Очакване

В един прозорец възкръсваш нощем ти,

преварил изгрев с клечка от кибрит,

Отляво ли, отдясно ли

някой ще се появи?

Улици се впиват в твоята врата.

Изтръпват от чакане ъглите сега.

Отляво или отдясно

някой ще се появи

 

А срещу теб тръгват влакове, свирки...

Запалвай всички лампи и излез.

Може би твоят дом ще е последна спирка

за нечия болка или вест.

 

Тихо стъпвай, градът отдавна спи.

Последен шум и трясък на врати.

Отляво ли, отдясно ли...

Никой не се появи.

Михаил Белчев

 

Каква нощ? Какво утро? Какъв ден?  Нощ на болка и страдание...Утрото, то съмна... за да помръкне в ранния следобед. Малкото светлинка угасна....после тишината се настани...
Ден, станал денят  на раздялата.... И после, после... следва животът   очакване...Очите се изгледаха. Никой не се появи...Само сенките на илюзията...

https://www.youtube.com/watch?v=MPvS0g2papI&list=PLF22A7DF5FE01ACAC&index=2&spfreload=10

 

Не ни е съдено да знаем до кога ще трае самотата на нашето очакване и кога тъгата и тъмнината ще се превърнат в светлина и радостно ликуване. И дали. Илюзията си остава такава до самия край на живота ни, но само нея имаме. Дано все пак дочакаме очакваното – независимо кога и как. Иначе какво би оправдало живота и страданията човешки… Съжалявам, Ати! Но добрият дух на Коледата ще бъде с тебе, приятелко, вярвай в силата на светлината , в чудото на Светото Рождество! Прегръдка!

но и за Любовното ноктюрно на Шопен!

тя е скрита в душите ни заедно с любовта, мечтата, добротата.
Прегръдка с обич от всички нас, мила Ати !