Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2014 10:11 - Екхарт Толе за любовта, егото и щастието
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4499 Коментари: 12 Гласове:
30

Последна промяна: 12.12.2014 10:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Екхарт Толе за любовта, егото и щастието   Да се играят роли е трудна работа и това не може да продължава до безкрай, казва духовният учител в „Нова земя"
  • Егото, което иска нещо от друг човек - а кое его не иска нещо от другите! - обикновено изпълнява някаква роля. Играейки я, то се надява да получи задоволяване на „потребностите си", били те материални придобивки, усещане за власт, превъзходство, усещане, че си по-специален от другите...
  • Много хора се чувстват ту по-висши, ту по-нисши от другите в зависимост от ситуациите или хората, с които се сблъскват. Всичко, което е нужно да знаете и да наблюдавате в ума си, е следното: винаги, когато се чувствате по-висши или по-нисши от някой друг, това е егото във вас.
  • Понякога егото извършва престъпления в стремежа си към известност. Търси внимание, като си спечелвалото име и останалите го осъждат. „Моля ви, кажете ми, че съществувам, че не съм незначителен" - сякаш казва то. Такива патологични форми на егото са чисто и просто по-крайни форми на нормалното его.
  • Една много честа роля е тази на жертвата и формата на внимание, която тя се стреми да получи, е симпатия, съжаление или интерес от страна на другите към моя проблем, към „мен и моята история". Да гледаш на себе си като на жертва е важна съставка на много его модели, като например, оплакването, чувството на обида, гняв и т.н. Разбира се, след като се отъждествя с моята история, в която приписвам на себе си ролята на жертва, аз не искам тя да приключи... Ако никой не иска да слуша тъжната ми история, аз мога да я повтарям на себе си наум отново и отново, да се самосъжалявам и с това да имам идентичност на някой, към когото животът или други хора, или съдбата, или Бог са се отнесли несправедливо. Тази ми идентичност определя моя образ на себе си, превръща ме в някой, а това са все неща от сферата на егото.
  • На ранните етапи на много от така наречените романтични връзки играенето на роля е доста често срещано явление, като целта му е да привлече човека, смятан от егото за този, който „ще ме направи щастлив, ще ме накара да се почувствам специален, ще задоволи всичките ми потребности", и да задържи вниманието му „Аз ще се правя на този, който ти искаш да бъда, а ти ще се правиш на този, който аз искам да бъдеш". Това е неизреченото и несъзнателно съглашение на двете страни. Ала да се играят роли е трудна работа и не може да продължава до безкрай, особено ако заживееш с партньора си. Когато ролите изчезнат, какво ще остане? 

Обикновено това, което се нарича „влюбване", е засилване на его-желанието. Пристрастяваш се към друг човек, или по-скоро към образа, който си си изградил за другия.Което няма нищо общо с истинската любов, в която няма никакво желаене. Най-честният език в това отношение е испанският, в който „te quiero" означава както „обичам те", така и „искам те". Другият израз с първия смисъл — „te amo", непритежа ващ тази двойственост, почти не се употребява. Може би защото истинската любов се среща толкова рядко.

Монахът с потните длани 

Касан, дзен учител и монах, щял да ръководи погребението на прочут благородник. Чакайки да пристигнат управителят на префектурата, както и други знатни господа и дами, той забелязал, че дланите му са потни. На следващия ден събрал учениците си и им признал, че все още не е истински учител. Обяснил им, че още не може да се държи еднакво с всички човешки същества, било те принцове или просяци. Че все още не е в състояние да погледне отвъд социалните роли и понятийните идентичности и да види еднаквостта на Битието във всички човешки същества. Напуснал ги, оставяйки ги на друг учител. Върнал се при учениците си едва осем години по-късно, вече просветлен.

            

  • Ако изпитвате нещастие, ще трябва най-напред да признаете, че е така. Не казвайте обаче: „Аз съм нещастен". Защото нещастието ви няма нищо общо с това, което сте. Казвате: „Има нещастие у мен". И след това изследвате. Възможно е то да се дължи на конкретната ситуация, в която се намирате. Възможно е да е нужно да действате, за да промените ситуацията или да излезете от нея. Но ако не можете да направите нищо, погледнете ситуацията лице в лице и кажете: „Е, добре, точно сега нещата стоят по този начин. Мога или да ги приема, или да изпълня себе си с нещастие".
  • Изначалната причина на нещастието никога не е една или друга ситуация, а вашите мисли за съответната. Осъзнайте какви мисли мислите. Отделете ги от ситуацията - винаги е неутрална, винаги е такава, каквато е. Ето ви ситуацията или факта, ето ви и мислите ви за нея. Вместо да си създавате истории, останете при фактите. Така например, „фалирах" е история. Тя ви ограничава и пречи да предприемете ефективни действия. „В банковата ми сметка са останали само 50 цента" е факт. 
  • Изправянето лице в лице с фактите винаги дава сила. Осъзнайте, че това, което мислите, до голяма степен създава емоциите, които изпитвате. Съзрете връзката между мисленето и емоциите. Вместо да бъдете мислите и емоциите си, бъдете осъзнатостта зад тях.
  • Не се стремете към щастие. Ако го търсите, няма да го намерите - стремежът е антитеза на щастието. Щастието винаги е нещо изплъзващо се, докато свободата от нещастието винаги е постижима и то постижима сега, в този момент - в момента, в който престанете да си създавате истории за вашето нещастие. Нещастието срива естественото състояние на благополучие и вътрешен покой, източник на истинското щастие.

http://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5/3009-%D0%B5%D0%BA%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0-%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE.html

 image

 













Гласувай:
30



1. tota - Благодаря на Атанас Дюлгеров и на списание ОСЕМ!
12.12.2014 10:44
За възможността да се докоснем до мислите на учителя Екхарт Толе.

Тук мисли за любовта на едни друг учител:
https://www.youtube.com/watch?v=Ptpc0dItj3A

Хубав петък! Желая Ви радост! Въпреки всичко!
цитирай
2. priqtel12 - Забележително и....мъдро.
12.12.2014 10:52
Прочетох с интерес.
цитирай
3. sande - Искам уроците и на добрите си учители да забравя.
12.12.2014 11:11
“Искам да се разуча от всичко, на което други са ме учили. Пълен съм с пороци. Искам уроците и на добрите си учители да забравя. Искам да не нося чужди мисли в себе си. Своите искам да пропъдя. Да не пиша думи по белия лист – тази бяла килия на Душата ми. Искам да съм нещо, което не се нарича това, което ме наричат. Всички написани думи ме уверяват в безверието на цялата ми същност. Искам да се покатеря по един лунен или слънчев лъч и да се запилея някъде вдън Вселената, за да нямам гроб на тази Земя. Може би така враговете ми ще мислят, че съм отпътувал в Космоса и ще се върна подир хиляди светлинни години, когато те ще са изчезнали от белия свят. Но аз няма да пожелая обратен път. Ще разширявам Вселената и ще продължавам все по-навътре в нейния безкрай. Думите ме отвращават. Думите ме превръщат в решето, през което изтича отровената ми кръв. Искам да не Съм. И ако срещна някъде други менеподобни – ще им кажа, че Съм Никой. И ще отмина като сянка.
Защото наистина ще бъда сянка на оня светлинен лъч, по който ще поема.
Това е , което искам. Е?” Велин Георгиев
цитирай
4. dedenze - Всъщност той е популяризирал идеите на Буда, преди да се превърнат в религия !
12.12.2014 12:40
Просто казано злините се крият в желанията за властване и притежание ! Само този който искрено и напълно се отърве от тях, достига състояние на мир и духовно щастие и съвършенство - нирвана !
цитирай
5. donchevav - И щастието, и любовта са вън от нас, ...
12.12.2014 18:57
И щастието, и любовта са вън от нас, от конструираните от самите нас себепредстава и себеусещане, от нашето его... Истината за постигането им е в дистанциране от болковото тяло. Нивото на формално детерминиране на времепространството като естествена хранителна среда за болковото тяло може да се надгради до ниво на безформено битие, в което не само отсъства егото от личностното битие, но се губи и неговата идентичност в конкретната житейска ситуация и се стига до истинската същност, до есенцията, до божественото....

Разбирам го този съвременен мъдрец и му вярвам – казват, че още млад, получил просветление. Страхувам се обаче,че не ми пасва. Аз съм повече дзен от всички будисти дори само с това, че изповядвам философията, че всичко е тук и сега - в разцъфтялата бяла иглика на перваза, в цвъртящата наденичка в грил тигана и модроокото вино в кристалната чаша, в мекото сияние на семейния ми дом, в обичта на децата ми, уважението на колегите ми и предаността на приятелите ми; и че щастие има - то е в дребните радости от живота ...и всичко останало е ...хм...за друг тип хора, по-духовни от мене...богоизбрани...
Има такива духовни хора...просветлени...те пренасят божията искра на абсолютната истина през времето...сигурно този съвременен мислител от немски произход е от тях...определено е хубаво да си в орбитата му...но всички гравитират около него и светят с отразена светлина...а колко от тях го правят просто от скука или от поза...или изпадат в нездраво сектантство...
В днешно време става все по-трудно да се открие истината, особено пък - абсолютната истина за човека и живота...е, не знам…сигурно е потребност…някому…
Поздрави, Ати – размислящ постинг! Прегръдка с обич с пожелание за хубава вечер!
цитирай
6. aip55 - Много мъдро!
12.12.2014 22:45
Поучително и замислящо. Благодаря ти за мислите, които ни представи Тоте!
цитирай
7. makont - Здравей Ати!
13.12.2014 11:48
Хубави и мъдри съждения! Рецепти много, съвети много, все някой ни учи, опитва се, но щастието си го ковем сами. Всеки сам намира мярката между обостреното его и смирението. Кога трябва да вирнеш главица и кога да я склониш. Важни са ценностите, това какво искаш и какво очакваш, това какво желаеш и какво можеш да задържиш. Всичко е преходно и е толкова нужно да осъзнаем това, което имаме. Усещането, че любимият човек, обичаните неща са до теб, това е щастието. Нещастни са хората, които имат всичко, но не го ценят. Искат още, заради самото искане, насищането с имане води до измисляне на потребности, заради самото искане. Постигането вече не носи щастие. Това, ако укротим в себе си, ще намерим покой и ще се почувстваме ако не щастливи, то поне добре. Не нужно всяко чувство на доволство да се дефинира като щастие, дори една усмивка от сърце, вече Е. Ето, усмихвам ти се сърдечно с пожелание за много топъл и наситен с настроение и обич уикенд!
цитирай
8. megg - Здравей в събота, Ати!
13.12.2014 18:14
Интересно ме беше да прочета - мъдри мисли, красиво звучат, но ми се стори, че някак в тях човека го няма, живия човек. Няма ни със странностите, грешките, колебанията, полетите, спадовете... с вечния стремеж на хората да намерят щастието, да бъдат специални за някого... А може би защото сме крайни, понякога се вкопчваме в някого, в нещо, но - и прошка искаме и ... така. И се радваме на малките неща, които могат да запълнят целия ни свят. Но пък, от друга страна, хубаво е, че има и такива модели, високи модели, които да бъдат ориентир, мярка, по която да се вглеждаме, самовглеждаме.
Благодаря ти за споделеното, мила Ати! Хубава вечер и прегръдка!
цитирай
9. metlichina - Вместо да бъдете мислите и емоциите си, бъдете осъзнатостта зад тях.
16.12.2014 22:29
страхотно... много мъдри мисли, и Армик...
поздравления за прекрасния постинг...
от сърце..
цитирай
10. hel - Хубав постинг. Толе е мъдър учител, ...
19.12.2014 14:22
Хубав постинг. Толе е мъдър учител, може би малко труден за разбиране. Но и самото осъзнаване не е лесно, нищо че много се говори за него!
Поздрав, Ати!
цитирай
11. astrojozi19 - Привет!
21.12.2014 11:50
Поздравления за поста!Толе е един от любимите ми духовни учители.Той и Майкъл Бърнард Бекуит, Мигелде Руис..........все хора, които казват всичко от дълбините на душата си.Желая щастие!
цитирай
12. miaa - Поздравления, Tota, за споделе...
21.12.2014 13:11
Поздравления, Tota, за споделеното!
Стремежът и желанието ни, да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, ни прави уязвими в житейските ситуации.
Щастието, тревогите, грешките, волята и др ... са част от Живота!
Човек сам избира Пътя, по който ще върви..Правилният ..е съпроводен с трудности, изграждане на личността и неговото себеутвърждаване.
Възхищавам се на хора, които са постигнали духовен мир и са доказали на Света, своята Човечност.Историята има много примери за това!
Светли празници!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12147689
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70666
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031