2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 6013 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2015 17:57
Стени на смъртта
Като студент първа година, преди 44 години, бях на квартира в София с Божидар Ненков, последна година студент от ВМЕИ. Самоковец, много добър алпинист. Катереше заедно с Кънчо Долапчиев и други прочути “тигри” по ледените и каменните стени на планините. От него чух доста за този вид спорт. Негови преживявания из Високите Татри се запечатаха в паметта ми завинаги. Божидар успешно се дипломира, стана добър инженер, по-късно началник някъде и преди три десетилетия следите ни окончателно се загубиха.
Като студенти често сме разсъждавали с него върху един феномен - опиянението на човека от големите височини. Защо някои от нас рискуват живота си хилядократно, за да катерят мъртви скали при нечовешки условия, вместо да практикуват нормални спортове, без риск за живота си? Нощем да спят в топлата си постеля, вместо да висят при минус 20 градуса по Целзий няколко денонощия, много пъти без вода и храна, увиснали на въже и с километрови пропасти под краката си. Каква е причината за тази психична обремененост?
Всеки човек е загадка, която никога не може да бъде напълно разнищена. Забелязвам, че колкото повече остарявам, толкова повече загадките се увеличават. На младини всичко ми беше ясно, сега нищо не ми е ясно. И не се и учудвам.
* * *
На 1 юли 2013 г. в късния следобед Надя паркира „японката” Мицубиши Колт пред планински хотел, който носи името “Дахщайн”, на 1700 м надморска височина. Намираме се близо до Рамзау и Шладминг, известни австрийски курорти от провинция Щайермарк. Пред хотела извисява снага с още 1300 м нагоре южната страна на планински масив с няколко страховити за гледане върхове. Дахщайн е с дължина от 7 до 8 км, долната част са каменни сипеи и преспи, които напълно не се стопяват никога, а горните 800-900 м са вертикални стени, по които гърмят каменопади многократно през цялото денонощие. Или ледени ручеи. Много по-страховито изглеждат северните стени, мрачни и в повечето случаи с броня от лед. На немски език “северна стена” се изрича Nordwand (нордванд). Много често се употребява една друга дума, в която е сменена само първата буква - Mordwand (мордванд). На български означава “стена на смъртта”. Северните стени в планините притежават силно излъчване, непреодолимо влечение, мрачно превъзходство и траурна слава. Те са капан, в който авантюрата често завършва “със свободно падане на телата” от няколкостотин метра височина, някой път - километър и половина.
* * *
Още в същата вечер се запознаваме със собственика на хотела г-н Ханс Валнер, на 65 г. Седим с него на масата след вечеря, разглеждаме стар албум с уникални снимки и пием по чаша ракия от 65 градуса. Всеки път, когато потегляме с Надя към планините, вземам шишенце “пукница”, което обикновено си връщам обратно в къщи празно. Валнер изпива на екс 20 грама и съобщава: “медицин”! Пали цигарка и се заравяме в снимките от албума. Обстановката е уютна, настроението - добро.
За 50 години изкачил най-малко 150 пъти южните стени пред хотела по 100 различни маршрути, няколко от които са първо изкачване - негов патент. На 18 години преодолява с още двама приятели северната стена на Айгер, която представлява 1650 м пропаст, с мрачна история.
Г-н Валнер не е в никакъв случай от ранга на Райнхолд Меснер, Херман Бул, Ханс Камерландер, Ханспетер Айзендле, Ули Щек, Христо Проданов и останалото съзвездие на екстремни катерачи през последните петдесет години. Въпреки това е прочут не само в местен мащаб със своите постижения. Най-важното е, че е жив и се намира пред нас!
Двете немски овчарки лежат от двете страни на алпийския тигър, докато пийва ракийка и пуши цигарка, гледат с нямо обожание своя собственик и приятел и предполагам, че са щастливи заради факта, че той повече не катери, а по цял ден се размотава заедно с тях из хотела си.
* * *
Оказва се, че тук са отсядали много известни личности многократно. Андерл Хекмайр и Хайнрих Харер - покорителите на Айгер през 1938 г. Единият доживява до 99-годишна възраст, другият - до 96. Тео Вайгел - бивш финансов министър на Германия и много активен планинар до ден днешен.
Луис Тренкер - велик европейски артист, алпинист, планинар, писател, природозащитник - голяма личност. Гражданин на света и познат на един милиард от земното население. Любопитно е, че е приятел и колега по архитектура и строително инженерство от техническия университет в Мюнхен с един забележителен самоковец, допринесъл доста за родния край. На по-старите самоковци е много добре познат инж. арх. Михаил Христов (Милчо Христов), който цял живот поддържаше връзки с Луис Тренкер и с това създаваше работни места на служителите от ДС навремето...
Меснер, Камерландер, Ханс Залер - най-известни от днешните катерачи, често са ползвали услугите на нашия домакин и събеседник за вечерта.
Най-малкото 30 от снимките са на загинали алпинисти - кой на 20, кой на 30 години... Повечето - близки приятели на г-н Ханс Валнер.
Оказва се, че на 12 май тази година е имало над сто човека от цял свят, които да почетат паметта на Ванда Руткиевич, 20 години от безследното й изчезване в подножието на Кангчендзьонга. Любимо място за катерене и концентрация били всевъзможни маршрути по Дахщайн, с различна степен на трудност, където се запознали с Валнер. Често катерили заедно и създали приятелство до живот. Ванда загива на 49 години, като успява да покори 8 от 14-те осемхилядници в Хималаите. Самоковецът Божидар Ненков се познаваше също с Ванда Руткиевич през младите си години.
До сега няма друга жена между екстремните катерачи, която да е повторила нейните постижения...
В хотел “Дахщайн” са отсядали и актуалните катерачи в момента - братята Томас и Александър Хубер, германци от околностите на Бехтерсгаден. Те изкачват сами за час и нещо един километър гладка стена - “Ел Капитано” - в Йосемитите, САЩ. Техен патент е лудостта - по-бързо, по-високо и по-безразсъдно... Няколко алпинисти загиват през последните три години, мъчейки се да счупят рекорда на братята Хубер. За сведение на неспециалистите - нормалното време за преодоляване на тази стена от добър алпинист е две денонощия... Но те не са най-сензационните катерачи.
Швейцарецът Ули Щек изкачи 1200-метровата северна стена на Матерхорн само с пикел и котки, без осигурително въже, за един час и 40 минути. Северната стена на Айгер изкачи за 2 часа и 47 минути. Не случайно са го нарекли „Юсеин Болт между катерачите”. Три години по-късно Дани Арнолд, също швейцарец, счупи този невероятен рекорд на Ули Щек с 19 минути! „Това не може да бъде”, би казал Сашо Горов. Тази мания е заразителна и повлича след себе си все повече и повече млади хора... Всички екстремни спортове са опасни – както екстремният алпинизъм, така и екстремният културизъм.
От дума на дума намираме с г-н Валнер няколко общи познати: Ханс Залер, Волфганг Брьог, Ерика Хаймрат, които познавам от Мюнхен, където нашите пътища се пресякоха. В момента Залер живее в Чили на брега на едно езеро в подножието на незатихнал вулкан.
Съобщавам, че в петък пристигат за три дни в хотел “Дахщайн” двама близки и верни приятели от Виена - Краси и Станислава (Стаси). Предварително сме се уговорили да се срещнем на тази дата, за да почетем заедно паметта на сина на Краси, който загива преди 21 години върху северната стена на Матерхорн. Ако не беше се случило това ужасно нещастие, този лъчезарен младеж щеше да навърши 42 години на 13 ноември т. г. Костите му лежат в гробището на алпинистите в Цермат, кантон Валис, на 3 км под Матерхорн, а духът му се рее волно по ледници, глетчери, пропасти и върхове в Алпите. Само там намира покой!
.JPG)
Ханс Валнер чува за пръв път от мен за станалото нещастие със сина на нашия близък приятел Краси и с няколко думи изказва спонтанно съчувствие. И той е изкачвал тази стена, на нея загиват 12 човека годишно, според статистиката.
Вр. Матерхорн, 4478 м
* * *
До 8 юли правим седем екскурзии в пояса между 1000 и 3000 м. Рядко срещаме други туристи по предварително набелязаните маршрути. Някой път ни се случва да преодолеем 1500 м нагоре, след това, много ясно, надолу. Сред първобитна природа срещаме диви кози с малките си. Козлетата инстинктивно се крият на сигурно място под корема на майките си, преди водачът да свирне през ноздри и стадото да потегли в панически бяг. Изкачваме ледената пързалка на Торо (вратата), с наклон 70 градуса и почти 500 м денивелация. Има стари стъпки от преди седмица, които помагат доста, но изкачването е затруднено от 15 см пресен сняг. Всеки дъжд при хотела ни на 500-600 м над него е вече сняг!
Не рискуваме нищо според представите ни, но това е човешка илюзия. Пълна сигурност сред високите планини няма и е невъзможно да има. Непременно на всекиго е нужна известна доза късмет. В планината опасност може да връхлети отвсякъде. Лавини, каменопади и ледопади, подхлъзване, изтощение, камък, бутнат случайно от друг турист...
Имаме късмет с времето. Някой път виждаме да вали на 15 км, отдясно, отпред, зад гърба ни, но нас ни поръсват най-много капки или полазват гъсти мъгли. Това лято е ненормално, такова, каквито бяха и зимата, и пролетта на 2013-а...
На 4 юли пристигат с мотори една дузина младежи. Дават им стаи близо до нас и започва едно викане, блъскане, местене на гардероби, скринове и легла до полунощ. Този шум ни изтръгва брутално от лапите на съня и доста след полунощ не сме в състояние да заспим.
Провиквам се в коридора на немски да намалят децибелите, готов да се хванем с някой за гушите, без да съм сигурен в овладяването на нерви и на съществуващата ситуация. Виждам доста подпийнали млади мъже, които приказват гръмовно на полски и това променя основно моите намерения да въвеждам тишина и ред. Най-много да ме светне някой с по-разхлопани нерви от моите с празно шише от „зубровка” по тиквата. Риск има винаги в планината и трябва да го пресметнем! Само след 5 минути още по-гръмко джаколене се понася отново и решаваме с Надя да изтърпим. Това е единствен изход при този случай. Пияни германец или австриец не са агресивни, но пиян поляк, руснак или българин изобщо не са за подценяване...
* * *
От 12 години насам, заедно с Надя, често сме прекосявали подножията на “стени на смъртта”. Други сме наблюдавали от разстояние - от близо и от далеч.
Marmolata, Materhorn, Eiger, Langkofel, Drei Zinnen, Pic Boe, Konigspitze, Grandes Yorasses, Mont Blanc, в Швейцария - над 20 върха, над 4000 м високи.
И завиждаме благородно на птиците и на алпинистите, които са успели да ги покорят. Искрено възхищение и дълбок поклон пред екстремните алпинисти, екстремните скиори и екстремните планински спасители /продукт на първите две категории/ и нека младите, когато тръгват по техните стъпки, никога не забравят:
Един човешки живот струва милион пъти повече от славата да покориш всички стени на смъртта, върхове, пропасти, планини на света, взети заедно!
„Смелостта е началото на победата”, е казал древногръцкият философ Плутарх. Това е самата истина, велики Учителю, както е истина, че смелостта може да среже безжалостно нишката на живота без време...
Александър Кондоферски
.jpg)
Книгата може да заявите на адреса на издателството:
Вестник "Приятел" - Самоков - 0722/66-730
www.vestnikpriatel.com
Надка Вардарова - 0899 789 002, 0885 115 307, 0878 270 223
Тодор Попов - 0896 400 164
Делян Василев - 0887 39 55 39
Тагове:
И така е, и не е така...Не разбирам нищо от планинско катерене, алпинизмът е сред спортовете, които винаги са ме карали да вдигам рамене в недоумение. Много хубаво го е казал по-горе авторът от какво трябва да се откаже човек и какво да приеме, за да бъде добър катерач. И все пак по човешки разбирам тръпката, която те кара да предизвикваш сам себе си - отново и отново, сред ледената пустиня, при убийствени минусови температури, падащи камъни и опасни лавини, пред онази страшна Стена на смъртта, отвъд която е "свободното падане на телата". Лудост, красива лудост - да погледнеш света от неговия покрив!
Благодаря за интересния материал, мила Ати! Поздрави!
стремежът към високите върхове...
Интересен откъс от навярно хубава книга.
Благодаря за чудесното представяне, Ати...
Хубав ден !
Поздрав, мила Ати, много хубаво представяне, благодаря ти! :)
И така е, и не е така...Не разбирам нищо от планинско катерене, алпинизмът е сред спортовете, които винаги са ме карали да вдигам рамене в недоумение. Много хубаво го е казал по-горе авторът от какво трябва да се откаже човек и какво да приеме, за да бъде добър катерач. И все пак по човешки разбирам тръпката, която те кара да предизвикваш сам себе си - отново и отново, сред ледената пустиня, при убийствени минусови температури, падащи камъни и опасни лавини, пред онази страшна Стена на смъртта, отвъд която е "свободното падане на телата". Лудост, красива лудост - да погледнеш света от неговия покрив!
Благодаря за интересния материал, мила Ати! Поздрави!
Вени, "Лудост, красива лудост - да погледнеш света от неговия покрив!", но не и с цената на живота. Всичко трябва да е съобразено с обстоятелства и изисквания за да се оставиш на тази лудост да те владее и да покориш и да се върнеш сред тези, които те обичат. Непременно го прочети на твоите ученици, да знаят, че с Природата шега не бива и всяко действие трябва да е премерено, съобразено с опасностите.
Хубав ден!
стремежът към високите върхове...
Интересен откъс от навярно хубава книга.
Благодаря за чудесното представяне, Ати...
Хубав ден !
Да, Танечка, съгласна и несъгласна съм, че "нищо не може да спре мечтата за полет", но кому е нужна тази висока цена? Мечтата за полет трябва да минава и през разума, защото животът се дава един път и той трябва да се изживее от всеки. Не бива мачтата за полет да граничи с безразсъдство и да се предприемат действия така от раз, само след едно обаждане. Без да си проиграл всичко, без да си подготвен достатъчно физически и предвидил всичко. Без това, другото е безразсъдство.
Хубав ден!
Разбира се, че целеустремеността, смелостта и волята да преследваш и постигаш будят възхищение, преклонение и умиление. И достойно за уважение, но никога с цената на човешкия живот! Макар, че те лудите, те и само те обръщат света, но не и в този, конкретен случай.
Хубав ден, Диди! / Анонимен съм аз, Диди - distrelets /
Поздрав, мила Ати, много хубаво представяне, благодаря ти! :)
Мила, Мег, на младостта всички са покорни, тя не знае граници. Затова сме ние до тях с натрупания опит в годините, да се опитваме да направляваме кипящата в тях енергия в преследване на мечти с висока цена. Затова е връзката и приемствеността между поколенията.
Хубав ден!
Оставя камерата си на върха (впоследствие намерена от Николай Петков на 9 май). Слиза по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света не го е правил. Температурите спадат. Извилата се буря принуждава Христо Проданов да бивакува на открито, на височина около 8 700 метра. В “Зоната на смъртта”, без кислород, е на 20 април, 21 април, до последния си дъх на 22 април 1984 година. Първият български алпинист, изкачил се на Еверест – сам и без кислород, остава завинаги на тази височина.
По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се предполага, че тялото му се намира над Голямата сива кула, на около 8700 метра надморска височина.
Проданов е обявен за “Алпинист на България на ХХ век”. През 1984 година посмъртно става “Герой на България” и носител на най-високото отличие по това време - орден “Георги Димитров".
На 8 май върхът е изкачен от Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май – от Кирил Досков и Николай Петков, които слизат по Класическия маршрут по непалските склонове и правят пълен траверс на масива. След словенците и българите, никой алпинист не е минал по Западния гребен.
Ненадминат остава и рекордът на Людмил Янков, който прави невиждан преход с невероятна скорост от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 метра денивелация на "един дъх", за да окаже помощ на Христо Проданов. В многогодишната история за покоряване на Еверест няма подобен пример на човешка саможертва и героизъм. По ирония на съдбата Янков оцелява в суровите условия на Еверест, но загива на 17 април 1988 год. под връх Камилата в Рила.
Здравейте, някой може ли да ми разкаже, какво точно се е случило и как е загинал Красимир Ненов на 05.07.92 г на Матерхорн.
Влади Ветеран
Доколкото зная е паднал на слизане по Хьорнлиграт (класическия маршрут) след успешно изкачване на северната стена. Но това е всичко, което зная.
Почивай в мир, момче!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com
