Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2015 03:03 - Рек­­­ви­­ем за Ма­­ти­­ас Кнай­­съл
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2969 Коментари: 6 Гласове:
20

Последна промяна: 11.05.2015 03:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


 "Реквием за Матиас Кнайсъл" е разказ, който би развълнувал всеки един. Защото главният герой е  млад човек, притежавал   достойни за уважение човешки качества, а е  живял толкова кратко. Всъщност, четейки разказа, ние достигаме до виновните за неговата съдба. Това е тогавашното общество със своето безразличие към онеправданите, ниско стоящи бедни слоеве, от които произлиза и "разбойникът" Кнайсъл. Той е притежавал качества, които ако бяха развити, не би се стигнало до  гилотинирането му от тогавашното общество. Картината се допълва и от  бездушието на величеството, принц - регент Луитполд. Почитател на елините и елинската култура. Но това не му пречи  да потвърди смъртната присъда на „разбойника”, без да си даде сметка, че ще бъде погубен един млад живот. При това е притежавал изключително благородство, въпреки "невзрачният " си произход. Затова  за  дълбока ненавист  са  всички "Величества", някогашни и сегашни... за които малкият човек не означава нищо...И поука за учителите, когато пишат характеристики или с лека ръка пренебрегват ученици, които са от бедното, ниско поставено в обществото съсловие... Никой не се ражда разбойник, условията при които живее и възпитава, го правят такъв и  социалното неравенство...

 

 Рек­­­ви­­ем за Ма­­ти­­ас Кнай­­съл

  Пос­­­ве­­ща­­вам на ма­­гис­­т­­­ра­­ти­­те от

Вър­­­хов­­­ния съд на Ре­­пуб­­­ли­­ка Бъл­­­га­­рия

Пре­­ди 136 го­­ди­­ни в ба­­вар­­с­­­ко сел­­­це, с име, труд­­­но за из­­­го­­ва­­ря­­не и за­­пом­­­ня­­не от бъл­­­гар­­с­­­кия чи­­та­­тел, на 25-30 км се­­вер­­­но от Мюн­­­хен, се раж­­­да в бед­­­но се­­мейс­­т­­­во Ма­­ти­­ас Кнай­­съл. Са­­мо на 7 го­­ди­­ни той ос­­­та­­ва си­­рак, за­­ед­­­но с пет по-мал­­­ки сес­­т­­­ри и бра­­тя. Ба­­ща­­та уми­­ра в по­­ли­­ци­­я­­та ня­­кол­­­ко ча­­са след сво­­е­­то арес­­­ту­­ва­­не при не­­и­­зяс­­­не­­ни до днес об­­с­­­то­­я­­тел­­с­­т­­­ва...

Г-н Ваг­­­нер, су­­ров и строг сел­­с­­­ки учи­­тел, да­­ва на све­­та пър­­­ви­­те све­­де­­ния за Ма­­ти­­ас. Те фи­­гу­­ри­­рат в за­­па­­зе­­ни­­те ар­­­хи­­ви на кмет­­с­­т­­­во­­то в род­­­но­­то мяс­­­то Ун­­­тер­­­вай­­кер­­т­­с­­­хо­­фен. Впи­­са­­ни са не­­оп­­­ро­­вер­­­жи­­мо ав­­­то­­ри­­тет­­­но в пър­­­во­­то учеб­­­но сви­­де­­тел­­с­­т­­­во на 12-го­­диш­­­ния Ма­­ти­­ас. 

“...Ка­­чес­­т­­­ва в не­­го все още не са от­­к­­­ри­­ти, мър­­­зе­­лът му е без­­г­­­ра­­ни­­чен, дос­­­тойн­­с­­т­­­ва не при­­те­­жа­­ва, груб и не­­пос­­­то­­я­­нен. Пре­­дуп­­­реж­­­де­­ния и на­­ка­­за­­ния са за не­­го без пол­­­за. Ня­­ма сми­­съл да по­­се­­ща­­ва учи­­ли­­ще!”    

Още по-стро­­га е при­­съ­­да­­та на учи­­те­­ля за две го­­ди­­ни по-мал­­­кия брат Ало­­из: “...уче­­ник, кой­­то е по­­ло­­вин ма­­ло­­ум­­­ник!”

Въп­­­ре­­ки сво­­и­­те уни­­що­­жи­­тел­­­ни кон­­с­­­та­­та­­ции г-н Ваг­­­нер е уди­­вен и с въз­­­торг съ­­об­­­ща­­ва за без­­с­­­по­­рен му­­зи­­ка­­лен та­­лант, с кой­­то са на­­да­­ре­­ни два­­ма­­та бра­­тя.

Три го­­ди­­ни по-къс­­­но Ма­­ти­­ас и Ало­­из на­­пус­­­кат учи­­ли­­ще и се пос­­­ве­­ща­­ват на прех­­­ра­­на­­та на се­­мейс­­т­­­во­­то. Май­­ка­­та из­­­не­­мог­­­ва при слу­­гу­­ва­­не­­то си на по-за­­мож­­­ни фа­­ми­­лии от се­­ло­­то. Два­­ма­­та бра­­тя се оказ­­­ват със спо­­соб­­­нос­­­ти на лов­­­ци и ри­­ба­­ри, в то­­ва от­­­но­­ше­­ние ня­­мат рав­­­ни на се­­бе си. Еле­­ни, сър­­­ни, ди­­ви пра­­се­­та и вся­­ка­­къв друг вид ди­­веч от го­­ри­­те на гос­­­по­­да­­ри­­те за­­поч­­­ват ряз­­­ко да на­­ма­­ля­­ват сво­­я­­та по­­пу­­ла­­ция, кол­­­ко­­то по­­ве­­че бра­­тя­­та въз­­­мъ­­жа­­ват. Си­­ра­­ци­­те и бед­­­ня­­ци­­те бла­­гос­­­ла­­вя­­ли бра­­тя­­та Кнай­­съл, ко­­и­­то щед­­­ро им раз­­­да­­ва­­ли лов­­­на­­та пляч­­­ка и им по­­ма­­га­­ли да пре­­жи­­ве­­ят дъл­­­ги и ле­­де­­ни зи­­ми.

По­­ли­­ция и войс­­­ка, пла­­те­­ни аген­­­ти и прес­­­лед­­­ва­­чи пос­­­та­­вят на бра­­тя­­та за­­са­­ди и клоп­­­ки. Ме­­се­­ци и го­­ди­­ни на­­ред, до­­ка­­то ус­­­пе­­ят да ги за­­ло­­вят. След 4 го­­ди­­ни строг тъм­­­ни­­чен зат­­­вор Ало­­из уми­­ра са­­мо на 21-го­­диш­­­на въз­­­раст от из­­­то­­ще­­ние. След 6 го­­ди­­ни тъм­­­ни­­ца Ма­­ти­­ас из­­­ле­­жа­­ва при­­съ­­да­­та си и из­­­ли­­за на сво­­бо­­да. За­­поч­­­ва ра­­бо­­та в дър­­­во­­дел­­с­­­ка ра­­бо­­тил­­­ни­­ца, не­­да­­леч от род­­­на­­та къ­­ща. Под неп­­­ре­­къс­­­на­­то­­то дав­­­ле­­ние на жан­­­дар­­­ме­­рийс­­­кия ко­­мен­­­дант са­­мо след 6 ме­­се­­ца майс­­­то­­рът из­­­гон­­­ва Кнай­­съл. Мла­­де­­жът се опит­­­ва на мно­­го мес­­­та да за­­поч­­­не как­­­ва­­то и да е ра­­бо­­та, но нав­­­ся­­къ­­де му зат­­­ва­­рят вра­­ти­­те. От­­­но­­во хва­­ща го­­ра­­та, с да­­леч по-го­­ля­­ма из­­­вес­­т­­­ност. Ве­­че е враг но­­мер ед­­­но на дър­­­жа­­ва­­та, а за бед­­­ни­­те хо­­ра е ба­­вар­­с­­­ки­­ят Ро­­бин Худ. Ле­­ген­­­ди се но­­сят за не­­го, за пос­­­ло­­вич­­­на­­та му сме­­лост, съ­­об­­­ра­­зи­­тел­­­ност и раз­­­бой­­ни­­чес­­­ки та­­лант.

След две го­­ди­­ни под­­­ви­­зи из го­­ри­­те на Гор­­­на Ба­­ва­­рия по­­ли­­ция и войс­­­ка го заг­­­раж­­­дат в ед­­­на мел­­­ни­­ца. При прес­­т­­­рел­­­ка­­та Кнай­­съл ра­­ня­­ва теж­­­ко един по­­ли­­цай, ба­­ща на 4 де­­ца. По­­ли­­ца­­ят уми­­ра от ра­­ни­­те си два ме­­се­­ца по-къс­­­но. Кнай­­съл ус­­­пя­­ва с хит­­­рост да се из­­­мък­­­не от об­­­ръ­­ча, но смърт­­­та на по­­ли­­цая ос­­­та­­ва да те­­жи на съ­­вест­­­та му. През март 1901 г. го пре­­да­­ва та­­ен агент на по­­ли­­ци­­я­­та и то­­зи път бит­­­ка­­та е сре­­щу 60 по­­ли­­цаи. Бо­­ят трае ця­­ло де­­но­­но­­щие, до­­ка­­то слу­­ча­­ен кур­­­шум ра­­ня­­ва Кнай­­съл в ко­­ре­­ма. Той гу­­би кръв, из­­­па­­да в нес­­­вяст и го за­­ла­­вят... Ня­­кол­­­ко ме­­се­­ца го ле­­ку­­ват под неп­­­ре­­къс­­­нат по­­ли­­цейс­­­ки кон­­т­­­рол, до­­ка­­то оз­­д­­­ра­­вее на­­пъл­­­но. Нак­­­рая враг № 1 ся­­да на под­­­съ­­ди­­ма­­та ска­­мей­­ка в гр. Ауг­­с­­­бург.

Про­­це­­сът трае от 14 до 19 но­­ем­­в­­­ри 1901 г. и на не­­го Ма­­ти­­ас с дос­­­тойн­­с­­т­­­во приз­­­на­­ва всич­­­ки­­те прег­­­ре­­ше­­ния пред за­­ко­­ни­­те, за ко­­и­­то е об­­­ви­­нен. Той по­­каз­­­ва доб­­­лест, поч­­­те­­ност, ис­­к­­­ре­­но раз­­­ка­­я­­ние и съп­­­ри­­час­­т­­­ност към се­­мейс­­т­­­во­­то на по­­чи­­на­­лия от ра­­ни­­те по­­ли­­цай. По­­ве­­де­­ни­­е­­то пред съ­­да е зат­­­рог­­­ва­­що, не­­го­­ва­­та лич­­­на дра­­ма и дра­­ма­­та на се­­мейс­­т­­­во­­то му спе­­чел­­­ват съ­­вест­­­та и сим­­­па­­ти­­и­­те на пуб­­­ли­­ка, съ­­деб­­­ни за­­се­­да­­те­­ли и съ­­дии. Два­де­сет и шест го­­диш­­­ни­­ят млад мъж из­­с­­­луш­­­ва смър­­т­­­на­­та си при­­съ­­да с ви­­ди­­мо об­­­лек­­­че­­ние. Той я при­­е­­ма ка­­то един­­с­­т­­­вен шанс за спа­­се­­ние на из­­­тер­­­за­­на­­та си ду­­ша...

Кол­­­ко на брой днес от вис­­­ши­­те ма­­гис­­т­­­ра­­ти мис­­­лят за спа­­се­­ние на ду­­ша­­та си и мо­­гат да съ­­дят по съ­­вест? И при­­те­­жа­­ват мо­­ра­­ла на Кнай­­съл?

Дъл­­­бо­­ко ува­­жа­­ва­­ни­­ят пред­­­се­­да­­тел на Уг­­­лав­­­ния съд в Ауг­­с­­­бург г-н Ан­­­тон Реб­­­холц се зас­­­тъп­­­ва за Кнай­­съл лич­­­но пред ми­­нис­­­тъ­­ра на пра­­во­­съ­­ди­­е­­то и го мо­­ли да за­­ме­­ни ги­­ло­­ти­­на­­та с до­­жи­­вот­­­на ка­­тор­­­га. Ми­­нис­­­тъ­­рът от­­­на­­ся въп­­­ро­­са до принц-ре­­ген­­­та на Ба­­ва­­рия – по то­­ва вре­­ме 80-го­­ди­­шен. Съд­­­ба­­та на мла­­дия чо­­век не трог­­­ва ве­­че из­­с­­­ти­­на­­ло­­то сър­­­це на ви­­со­­чес­­т­­­во­­то. Из­­­да­­де­­на­­та при­­съ­­да е пот­­­вър­­­де­­на и пя­­съч­­­ни­­ят ча­­сов­­­ник, от­­­мер­­­ващ про­­дъл­­­жи­­тел­­­ност­­­та на жи­­во­­та на раз­­­бой­­ни­­ка Кнай­­съл, ще по­­ка­­же об­­­що 26 го­­ди­­ни, 9 ме­­се­­ца и 3 дни...

* * *

Ча­­со­­ве са­­мо пре­­ди преж­­­дев­­­ре­­мен­­­на­­та си смърт Ма­­ти­­ас пи­­ше пис­­­мо до учи­­те­­ля Ваг­­­нер без ни­­то ед­­­на пра­­во­­пис­­­на греш­­­ка. Той има не­­за­­вър­­­ше­­но чет­­­вър­­­то от­­­де­­ле­­ние, но за сти­­ла му днеш­­­ни­­те уче­­ни­­ци (мно­­го от тях – пъл­­­ни от­­­лич­­­ни­­ци) мо­­гат са­­ми да от­­­съ­­дят:

“Ауг­­с­­­бург 20.02.1902 г. 

 Ви­­со­­ко­­у­­ва­­жа­­е­­ми гос­­­по­­дин учи­­те­­лю,

 При­­чи­­ня­­ва­­щи бол­­­ка спо­­ме­­ни ме при­­нуж­­­да­­ват да из­­­ка­­жа без­­г­­­ра­­нич­­­на бла­­го­­дар­­­ност за всич­­­ки Ва­­ши уси­­лия и тер­­­за­­ния по вре­­ме на мо­­е­­то об­­­ра­­зо­­ва­­ние. 

Ос­­­ме­­ля­­вам се да вяр­­­вам, че би­­ва да раз­­­чи­­там на бла­­гос­­к­­­лон­­­ност в мо­­лит­­­ви­­те Ви за мен. На­­ши­­ят прес­­­вет Бог ще въз­­­да­­де на Вас и дра­­го­­цен­­­но­­то Ви се­­мейс­­т­­­во щед­­­ра бла­­гос­­­ло­­вия, ко­­е­­то от­­­го­­ва­­ря на най-сък­­­ро­­ве­­ни­­те ми сър­­­деч­­­ни же­­ла­­ния. С чув­­с­­т­­­во на ис­­к­­­ре­­на по­­чит ос­­­та­­вам за­­ви­­на­­ги Ваш приз­­­на­­те­­лен уче­­ник... Ма­­ти­­ас Кнай­­съл.”

...Във вто­­ро пис­­­мо до май­­ка си и сес­­т­­­рите, Ма­­ти­­ас им пре­­по­­ръч­­­ва неп­­­ре­­мен­­­но да емиг­­­ри­­рат от­­­въд оке­­а­­на, в Аме­­ри­­ка: “Но­­сей­­ки име­­то Кнай­­съл, мои ми­­ли, ва­­ши­­те шан­­­со­­ве да оце­­ле­­е­­те в крал­­с­­т­­­во Ба­­ва­­рия са ни­­щож­­­ни.” 

 Тре­­то пис­­­мо Кнай­­съл на­­пис­­­ва, съ­­що та­­ка пъл­­­но с по­­чит и ува­­же­­ние, до ле­­ку­­ва­­щия го ле­­кар д-р Хайн­­­рих, в ко­­е­­то от­­­но­­во бла­­го­­да­­ри, че е спа­­сил жи­­во­­та му...

След три­­те пис­­­ма, мал­­­ко след по­­лу­­нощ, раз­­­бой­­ни­­кът Кнай­­съл ля­­га в лег­­­ло­­то и зас­­­пи­­ва дъл­­­бок под­­к­­­ре­­пи­­те­­лен сън.

* * *

До­­шъл е пос­­­лед­­­ни­­ят по­­не­­дел­­­ник на фев­­­ру­­а­­ри 1902 г., 7 ч. сут­­­рин­­­та. Скрип­­­те­­не­­то на ме­­тал­­­ни­­те пан­­­ти при от­­­ва­­ря­­не на вра­­та­­та съ­­буж­­­да Ма­­ти­­ас. Той от­­­ва­­ря очи и вед­­­на­­га съ­­зи­­ра че­­ти­­ри­­ма­­та над­­­зи­­ра­­те­­ли, а зад тях ка­­то­­ли­­чес­­­кия све­­ще­­ник, всич­­­ки се­­ри­­оз­­­ни и мъл­­­ча­­ли­­ви.

Мла­­де­­жът знае за­­що са тук те­­зи хо­­ра тол­­­ко­­ва ра­­но и ги поз­­д­­­ра­­вя­­ва с “Доб­­­ро ут­­­ро”. След­­­ва­­щи­­те му ду­­ми са: “Сед­­­ми­­ца­­та за­­поч­­­ва доб­­­ре!...”

* * *

По­­ло­­вин час по-къс­­­но па­­ла­­чът на крал­­с­­т­­­во­­то Франц Кса­­вер Рай­­хард ос­­­во­­бож­­­да­­ва но­­жа на теж­­­ка­­та ги­­ло­­ти­­на, за да из­­­вър­­­ши сво­­бод­­­но па­­да­­не. С ка­­чул­­­ка и че­­рен кръст на гър­­­ди­­те.

Май­­ка­­та и сес­­т­­­ри­­те са дош­­­ли за то­­зи слу­­чай с ка­­ру­­ца, за да при­­бе­­рат две­­те аго­­ни­­зи­­ра­­щи час­­­ти на раз­­­бой­­ни­­ка.

Ид­­­ва вре­­ме­­то на ле­­ген­­­ди за Кнай­­съл...

“Сед­­­ми­­ца­­та за­­поч­­­ва доб­­­ре...!”, каз­­­ват ба­­вар­­­ци­­те и до днес, ко­­га­­то ги връх­­­ле­­ти съ­­би­­тие – съд­­­бо­­нос­­­но, неп­­­ри­­ят­­­но и не­­из­­­беж­­­но. Те­­зи ду­­ми имат дъл­­­бо­­ко зна­­че­­ние и по­­ма­­гат на все­­ки чо­­век да за­­па­­зи сво­­е­­то рав­­­но­­ве­­сие и дос­­­тойн­­с­­т­­­во. Ва­­лид­­­ни са не са­­мо за по­­не­­дел­­­ник. Те ста­­ват за вся­­как­­­ви об­­с­­­то­­я­­тел­­с­­т­­­ва, все­­ки ден, до­­ри в края на теж­­­ка сед­­­ми­­ца, ко­­га­­то мъж­­­ка ком­­­па­­ния ся­­да да си от­­­дъх­­­не и се по­­чер­­­пи с тъм­­­на би­­ра мар­­­ка “Раз­­­бой­­ни­­кът Кнай­­съл” (Raеuber Kneissel dunkel Bier).

 Александър Кондоферски

 image

Книгата може да  заявите на адреса на издателството:

 

Вестник "Приятел" - Самоков - 0722/66-730

 

www.vestnikpriatel.com

Надка Вардарова - 0899 789 002, 0885 115 307, 0878 270 223
Тодор Попов - 0896 400 164
Делян Василев - 0887 39 55 39

 

 

 

 







Гласувай:
20



1. donchevav - Разказът много ме натъжи - норма...
11.05.2015 09:19
Разказът много ме натъжи - нормално, с този финал... Но си мисля - всъщност какво очаквах? Милост от Величеството, заменило мъдростта на преклонната възраст със старчески егоизъм? Отказване от единствения път в това враждебно социално обкръжение - да, той се опитал - но срещнал ледена стена на неразбиране и злотворство. Романтичен обрат, който да направи разбойника народен герой? Той вече е станал такъв в благодарствените молитви на бедните. Бил благородник по душа - и не само с поведението си - дори правописът му бил като на просветен човек...
На упрека ти към някои засегнати съсловия няма да отговарям – пристрастна съм, имам свой прочит на нещата –и там посоченият от тебе за назидание лош пример на прогностика не е толкова лош:)))
Поздрави, мила Ати! Успешна седмица!
цитирай
2. tota - Разказът много ме натъжи - норма...
11.05.2015 09:52
donchevav написа:
Разказът много ме натъжи - нормално, с този финал... Но си мисля - всъщност какво очаквах? Милост от Величеството, заменило мъдростта на преклонната възраст със старчески егоизъм? Отказване от единствения път в това враждебно социално обкръжение - да, той се опитал - но срещнал ледена стена на неразбиране и злотворство. Романтичен обрат, който да направи разбойника народен герой? Той вече е станал такъв в благодарствените молитви на бедните. Бил благородник по душа - и не само с поведението си - дори правописът му бил като на просветен човек...
На упрека ти към някои засегнати съсловия няма да отговарям – пристрастна съм, имам свой прочит на нещата –и там посоченият от тебе за назидание лош пример на прогностика не е толкова лош:)))
Поздрави, мила Ати! Успешна седмица!

Вени, радвам се, че те виждам отново на моята страничка. Благодаря ти за коментара! Докато авторът с посвещението е насочил мисълта ни към правосъдната система и отправя упрек към Величеството, моята мисъл е към институциите, които са отговорни за формирането на личността. Семейството - в конкретния случай, обречено само да се бори за физическото оцеляване, няма възможност за друго, училището /в началото на ХХ век/ - едва ли би се ангажирало да изгражда и възпитава децата на нисшето съсловие - беднотата, независимо от нравствените им качества. И обществото в лицето на управляващите с грижа за младите хора - откриване на работни места и не само.
Ако се пренесем в съвремието /вече сме началото на ХХІ век/ имаш основание за свой прочит, защото нещата стоят по друг начин, но не мисля че няма изключения, като знаем какъв процент са отпадащите от училище в пети клас. Неравенството ще се задълбочава навсякъде по света, такава е тенденцията, която се очертава в бъдеще. Затова нека да няма събития, за които да казваме “Сед­­­ми­­ца­­та за­­поч­­­ва доб­­­ре...!” не само в Бавария, а и у нас.
Хубав понеделник и успешна седмица, Вени!
цитирай
3. stela50 - Чета с вълнение публикуваните откъси
11.05.2015 16:38
от теб, Ати... сила, мъдрост, надежда, болка - преплитат се чувства
и преживявания, разказът докосва и размисля...
Благодаря за тези срещи.
Прегръдки !
цитирай
4. tota - от теб, Ати. . . сила, мъдрост, на...
11.05.2015 18:31
stela50 написа:
от теб, Ати... сила, мъдрост, надежда, болка - преплитат се чувства
и преживявания, разказът докосва и размисля...
Благодаря за тези срещи.
Прегръдки !


Благодаря, Танечка! Удовлетворена съм, че имах възможността да представя книгата и част от разказите в нея. Наистина, те пораждат много и различни при това чувства, въздействат, извикват мисли, чрез които търсиш отговор за самия себе си. Превратностите на времето, съсипали не един живот, променили посоката на житейския път, оставили трайна следа в душата, с напластени в нея и болка и тъга, те принуждават да гледаш на света с други очи. Помъдрял си, не защото много си живял, а защото много си видял и понесъл. И не можеш да си простиш, защото цял живот си работил и не си получил удовлетворение, защото накрая получаваш толкова, колкото само да съществуваш. В послеслова авторът пише:" Вече не се налага....някой да дава за теб разрешение къде да пътуваш, кога да пътуваш, какви кумири да имаш и как да се казваш". Това е неоспоримо, но кой би могъл да си позволи и възползва от тази възможност? Има я свободата, но я няма сигурността.
Прегръдки, Танечка!
цитирай
5. metlichina - ех, Ати.... радвам се на всяка твоя публикация...
11.05.2015 22:06
наистина вълнуващи откъси от една вълнуваща книга... макар, че ме натъжи,
но пътят към познанието за живота и природата на човека минава през
познанието и за такива личности като този младеж Матиас Кнайсъл...
Никой не се ражда разбойник, условията при които живее
и възпитава, го правят такъв и социалното неравенство...
цитирай
6. tota - наистина вълнуващи откъси от една ...
12.05.2015 09:20
metlichina написа:
наистина вълнуващи откъси от една вълнуваща книга... макар, че ме натъжи,
но пътят към познанието за живота и природата на човека минава през
познанието и за такива личности като този младеж Матиас Кнайсъл...
Никой не се ражда разбойник, условията при които живее
и възпитава, го правят такъв и социалното неравенство...


Метличинка, приятно ми е когато намериш време да се отбиеш и поспреш на страничката ми. Харесвам този разказ, в него откривам истини, които се срещат и при други изпитания на човека, но тази е поразителна. Права е Вени в своя коментар, че "той вече е станал такъв в благодарствените молитви на бедните. Бил благородник по душа - и не само с поведението си - дори правописът му бил като на просветен човек..." Признание от себеподобните и отрицание от стоящите на най- горното стъпало, за да се стигне до гилотирането му. Би могло да е другояче, ако условията на живот са позволили и човечността е доминантна. Вярно си интерпретирала посланието на разказа, че "пътят към познанието за живота и природата на човека минава през познанието и за такива личности като този младеж Матиас Кнайсъл..."

Хубав ден, Метличинка!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12147625
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70666
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031