Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2015 21:10 - За­­ве­­ти­­те на Ас­­­па­­рух­­­чо от Мюн­­­хен - Александър Кондоферски
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4584 Коментари: 8 Гласове:
13

Последна промяна: 09.05.2015 00:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

За­­ве­­ти­­те на Ас­­­па­­рух­­­чо от Мюн­­­хен

 

Пре­­ди де­­се­­ти­­на го­­ди­­ни все­­ки пос­­­ле­­ден пе­­тък на ме­­се­­ца, ве­­чер­­­та, при Стан­­­ка се сре­­щах­­­ме на раз­­­пив­­­ка и на раз­­­дум­­­ка: Фи­­фи – дъ­­ще­­ря­­та на Ре­­бе­­то, Ки­­ро Про­­фе­­со­­ра за­­ед­­­но с Ки­­ро­­ви­­ца, Вас­­­ко Гай­­да­­та, Бер­­­лин­­­че­­то, Ши­­ше­­то с Ши­­ше­­ви­­ца, Кур­­­де­­то с Кур­­­де­­ви­­ца и Сан­­­до, де­­мек аз. Ня­­кой път при­­със­­т­­­ва­­ха и гос­­­ти, та за­­ед­­­но с ос­­­нов­­­ни­­те “със­­­те­­за­­те­­ли” гру­­па­­та мо­­же­­ше да на­­бъб­­­не до 14-15 чо­­ве­­ка. В рес­­­то­­ран­­­та на Стан­­­ка от Ко­­ва­­чев­­­ци - “Со­­фия-грил” в Мюн­­­хен, има да­­же от пи­­ле мля­­ко.

 

Фи­­фи на­­ми­­ра­­ше вре­­ме да те­­ле­­фо­­ни­­ра на учас­­т­­­ни­­ци­­те пре­­ди сре­­ща­­та, да пот­­­вър­­­ди за нея или да про­­а­­ги­­ти­­ра то­­зи, кой­­то се ко­­ле­­бае. Прис­­­ти­­га­­ше точ­­­но нав­­­ре­­ме и, от­­­пи­­вай­­ки с не­­о­­пи­­су­­е­­мо удо­­вол­­с­­т­­­вие от пър­­­ва­­та хал­­­ба би­­ра, ни пос­­­ре­­ща­­ше с ше­­ги. Ком­­­па­­ни­­я­­та се на­­съ­­би­­ра­­ше за 15-20 ми­­ну­­ти край оби­­чай­­на­­та в слу­­чая ма­­са и мал­­­ко пре­­ди по­­лу­­нощ “зат­­­ва­­ря­­ше за­­ве­­де­­ни­­е­­то”. Пър­­­ва­­та би­­ра из­­­пи­­вах­­­ме на два-три гъл­­­то­­ка и си по­­ръч­­­вах­­­ме вто­­ра. Най-ко­­ло­­рит­­­на­­та фи­­гу­­ра бе бай Ки­­ро Про­­фе­­со­­ра – гръ­­мог­­­ла­­сен, на­­пет чо­­век с бе­­ли ко­­си и мус­­­та­­ци, кой­­то за жа­­лост е ве­­че по­­кой­­ник, ле­­ка му пръст. От­­­дав­­­на из­­­ля­­зъл в пен­­­сия ка­­то уни­­вер­­­си­­тет­­с­­­ки пре­­по­­да­­ва­­тел, той про­­дъл­­­жа­­ва­­ше с пре­­вод­­­на дей­­ност – в съ­­да, по­­ли­­ци­­я­­та, про­­ку­­ра­­ту­­ра­­та, мит­­­ни­­ца­­та и т.н. Мно­­го из­­­вес­­­тен и тър­­­сен все още, чо­­век с те­­жест и акъл, та­­ка жи­­во­­пис­­­но раз­­­каз­­­ва­­ше сво­­и­­те пос­­­лед­­­ни случ­­­ки и пре­­жи­­ве­­ли­­ци, че до­­кар­­­ва­­ше ком­­­па­­ни­­я­­та да се под­­­мок­­­ри от смях. Же­­на му – г-жа про­­фе­­со­рша­­та Юли­­а­­не, из­­­до­­ка­­ра­­на от гла­­ва до пе­­ти, не са­­мо с от­­­ли­­чен вкус, но и с въз­­­мож­­­нос­­­ти, се сме­­е­­ше най-ви­­со­­ко със звън­­­лив глас. Тя не зна­­е­­ше бъл­­­гар­­с­­­ки, но ка­­то вся­­ка еле­­ган­­т­­­на же­­на ин­­­ту­­и­­тив­­­но раз­­­би­­ра­­ше за как­­­во ста­­ва ду­­ма.

 

На тре­­та­­та хал­­­ба ду­­ма­­та взе­­ма­­ше Ши­­ше­­то – го­­лям сим­­­па­­тя­­га, пен­­­си­­о­­ни­­ран стро­­и­­те­­лен ин­­­же­­нер (и не­­го да го прос­­­ти Бог). Пря­­ко­­рът ид­­­ва не от “ши­­ше”, а от фа­­ми­­ли­­я­­та му - Шиш­­­ков. Той и Хел­­­га, же­­на му, за­­ед­­­но с две­­те им щер­­­ки бя­­ха жи­­вя­­ли 35 го­­ди­­ни и по­­ве­­че в не­­ве­­ро­­ят­­­на­­та мет­­­ро­­по­­лия Сао Па­­о­­ло – то­­га­­ва с 8, днес с 16 ми­­ли­о­­на жи­­те­­ли. Бя­­ха обик­­­на­­ли от сър­­­це и ду­­ша ек­­­зо­­тич­­­на Бра­­зи­­лия, бя­­ха ви­­де­­ли кът­­­че­­та, къ­­де­­то не е стъп­­­вал чо­­веш­­­ки крак. Оби­­та­­ва­­ли об­­­шир­­­но име­­ние с къ­­ща в ко­­ло­­ни­­а­­лен стил. В ед­­­но­­то кри­­ло Ши­­ше­­то ор­­­га­­ни­­зи­­рал кон­­с­­т­­­рук­­­тор­­с­­­ко­­то ате­­лие с два­­ма-три­­ма по­­мощ­­­ни­­ци. През те­­зи злат­­­ни го­­ди­­ни – ра­­бо­­та кол­­­ко­­то ис­­­каш, ев­­­ти­­ния, изо­­би­­лие и щас­­т­­­лив жи­­вот. Ко­­рес­­­пон­­­ди­­рал ре­­дов­­­но с род­­­ни­­ни­­те от Бъл­­­га­­рия, но ле­­ка-по­­ле­ка те се пред­­с­­­та­­ви­­ли пред Све­­ти Пе­­тър. От род­­­ни­­ни­­те на же­­на му в Гер­­­ма­­ния нас­­­ле­­ди­­ли имо­­ти и жи­­ли­­ще. След пен­­­си­­о­­ни­­ра­­не­­то на Ши­­ше­­то ре­­ши­­ли да се за­­вър­­­нат в Мюн­­­хен.

 

- Раз­­п­­­ро­­да­­дох­­­ме всич­­­ко, ко­­е­­то имах­­­ме там, и ето ни тук, в чуж­­­да Ев­­­ро­­па – се тюх­­­ка­­ше Ши­­ше­­то. – Най-го­­ля­­ма­­та греш­­­ка, ко­­я­­то ня­­ко­­га сме нап­­­ра­­ви­­ли. И един ми­­ли­­он бъч­­­ви с ту­­каш­­­на би­­ра не са в със­­­то­­я­­ние да ме уте­­шат!

 

Ши­­ше­­то жад­­­но от­­­пи­­ва го­­ля­­ма глът­­­ка, ус­­­по­­ко­­я­­ва топ­­­ка­­та и кон­­с­­­та­­ти­­ра:

 

- Все пак та­­ка­­ва би­­ра не се про­­из­­­веж­­­да ни­­къ­­де дру­­га­­де по све­­та!

 

След то­­ва не­­го­­во от­­к­­­ро­­ве­­ние Стан­­­ка но­­си чет­­­вър­­­та хал­­­ба и ду­­ма­­та взе­­ма Бер­­­лин­­­че­­то. То­­га­­ва из­­г­­­леж­­­да­­ше ка­­то да го­­ни 85. Аус­­­ла­­уф мо­­дел (мо­­дел, из­­­ля­­зъл от упот­­­ре­­ба) - за­­бе­­ле­­жи­­те­­лен по чо­­ве­­щи­­на и жи­­тейс­­­ки опит. Не съм виж­­­дал мно­­го от­­­дав­­­на Бер­­­лин­­­че­­то, как ли из­­г­­­леж­­­да днес? Той е за­­вър­­­шил в Бер­­­лин, ня­­мам пред­­с­­­та­­ва как е ис­­­тин­­с­­­ко­­то му име.

 

Бер­­­лин­­­че­­то за­­поч­­­ва­­ше да раз­­­каз­­­ва с ог­­­ром­­­на нас­­­ла­­да и с най-го­­ле­­ми под­­­роб­­­нос­­­ти как из­­­дър­­­жал из­­­пи­­та си по фи­­зи­­ка при асис­­­тен­­­та пре­­ди 65 го­­ди­­ни. Ако про­­пус­­­не­­ше ня­­коя под­­­роб­­­ност, дис­­к­­­рет­­­но му при­­пом­­­нях и Бер­­­лин­­­че­­то, за­­да­­вяй­­ки се от смях, до­­пъл­­­ва­­ше охот­­­но и пе­­дан­­­тич­­­но, без да се при­­тес­­­ня­­ва от муд­­­ност­­­та на та­­зи ри­­ту­­ал­­­на те­­ра­­пия.

 

През ця­­ло­­то вре­­ме по­­мощ­­­ни­­ци­­те на Стан­­­ка но­­сят му­­ми­­ци, пър­­­же­­ни бъб­­­ре­­че­­та, дроб­­­че­­та, крех­­­ки пър­­­жол­­­ки и вку­­со­­тии, би­­ра се лее ка­­то ре­­ка в ча­­ши­­те, из­­­пи­­ва се жад­­­но и ме­­то­­дич­­­но, не се зас­­­то­­я­­ва на но­­во­­то мяс­­­то и про­­дъл­­­жа­­ва сво­­я­­та ес­­­тес­­т­­­ве­­на цир­­­ку­­ла­­ция. За­­ве­­де­­ни­­е­­то – пре­­пъл­­­не­­но, не са­­мо за­­що­­то е пе­­тък ве­­чер. При Стан­­­ка ат­­­мос­­­фе­­ра­­та е спе­­ци­­ал­­­на, Стан­­­ка е на­­ше мо­­ми­­че от Са­­мо­­ков­­с­­­ко. Ко­­га е на кеф, го­­во­­ри на са­­мо­­ков­­с­­­ки ди­­а­­лект – ка­­то бай Ки­­ро, Фи­­фи и мен. Не все­­ки бъл­­­га­­рин в Мюн­­­хен мо­­же та­­ка да се из­­­ра­­зя­­ва.

 

... След 400 ча­­са ра­­бо­­та от пре­­диш­­­ния пос­­­ле­­ден пе­­тък до се­­гаш­­­ния, сре­­ща­­та бе­­ше за мен удо­­вол­­с­­т­­­вие, пъл­­­но от­­­пус­­­ка­­не и по­­чив­­­ка. След шес­­­та­­та би­­ра се офор­­­мят ня­­кол­­­ко ус­­­по­­ред­­­но про­­веж­­­да­­ни ди­­а­­ло­­зи, не­­ряд­­­ко и мо­­но­­ло­­зи. Бер­­­лин­­­че­­то си при­­пом­­­ня с не­­ве­­ро­­ят­­­ни под­­­роб­­­нос­­­ти как взел из­­­пит по ма­­те­­ма­­ти­­ка и то при про­­фе­­сор-гро­­бо­­ко­­пач. Вас­­­ко Гай­­да­­та, ня­­ко­­га лю­­ти­­ер по про­­фе­­сия, за­­гат­­­ва на своя съ­­сед със сра­­меж­­­ли­­ва ус­­­мив­­­ка, че при­­те­­жа­­ва ед­­­на “Стра­­ди­­ва­­ри”, две-три “Ама­­ти”  и трий­­се­­ти­­на дру­­ги ци­­гул­­­ки с мно­­го ви­­со­­ко ка­­чес­­т­­­во – соб­­с­­т­­­ве­­на из­­­ра­­бот­­­ка. Фи­­фи раз­­­каз­­­ва на Кур­­­де­­ви­­ца ту на бъл­­­гар­­с­­­ки, ту на нем­­с­­­ки пос­­­лед­­­ни­­те но­­ви­­ни от ита­­ли­­ан­­с­­­ка­­та ма­­фия, при ко­­я­­то ра­­бо­­ти, а Сан­­­до слу­­ша с ед­­­но­­то ухо Ки­­ро Про­­фе­­со­­ра, с дру­­го­­то – Кур­­­де­­то, и съ­­щев­­­ре­­мен­­­но ус­­­пя­­ва да от­­­го­­во­­ри на нем­­с­­­ки на Ши­­ше­­ви­­ца. Нак­­­рая все­­ки при­­каз­­­ва не­­що и ни­­кой не чу­­ва ни­­ко­­го.

 

Наб­­­ли­­жа­­ва ну­­ла ча­­са и Стан­­­ка ни го­­ни пос­­­лед­­­ни – про­­фе­­си­­о­­нал­­­но и със за­­мах. Тръг­­­ва­­ме с Фи­­фи, Бер­­­лин­­­че­­то и още ня­­кой – в на­­ша по­­со­­ка. Мюн­­­хен спи от ня­­кол­­­ко ча­­са, пре­­воз­­­ни­­те сред­­с­­т­­­ва са ре­­ду­­ци­­ра­­ни с нем­­с­­­ка пре­­циз­­­ност и пе­­дан­­­тич­­­ност. В спо­­ме­­ни­­те ми се нас­­­лаг­­­ват кар­­­ти­­ни на сняг или дъжд, су­­хи лис­­­та пре­­ко­­ся­­ват про­­зор­­­ци­­те на трам­­­вая, грее лу­­на или е чер­­­но ка­­то в мас­­­тил­­­ни­­ца – спо­­ред кап­­­ри­­зи­­те на вре­­ме­­то в то­­зи пос­­­ле­­ден пе­­тък.

 

Бер­­­лин­­­че­­то из­­т­­­рез­­­ня­­ва на­­пъл­­­но от чис­­­тия въз­­­дух и бо­­дър ка­­то пин­­г­­­вин про­­дъл­­­жа­­ва със спо­­ме­­ни, в ко­­и­­то за­­поч­­­ват да се прок­­­рад­­­ват мах­­­мур­­­лу­­ци:

 

- За нас, бъл­­­гар­­с­­­ки­­те сту­­ден­­­ти, вре­­ме­­на­­та през Вто­­ра­­та све­­тов­­­на вой­­на бя­­ха по­­ве­­че от доб­­­ри. Всич­­­ки нем­­с­­­ки мъ­­же – на фрон­­­та, ние – тех­­­ни съ­­юз­­­ни­­ци в тил! На ед­­­но на­­ше мом­­­че сред­­­но се па­­да­­ха по хи­­ля­­да же­­ни. Цъф­­­те­­ше чер­­­на­­та бор­­­са. Гер­­­ма­­ния ста­­на за ня­­кои Ел­­­до­­ра­­до! С две ку­­тии ци­­га­­ри, по­­лу­­че­­ни от Бъл­­­га­­рия, си пла­­щах хра­­на­­та и на­­е­­ма за ме­­се­­ца. Ку­­пон­­­на­­та сис­­­те­­ма не ни пре­­че­­ше, тя са­­мо по­­ма­­га­­ше. Ня­­кои бъл­­­гар­­с­­­ки сту­­ден­­­ти за­­ря­­за­­ха след­­­ва­­не­­то и се зах­­­ва­­на­­ха да про­­да­­ват ва­­го­­ни с ци­­га­­ри или с ле­­кар­­с­­т­­­ва на чер­­­на­­та бор­­­са. Днес те или тех­­­ни нас­­­лед­­­ни­­ци не си зна­­ят рес­­­то­­ран­­­ти­­те и хо­­те­­ли­­те, ки­­чат се с тит­­­ли и ор­­­де­­ни от гла­­ва до пе­­ти. Глут­­­ни­­ца от прос­­­ку­­ба­­ни и ум­­­ре­­ли от глад вес­­т­­­ни­­кар­­­че­­та пи­­шат хва­­леб­­с­­т­­­ве­­ни ду­­ми за тях. Как­­­ви го­­ле­­ми спо­­соб­­­нос­­­ти и акъл при­­те­­жа­­вал еди-кой си ве­­лик бо­­га­­таш ... за­­ва­­ли­­я­­та! Ис­­­ти­­на­­та е гру­­ба: бо­­гат­­с­­т­­­во, при­­до­­би­­то по чес­­­тен на­­чин не съ­­щес­­т­­­ву­­ва, мно­­го мал­­­ко на брой са из­­к­­­лю­­че­­ни­­я­­та. Бо­­гат­­с­­т­­­во се при­­до­­би­­ва с да­­ла­­ве­­ри, спе­­ку­­ла­­ции, ма­­ши­­на­­ции, шаш­­­ми – през тру­­по­­ве­­те на дру­­ги хо­­ра, през ми­­зе­­ри­­я­­та на це­­ли на­­ро­­ди! Вяр­­­ващ чо­­век не го би­­ва да лъ­­же, да ма­­же, да гра­­бо­­де­­ри, да се стре­­ми към нат­­­руп­­­ва­­не на бо­­гат­­с­­т­­­во!

 

Бер­­­лин­­­че­­то из­­­ри­­ча всич­­­ко то­­ва на един дъх, пак го на­­ля­­га умо­­ра и про­­дъл­­­жа­­ва с крот­­­ка нос­­­тал­­­гия:

 

- Мно­­го яс­­­но си спом­­­ням Бер­­­лин – град на мла­­деж­­­ки­­те ми меч­­­ти и стре­­ме­­жи. Алек­­­сан­­­дер­­п­­­лац, Фрид­­­рих­­щ­­­ра­­се, Ун­­­тер­­­ден­­­лин­­­ден ... Изу­­ми­­те­­лен град бе­­ше за ме­­не Бер­­­лин пре­­ди вой­­на­­та!

 

Прех­­­вър­­­ля­­ме се на дру­­га ли­­ния от мет­­­ро­­то и Фи­­фи за­­поч­­­ва със сво­­и­­те спо­­ме­­ни за един трън­­­ча­­нин – бай Ас­­­па­­рух­­­чо.

 

...През 1933 г. прис­­­тиг­­­нал да след­­­ва му­­зи­­ка в Мюн­­­хен. До­­тег­­­на­­ло му ба­­ща му и по-го­­ле­­ми­­те му бра­­тя да го юр­­­кат по 15 ча­­са на ден ка­­то чи­­рак с дюл­­­гер­­с­­­ка ра­­бо­­та. Ка­­то слу­­шал и зя­­пал по праз­­­ник му­­зи­­ка на мег­­­да­­на, ре­­шил, че са­­мо та­­ка­­ва ра­­бо­­та е за не­­го. По то­­ва вре­­ме ада­­шът му – Ас­­­па­­рух Леш­­­ни­­ков, бил на вър­­­ха на сла­­ва­­та си ка­­то пе­­вец в Гер­­­ма­­ния. Ас­­­па­­рух­­­чо да­­же се за­­поз­­­нал с не­­го.

 

Ка­­то из­­­ка­­рал три-че­ти­ри се­­мес­­­тъ­­ра в кон­­­сер­­­ва­­то­­ри­­я­­та, из­­­дър­­­жай­­ки се с дюл­­­гер­­с­­­ка ра­­бо­­та, бай Ас­­­па­­рух­­­чо се убе­­дил, че от вся­­ко дър­­­во свир­­­ка не ста­­ва и пос­­­тъ­­пил ка­­то ра­­бот­­­ник в Herman Goring Werke (за­­во­­ди­­те на Хер­­­ман Гьо­­ринг). Там ус­­­во­­ил елек­­т­­­ри­­чар­­с­­т­­­во, стру­­гар­­с­­т­­­во, мон­­­тьор­­с­­т­­­во и про­­чие, а по ня­­кое вре­­ме влас­­­ти­­те му уда­­ри­­ли си­­лен шут към Бъл­­­га­­рия, за­­що­­то за­­поч­­­нал да кри­­ти­­ку­­ва Хит­­­лер.

 

Сни­­ша­­вай­­ки се ти­­хо, крот­­­ко и без да гу­­би вре­­ме, бай Ас­­­па­­рух­­­чо из­­­ва­­дил в ро­­ди­­на­­та нов пас­­­порт. Сре­­щу скром­­­но въз­­­наг­­­раж­­­де­­ние чи­­нов­­­ник-чо­­ве­­ко­­лю­­бец впи­­сал в пас­­­пор­­­та дру­­го фа­­мил­­­но име. Бай Ас­­­па­­рух­­­чо, ни лук ял, ни лук ми­­ри­­сал, но ве­­че на ус­­­та­­та с ка­­та­­нец, се приб­­­рал от­­­но­­во в Гер­­­ма­­ния. Ца­­нил се слу­­га на адю­­тан­­­та на га­­у­­лай­­те­­ра (ко­­мен­­­дан­­­та) на Мюн­­­хен и се от­­­ре­­къл за­­ви­­на­­ги от по­­ли­­ти­­ка­­та, та­­ка как­­­то раз­­­ка­­ял се греш­­­ник се от­­­ри­­ча от Са­­та­­на­­та!

 

- Мно­­го свят чо­­ве­­чец бе­­ше бай Ас­­­па­­рух­­­чо на ста­­ри го­­ди­­ни, Сан­­­де. Той по­­чи­­на две-три го­­ди­­ни пре­­ди да пад­­­не сте­­на­­та. Го­­ди­­ни из­­­те­­ко­­ха, но още го виж­­­дам яс­­­но – дреб­­­ни­­чък, бе­­ло­­кос и ус­­­мих­­­нат. Ус­­­луж­­­лив и благ бе­­ше, ня­­ма­­ше пол­­с­­­ка, гра­­ди­­нар­­с­­­ка или за­­на­­ят­­­чийс­­­ка ра­­бо­­та, ко­­я­­то да не мо­­же да свър­­­ши. По­­ма­­гах му при пи­­са­­не на до­­ку­­мен­­­ти, да­­нъч­­­ни дек­­­ла­­ра­­ции, пис­­­ма до ин­­с­­­тан­­­ции и ве­­дом­­с­­т­­­ва – за­­вър­­ш­­­ва раз­­­ка­­за Фи­­фи.

 

...Лич­­­но на нея, дъ­­ще­­ря­­та на Ре­­бе­­то, кой­­то ще бъ­­де из­­­вес­­­тен в Са­­мо­­ков и 500 го­­ди­­ни по­­дир смърт­­­та си, бай Ас­­­па­­рух­­­чо за­­ве­­щал мно­­го мъд­­­рос­­­ти – соб­­с­­т­­­ве­­но про­­из­­­вод­­с­­т­­­во. Ето ня­­кои от тях:

 

„Не за­­да­­вай въп­­­ро­­си от ли­­чен ха­­рак­­­тер – та­­ка за­­дъл­­­жа­­ваш хо­­ра­­та да те лажат!

 

Ако ня­­кой на­­ше­­нец ти ка­­же “До­­бър ден!”, пог­­­лед­­­ни на­­вън да ви­­диш свет­­­ло ли е – оти на­­шен­­­ци мно­­го ла­­жат!

 

На мно­­го вес­­т­­­ни­­ци да­­та­­та е са­­мо вер­­­на и за­­то­­ва се ар­­­чат уба­­во. Ора­­та най-оби­­чат не­­кой пос­­­то­­ян­­­но да ги ла­­же.

 

Ако ти е не­­що кри­­во – ни­­кой друг не ти е крив. Иди до сте­­на­­та, па си трес­­­кай гла­­ва­­та в нея, трес­­­кай, трес­­­кай и ще ти ми­­не. Са­­мо гле­­дай да е у кьо­­ше, та да фа­­не и от две­­те стра­­ни!

 

Два­ма глу­па­ци за­ед­но мис­лят по-глу­па­во от един.

 

Умен чо­век слу­ша ум­ни­те при­каз­ки, глу­па­кът се убеж­да­ва сам.

Гос­­­под, ко­­га пра­­вил чо­­ве­­ка, бил кап­­­нал от мно­­го ра­­бо­­та, та сбър­­­кал – и в кон­­с­­т­­­рук­­­ци­­я­­та, и в ма­­те­­ри­­а­­ла. Не­­ма по-фал­­­ши­­во из­­­де­­лие от чо­­веш­­­ко­­то!”

 Александър Кондоферски

 image

Книгата може да  заявите на адреса на издателството:

Вестник "Приятел" - Самоков - 0722/66-730

www.vestnikpriatel.com

Надка Вардарова - 0899 789 002, 0885 115 307, 0878 270 223
Тодор Попов - 0896 400 164
Делян Василев - 0887 39 55 39

 

 













Гласувай:
13



1. stela50 - Поздрави за чудесното представяне
08.05.2015 23:06
на автора и книгата, Ати... за подбора на вълнуващи, интересни,
мъдри моменти, и не на последно място - за невероятните изпълнения,
които радват и разплакват душата... Благодаря !
цитирай
2. mt46 - Поздрав!...
09.05.2015 00:18
Според мен е по-добре да ползваш друг, по-едър и четлив шрифт...
цитирай
3. syrmaepon - Ето това е самата истина. Едни обичат розови лъжи, други - черни )
09.05.2015 18:04
"На мно­­го вес­­т­­­ни­­ци да­­та­­та е са­­мо вер­­­на и за­­то­­ва се ар­­­чат уба­­во. Ора­­та най-оби­­чат не­­кой пос­­­то­­ян­­­но да ги ла­­же."
цитирай
4. tota - на автора и книгата, Ати. . . за по...
10.05.2015 20:51
stela50 написа:
на автора и книгата, Ати... за подбора на вълнуващи, интересни,
мъдри моменти, и не на последно място - за невероятните изпълнения,
които радват и разплакват душата... Благодаря !


Благодаря, Танечка, за добрите думи! Трънчани са известни не само със уменията си на добри майстори и строители, та са се доказали, че са мъдри и изобретателни. Това доказва и бай Аспарухчо в разказа.
Хубава вечер!
цитирай
5. tota - Според мен е по-добре да ползваш ...
10.05.2015 20:53
mt46 написа:
Според мен е по-добре да ползваш друг, по-едър и четлив шрифт...


Поздрави и на теб, Марине! Опитах да увелича шрифта и текстът се разтегли. Надявам се да е четлив.
цитирай
6. tota - "На мно­­го вес­­т­­­ни­­ци ...
10.05.2015 20:56
syrmaepon написа:
"На мно­­го вес­­т­­­ни­­ци да­­та­­та е са­­мо вер­­­на и за­­то­­ва се ар­­­чат уба­­во. Ора­­та най-оби­­чат не­­кой пос­­­то­­ян­­­но да ги ла­­же."


Сирма, бай Аспарухчо е казал истината. Остава да му се доверим и имаме съображения.

Хубава вечер!
цитирай
7. metlichina - щом прочета твое представяне на книга...
11.05.2015 22:12
иска ми се да я имам и аз... като тази, чийто откъс си препечатала...
толкова е истинско и автентично... благодаря ти, Ати... и за
чудесната българска музика... зарадва ми душата...
цитирай
8. tota - иска ми се да я имам и аз. . . като тази, ...
12.05.2015 09:38
metlichina написа:
иска ми се да я имам и аз... като тази, чийто откъс си препечатала...
толкова е истинско и автентично... благодаря ти, Ати... и за
чудесната българска музика... зарадва ми душата...


Метличинка, всъщност то е такова, защото е нашенско родно. Приятно да прочетеш, че дори и далеч от Родината, наши сънародници се срещат и общуват и зареждат със спомени за преживяното. От това имаме потребност във време на затварянето на хората в себе си и разчитане само на индивидуалността си. Знаем, че българите са оцелявали в много по - трудни времена, благодарение на взаимопомощта. Тя е възможна, когато съхраним и родовата памет, и народностния ни характер, и принадлежността си към българското.
Колкото до песните, това е национално богатство, което трябва да бъде опазено и пренесено през времето. Няма такива песни и такава музика дори у съседите ни, с изключение на районите, които граничат с България. Тя е единствената държава, която граничи със свои земи и народ. Откъдето и да я погледнеш.
Колкото до книгата, можеш да си я поръчаш. Достъпна е.
Хубав ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12147473
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70666
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031