Връх Харамията в Рила: Тишината на планината

      Идва време от годината, в което почивката на морето би ви изнервила повече, отколкото да ви помогне да си починете. В този момент планината е чудесен вариант. Например, как ви звучат три дни по пътеки с боровинки, храсти, езера и небе?

       Едно от най-зареждащите места в България е Рила с нейните седем езера. Не само заради легендата, че езерата са седем, точно колкото са основните чакри в човешкото тяло. Смята се, че по тях може да се съди за емоционалното и духовно състояние на нацията ни. Разгледайте ги внимателно и вижте как първите три езера страдат от едно много упорито водорасло, което всяка година заема все по-голяма част от тяхната повърхност и ги прави мътни. Колкото по-чисто е едно езеро (както последните две - Окото и Сълзата), се смята, че толкова повече хора са чисти и духовни.

         Няма да ви убеждавам да отидете и да разгледате езерата, защото това място вече е прекалено комерсиална дестинация. Помня ги преди години, когато на ден виждахме една шепа хора, а сега всички пътеки са толкова натоварени, че все едно се разхождам по "Витошка". Или по-точно се опитвам да оцелея в некоординираното движение.

Отидете на езерата, но вървете само по пътеките. За няколкото години от пускането на лифта този природен парк е силно застрашен от стъпкани растителни видове, замърсяване поради липса на тоалетни и кошчета и запрашаване на самите езера.

         Отидете на Рила през седмицата, но ако нямате тази възможност, тогава се откъснете от шумната тълпа и поемете по други пътеки. В планината се пази тишина, за да можеш да я усетиш, да почувстваш как ти блъска сърцето, как кръвта ти кипи, как цялото ти тяло се движи и чуваш собственото си дихание. Точно там в тези моменти можеш да усетиш красотата на това място и да позволиш на тази енергия да премине през теб и да си свърши работата. Неслучайно Петър Дънов е използвал това място и точно той е вдъхновил създаването на другото име на връх Харамията - Тронът на Дънов.

          Точно там ви изпращам. Тръгнете към старата хижа на Рила. Вижте отвисоко първото езеро и продължете към Рибното езеро. Обърнете внимание на неговата бистрота и цветове. Но не хранете рибките, това не е аквариум, а самостоятелна биологична единица, която трябва да пазим. Ако решите да си починете на него, зад вас ще е старата хижа, а най-високият връх ще бъде пред вас - Харамията или Хайдута с височина 2465 м.

         За да се отправите към Харамията, трябва да тръгнете наляво (ако гледате езерото) или надясно (ако гледате хижата).

Основната пътека предлага качване сред камъни и е за препоръчване, защото е по-лек маршрут, а и защото ще можете да гледате в две долини - отляво са Урдините езера, а дясно са Рилските езера. Минавайки по хребета, ще се озовете и в малка иглолистна гора с ниска растителност. След нея пред вас трябва да се появи плато. То е много подходящо за палатков лагер, защото мястото е на завет и някак скрито - от погледи, хора...

           След това пред вас ясно ще се покаже пътеката за самото качване на този връх. Не се плашете, щом аз се качих - значи всеки може. Чувството при стигането горе е уникално, защото разбирате точно тогава какво сте направили и къде се намирате. Гледката спира дъха, защото виждате повече от езерата под много различен ъгъл. Отделете нужното време на тази красота.

Горещо ви препоръчвам да тръгнете след това към езерото Близнака. А по пътя ще намерите боровинки и малки аранжировки на бели камъчета.

Нели Апостолова

http://www.peika.bg/statia/Vrah_Haramiyata_v_Rila_Tishinata_na_planinata_l.a_i.80402.html

     Повод да публикувам този материал е снимката. Не помня дали е от картичка или снимка, която е направена от нас горе. Преди няколко години три пъти имах възможността да бъда на седемте Рилски езера.  Преживяванията от докосването до планината не се забравят. Връщат те мислено  и все те влече, отново и отново да си там. Дали ще имам  възможвост да се организирам не зная.
      Пазя един спомен от последното качване горе. Бяхме с приятелско семейство и двете им деца. Тогава всички слезнаха, а  аз останах да се прибера с групата пловдивчани...Прекарах две нощи сама на палатка. До тях нямаше място и се наложи да вдигна палатката отпред , извън лагера. В близост до мен една лекарка от Бургас и двойка момче и момиче. Сърчицето ми тупти от страх...от стъпки наоколо... туп, туп само това чувам...и като задуха един вятър ще ме отнесе в долното езеро... Две страховити нощи, как устоях, не зная.
              Щом утихне вятърът и светне слънчицето - всичко отново те поглъща с неподправеното ... Птичките и не само те, се радваме на Природата и красотата й...Горе на Рила - на високото,  те по - рядко прелитат....но са красиви...стрелкат се устремно, сякаш са уплашени.  Шумът на водата и хлопките на конете доловени в залеза на Слънцето са музика за душата... Някъде изведнъж в далечината отекват  и звуците на свирка...Божествено...
         Имаш усещането,  че си се пренесъл в друг свят,  когато настъпи мракът и се  настани тишината... Тишината на планината.

 Ати Милуш - tota

 

Два пъти съм ходила на Рила, но без приспиване, поради точно страха, как ще е :)
Някой път може да ми се наложи да се прежаля ;))

Ани, живот и здраве да е може да се организираме през следващия месец август и да сме там горе, сред сините очи на Рила планина. Да се прежалиш да спиш на палатка.

на екскурзия. Беше преди 4 години. Мислех, че сънувам...невероятно е!

Върна ме към вълнуващо посещение в района на Седемте рилски езера преди доста години с жена ми и приятелско семейство. Спахме две вечери в Горския дом, приятелят Георги Гиздов тогава бе касиер на Горското стопанство в Дупница /тогава Станке Димитров/.

Усещането бе, че сме на друга планета, някъде запокитени между звездите. Тези мигове не се забравят.

Диди, аз рисувах Рила от Дупница. Впечатляваше ме онова преливане на цветовете, които завършваха с белотата на върховете. Мечтаех да отида там и когато бях за първи път горе си казвах: Как съм могла досега да не видя тази красота. И си мислех, че България цялата е само планини. Невероятна е Рила планина. Големият наш поет Иван Вазов, как добре я е възпял:
" Сега съм у дома - не съм тук странен гост.
Природата всегда, но буйната природа,
що пълни я живот, шум, песен и свобода,
бе моят идеал величествен и прост
Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!
Вам, бездни, висоти! Вам, гледки великански!

Сега съм у дома - участник в рилский хор.
Аз тук не се родих - тук бих желал да тлея -
под горский вечен шум - дълбока епопея -
и на Еленин връх под вечно будний взор;
да имам гроб, подир живот-синджир теглила,
в величествените обятия на Рила."

Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!

Оказа се, че усещането горе на седемте Рилски езера за всички е еднакво. Има нещо магическо. Не случайно казват, че това е едно от енергийните места на света. Щастливи са всички, които имат възможност всяка година да са горе на езерата.

Много ми хареса постингът ти, много. Знаеш ли, бях по тези красиви и величествени, горди и магични места преди много години. Няколкото дни остават за цял живот.
Лека вечер, Ати, и хубав съботен ден!

Добро утро, мила Мег!
Благодаря, че се отби. Кой може да остане равнодушен пред магията от красотата на Рила планина. Всяко докосване до нея, оставя трайни следи в мислите ни и все ни иска отново и отново да сме там горе, близо до небесата.
До необятното в простора.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
ХУБАВИ ДНИ!

Снимката е на езерото Близнака. А от вр. Харамията какъв изглед се разкрива! Това място на езерата е особено силно и не случайно е избрано от д/р Дънов. Аз поместих в блога си снимки от там, защото водих на разходка в този район наши роднини от Брюксел.
Лифтът направи районът много посетен и го промени.

Благодаря, Коста, за поясненията на гледката на снимката. Имаш основание за настъпилите промени след направата на лифта. Но, красива е България, от където и да я погледнеш. Няма друга като нея, независимо мястото, което ни отреждат наричащите себе си Велики.
Честит празник!
Хубава вечер!

релаксирам. Нашите планини са толкова красиви. Не съм ходила на Рилските езера, Ати, само от снимки съм им се наслаждавала. Но виж, в Стара планина ми е душата. Поздрави и спокойна и успешна седмица!

Природата на Рила е приказна, около езерата - и изключително въздействаща.
Всяка една наша планина пленява с неземна красота и тайнственост...
Поздравления, Ати, за този разказ и чудни клипчета !
Хубава вечер !

Мили момичета, радвам се, че надникнахте в страницата, посветена на връх Харамията в Рила. Споделили сте невероятните си усещания и въздействието на Рила планина. Когато бях там горе си мислех, че България е низ от планини. Такава беше гледката ми пред очите. И понеже не е само Рила планина въздействаща с хубостта си, посочвам линк към блога на Руми Илчева, която е направила невероятни репортажи за нашите планини. Заслужава се да се видят.
http://rumyeah.blog.bg/profile.php

Лека и спокойна нощ, Мая, Танечка!

Всяка със своята неповторима прелест!
Там се усеща величието на Природата и напира мисълта колко мъничък е човекът и зависим от нея. Пазейки я, тя ще ни закриля!
Прекрасен да е денят ти, Ати!
С удоволствие се разходих с теб! :)

Ех, Вили, човекът е длъжен да бъде в хармония не само със себе си, но и с Природата. Наруши ли това, загубен е. Точно е това, което си споделила, че човекът и зависим от нея. Пазейки я, и тя ще ни закриля! Нещо, което поколенията преди нас са знаели и съблюдавали за да се предпазят от бедствия.

Хубава вечер, Вили!

Какво лошо виждаш в комерсиалното... Парите са хубаво нещо :-)

Да, парите...Някои казват, че това, което бургията не може да пробие, го пробиват парите. Само не зная къде става въпрос тук за комерсиалност?

"защото това място вече е прекалено комерсиална дестинация."

Хората правят пари! Какво по-нормално нещо в ненормална ситуация?

"Няма да ви убеждавам да отидете и да разгледате езерата, защото това място вече е прекалено комерсиална дестинация." Този текст е на Нели Апостолова, посочила съм и линка. Това, което съм споделила, като преживяване е под нейния материал. Всички коментирали, разкриват възхитата си от това място.
Да, пари се правят навсякъде и от всичко. В случая не това е отправната точка. То е вметнато, като опасност за "растителните видове и замърсяване поради липса на тоалетни и кошчета, и запрашване на самите езера". По скоро прозира виждането, че лесният достъп до това магнетично място изисква да се помисли, как да се опази националното ни богатство. Да се запази Природата, там са опасенията, защото се изисква култура и поведение на туристите и на другите пожелали да се докоснат до красотата на планината. И не само това?
"Хората правят пари! Какво по-нормално нещо в ненормална ситуация? "Пари се правят, но дали ще бъде запазена планината и езерата в естествения им вид в това е проблемът! Колкото до ситуацията, точно сте го написали - тя е ненормална.