Днес бях в дома, където минаха едни най - хубавите ми години. Там са повечето от книгите ми. Докосвах ги, отварях, четях, мислите ми се взираха назад във времето. И не щеш ли между стихосбирките изскочи "За душата" от Аристотел. Отварям я и на една от първите страници стихотворението на поета Динко Петков като посвещение.  Споделям  го с Вас.
       ***

E, аз си тръгвам!

Време е да тръгвам –

Лятото е вече минало.

Понеже съм поет

На разни врели – некипели

Ще взема малко хляб;

подир пътя си

трохи да хвърлям –

надеждата за връщане - - -

Когато ти е много трудно

И си казваш:

„Как ще свикна с есента?”

Попитай птиците къде съм:

Защото ще са

изкълвали пътя ми.

 Динко Петков

Нежна да е вечерта Ви!

ЕСЕНТА И ПТИЦИТЕ ИЗКЪЛВАЛИ ТРОШИЦИ ОТ ДУШАТА НИ......

Прекрасно, но и тъжно!
Нежно, но и отново тъжно!
И все пак - Прекрасно!

Да храним птиците и да оставяме следа след себе си,
привидно невидима, но стоплила души и сърца.
Да сгреем нечии ръце, да дадем кураж и усмивка,
а пътя ? - Който иска ще ни намери :))))))
Поздрави за стиха! Ще го открадна и ще го включа в Любими :)))
Хубава вечер, Ати!

Развълнува ме много.
Стисна душата ми много силно, до болка.
„Как ще свикна с есента?”
Свикнахме, но е тъжно.
Прегръщам те!

Ах, този сакс - всичко преобърна! Настроих се тъжно и носталгично, нежно-фиософски - а той изпраща ли, изпраща противоречиви сигнали- страстни, протяжни, лятно-романтични - подава, подава едни трохички и ги сипе пред мене - къде ли ще ме отведат...И - да си призная, не искам да свиквам с есента! "Нека да е лято-о-о-о! Само да е лято-о-о!" :))))))))))))))))))
Ати, какво направи ти в този постинг? Къде ни водиш в тази късноноемврийска вечер? Ако се загубим, само птиците ще знаят къде сме...
А стихотворението е страхотно. Знам, че Динко Петков е бил жуналист от Пловдив - сигурно за вас, пловдивчаните в блога, мила Ати, е бил и познат, за някои и връстник, приятел. Съжалявам. От него намерих още това:

На 28 съм
– по Гринуич,
а не по Ботев.
Отвън
– все още удивителна.
Отвътре
– вече питанка.
Аз също пиша своята удивителна- и за стиха, и за постинга като цяло - и за тебе, мила Ати! Благодаря ти! Прегръдка!

Сънуват думите ми разговор…

Моето легло за двама е.

На масата със двата стола

Виното и хлябът са ми много.

Ако не бъдем ние,

поне да бъдем аз и кой да е …

……………………………….

При всяко чуто вдишване

на двора бягам пак

и уморявам се да чакам

отнякъде човек да ме повика…


Динко Петков

Много, много вълнуващ и тъжен стих на фона на тази хубава музика. Заинтригува ме,явно Динко Петков е много интересна личност и творец. Прочетох откъс (в Нета) от „Аз, прочетеният вестник“ и непременно ще потърся книгата. Благодаря ти, наред с удоволствието от постингите ти, винаги научавам нещо ново.

няма край, сезоните се сменят. Като тленни същества преминаваме през четирите сезона хронологично, но душите ни многократно минават от сезон в сезон и оставят следи след себе си. Развълнува ме, Ати. Много силен стих и с музиката, направо удря в сърцето. Поздрави и хубав уикенд!

Прекрасни стихове!
Тъжно, есенно и силно въздействащо ...
И все пак
" - - - подир пътя си
трохи да хвърлям –
надеждата за връщане - - - "
Ще я отнесат ли птиците или ще покълне с пролетта ... тази наша надежда ?!
Светли дни!
Прегръдка!

в стихове и музика. Образи и настроения в тях ми напомнят на трошиците по пътя ни, които ни връщат към самите нас. За да не се изгубим...
Благодаря ти за споделената красота, Ати!
Прегръдки и от мен!

стих!