100 години арменска самота   Шарл Азнавур, "Монд"
Да, този избит народ без гробове е моят народ. Моите баща и майка по чудо са избягали и са намерили убежище във Франция. Това обаче не може да се каже за 1,5 милиона арменци, които са били измъчвани и избити по време на първия геноцид през ХХ век.

Пясъците на времето и забравата дълго време скриваха това масово убийство. Турските правителства, които дойдоха на власт след палачите от 1915 г., десетилетия наред отричаха всичко на държавно равнище. Те заложиха на международната амнезия и малодушие. И едва не се оказаха прави.

Държавите започнаха да признават престъплението едва през 80-те години на ХХ век. Тихо, с половин уста. Първоначално Европейският парламент през 1987 г. След това Франция със закон от 29 януари 2001 г. След това още двайсетина страни. Накрая, Ватикана, преди няколко дни.

В такива условия всеки разумен и порядъчен човек не може да не се чувства объркан. Аз не правя изключение от правилото. Не съм възпитан в ненавист. Злобата не е част от моята вселена. Не обвинявам възпитания в отрицание турски народ. Искам да вярвам в младите хора на тази страна...

Знам, че някой ден те ще прогледнат и ще поискат от своето правителство отчет за годините на лъжи и безчестие, за принудителното незнание на собствената история. Не се съмнявам, че в не чак толкова далечното бъдеще те ще отмият това "петно от лицето", както се изразява турският поет Назим Хикмет. При това не като си заровят главата в пясъка или я посипят с пепел, а като освободителен порив да си върнат правото на история.

Армено-турският диалог

Няма съмнение, че в този ден ще бъдат създадени всички условия за искрен и открит диалог между турци и арменци. Ще бъде направена важна крачка към дружбата. Не искам да чета морал на този народ, на неговата младеж. Имам ли право на това? Въпреки това върху плещите ми лежи товара на техните безкрайни страдания като на потомък на жертвите и публична фигура.

На моите плещи лежи товара на техните безкрайни страдания. С тях ме свързва нравствен дълг. Аз ясно чувам техните молитви, въпреки, че са им запушвали устата, душили са ги.

Беззащитни жертви. Живите трябва да защитят тяхната чест и достойнство. Да не допуснат забвението и отрицанието да ги убият за втори път. Вярвам, че в това се състои дълга на всеки арменец.

Защото през 1915 г. са искали да убият всички арменци, тяхната същност. Искали са да унищожат не само мене, но и вас. Защото, както и в Освиенцим, е била заплашена самата човечност. Защото правителството на младотурците е извършило толкава гнусна постъпка? Защо то е избило всичките тези хора? Може ли Ердоган да ни каже поне нещичко по този повод? Още повече, че враждебността към арменците е жива и след 100 години.

Веднага наум ни идва турската блокада на мъничка Армения, която по чудо е успяла да преживее геноцида. Отказът да се ратифицира подписания през 2009 г. протокол за нормализирането на отношенията между Армения и Турция /Анкара постави като условия уреждането на въпроса с Нагорни Карабах, естествено, в полза на Баку/. Подкрепата за почти пожизнения президент на Азербайджан Илхам Алиев, който обеща да подчини този освободил се от угнетяването малък къс земя и дори открито заплаши да нахлуе в Армения и да окупира нейната столица Ереван.

Как да не си спомним за случилото се на 21 март 2014 г. нападение на ислямистки радикали срещу арменското селище Кесаб в Сирия, което се намира само на няколко километра от турската граница? Трагедията не е могла да се случи без съгласието на Анкара...

Как да не споменем за съдбата на единствения мемориал на жертвите на геноцида в сирийския Дейр-ас-Зор? Той беше взривен от бойци на Ислямска държава на 18 септември. Някои анализатори предполагат, че това е станало с одобрението на турските власти. Накрая, трябва ли да си мълчим за трагедията на източните християни, асиро-халдейци и арменци, а също така езиди, които както и преди са обект на преследване. Всички тези въпроси са свързани с признаването на геноцида от Турция. Безнаказаността дава лош пример.

Корените на днешното кръвопролитие в Близкия изток са в зверствата от 1915 г. Районът носи не само тяхната стигма, но и памет. Установилите се от тогава доминиращи норми създадоха плодотворна почва. Този модел навежда на мисълта, че най-зверските безчинства в крайна сметка взимат връх. Но трябва ли да се примиряваме с това?

По време на Втората световна война в дома на моите родители на улица "Наварен" идваха бойците на Съпротивата от отряда на Манушян. Така че аз още в младежките си години се запознах с арменците и еврейските емигранти, които се бореха с германските окупатори. Запазил съм ясна картина от този период на живота ми. Няма да забравя смелостта и величието на чужденците, които доброволно решиха да се борят за освобождението на Франция, против фашизма и антисемитизма.

Спомням си думите на Мисак и Мелине Манушян - сираци, оцелели след геноцида през 1915 г. Те бяха видели в участта на евреите, повторение на това, което се е случило с техния народ. В последното писмо до Мелине /той го е изпратил малко преди да се изправи пред наказателния нацистки взвод за разстрел/ Мисак е написал такива преобръщащи душата думи: "Умирам без да мразя германския народ". Тази фраза, която казва много за величието на този човек, се е запечатала в моето съзнание.

Те не се сражаваха срещу германците, а рискуваха живота си в името на свободата на Франция и защитата на хората, които убиваха пред очите им: евреи, цигани и др. Те се бореха срещу варварството, което не беше изкоренено след Първата световна война и отново се появи през Втората, но вече с ново лице.

Ненаситният турски национализъм

Смисълът на проблема е именно в това. 100 години по-късно чудовището е още живо. Това се вижда от съдбата на малцинствата в Близкия изток, а също така от надвисналите на Армения и Нагорни Карабах заплахи. Не беше изминала и седмица от началото на тази година, когато 20-годишен младеж загина на разделителната линия между Нагорни Карабах и Азербайджан. Сърцето ми се свива.

Арменците стават все по-малко и по-малко на земята, която е била люлка на тяхната история, а младите хора продължават да бъдат убивани като зайци, защото те не са съгласни с наистина ненаситните апетити на пантюркизма.

От 1915 до 2015 г. се е променило толкова малко... На Великите сили, които отдавна са свикнали да поставят нравствеността на служба на собствените си интереси, без съмнение, лежи отговорността за серията от катастрофи без край. Колко пъти арменският народ е бил избутван в страни, предаван, захвърлян на произвола на съдбата? Търговците на оръжие днес са се превърнали в най-добрите приятели на азерските "петролни диктатори", чийто военен бюджет е равен на целия арменски БВП. От другата страна на границата изповядват държавен негационизъм, което може да подтикне към рецидиви.

Смъртта и до ден-днешен остава неотменима спътница на арменския народ. Колко още трябва да продължава това? Искам да завърша статията с оптимистична нотка. От едно неотдавнашно допитване става ясно, че около 33% от турците на възраст от 18 до 26 години подкрепят признаването на геноцида над арменците. С оглед на съществуващите в страната забрани това е впечатляваща цифра.

Резултатите от изследването изпълниха моето сърце с радост. Те още повече усилиха моето уважение към турския народ, който не трябва да бъде критикуван за престъпление, което той не е извършвал. Те дават надежда, че един ден този регион ще напомня на семейство Азнавур, където има християни, юдеи и мюсюлмани, към които изпитвам еднаква любов. Размечтах се. Но мрачната действителност, обикновено взима връх, още повече че нямам почти никаква възможност да й повлияя поне малко.

Нека тази тъжна годишнина ще ни позволи да събудим съзнанието на хората. Нали именно в това е, поне аз така мисля, нейната главна цел. /БГНЕС

http://www.segabg.com/article.php?id=748622

Държавите, които водят политика на експанзия, които можем да изредим след думите национализъм, шовинизъм, геноцид, престъпление към човечеството, са толкова малко - и са известни дори на децата. Но никое време и никаква сила не успя да ги осъди трайно и ефективно - и прав е Ш. Азнавур: " Безнаказаността дава лош пример." Негационизмът, възраждащият се националсоциализъм, както и късогледството за някои прояви на пантюркизма - и не само - в наше време са новите лица на това варварско посегателство върху по-малките - и оказва се, и до днес беззащитни на практика, народи и етноси.
А арменският дудук е сред любимите ми музикални инструменти - благодаря ти, скъпа Ати! Поздрави!

За съжаление малко се съмнявам, че признаването или не на един или всички геноциди спира агресивния шовинизъм. При това в политиката винаги има двоен стандарт - едно признава, друго се прави че не вижда.

арменския геноцид е един от най варварските .но защо европа не вижда геноцида срещу кюрдите ???кога кюрдите най после ще имат права в турция ???

През 1987-ма г. в Търново срещнах младеж, който на вид не се различаваше от кой да е българин. А и говореше български без акцент и ако изрично не беше казал, че е кюрд, нямаше как да разбера, че е чужденец.
Беше от иракските кюрди (показа ми паспорта си) и учеше във ВТУ. Цитирам по памет няколко изречения от него.
- Аз съм на 30 г. Навярно се чудиш защо толкова късно уча висше. Причината е, че бях партизанин. Вие знаете само за ПКК вТурция, но за борбата на кюрдите в Ирак - нищо. А кюрди има още в Сирия и Иран.

Питах го дали смятат заедно да създадат Кюрдистан или да направят първо автономии към съответните държави, пък после да се обединяват. А той се усмихна тъжно ( не мога да забравя тъгата в очите му) и ми каза:
- Никога няма да ни позволят да имаме независима държава.
- Как така?
- Ами причината е, че през нашите земи минава Пътят на Хашиша от Афганистан към Европа и 4-те държави получават добри пари , за да си затварят очите. Никой не иска да си намали печалбата, позволявайки влизането на 5-а държава в играта.
Даването на повече права на кюрдите в съответните държави е само на хартия, колкото да залъжат, че правят нещо по въпроса, но не желаят да ни пускат до управлението.

Както Троянскат война е заради контрол над проливите, а не заради Елена, така и за доста други неща по света истинските причини за ставащото или неставащото там са различни от официалните.

Днес Европа извършва нов, интелигентен, безкръвен геноцид и над българите ! А проститутките в НС даже не смеят да назоват нещата с истинските им имена ! Геноцида спрямо арменците го замениха угоднически с изтребление !

но това не важи за политиката на Турция. Там те са зверове. За да станат тези зверства възможни виновни са великите сили по време на ПСВ и след нея. Защо към Турция, която е между победените в ПСВ бяха придадени огромни територии от Гърция, България, Кюрдистан, Армения. Това изискваха английските интереси, които искаха голяма мюсюлманска държава в Анадола и слаба славянска на Балканите, като орязоха България от четирите й страни. Днес Турция води отново завоевателна политика, но сега пасивна, мръснишка и продължава да е против Армения. Турците избиха арменцита заради територията, която им отнеха, но това не бе забелязано от великите сили. Голямата в миналото християнска държава Армения загуби 90% от територята си, която премина към мюсюлманите, подобна жестакост сполетя и Унгария след ПСВ, когато тя загуби 70% от територията си. Може ли при такава нестраведливост да има мир и разбирателство между хората? Съзнателно от великите сили бе посята омразата, която да подрива отношенията между етносите и държавите. Това бе и причината за ВСВ.
Това, което стана в парламента ни потвърди българския феномен - не двойни, ние имаме дори тройни агенти. Параванът на задкулисието в България, "борците" за права и свободи на всички български граждани, незаконната партия ДПС, която нито един главен прокурор не смее да пипне, продължава да е фактор при определяне на полотиката на България.

Извини ме. Силно, вълнуващо, трогателно...
И музиката...
Поздрави !