Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2015 20:47 - Какво разбираш ти?
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3970 Коментари: 4 Гласове:
27

Последна промяна: 17.08.2015 08:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Какво разбираш ти?

Още като ученичка в Прогимназията тя беше започнала да мисли за момчета. Беше изпреварила сякаш в развитието си другите момичета. С хубави,   ясно изразени черти, оформени гърди, мислеше   се за пораснала. Беше харесала едно от момчетата и често се появяваше с него на различни места. Уж, още детска работа, ама тя се изживяваше като завоевателка. Дори си позволяваше да гледа отвисоко на съученичките си и да им се присмива. Не били способни едно момче да завъртят. Демонстрираше надмощието си. Един ден   дори се подигра със своя съученичка, като и  даде бележка, в която  уж  й беше определило среща момче от по-горен клас. Съученичката  се зачуди, но реши да откликне и на уречения час се озова на мястото. Оказа се,  че нямаше  никой там. Странно. Малко по- късно се появи завоевателката на момчешки сърца. Горда от себе си и заяви, че се е пошегувала с нея. И допълни: - Какво си очаквала,  някой да те хареса теб?   Съученичката й само я погледна и нищо не  каза. Тръгна си от мястото, понесла със себе си горчивината.
Завършиха основното училище. После всяка пое своя път.  Завоевателката преди   да завърши последната година на Гимназията   се омъжи. Кратко продължил бракът й след това.

***

Когато се срещнаха двете, случайно след години, тя вече беше повторно омъжена и родила две деца. Продължаваше   живота си, по своя си начин. Мъжът и все в  командировка на различни обекти, а тя любовница на директора на предприятието, в което работи той. С чувството, че е  принцеса, та нали замества жена му навсякъде, на   вечери, на екскурзии... Къде ли още не? Вечер след вечер, повтарящи се като разкошен празник, с пълна маса, с вино,  шеги, смях, комплименти, ухажване и любов все като за последно.Това я опияняваше и тя не можеше да възприеме баналния ритъм на ежедневието, работа, задължения, сивота. Живееше в очакване на  следващия  нов празник. Или нов любовник. Начинът й на живот не остана незабелязан от съпруга й и не след дълго се разделят. Появява се  и трети за кратко. И накрая  остава сама. Свободна. Дали  се  е радвала на свободата си, така и не се разбра.

***

 Срещнаха се случайно след доста  години. Каква изненада,  зад щанда на кварталния супер беше завоевателката. Тя  ококори очи щом я видя и намери начин да излезе пред магазина,   да се разговорят. Беше словоохотлива.  Останала съвсем сама. Децата си поели по своя път, а той директорът, се запилял някъде,  и веднъж я намерил дори там, в бащината й къща. Говори без да спира, какви мигове  е имала само! Каквито ти не можеш да си представиш!   - продължава тя   и сякаш отново преживява всичко. - Мен не ме удоволетворява   повтарящият се ритъм на живот – еднообразие, задължение. Те не ми носят нищо. Искам още емоции. Но сега, сега, вече останах съвсем сама.   Не можеш ли да ми намериш тук, някой мъж от квартала? Сигурно познаваш някой?
Бившата й сьученичка я   слушаше и намери сили   в себе си само да я попита: - Защо ти е нов любовник? Събери се с някой. Нима има нещо по - хубаво от това, човекът до тебе да  е  приятел и да  е на една ръка разстояние... Пък й хората са си потребни повече на старини... Да си говорят,  да има кой чаша чай да им поднесе.
Завоевателката  я погледна, някак си нерабиращо,  изсмя  се и   изрече:  - На една ръка разстояние?  Какво разбираш ти, когато изживяването не е като за последно...Какво разбираш ти?
И подсмихвайки се, отново застана зад щанда.

...........

Никога повече двете не  се срещнаха. Какво ли е станало с търсенето? Вероятно  още   продължава?  

Ати Милуш - тота

 image

https://www.youtube.com/watch?v=QcESJCefA2w

Любовта е море

 

 







Гласувай:
28



1. kasnaprolet9999 - Трябва да има баланс както в емоц...
16.08.2015 22:41
Трябва да има баланс както в емоциите, така и в задължителната програма, тогава няма да се стига до там-самотата. Хубав разказ, много поучителен.

цитирай
2. stela50 - Много хубав разказ, Ати... животът не е безкрайна фиеста...
17.08.2015 11:14
има всичко, и това е нормално. Човек трябва да носи любов и добро,
дори в тъгата и самотата си... тогава и животът е пълен и достоен.
А много "завоеватели" са причина и за своята, за съжаление
и за болката или самотата и на другите около тях... най-близките им.
Както в природата, така и в човешката душа трябва да има равновесие
и стремеж към хармония... обич... и ако има нещо, за което да бъдат
съжалявани такива хора, не е самотата им, а празният нещастен
живот, който са водили, и от който продължават да се възхищават
и да търсят... бедни души... бих попитала - какво са разбрали те ???
А любовта... тя е живот - и море, и небе... всичко... когато я има.
Дали е изпитала тази любов "завоевателката"... не вярвам.
Поздрави, прекрасен постинг!

цитирай
3. katan - Има такива "завоевателки" още от почти детските им години, Ати!
17.08.2015 12:30
От толкова завоевания и "любови" душите им се изхабяват и човешкото се губи.
Преди около година случайно попаднах на грешна врата, на вратата на една "завоевателка". Такава я помня от много години. Имаше завоевания всеки месец и все с по-млади с напредване на възрастта ...
Отворих вратата и ме лъхна на ... изоставеност и самота ...
Тя седеше на изкорубен диван, подпряна с много възглавници и страхотен безпорядък ...
Извиних се; стана ми много мъчно за нея.
Качих се до вкъщи и й занесох нещо за хладилника, който се оказа изключен и цяла кана кафе, което си спомням, че пиеше в огромни количества ...
Започна да ми разказва каква красавица е била и колко ухажори е имала ...
Постарах се да изляза без да я обидя, защото не можеше да се диша.
Единственото, което беше направила е да боядиса косата си и да я подреди в нещо като прическа, беше намазала и лицето си някаква маска ...
Стана ми още по-мъчно.
Нима на тези години и в това здравословно състояние си беше остана ... "завоевателка"?!
Беше останала в собственото си съзнание за красива и неустоима жена-вамп ...
Всъщност беше затънала в тъга и самота, но не го осъзнаваше ...
Тръгнах си потресена и така ...вече почти година, минавайки през техния етаж ...

Написала си много хубав разказ, мила Ати, с който ме провокира да споделя това мое преживяване от неочакваната среща.

Често си мисля за нея и за това : " Събери се с някой. Нима има нещо по - хубаво от това, човекът до тебе да е приятел и да е на една ръка разстояние... Пък й хората са си потребни повече на старини... Да си говорят, да има кой чаша чай да им поднесе."

Твоята "завоевателка" все пак има тази възможност, но моята няма и това ..
За нея е само самотата и спомените от завоевателските й подвизи ...

Поздравявам те за разказа, Ати!
Извини ме дългия коментар!
Прегръдка от мен!
цитирай
4. sande - Завоевателката на поражението!
21.08.2015 14:49
Нямам нищо против завоеванията на завоевателката.Но ако това стане нейн начин на живот, начин на мислене, начин на емоционални преживявания, ако стане самоцелност и гонене на някакъв призрак, то резултата е този, който виждаме. Това в крайна сметка си едно бройкаджийство, което основно и най-често е патент на някои мъже, известни като професионални свалячи. Накрая жената просто пропилява живота си. Поетесата Ваня Петкова казва в едно свое стихотворение: "Опитах и разбрах:не мога да обичам мъж! Обичам любовта!" Това не ни ли води по пътя на най-древната професия?
Поздравления за хубавия разказ!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12147918
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70666
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031