Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2014 22:54 - Атанас Далчев – Фрагменти: Най-хубавият момент от пътуването е завръщането
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6022 Коментари: 10 Гласове:
38

Последна промяна: 04.11.2014 22:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Атанас Далчев – Фрагменти: Най-хубавият момент от пътуването е завръщането image

Атанас Далчев: Фрагменти и философски размисли

Атанас Далчев (1904-1978) е един от най-видните български поети на ХХ век. Подбрах публикуваните негови философски афоризми и размисли от сборника „Фрагменти”, издаден през 1967 година:

„Някога, когато бях млад, обичах да дружа с по-възрастни от мене. Сега за приятели предпочитам млади хора. Старите няма вече на какво да ме научат – аз сам остарях, докато чрез младите долавям полъха на новото, надниквам сякаш в бъдещето.

Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.

Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.

Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.

Много от възгледите и твърденията ни не биха били тъй категорични и крайни, ако нямаше хора, които да мислят по-инак от нас.

Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.

На една трапеза, дето всички са пияни, трезвеният е, няма съмнение, един неприятен свидетел.

Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.

Най-значителни за нашето развитие се явяват ония преживелици, които не сме искали: войната, нещастията, болестите. Тук е слабостта на възпитанието.

Почти всички наши белетристи са селяни, които са напуснали родното село на младини. От години те живеят в града и виждат селото през спомените си, в сиянието и поезията на детинството и младостта си. Нищо чудно след това, че цялата ни селска белетристика е малко или много идилична.

Ще бъде любопитно да видим един ден как ще изглежда селото, изобразено от един гражданин, например от един лекар, който е изпратен да работи на село или някой евакуиран при въздушните нападения.

Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.

Популярността е опасна: тя плоди подражатели, обръща оригиналните приумици в общи места, води след себе си пресищане, ускорява идването на забравата. Неуспехът, наопаки, запазва произведението, както флаконът запазва парфюма от изветряване.

Както при конните надбягвания тези, които излизат отначало напред, не винаги са първи в края. И неуспехът е сам най-често едно благоприятно обстоятелство, което възпира дарованието от общите и лесни пътища, вдълбочава го и го укрепва.

Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.

Ужасното е не, че се мениш, а че въпреки всички преживелици и нещастия оставаш все същият.

Бих вярвал в безсмъртието, ако не беше старостта. Това постепенно чезнене на душата, както и на тялото, не оставя като че никаква надежда за друг живот. Какво продължение може да очаква човек другаде, когато вижда, че тук свършва всичко?

Старостта – тази безобразна възраст, когато космите падат от главата и почват да растат по ушите.

image

Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.

Хората биват наказвани по-често за това, което биха извършили, отколкото за това, което са извършили – заради бъдещето си, отколкото за миналото си.

Богатите със събития епохи са повърхностни. От много преживявания хората нямат тогава време да се вдълбочат.

Героизмът съществува за другите. Никой не изглежда герой на себе си.

Семинарията е, изглежда, място, дето човек най-лесно може да изгуби вярата си.

Най-хубавият момент от пътуването е завръщането. Така е за мен. За други, обратно, най-хубавият момент може да бъде заминаването.

Човек много често приказва само, за да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.

Не се мъчи да измисляш: казвай без страх истината! Хората така са свикнали да лъжат, че никой няма да ти повярва.

Когато човек не знае добре един език, той, вместо да каже това, което мисли, мисли това, което може да каже.

Изборът на професия е също тъй случаен, както е случаен в брака изборът на жената.
Един ден я срещаш на улицата, без да си я търсил и се виждаш завинаги обвързан с нея; или пък просто други ти я натрапват.

Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.

Ако хората бяха съвършени, нямаше да се различават помежду си. Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството.

Изостанеш ли назад, щом не виждаш вече никой зад себе си, обхваща те паника. Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв.

Децата често ме питат: „Какъв писател си ти, тате? Ние не те виждаме никога да пишеш.” Аз самият изпитвам това недоумение: смущавам се, когато някой се обърне към мене с това прозвище; в средата на своите „събратя” се чувствам неловко като чужд човек. И наистина сред толкова автори на дебели книги и многотомни произведения какъв писател съм аз, автор на изречения?

Езикът е развитие, но и традиция. Днес ще чуеш писатели и редактори, пък и други интелигенти да казват често: „тази дума е остаряла”, „тази дума не се употребява вече”. И за да се обосноват, те почват да теоретизират, че езикът се менял: той бил развитие.

Без съмнение, езикът е развитие. Но той е и традиция. Инак, ако се откъсне от корена си, той скоро ще престане да бъде български. Развивайки се, езикът се обогатява непрекъснато, като прибавя новото към старото.”

 

 

Атанас Далчев, „Фрагменти: Мисли и впечарления”;

Издателство „Захарий Стоянов”, 2004 г.;

Снимки: http://jenskologia.com; http://literaturensviat.com;

http://cao.bg/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%85%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82/

 













Гласувай:
38



1. vilish - Поздрави, Ати, за избора да ни го припомниш - Атанас Далчев ...
03.11.2014 23:41
"Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години.
Ти не ме оставяй да загина,
Господи, без да съм живял ... "
Не само е живял! Оставил ни е цялото си творчество. Завещал ни е родолюбие и мъдрост, достойни за преклонение и уважение!
Спокойна нощ, мила Ати!
цитирай
2. mt46 - Поздрав!...
03.11.2014 23:49
"Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност." /Ат. Далчев/
цитирай
3. tota - Благодаря Ви!
04.11.2014 00:11
Любим поет, оставил ни е много. Но сега се намесвам с коментар, защото ми е странно, че 5 гласа са отбелязани, 2 коментара, а не е отбелязано, че е прочетен, дори не са отбелязани коментарите. Не можех и таговете да добавя. Защо ли?
цитирай
4. donchevav - Да, Ати, така е - от няколко дни бр...
04.11.2014 06:58
Да, Ати, така е - от няколко дни броячът за посещения не работи, а като брой коментари се регистрират само твоите отговори - за съжаление.
А Далчев е и мой любим поет. С интерес прочетох фрагментите - всеки един звучи като афоризъм.
Нищо чудно, че дори в края на живота си не е прегърнал красивата човешка илюзия за безсмъртието - болката по човешкото, тъй нетрайно и преходно спрямо студения, оцеляващ след човека вещен свят, го водеха в поезията му до диаболични видения и прозрения, до тъжни обобщения за света на хората. Но моя любима тема в творчеството на Далчев е точно тази - за пътуването и за завръщането:
Прозорците — затворени и черни

и черна и затворена вратата,

а на вратата — листът със словата:

„Стопанинът замина за Америка.“

И аз съм сам стопанинът на къщата,

където не живее никой,

ала не съм аз заминавал никъде

и тук отникъде не съм се връщал.
/"Повест"/
Чудесен постинг, благодаря! Поздрави!
цитирай
5. megg - Здравей, Ати!
04.11.2014 16:48
И от мен - поздравления за вълнуващия постинг!
И аз харесвам Атанас Далчев, допадат ми неговите искреност, дълбочина, образност, мъдрия му песимизъм; прекланям се пред таланта на големия творец.
Приятен ден, мила Ати, и благодаря!
цитирай
6. distrelets - ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ПРЕКРАСНИЯ ПОСТИНГ!
04.11.2014 23:40
Мъдрост и човещина. Истини. Поздрави, Ати!
цитирай
7. tota - vilish , mt46, donchevav, megg, distrelets,
06.11.2014 12:13
Благодаря Ви, че заедно с мен се докоснахте отново до "Фрагменти и философски размисли" на големият български поет и преводач Атанас Далчев. Любим поет създал една проникновена поезия с много мъдрост в нея. Наистина въпреки съмненията му дали е дал от себе си всичко можем да кажем. Далчев не само е живял! "Оставил ни е цялото си творчество. Завещал ни е родолюбие и мъдрост, достойни за преклонение и уважение!"

Хубав есенен ден!
цитирай
8. planinitenabulgaria - Поздравления за страхотния постинг!
06.11.2014 23:22
Премъдростите на Атанас Далчев могат да се мерят с тези на Далай Лама в последния брой на "Свободни поети".
Добре е, че има елктронен начин да се разпространят тези мисли на Далчев, но и че се намери кой да стори това!
Брависимо, Ати!
цитирай
9. stela50 - Прекрасен постинг за любим поет... Благодаря, Ати !
09.11.2014 01:01
богатство от мъдри мисли, силни послания.
"Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе"...
Поздравления !
цитирай
10. alexs - Един поет недолюбван през епохата ...
11.11.2014 16:47
Един поет недолюбван през епохата на социализма !
цитирай
11. iliada3 - Поздрави ,Ати!
11.11.2014 20:27
Чета ,а това най-ми допадна от сентенциите на този мъдър автор-"Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе."
Хубава вечер!
цитирай
12. angelstih - :)
12.11.2014 19:31
Много хубава тема, tota. В нашата литература едва ли има нещо, съпоставимо с "Фрагменти" на Далчев. Лично аз се сещам единствено за "Обратната страна на иконата" на Добромир Тонев. Този толкова скромен "автор на изречения", сякаш остава недооценен и днес.
Поздрави :)
цитирай
13. metlichina - eдно наистина красиво завръщане
12.11.2014 21:05
на един голям поет в душите ни... благодаря ти, Ати..
цитирай
14. zzz65 - хареса ми 4е припомни идеите на този ...
16.11.2014 13:49
хареса ми 4е припомни идеите на този голям българин ....много от неговите фрази за живота са казани то4но и ясно....
цитирай
15. priqtel12 - Харесва ми споделеното.....
12.12.2014 11:15
ще се върна да допрочета....
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12147034
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70664
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031