2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 143-годишнината от рождението на Гоце Делчев.
Фокус: Проф. Павлов, на 4 февруари се навършват 143 години от рождението на Гоце Делчев. Какво място заема личността му в българската история?
Пламен Павлов: Да се отговори на кратко за мястото на Гоце Делчев в българската история е практически невъзможно. Аз мисля, че все повече трябва да се говори за Гоце Делчев в българската история, да се оценява неговото място наистина в историята на България, а не само на българската област Македония. Става дума за един човек, който олицетворява именно българското революционно наследство и българската политическа и идейна мисъл. Земите на днешна Македония, не само днешната Република Македония, но и тези от състава на днешна Република Гърция - непрекъснато е взаимодействието със свободните български земи. Гоце Делчев е може би едно от най-ярките олицетворения на това българско единство, нещо което в Скопие не само се отрича, според мен дори вече не се и разбира. Причината е тези напластявания, тази безогледна пропаганда, която се развива в съседната ни едноутробна държава, вече в толкова десетилетия. Ако се вгледаме в биографията на Гоце Делчев, той много повече активно действа в самата България – било в София, било в Банско, било в други места. Самият той като живот, като съдба е обвързан изцяло с български образователни, военни и религиозни институции. Сравнението между Гоце Делчев и Васил Левски е може би най-естественото сравнение. Има изключително много съвпадения в житейския път на двамата, дори във възрастта, в която си отиват от този свят, е сравнително близка. Това е едно поколение, израснало в българска етническа среда. Знаем, че Гоце Делчев се ражда в едно здраво българско семейство в гр. Кукуш. След това учи в Униатското българско начално училище, което също е много солидно място за начално образование, после в Екзархистката прогимназия и накрая в Солунската мъжка гимназия, която по днешните стандарти би могла да бъде наречена университет. Става дума за едно образователно учреждение, където работят най-добрите учители българи в тогавашната наша действителност. Това е въпрос на чест, младите български интелектуалци да отидат да работят между поробените братя –да речем да отидат в Бесарабия. Отношението на българската интелигенция към националното, към идентичното за съжаление контрастира на днешното отношение към нещата, които виждаме. Тогава е било въпрос на дълг, на чест да учиш, да завършиш висше образование било, светско, военно или духовно, да помагаш на собствения си народ. Той живее в една такава среда – там се среща със своите най-близки приятели и съидейници, включително с Даме Груев и с Гьорче Петров и с Борис Сарафов. После го виждаме като учител в Ново село, Щипско, като юнкер във Военното училище в София. За известно време е в Банско, после в Бургас. Опитът днес в македонската литература и пропаганда да се откъсва Гоце Делчев от България е нелеп и кощунствен и просто противоречи на всяка здрава логика. Мен това най-много ме възмущава, когато видя описание от Скопие на тема: „Гоце Делчев”. То просто противоречи на цялата същност на Георги Николов Делчев, който винаги се е смятал за българин, за български офицер , за продължител на делото на българската национална революция.
Фокус: Необходимо ли е да се търси главната предпоставка за формиране на революционната идеология на Гоце Делчев в нерадостната социално-икономическа действителност в Македония след Берлинския конгрес през 1878 година?
Пламен Павлов: Несъмнено. Нашето население – българското в Македония, в Одринско, с което Гоце Делчев е толкова тясно свързан, то го смята за светец подобно на населението от Северна България и Тракия, която имаше същото отношение към Апостола на свободата Васил Левски. Това са тежките условия, в които живеят тамошните българи и най-вече в стремежа да бъдат едно цяло със своите събратя в свободна България. Подобно на Левски Гоце Делчев е бил и учител. Левски е карал легиите на Раковски, които са една военна школа. Той пък е следвал във военното училище в София. Виждаме го да създава комитети, четнически институт, да бъде реалният практически организатор на революционната организация, на нейните военни сили. Той така намира и смъртта си, както знаем на 4 май 1903 година при село Баница – в бой с противника. Става дума за една личност, която е българска по съдържание във всяко едно отношение. Съжалявам, че толкова често намесвам скопската пропаганда, но там виждаме един фалшив, лицемерен, изкуствен и абсолютно неверен култ към една личност, която няма нищо общо с това, което се пише за нея в Скопие, за един български революционер, за един български национален герой. Независимо дали е роден в гр. Кукуш, дори да беше роден в пределите на свободна България, щеше да бъде със същите цели и задачи в своя живот. Неговият много близък приятел и пръв биограф Пейо Яворов – велик поет и революционер, ако не беше роден в гр. Чирпан, а някъде в днешна Македония също щеше да бъде обявен за небългарин. Това е в дълбоко противоречие на всички. Може би заради неговото увлечение по социализма – по неговите идеи. Това го сближава донякъде с Христо Ботев. Самият Гоце Делчев е продукт на българската възрожденска култура. Той е учил за делото на Левски, чел е стихотворенията на Ботев. Знаем, че нашите българи от Македония и Албания по времето на екзархията дори по време на празник – битов, семеен са пеели: „… жив е той, жив е…”. Даме Груев е създавал комитети, четейки пред събралите се българи откази от „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Опитът да бъде разкъсана, да бъде отречена връзката на Гоце Делчев и неговото революционно поколение с предишните етапи на българската национална революция, той е обречен на неуспех, защото не отговаря на историческата истина. Той не може да даде реално обяснение на това, което той върши. Опитите в Македония да бъде присвоен и да бъде превърнат в някакъв фамозен култ са толкова нелепи.
Фокус: Какъв е нашият съвременен прочит на посланията на Гоце Делчев?
Пламен Павлов: Нашият съвременен прочит трябва да бъде в съзвучие с този на съвременниците му, на неговите последователи и продължители на неговото дело. То е безспорно да се отстоява българското национално единство. Политическият и революционният елит тогава се стреми към извеждане на своята родина България, на всички българи и в българската държава и извън нея на един европейски път, на един демократичен път, на един път на просперитет. Неслучайно Гоце Делчев, който не е имал време да се занимава с писателска дейност, има такива изречения, които сами по себе си говорят за една дълбока култура и за фундаментални познания върху съвременния свят. Желае най-доброто на своя български народ и е в дискусия с просперитета на цялото човечество. Знаем, че той е изключително толерантен към другите националности на територията на поробените български земи. Той е един образец за следване и мисля, че тук известна вина има българската култура, особено по времето на комунистическия режим. През 1946 година неговите мощи бяха предадени напълно в разрез с неговата собствена воля на режима в Скопие, тогава под контрола на Тито. После тази линия беше едно самостоятелно разглеждане на Македония и Одринско като нещо отделно, а става дума за цялостния български политически живот. Хаджи Димитър и Стефан Караджа не са герои само на Тракия и на Добруджа, а на цяла България, така Христо Ботев не е само на Калофер и на Ботевата чета, или Георги Бенковски само на Панагюрище. По същия начини Георги Николов Делчев е национален герой на цялата българска нация, а не само на Македония, не само на Тракия. В македонските писания много често съзнателно или не, се игнорира и не се обяснява особено охотно какво търси той в Бургас, пропуска се неговото приятелство с Михаил Герджиков, неговата загриженост за българите в Одринска Тракия. Това показва единството на българския национален организъм. Възгледите на Гоце Делчев са съзвучни с реалната картина - българите извън територията на своето Отечество, хората от интелигенцията, към които безспорно принадлежи Гоце Делчев и военната интелигенция, към която той също принадлежи се стремят да направят всичко възможно, за да подобрят участта на българите и да постигнат националния идеал за едно целокупно българско отечество. Това е обединение на всички земи, в които живее българинът, както го е казал Левски - Северна България, Тракия и Македония.
Фокус: Защо днес край р. Вардар смятат, че Гоце Делчев е македонец и е един от стълбовете на Македонската национална идентичност?
Пламен Павлов: Това, което се прави край р. Вардар е една политическа демагогия – това е една огромна лъжа. Мисля си, че България трябва да развива най-приятелски, най-добросъседски, сестрински и майчински връзки със Скопие и с политическия елит в Македония. Има истини, които са фундаментални и не подлежат на никаква преоценка. Македонският президент Георге Иванов, който почете паметта на покойния Желю Желев „Бог да го прости”, дори и в този момент имаше невъзпитания според мен донякъде изказ да каже, че трябва да се признават реалностите. България винаги е предавала реалностите. България призна и то именно в лицето на д-р Желю Желев Македония за свободна, независима държава, когато самия македонски народ не беше наясно в себе си. Никога д-р Желев не е признавал, че имаме македонска нация. Става дума за част от българския народ, който има дълга съдба и история, но реалностите са това. Днешните македонски държавници – включително и президентът Георге Иванов, какоти и днешните македонски преподаватели по история, политолози, журналисти и т.н. трябва да признаят реалностите. Те са факт, те са дадени не от някой друг, а от Гоце Делчев. Нека да се вгледат в биографията на Гоце Делчев, нека да махнат тази „черна магия на македонизма” в главите и в душите им и да видят истината. Става дума за български национален герой, за обща история, става дума за един разделен народ. Разделен тогава, при Гоце Делчев и още по-разделен за съжаление днес.
Фокус: Какво трябва да направи България като европейска държава с 1 300- годишна история да защити истината и да не се допуска попълването на македонския пантеон с български национални герои?
Пламен Павлов: България трябва да защитава истината. Не може да има никакво отстъпление от истината, по каквито и да е било конюнктурни причини. Това би било посегателство върху паметта на самия Гоце Делчев, на неговите съмишленици и хиляди последователи, всички от които са били българи. Техните потомци няма какви да бъдат освен българи и да имат различна съдба и различен паспорт. Стремежът за получаване на българско гражданство в днешна Република Македония и от хора от български произход от целия свят е един естествен процес. В момента, тече конкурс за председател на Агенцията за българи в чужбина, около полемиката аз видях много изказвания против даването на българско гражданство. Всяко неправомерно даване на българско гражданство трябва да бъде наказано с цялата строгост на закона. Моделът на предоставяне на българско гражданство на наши сънародници е единственият правилен път за тяхното приобщаване. Може би е и един от най-верните подходи към тях. Какво би казал Гоце Делчев, ако видеше тези изказвания - че хората от Македония вземат българско гражданство, защото са меркантилни хора, които изобщо не се чувстват българи. Не е вярно това. В голямата си част те чувстват България като родина на своите деди, имат своите роднинства в България, имат някакво българско чувство и с това не бива да се прекалява. Заветите на Гоце Делчев, това което ни завещаха със самата си съдба Гоце Делчев, Даме Груев, Борис Сарафов – големите герои на българското македоно-одринско национално освободително движение са стремежът към единство, истина и справедливост, към просперитет за българския народ в неговата цялост,без да се дели на области, на отделни вилаети или нещо подобно.
Фокус: Вие си спомняте, че на покрива на македонското Външно министерство беше поставена статуя на Симеон Радев като пръв създател на македонската дипломация и на легендарния воевода Борис Сарафов. Как ще коментирате това?
Пламен Павлов: Също към тях да включим и паметникът на Тодор Александров, който е поставен в Скопие и пропагандните филмчета, които вървят в момента по македонските телевизии, където Тодор Александров – един от най-верните последователи и приемници на Гоце Делчев е представен като македонец и като човек, който няма почти никаква връзка с България. Не е спестено да се каже, че той е убит неизвестно от кого, явно от българите. По този начин е пренаписана биографията и на Гоце Делчев, на Даме Груев и на всички големи личности от българската история на днешна Вардарска, Егейска Македония, Одринска Тракия, когато скопската пропаганда протегне нечистите си ръце към техните биографии. България в нашата наука и култура има едно ясно и категорично отношение към истината, каквато е тя. Аз не мога да приема как по някои национални медии продължава да се говори за македонци, правят се преводи от български на български по някои телевизии. Всичко това е недопустимо. Един народ, който уважава себе си и своите национални герои, един от коитое е Гоце Делчев, не би могъл да има самоуважението да прилага подобни подходи. Общият път на България и на Македония няма алтернатива. България не може без Македония и Македония не може без България. Това трябва да бъде разбрано от политическия елит , от културните дейци и от обществото от двете страни.
Необходим е един цивилизован и модерен подход. В никакъв случай не може ние да ставаме съпричастни с лъжата и пропагандата, която продължава да се лее от македонска страна. Ако пак цитирам президентът ГеоргеИванов на опелото на президента д-р Желю Желев, че сме един народ, който може от части да има различна съдба, да имат някакви периоди, в които не са живели заедно, то промяната към европейски и демократични правила и човешкото отношение – хуманният подход към миналото, настоящето и към бъдещето, е да се търси единството и да се работи за него. Гоце Делчев е живял и загинал в името на това единство.
Фокус: Нуждае ли се България от ново българско Възраждане?
Пламен Павлов: Много се спекулира с термини като „ново” и „старо” националното възраждане. Това е един период, който си има своето място в историята. Във Вардарска Македония в Егейска Македония – в неосвободените земи, в Одринска Тракия, в Беломорието този период е продължил по-дълго, поради специфичните условия. Ние не знам дали се нуждаем от ново българско Възраждане и трябва да бъдем верни на идеите му, свързани с европейското бъдеще на България. Ние се осъзнаваме като народ още в древни времена, именно през периода на Възраждането. Необходимо е да се намери достойното място на българите като народ сред другите европейски народи, такава каквато е била и дълбоката вяра на Гоце Делчев.
Любомира НИКОЛОВА
Тагове:
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Не се мрази!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com