторението им. По скоро трябва да се четат подбудите, защото по важен е човекът с неговите личностни качества. Това трябва да е водещото при вземането на каквито и да е решения. В случая мисля, че реакцията е по - скоро импулсивна. Колкото до дребните камъчета, ако се привиждат, като скала, виж това е друго нещо. Тогава няма спасение. Не случайно имаме поговорка: "Не прави от мухата слон!"
Мисля, че героинята, нейното възпитание и виждане за живота, са и дали възможност да бъде над дребните неща. При това в случая, става въпрос за нещо, което не касае техните отношения, и не би трябвало да се пренася. Ако е имало обръщане на внимание, къде отиват и кого ще срещнат, неволно изречените думи е нямало да бъдат казани. Вероятно от разстояние на времето и натрупания опит, на това би погледнала от друг ъгъл. Колкото до това "не забрави", то вероятно се дължи на силата и отражението на първите впечатления от срещите с хората.
Благодаря ти, за коментара!
цитирай
7. megg - Понякога ...
29.07.2014 16:34
Понякога неволно изтърваното малко камъче може да се окаже препъни - камък по пътя на любовта. И дълго да се помни. Хубаво е, когато се намери някой мъдър човек да подаде ръка, за да продължи човек пътя си. Този дядо, " Смален в ръста си... ", е толкова голям ( Не, не в опита, в човещината! )
Поздрав, мила Ати, за вълнуващия истински разказ!
цитирай
8. tota - Понякога неволно изтърваното м...
29.07.2014 17:02
megg написа:
Понякога неволно изтърваното малко камъче може да се окаже препъни - камък по пътя на любовта. И дълго да се помни. Хубаво е, когато се намери някой мъдър човек да подаде ръка, за да продължи човек пътя си. Този дядо, " Смален в ръста си... ", е толкова голям ( Не, не в опита, в човещината! )
Поздрав, мила Ати, за вълнуващия истински разказ!


Благодаря, мила Мег! Прибързаните реакции, особено, когато егото е в основата могат за станат препъни камък за най - важните неща в живота на човека. Затова трябва да се брои до седем, да се изостави импулсивността, за да не се изпада в такива ситуации, като разказаната. Но затова се изисква много такт и владеене на етикета и в детайлите. Старите хора, те в повечето случаи са големи и с примера си и с човещината.
Хубава вечер!
цитирай
9. makont - Здравей Ати, върна ме в младостта, когато и аз се засягах така за щяло
29.07.2014 18:34
и за нещяло. Научих се, че всичко може да е толкова просто, ако не обърнеш внимание, ако подминеш с усмивка. В такъв случай няма нужда да забравяш, защото си игнорирал. НЕспоменът не оставя следа, камо ли да изисква прошка. Но за това трябват двама, които да мислят по този начин, двама, които да израстват заедно, защото се иска мъдрост, опит и чувство за хумор. Твоят разказ е за началото на отношенията. Всички сме минали по този път. Това е моето лекарство. Усмивки и хубава вечер!
цитирай
10. tota - и за нещяло. Научих се, че всичко ...
29.07.2014 21:22
makont написа:
и за нещяло. Научих се, че всичко може да е толкова просто, ако не обърнеш внимание, ако подминеш с усмивка. В такъв случай няма нужда да забравяш, защото си игнорирал. НЕспоменът не оставя следа, камо ли да изисква прошка. Но за това трябват двама, които да мислят по този начин, двама, които да израстват заедно, защото се иска мъдрост, опит и чувство за хумор. Твоят разказ е за началото на отношенията. Всички сме минали по този път. Това е моето лекарство. Усмивки и хубава вечер!


Маечка, чудесно е твоето лекарство. "НЕспоменът не оставя следа, камо ли да изисква прошка. Но за това трябват двама, които да мислят по този начин, двама, които да израстват заедно, защото се иска мъдрост, опит и чувство за хумор."
Основното, което се изисква е двамата да се обичат. Имали го това всичко минава.
В разказа, наистина става въпрос за началото на пътя, когато се изглаждат характери. Когато има обич и напасването става по - бързо, а вървежът на двамата по житейския път по леко.
Усмивки и хубава вечер и на теб!
цитирай
11. distrelets - Интересно....замислих се...
29.07.2014 22:33
Припомних си мои преживявания. Сега си мисля, че подобни постъпки са знаци, които ние се правим , че не забелязваме. Просто не ни се иска да е това, което е. :-( Мирна и спокойна нощ. Чудесен разказ! Иска ми да има и продължение :-). Или да е Глава Първа :-* ;-)
цитирай
12. flymore - Мъдростта на стареца...
29.07.2014 23:07
Проза, поднасяща на читателя по фин начин, дар! Кой както го разбира...
Поздрав за написаното и дружеска подкрепа, Ати! Лека и красива нощ, мила!<3
цитирай
13. tota - Припомних си мои преживявания. ...
29.07.2014 23:43
distrelets написа:
Припомних си мои преживявания. Сега си мисля, че подобни постъпки са знаци, които ние се правим , че не забелязваме. Просто не ни се иска да е това, което е. :-( Мирна и спокойна нощ. Чудесен разказ! Иска ми да има и продължение :-). Или да е Глава Първа :-* ;-)


Благодаря, Диана! Точно " Просто не ни се иска да е това, което е." Но трябва да приемем истината, че няма идеални хора и всеки може да сгреши. В случая мисля и двамата са допуснали грешка. Тя с импулсивността си и искреността си. Той - робувайки на егото си. Колкото до продължение. Възможно е, стига да има повече време.
Мирна и спокойна нощ и от мен!
цитирай
14. tota - Проза, поднасяща на читателя по фин ...
29.07.2014 23:47
flymore написа:
Проза, поднасяща на читателя по фин начин, дар! Кой както го разбира...
Поздрав за написаното и дружеска подкрепа, Ати! Лека и красива нощ, мила!<3


Благодаря, flymore! Да, кой както го разбира... В живота има всичко. Без обич и прошка няма път за никъде!
Лека нощ!
цитирай
15. planinitenabulgaria - Хубав разказ - смислен, поучителен.
30.07.2014 00:23
Така започна да сбира разкази за "Родопските си сказания" и К. Канев. Но тогава още нямаше тази възможност, да се появи разказът на много места, да се озвучи.
Брависимо!
цитирай
16. tota - Така започна да сбира разкази за ...
30.07.2014 07:29
planinitenabulgaria написа:
Така започна да сбира разкази за "Родопските си сказания" и К. Канев. Но тогава още нямаше тази възможност, да се появи разказът на много места, да се озвучи.
Брависимо!


Благодаря, Коста! Опитвам се да пиша. Дано да успявам. Думите ти ме окуражават. Хубав ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12146941
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70664
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031